За смъртта...

32 отговора 608 прегледа
#1

За смъртта...

Странно е че мислим за всичко друго, но не и за нея. Заобграждаме се с глупавите си защити срещу смъртта, заравяме си главата в пясъка и ...чакаме тя да дойде и да ни прибере на топло.

Може би именно нашите защити са тези които ни убиват, а не смъртта. И кои са те? Ами да учиш, да работиш, да печелиш, да имаш гадже, семейство, пари, да си НЯКОЙ. Но може ли да си някой пред смъртта? Не. И кому са нужни тия глупости и защити които изброих. Та тези неща не могат да ти купят и 1 секунда живот в повече. По-вероятно е дори да ти го съкратят.

Странното е друго. Никой не мисли за смъртта, защото всеки го е страх и знае че не може да реши това “проблемче”. Дори не се допуска възможността то да бъде решено. Ами ако може? Това обаче нашият разум го прескача. Защо? Защото този “наш” разум никога не е работил в наша полза. Винаги ни е предавал.

Ако имате в стаята си бутилка газ, която изпуска и вие сте там, и концентрацията се повишава ....Естествено, че още като чуете съскането на газта ще предотвратите опасността...
И със смъртта е същото. Нашият живот преминава в точно такава стая с повишаващо се ниво на газта. И какво правим ние? Запушваме си ушите да не чуваме съскането...ха ха ха
Ами ако сме в състояние да го спрем? - Това нашият разум го изключва. Заобикаля. Забравя. И възниква въпроса – Това нашия разум ли е наистина или не?.....
Отговор
в отговор на searcher #2

Re: За смъртта...

Какво има да МИСЛЯ за нея, като усещам непрекъснато горещия й дъх зад гърба си.

Ела да ми видиш походката само!

Отговор
в отговор на searcher #3

Re: За смъртта...

Хей, Сърчър..здравей :-))Баш ми е драго..както казват съседите:-))
не знам дали ще ти е интересно какво мисля аз за смъртта..
Първо обаче исках да кажа, не вярвам, че хората не мислят за нея..просто не е прието да се говори на обществени места, както и за секс, религия и политика...но тук, в клубовете се говори за всичко..не е ли прекрасно??колко хора могат да се похвалят, че имат място, на което да говорят свободно по "неудобните" теми??
За мен смъртта не е плашеща..напротив..и то не защото я смятам за място на безвремие и където си не-ти и не съществуваш..(не я смятам за такава)..
За мен смъртта е преход..врата..както и раждането ..
Идеята за реинкарнацията е толкова стара...не съм запозната с всички вариации по темата..но имам някакво вътрешно убеждение, което естествено не налагам на никого, че се раждаме на Земята, за да се учим..и то се раждаме не само по веднъж..Просто това, което съм Аз е вечно..и преминава през различни школи и нива на обучение и развитие...Каква е целта??сигурна съм, че би ме попитал...не съм сигурна..самоусъвършенстването...но с каква цел??...за да станем достойни за нещо??за кого/какво??и аз си задавам тези въпроси..и все още нямам отговор...но и не мисля че е Чак толкова важно:-))
Както виждаш..споделям ти доста лични неща..наистина ги усещам такива..а защо го правя??..и това не знам ..импулс някакъв..
Мислех преди(от това, което беше писал тук-там), че те привлича "тъмната страна"...дори се чудех дали осъзнаваш опасността , която се крие в нея...а ти сега казваш, че смъртта може да се избегне??
За какво избягване говориш??в този живот ли??да станем безсмъртни??
Не вярвам че е възможно..а и нали ти казах..не ми е важно..нали и без това съм безсмъртна:-))
За мен е по- важно да мисля за живота...да намеря за какво да живея..и то не просто живуркане, а наистина полезен и съдържателен Живот..
Това съждение не е плод на депресия..макар че и с нея сме стари познайници..
Просто..и аз търся...и от всички ценни качества на хората май най- много уважавам неспокойствието, което ни кара да не спираме да търсим..


Отговор
в отговор на searcher #4

Идеи по пътя



To err is human, to forgive is not Psyhology Club policy. Call next door
Отговор
в отговор на Ariella #5

Re: За смъртта...

Аз говорех по-скоро за ролята на разума и за това дали можем да му имаме доверие, но все е дно. Явно че няма да се стигне чак до там...

Да но твоят "полезен и съдължателен живот" е съвсем кратък и от тая гледна точка едва ли е толкоз полезен и още по-малко съдържателен.
Сега като се обърнеш какво имаш от твоя "съдържателен" живот? Не можеш да си вземеш нищо от него. Нямаш нищо. И знаеш ли защо? Защото винаги си живяла за себе си т.е. за никой.

Отговор
в отговор на 4eHe #6

Re: Идеи по пътя

Да... Да живеем СЕГА. Ще спим когато умрем.

Отговор
в отговор на searcher #7

Re: За разума

Май е разума на газа, каква му беше формулата ?!

Ако можехме да си представим безсмъртността, толкова ясно, че да има смисъл, сигурно вярата щеше да е достатъчна. Някой да знае какъв е смисъла на повярвалите в себе си камъни (вечност)


Eternity calls you, right now

Редактирано от fractal на

Отговор
в отговор на BИ #8

Re: Идеи по пътя

Това в клуба на анонимните алкохолици ли го научи?

Отговор
в отговор на searcher #9

Re: Идеи по пътя

Не, драги. Измислих си го.
Язък ти за гореказаното.

Отговор
в отговор на BИ #10

Re: Идеи по пътя

А....ти си почнала и да мислиш.....

Отговор
в отговор на searcher #11

Re: Идеи по пътя

Е скъпи ми searcher, как ти се отразява разходката по клубовете, а?

В този клуб по-интересно ли е, а?

Гледам, че си говорите нещо на чужди езици с тукашните клубари.

И аз имах проблеми още с появяването си, ама нейсе. Убиха ме като куче и ме изтриха от виртуала разни интелигенти и начетени негодни новогодници, черни котки и ченета, но смятам, че като за умряло куче, добре се справям.

Гледам, нещо запъхтян ми се виждаш, да обясняваш що е смъртта, киберите тук са толкоз ЖИВИ, че нищо не разбират.

Послушай ме и се върни пак у дома да си поиграем на истинската смъртоносно жива игра със смъртта.

Отговор
в отговор на EOA #12

Re: Идеи по пътя

Да, теб много неоснователно те затриха и те мародерираха.

А къкво имаш предвид да се върна у дома?

Отговор
в отговор на EOA #13

Ти пък ! Колко лесно се смърталяса

Така не е интересно.
Потракна със зъби и изпопадат деветима

Постой още, ако няма къде другаде да се упражняваш в Анатомия на балона...

To err is human, to forgive is not Psyhology Club policy. Call next door
Отговор
в отговор на searcher #14

Re: Идеи по пътя

А колко "у дома" имаш?

Пробвай във всичките си "у дома".

Пък да видим аз къде те очаквам.

Отговор
в отговор на searcher #15

Re: За смъртта...

Това, което описваш не е моя живот...Не го забравяй..
Понеже не можеш да знаеш какъв е моя, или нечии чужд живот...ти всъщност описваш своя..нали разбираш, че така си вадя индиректни заключения при недостатъчна информация:-))
Значи..виж аз какво открих...
Имаме някои разминавания в основните принципи..
1.аз, за разлика от теб мисля, че съм Някой.
2.казах ти..аз съм вечна..за какъв кратък живот говориш??
3.като се "обърна назад"..виждам промени и поуки..житейски опит..

Но имаме и допирни точки:-))то обратното би ме учудило:-))
И аз мисля, че на ума не трябва да се предоверява човек..защото ума работи с вече постъпилата информация..а дали тя е изчерпателна, и дали не е погрешна??това е доста трудно да се прецени..

И още нещо..
Аз наистина живея на първо място за себе си..здравословен егоизъм..препоръчвам го на всеки..защото единствено ако съм добре със себе си ще мога да живея и за другите, а не да съм им в тежест с постоянните си нужди..

А генералната равносметка все пак не смятам да я правя преди Края(на този живот)..а най- генералната??все някога...


Отговор
в отговор на 4eHe #16

Re: Смъртните случаи едва сега започват...

Не е добре да се заяждаш с умрели, още по-малко пък с кучета.

Ще вземат да ти се присънват разни кошмари, че даже и баенето против уроки няма да ти помогне.

...и от ченето ти да не остане само едно голямо НЕееееееее.......

Познай какъв ще бъде краят?

Отговор
в отговор на EOA #17

Друг клуб



To err is human, to forgive is not Psyhology Club policy. Call next door
Отговор
в отговор на Ariella #18

Re: За смъртта...

О, бъди сигурна че ще направиш генералната равносметка.
Като гушнеш букетчето.
Като ритнеш камбанката.
Като гризнеш дръвчето.
.....................................

Отговор
в отговор на searcher #19

Re: За смъртта...

Добре...виждам че днес си в Особено Гадно настроение..
обидно ми стана...несериозното ти отношение към нещо толкова лично, което ти казах..
"Нараненото животно наранява"..защо ме нараняваш ти??аз не съм причина за Настроението ти..

Опитвам се да не съжалявам когато се получи така..да кажа нещо важно за мен и да получа присмех..
Няма да съжалявам..един мой Приятел твърди, че пишем за себе си...в случая ми се иска да е прав..

Отговор
в отговор на searcher #20

Re: За смъртта...

може и малко преди това... след края на вечността

(не целя никого, само си стрелям натъмно)

Отговор