Ludus matunimus

Следва един екшън, един добре разказън екшън.




АЛБАНЕЦЪТ

Албанците са хубви мъже, благородни и доблестни, ала със склонност към самоубийство, способна да породи опасения за съдбата на народа им, ако техните природни качества не уравновесяваха досадата им от живота.

Един албанец, с когото се сближих при пребиваване в Брюксел, остави у мен незабравими и ярки впечатления за този народ, който редом може би с шотландския, е най-древният в Европа.
Албанецът имаше изгора англичанка и страдаше по нея, тъй както могат да се терзаят от любов само онези, които спадат към цвета на човечеството.
Жената, чиято красота бе тъй дръзка, та всеки мъж би я обикнал до полуда, мамеше моя приятел с всички желаещи и самият аз се разкъсвах между дружбата и влечението.
Безсрамна по начин, неминуемо пораждащ възхищението на хората, така потъпкани от живота, че са станали душевно кривогледи и сърдечно еднооки, Мод прекарваше съществуването си разсъблечена в жилището на моя приятел. А когато той излизаше, в неговия дом влизаше развратът.
Но дали тази жена, Мод, принадлежеше към човешкия род?
Тя не говореше ни един от разпространените езици, а някаква кръстоска от наречия- смесица от английски и френски, преплетени с белгийски и германски изрази.
Един филолог би се преклонил пред нея, един граматик би могъл само да я възневиди, въпреки красотата й.
Тя бе англичанка по линия на баща си- жесток офицер, осъден на смърт в Индия за издевателства над местното население. Майка й пък беше малтийка.


Веднъж моят приятел ми каза:
-Трябва да се избавя. Утре ще се самоубия.
Достатъчно добре познавах албанските нрави, за да съм наясно, че това не бяха празни приказки.
Щом бе заявил, че ще се самоубие, щеше да го стори.
Не се отделих от него и на другия ден, благодарение на присъствието ми и на моето приятелство, албанецът не посегна на себе си.


Той сам намери лек за болката си.
-Тази жена-рече- не ми е жена. Обичам я наистина, ала с любов, каквато една съпруга ще разруши в мен.
-Не ви разбирам- възкликнах аз.- Бихте ли ми обяснили?
Той се усмихна и продължи:
-Сред балканските народи и сред планинците от адриатическото крайбрежие някога е била разпространена кражбата на девойка и обичаят още се е съхранил в някои области. Истински притежаваме само жената, която сме обсебили и обуздали. Така че без отвличане няма щастлив брак.
Аз ухажвах Мод.
Обсеби ме тя.
Тя е свободна, а аз искам да отвоювам свободата си.
-Но как?- запитах аз изненадан.
-Чрез отвличане!- отсече той със спокойствие и благородство, пред които се преклоних.
През следващите дни ние с албанеца пътешествахме.
Той ме отведе в Германия и дълго време изглеждаше угрижен.
Забравих за отвличането. Почитах болката на приятеля си и мълком го възхвалявах, задето чрез отдалечаване се опитва да забрави Мод, която разпалваше страстта му до копнеж към смърт.


Една сутрин в Кьолн, насред Хохенщрасе, албанецът ми показа девойка със свитъци ноти в ръка, която вървеше до гувернантката си.
На десет крачки от двете жени се движеше лакей, облечен в изискана ливрея.
Девойката бе около седемнайсет годишна. Две п литки се виеха по гърба й.

Дъщеря на кьолнски патриций тя изглеждаше весела, както в цяла Прусия са само хората от града на влъхвите.
-Последвайте ме- изрече внезапно албанецът.
Той се затича, задмина лакея и когато настигна девойката, я грабна през кръста и я понесе, бягайки още по-бързо.
Изпълнен с тревога, аз хукнах по петите на своя приятел.
Не се обръщах назад, но лакеят и гувернантката навярно бяха останали слисани и объркани, тъй като дори не извикаха стражата!


Минахме пред катедралата и се добрахме до гарата.
Очарована от мъжествената осанка на своя похитител, девойката се усмихваше, пленена в пълния смисъл на думата, и к огато се озовахме във влака, пътуващ за Ербестал, към границата, албанецът вече целуваше до забрава най-покорната от всички годеници.

ГИЙОМ АПОЛИНЕР (1880-1918)
“е най-оригиналният и вероятно най-великият измежду френските лирици от началото на XX век, потърсили способи за обнова на поезията. Омайни и пъстри наравно със стиховете му са и неговите разкази, в които се преплитат безброй мотиви- фантастични, мистични, шеговити, свръхестествени, криминални, феерични, диаболични…”

С извинение, ама пълна дивотия според мен.
Какво общо с темата на клуба?
Не, че разказът е лош, ама си има клуб Литература...
Ехо, модератора, какво гласяха правилата?

Тя посегна към бивните си и започна да ги върти. Кин наблюдава с ням ужас как ги отвинти.

Първо не ми се струва,че е "екшън".
Второ не е за този клуб.
Виж в Мъжкия клуб- отскоро има една тема за ревността и притежанието- там повече ще върви...

Qui scribit, bis legit.

Може да е албански терорист, кой го знае :)

"Мъжки времена" на Хайтов е доста по-колоритен.

TANSTAAFL

Защото е на Хайтов, все пак!


--------------------------------------------
Всичко разумно е действително.
Всичко действително е разумно.
Хегел

Еееех, като не ви хареса, пък не п ропускате да се и зплюете от горе му.
Мъчно ми стана и без това не му е добре на сърцето.
Не била за тук темата, а за къде е ? В литература отдавна всички са заспали...Вашият категоричен отказ да приемете и сторийката е знак за читателска ограниченост.
А описаният Подвиг не ви ли изглежда достатъчно фантастичен за съвременната действителност?
Е, аз исках само да ви запозная с Аполинер, останете си прозззти,ваша воля.
Радвайте се на здраве!
П.П Хайде разпенете си устите.Итс йор търн;)

Единственото фантастично в тоя разказ са "красива англичанка" и "доблестен Албанец"

"...welcome to the kingdom of Rats"
RISK - 1990 - "Ratman"

Защо пък категоричен отказ? Аз си го пейстнах на файлче.
Не бива да се правят генерални изводи по тоя начин :)

-
В тилилейски лес незнаен
бди говедовъд потаен.
Из души говежди броди,
на света конците води...