"Светнете ме, моля!!!

Така и не мога да разбера какво става. Не съм идвал тук отдавна (ех, беше хубаво, кротко и възпитано) и съм шашнат! Където и да прочетеш - все някой на някого за нещо се обяснява. Не искал това да каже, ама го казал, пък то не излязло така, както трябвало да влезе и грешката била вярна и т.н. и т.н. Ужас!!!
Моля ви, може ли някой да ми каже какво предизвика цялата тази ужасия? С най-много 3-4 изречения.

Ми появиха се едни приказни герои, които започнаха да се шегуват, ама прасешки, и да имитират почерка на други, и от там подозренията и обясненията.

Добре, де. Ами това зацикляне? Всъщност, майната му.
Преди години бях включил един магнетофон. Тайно. На купон. И аз бях там. И знаеш ли какъв ужас!? След три часа, когато, смеейки се, прослушахме записа, установихме, че уж се води някакъв разговор, а всъщност разговор нямаше, никой никого не слушаше. Всеки беше захапал някаква темичка и си я въртеше цяла вечер. Само от време на време се подхвръляше по едно "Да, да" или "О-о-о!" или "Така ли?"... Е, такова чувство ме подгони тази вечер. Затова заразпитвах. Когато провокираш (настъпиш) някого той /тя/ често започва да говори/пише/ без повече да слуша.
Хайде, пак отивам да поработя.