Хората
0 отговора
33 прегледа
Хората
Беззвучно устните си мърдат
и хванали ги със ръце
над ниската потребна твърдост
ги лепят на своето лице.
Единствено в тълпата дишат те на воля
и търсят в греховете своят апогей,
обичат да грешат и да се молят
луната на богатството да грей.
Дъждът когато ги намокри със страдание
и пепелта в душите им горчи,
загубени във свойто отчаяние
те гледат утрото с посърнали очи.
Но ето пътят им покрива се с надежда
и грейват в тях очите на дете
а Богът със венеца ги поглежда
и тръгват пак по дирите му те.
Jan.98-a
Единственото решение-живот!
и хванали ги със ръце
над ниската потребна твърдост
ги лепят на своето лице.
Единствено в тълпата дишат те на воля
и търсят в греховете своят апогей,
обичат да грешат и да се молят
луната на богатството да грей.
Дъждът когато ги намокри със страдание
и пепелта в душите им горчи,
загубени във свойто отчаяние
те гледат утрото с посърнали очи.
Но ето пътят им покрива се с надежда
и грейват в тях очите на дете
а Богът със венеца ги поглежда
и тръгват пак по дирите му те.
Jan.98-a
Единственото решение-живот!