Milan Kundera
7 отговора
272 прегледа
Re: Milan Kundera
...
Bqh se okazal izvun kolovoza na svoq jiteiski put.
Da.Vsi4ki ni6ki bqha prekusnati.
Skusano beshe sus sledvaneto,s rabotata, s utnosheniqta mi s priqtelite,skusano beshe s lubovta i turseneto na lubov,skusan beshe prosto celiq smislen hod najivota mi.Ne mi be ostanalo nishto drugo osven vremeto.Zatova puk nego bqh opoznal taka intimno,kakto nikoga po rano.Tova ne beshe ve4e vremeto,s koeto nqkoga vlizah v kontakt,vreme,trnsformirano v trud,v lubovvuv vsevuzmojni usiliq,vreme,koeto vuzpriemah ravnodushno,zashtoto i to be nenatrap4ivoi ostavashe nevidimo zad moqta sobstvena deinost.Sega beshe doshlo pri men ogoleno,takova ,kakvoto si e,v izkonniq si i istinski vid ,i me beshe prinudilo da go nareka s istinskoto mu ime(zashtoto sega izjivqvah sushtinskoto vreme,sushtinskoto prazno vreme),za da ne go zabravqm nito za mig,za da mislq neprestanno za nego i postoqnno da 4uvstvam negovoto breme.
Kogato sviri musica,4uvame melodiq,zabravqiki 4e tova e samo edin ot obrazite na vremeto,kogato orkesturut zamlukne,4uvame vremeto;samoto vreme.Jiveeh v pauza.No ne prosto pauza(4ieto vremetraene e opredeleno ot znaka na tirenceto), a v generalna pauza bez obozna4en krai
...........
..........
...........
Ot tazi ve4er v men vsi4ko se promeni;otnovo se 4uvstvah naselen;ne sum ve4e onazi pe4alna praznota,iz koqto se goneha(kato bokluci v oplq4kosana staq)tyga,upreci i jalbi:staqta na moqta vutreshna sushtina se okaza izvednuj raztrebena i obitavana.4asovnikut,koito vise6e na stenata v neq s nepodvijni ot meseci strelki,nai neo4akvano zatic-tac-a.Tova beshe znamenatelno:vremeto ,koeto do tozi moment te4e6e kato ravnodushen potok ot ni6toto kum ni6toto(nali bqh v pauza!),bez kakvato i da e ot4etlivost,bez kakuvti i da e ritum,sega otnovo vuzvrushtashe 4oveshkiq si oblik:zapo4na da se raz4lenqva i otmerva.Debneh vsqka vuzmojnost i otdelnite dni dni se prevrushtaha za men v stupala na stulba,po koqto se izkashvah kum Lucia.
...
Bqh se okazal izvun kolovoza na svoq jiteiski put.
Da.Vsi4ki ni6ki bqha prekusnati.
Skusano beshe sus sledvaneto,s rabotata, s utnosheniqta mi s priqtelite,skusano beshe s lubovta i turseneto na lubov,skusan beshe prosto celiq smislen hod najivota mi.Ne mi be ostanalo nishto drugo osven vremeto.Zatova puk nego bqh opoznal taka intimno,kakto nikoga po rano.Tova ne beshe ve4e vremeto,s koeto nqkoga vlizah v kontakt,vreme,trnsformirano v trud,v lubovvuv vsevuzmojni usiliq,vreme,koeto vuzpriemah ravnodushno,zashtoto i to be nenatrap4ivoi ostavashe nevidimo zad moqta sobstvena deinost.Sega beshe doshlo pri men ogoleno,takova ,kakvoto si e,v izkonniq si i istinski vid ,i me beshe prinudilo da go nareka s istinskoto mu ime(zashtoto sega izjivqvah sushtinskoto vreme,sushtinskoto prazno vreme),za da ne go zabravqm nito za mig,za da mislq neprestanno za nego i postoqnno da 4uvstvam negovoto breme.
Kogato sviri musica,4uvame melodiq,zabravqiki 4e tova e samo edin ot obrazite na vremeto,kogato orkesturut zamlukne,4uvame vremeto;samoto vreme.Jiveeh v pauza.No ne prosto pauza(4ieto vremetraene e opredeleno ot znaka na tirenceto), a v generalna pauza bez obozna4en krai
...........
..........
...........
Ot tazi ve4er v men vsi4ko se promeni;otnovo se 4uvstvah naselen;ne sum ve4e onazi pe4alna praznota,iz koqto se goneha(kato bokluci v oplq4kosana staq)tyga,upreci i jalbi:staqta na moqta vutreshna sushtina se okaza izvednuj raztrebena i obitavana.4asovnikut,koito vise6e na stenata v neq s nepodvijni ot meseci strelki,nai neo4akvano zatic-tac-a.Tova beshe znamenatelno:vremeto ,koeto do tozi moment te4e6e kato ravnodushen potok ot ni6toto kum ni6toto(nali bqh v pauza!),bez kakvato i da e ot4etlivost,bez kakuvti i da e ritum,sega otnovo vuzvrushtashe 4oveshkiq si oblik:zapo4na da se raz4lenqva i otmerva.Debneh vsqka vuzmojnost i otdelnite dni dni se prevrushtaha za men v stupala na stulba,po koqto se izkashvah kum Lucia.
...
Re:Неприемането на лайното е метафизично
Без да имах каквито и да било познания по теология,съвсем спонтанно,още като дете осъзнах несъвместимостта на лайното и Бога, а оттук и съмнителноста на основната теза на християнската антропология,според която Бог е създал човека по свой образ и подобие.Може да е вярно или едното или другото:или човек е създаден по подобие на Бога и следователно Бог има черва,или Бог няма черва и тогава човек не е като него.
Някогашните гностици са виждали това противоречие също тъй добре,както аз,когато бях 5 годишен.Валентин ,един от най-видните сред тях,за да разреши този проклет проблем,твърди през втори век, че Исус "е ял,пил,но не отделя изпражнения".
Лайното е по-сложен теологически проблем от злото.Бог е дал на човека свобода и щом е така,можем в края на краищата да приемем, че не е отговорен за престъпленията на хората.Но отговорност за лайното носи изцяло онзи,който е създал човека. ...
Спорът между онези,които твърдят.че светът е бил сътворен от Господ,и онези,които смятат,че той е възникнал от само себе си,се отнася до нещо,което не се побира в рамките на нашия разум и опит.Много по-реална е разликата между онези,които се отнасят скептично към битието такова,каквото е дадено на човека(без значение как и от кого),и онези,които приемат това битие без уговорки.
В дъното на всички европейски вярвания,били те религиозни или политически,стои първата книга на Вехтия завет,Битие,от която излиза,че светът е бил сътворен правилно,че битието е добро и следователно трябва да се множим.Нека наречем тази изначална вяра-"категорично приемане на битието".
Ако съвсем до скоро думата "ЛАЙНО" беше заменяна с многоточие,това не ставаше по морални съображения.Нали няма да седнете да ме убеждавате че лайното е неморално!! Неприемането на лайното е метафизично.Моментите на дефекация са ежедневно доказателство за неприемливостана Сътворението. Или-или : или лайното е приемливо(и в такъв случай трябва да спрем да се заключваме в клозета!),или сме създадени по неприемлив начин.
От това следва че естетическия идеал,съответстващ на "категоричното приемане на битието",е светът,в който лайното е отречено и всички се държат така,сякаш то не съществува.Този естетически идеал се нарича КИЧ
Това е немска дума,появила се в средата на сантименталния деветнайсети век и проникнала по-късно във всички езици.Но поради честата и употреба се е изтрил първоначалният метафизичен смисъл.тоест:кичът е абсолютно отрицание на лайното,в буквален и преносен смисъл.Кичът изключва от зрителното си поле всичко онова в човешкото битие,коеот е органически неприемливо.
...
Някогашните гностици са виждали това противоречие също тъй добре,както аз,когато бях 5 годишен.Валентин ,един от най-видните сред тях,за да разреши този проклет проблем,твърди през втори век, че Исус "е ял,пил,но не отделя изпражнения".
Лайното е по-сложен теологически проблем от злото.Бог е дал на човека свобода и щом е така,можем в края на краищата да приемем, че не е отговорен за престъпленията на хората.Но отговорност за лайното носи изцяло онзи,който е създал човека. ...
Спорът между онези,които твърдят.че светът е бил сътворен от Господ,и онези,които смятат,че той е възникнал от само себе си,се отнася до нещо,което не се побира в рамките на нашия разум и опит.Много по-реална е разликата между онези,които се отнасят скептично към битието такова,каквото е дадено на човека(без значение как и от кого),и онези,които приемат това битие без уговорки.
В дъното на всички европейски вярвания,били те религиозни или политически,стои първата книга на Вехтия завет,Битие,от която излиза,че светът е бил сътворен правилно,че битието е добро и следователно трябва да се множим.Нека наречем тази изначална вяра-"категорично приемане на битието".
Ако съвсем до скоро думата "ЛАЙНО" беше заменяна с многоточие,това не ставаше по морални съображения.Нали няма да седнете да ме убеждавате че лайното е неморално!! Неприемането на лайното е метафизично.Моментите на дефекация са ежедневно доказателство за неприемливостана Сътворението. Или-или : или лайното е приемливо(и в такъв случай трябва да спрем да се заключваме в клозета!),или сме създадени по неприемлив начин.
От това следва че естетическия идеал,съответстващ на "категоричното приемане на битието",е светът,в който лайното е отречено и всички се държат така,сякаш то не съществува.Този естетически идеал се нарича КИЧ
Това е немска дума,появила се в средата на сантименталния деветнайсети век и проникнала по-късно във всички езици.Но поради честата и употреба се е изтрил първоначалният метафизичен смисъл.тоест:кичът е абсолютно отрицание на лайното,в буквален и преносен смисъл.Кичът изключва от зрителното си поле всичко онова в човешкото битие,коеот е органически неприемливо.
...
