тема за самотата № пореден

какво точно ни липсва когато любимия човек не е до нас
дали е само той самият или нашите собствени усещания

бегъл пример (може и да се взема под внимание)
отива той/тя в командировка и `много ни лиспва` ама не е по-конкретно да се каже - ми липсва ми кафето, което прави, да коментираме заедно някой филм, да му разкажа глупостите дето днеска ги сътвориха в службата и т.н. ама това не е той/тя това пак сме си ние

боже, боже - трябва да се забрани със закон ходенето на работа в събота и неделя


§§

нашите усещания са това, което приемаме за самота.
Но нали те са породени именно от липсата на любимия човек?
Не ти ли прилича на нещо, като да имаш в хладилника си бутилка "Асеновградски мавруд" и да знаеш, че можеш да пиеш от него след два дни?

Кофти работа... предлагам да забранят и симпозиумите, провеждани в чужбина....

уаууууууууууууууууууууууууууу е бива ли така точно с НАЙ- ЛЮБИМОТО ми винце да ми правиш такава скомина - аз в момента мило и драго давам и за едната бира хлъц, хлъц
наказвам те с пиене на вино довечера - какво ще кажеш

та по темата - ама и не знам ама май не мисля така - всъщност си мисля, че причината е в нас а не в `оня` - породени са от наши си работи (понякога и такива дето на запад вземат тлъсти хонорари за им ги разкажеш полегнал на кушетка ;)))

а че е свързано със симпозиумите (откъде я извади тая дума - по народному му викаме семинар ) как разбра а!?! аах ти агент такъв

§§

да преместим "наказанието" за друга вечер, а?

А за причината, ами нали това казвам, в нас си е. Най-сериозните граници сами си поставяме, а защо... кой да ти каже? Така е и с притесненията, допускаме да ни обземат, защото така ни харесва, така сме си ние, защото самотата само ни кара да не я желаем повече никога... до следващия път....

И за симпозиума - не си ли забелязала, че на всички ни ни се случва горе-долу едно и също, горе-долу по едно и също време,

( а думата семинар не обичам, напомня ми за осеменяване.... приемам я, само ако аз съм на семинара...)

и на мене така ми звучи но симпозиум ми звучи като екзотична болест да ме прощаваш а бе смешки някакви - като работна закуска
ба му мамата - ми не бях забелязала начии -ами другия месец ще те питам и ти ли по това време... /шегичка бе - де не се обиди някой - за тебе знам, че носиш на майтап /
хихи - никво местенееее

§§

На мен ми липсва присъствието на любимия човек, а това пък води до промяна на личното ми усещане. Усещам болка, празнота, направо не знам какво да правя, за да запълня с нещо друго времето, което обиконовено сме прекарвали заедно.......но се свиква или поне така си мисля

...свиква се!

защо се мръщиш?

Shit. No such thing as "lovely person".

а бе хем си е баш тъй, ама като се замислиш не ти ли си струва, че щом нямаш с какво да запълниш времето си си някак си `незавършен` - а иначе прозира точно това, което казах - ми за нас си ни е мъчно - не за него

§§

yo man
lovely persons do shit as everybody else matter-of-factly
and at least I am myself's lovely person

§§

за нас ни е ми мъчно............но така става ли ни по-лесно?

Липсва ми...Боже колко неща ми липсват :(
Липсва ми да отворя очи да да го видя как нежно спи до мен прегърнал ме с ръка през кръста... липсва ми усмивката му когато му разказвам нещо весело, липсва ми ръката му която държи моята, липсва ми ръката която ме погалва, липсва ми намръщената му физиономия когато пак съм направила нещо накриво и нежите му целувки когато ми казва че всъщност той не се мръщи :-) липсва ми да ме събуди сутрин като си играе с косите ми, липсва ми като ни прегъща зедно с детето, липсва ми това че мога да се опра на него като ми е трудно, липсва ми това че не чувам гласа му, липсва ми времето когато излизаме хванати за реце като порасли хлапета в 2 през ноща просто за да се разходим и да си вземем по ч кафе(което можем да си направим и в нас,но романтичната разходка винаги е негова идея...), липсва ми да ми казват по цял ден обичам те, да ме прегръщат когато съм тъжна...

това ми липсва най много - прегръдката - желанието да се сгуша в него и да стоя стисната в него и да не помръдна поне 100 години...да стоим и мълчим...

Липсва ми въздуха който той диша :( И боли..и топката в гърлото така и не си отива.Сълзите които напират в очите и просто в един момент стават неудържими и околните се питат какво ти става...
Боли. И не се свиква. месеците минават... НЕ НЕ СЕ СВИКВА.
ПРИМИРЯВАШ СЕ. Преглъщайки болката.Но тя не си отива. Липсват ти всички прекрасни моменти които си преживял с любимия човек...

Липсва ти съня - той просто си е отишъл и ти се гмуркаш в празното легло след като си си "початил" с любимия...
Липсва ти истинския разговор в който ти го поглеждаш в очите...

ЛИПСВА ТИ ЧУВСТВОТО ЧЕ СИ ЖИВ!
Аз се чуствам обичана, желана, вярвам на съпруга си и въпреки че сме разделени чувствам мислите му за мен денонощно. И това че му липсвам.

И най много от всичко ни липсва прeгръдката. Момента когато ще се пръгърнем да летището.Това е мига който желая с цялото си сърце да дойде...

Да дойде мига на прегръдката...

Какво ти лиспва, когато любимият човек не е до теб?!?

той самият = и твоите усещяния за него
не е ли еквивалентно?!?

...Странното и необикновеното може да направи живота ВИ необичаен

сори, че се намесвам, ама не е еквивалентно.........когато ми липсва човека, любимия де, не ми липсват усещанията за него, а напротив-активират се гадинките. Така че, според мен, второто е следствие от първото, а не равно.............освен, ако не съм разбрала правилно

остави ни тук, заблудените и неориентираните да се лутаме в темата за самотата и ти фъс...........хммммммммммм

Не се мръщя...просто...понякога, въпреки, че се свиква...и на мен си ми е самотно...а когато ми стане самотно...ми става тъжно. Защото искам Той да е до мен...а Той е далече...и тогава ми остава само самотата...а тя носи много тъга...в повечето случаи...

Това...все едно аз съм го писала...

и аз съм на същия хал, но няма да правим клуб на самотните сърца, нали

...пък и тя Самотата не винаги натъжава...