Става ли?
3 отговора
128 прегледа
Става ли?
ОПИТАХ
Опитах се да чуя - заслушан във дъжда,
Опитах се да видя - загледан във мъгла,
Опитах се да мисля - със празната глава,
Опитах се да чувствам - със кухата душа,
Опитах се да стана - изправен пред стена,
Опитах се да викам - обгърнат с тишина,
Опитах се да падам - закопан в пръстта,
Опитах се да ходя - до колене в калта,
Опитах да живея - на прага на смъртта,
Опитах да говоря - със запушена уста
Опитах се да бъда - и бях, и съм, и ще,
Опитах, не успявах какво ли още не,
Опитах неуспешно да променя света,
Но поне опитах - не гледах отстрана.
waiting... dreaming... wishing...
Опитах се да чуя - заслушан във дъжда,
Опитах се да видя - загледан във мъгла,
Опитах се да мисля - със празната глава,
Опитах се да чувствам - със кухата душа,
Опитах се да стана - изправен пред стена,
Опитах се да викам - обгърнат с тишина,
Опитах се да падам - закопан в пръстта,
Опитах се да ходя - до колене в калта,
Опитах да живея - на прага на смъртта,
Опитах да говоря - със запушена уста
Опитах се да бъда - и бях, и съм, и ще,
Опитах, не успявах какво ли още не,
Опитах неуспешно да променя света,
Но поне опитах - не гледах отстрана.
waiting... dreaming... wishing...
Май не става...
Написаните от мен стихчета не приемай за редакция или критика, просто си поиграх с твоите думи.
Опитах да те видя - бе паднала мъгла.
Опитах да те чуя, но блъсна ме дъжда.
Дори не те почувствах - затворена душа.
За теб когато мисля, ранява мисълта.
Опитах се да стана - посрещна ме стена.
Аз виках - не отвърна. Остана тишина.
Безумен, на колЕне, докосвайки пръстта
да тръгна не опитвам - без теб как да вървя?
Така ли ще живея - с пресъхнала уста,
покОрен, в лед-мълчание, на прага на Смъртта?
Опитах с теб да бъда. Но с мене ти не бе.
Опитах! По-нататък не зная как ще е.
Не мога сам, безсилен да променя Света.
Но тук за теб съм още. И вчера, и сега.
От твоето стихотворение не си представих картината, защото е пълно с противоречия, да не изброявам. "Празната глава" и "кухата душа" са за някое рап-парче, ама техните текстове ги нямам за поезия. А повторенията, ако не са добре премерени, дразнят, вместо да подчертават основната мисъл.
~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
A smile, a tear, a hope, a fear -
just me...
Опитах да те видя - бе паднала мъгла.
Опитах да те чуя, но блъсна ме дъжда.
Дори не те почувствах - затворена душа.
За теб когато мисля, ранява мисълта.
Опитах се да стана - посрещна ме стена.
Аз виках - не отвърна. Остана тишина.
Безумен, на колЕне, докосвайки пръстта
да тръгна не опитвам - без теб как да вървя?
Така ли ще живея - с пресъхнала уста,
покОрен, в лед-мълчание, на прага на Смъртта?
Опитах с теб да бъда. Но с мене ти не бе.
Опитах! По-нататък не зная как ще е.
Не мога сам, безсилен да променя Света.
Но тук за теб съм още. И вчера, и сега.
От твоето стихотворение не си представих картината, защото е пълно с противоречия, да не изброявам. "Празната глава" и "кухата душа" са за някое рап-парче, ама техните текстове ги нямам за поезия. А повторенията, ако не са добре премерени, дразнят, вместо да подчертават основната мисъл.
~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
A smile, a tear, a hope, a fear -
just me...
