iziashtestwo

Мислили ли сте защо като в някой японски филм, пък бил той и анимационен, като някой убие друг човек след двубой с меч, изведнъж застава неподжвижно точно милисекунда след финалния удар, гледайки в друга посока? Винаги съм го мислил за фукня и прочие, но сега си мисля, че май не е точно така. На това може да се гледа като на вид уважение към мига на смъртта, но не като на някой сериен убиец , койо наднича в очите на умиращите, за да извлече удоволствие и емоции, а за да почете умиращия, да бъде в ролята на близкия човек, който трябва да го съпроводи в последния му път. Този, чието присъствие трябва да дава кураж и да е ненатрапчиво, да може да осигури нужната усамотеност на умиращия.
И като вземем предвид, че това всичко се прави от врагът, с който до сега си се бил... интересно някак си.
И все пак какво е това, морал, войнски добродетели, отживелица или какво?

"I am a lonesome spitfire, walking on the burning road of ideals..."

Krasiwo e naistina ... niama mnogo neshta koito sa po krasiwi ot nanasianeto na poslednia- smartonosen udar s mech ili rapira.

Дядо Мраз умря застрелян в гръб от Дядо Коледа

Селски стойки...
Има го не само в японските филми. Има нещо... Съсредоточаване, концентрация, отпескано от пренапрежението
Тъпотии

Имах предвид не самия удар, а мига непосредствено след него, когато душата на победения кръжи около тялото на победителя и почти се сливат...

Ами не е като някой да си размахва лъка, слагайки на тетивата две кокошки, прицелен в коремите на тантурестите стражници, които са съвсем малко по-леки от въпросния стрелец!

Ох Amber, ако ти отрежа главата за тебе няма да има никакво значение дали те гледам в очите или не - ти ще си мъртъв и иди после си сливай душата с моята.

Абсолютно си заслужавам тоговорът ти, който е някакъв "бисер" на мъдростта. Аз се опитах да разгледам въпроса от по - друга страна, а то какво излезе. Tака е като се опитваш да вкараш нещо по темата. Другия път...

"No more mister Nice Guy..."

Не мисли че не разбирам идеята ти Amber. Аз се възхищавам на изяществото на танца, на скока на пантерата, на полета на орела, на грациозната походка на красиво момиче... Но не и на изяществото на режещия глава. Това се нарича убииство, не изящество.

Аз не се възхищвам на рязането на глави, а ме интересуваше защо е именно такова държанието на спечелилия двубоя. Ако беше някой пич от серията на Джордан сигурно щеше да се изплюе върху трупа... но в случая ме интересува другото поведение.

"I'm dying in flames..."

която описваш е далеч по-прозаична и не заслужава нито толкова възхищение нито пък толкова подигравки с възхищението ти , колкото отнесе.
Смачквал/а ли си с един бърз /за да не я изпуснеш/ удар някоя тлъста хлебарка. Е, не отклоняваш ли и ти тогава поглед от размазаните и вътрешности или от последните и гърчове.
Причината е в естествената самозащита на "зрителния ни анализатор" от потенциално шокова информация. Нещо като "бушон" с временно действие, защото , ако ситуацията го налага / например, ако тялото с отрязана глава тръгне да гони лирическия герой, за да го удуши/ ще се убедиш ,че пак ще последва поглед към "опасността".
Никакво благородство няма в описаната от теб реакция- просто няма време да се помисли за благородство на съзнателно ниво.
Казано още по-просто има време само за кратко и здравословно отвращение от гледката.

Qui scribit, bis legit.

Това разбира се се получава само в дуел човек срещу човек. В битка много на много нещата са коренно различни. Удряш и се изнасяш по бързата система, за да не ти го върнат. Ако някой почне да се разсейва и да споделя последни мигове и духовно сливане може да се окаже без поне един бъбрек или с допълнително украшение от стърчащо от гърдите острие...

Един миг невнимание
Цял живот умрял

Не е смешно, Амбър... Хич не е смешно... това ти е допълнение към другата забележка...

What was your username, again... ?

Ама ти си траеш, всичко тихичко си четеш и току ни изненадаш със забележки Все едно цял живот си бил Модератор

"Тя се двоуми, тя се колебае
Казано с две думи - Жена е!"
Расин

В смърта няма изящество , няма красота
винаги едно нещо си отива завинаги и никои не може да го върне

Самата битка е красива - размахването на оръжието , отбягването на ударите , стоиките и фигурите на двамата бойци и т.н. .
но изящество в смърта , сливане с другия , какво ти сливане - току що си му отрязал главата , такова нещо няма.

Войната е най ужасното изобретение на хората - избиване на хора от хора като самоубиици се колим векове наред а в 50% от случаите без воиниците да знаят за какво се колят с хора който биха могли да си допаднат.

Като гледам как някои хора точат зъби може да се окаже, че със сигурност ще бъде модератор до края на живота си...

Един миг невнимание
Цял живот умрял

Ей, това е велико!
"...и като му заби стрелата между очите, дълго стоя приклекнал, съзерцавайки дърветата наоколо...". Ще го пробвам обезателно.
Виж сега - ти постави въпрос, аз ти отговорих (дадох си мнението). Ако искаш, следващия път кажи предварително че искаш отговор, който да ти хареса. Ще се постарая, колкото мога. Но имай в предвид, че въпросните стойки ги има само на кино, при това на по пошлата част от киното. Например в 7 самураи такива неща почти няма. Или на Непростимо. Все пак, когато това се прави, то е най вече по две причини - да се разграничи героя главорез-дилетант от героя главорез професионалист (всъщност - разликата не е в наличието или липсата на такива изпълнения а в стила им) и когато героя се бие с няколко противника (по дефаулт са повече от един). Когато срази врага си, той просто се оглежда за следващия, които е всякъде другаде освен където е току що убития. Оглежданети не става с въртене на глава и очи или поне по филмите не е така. Виж например Матрицата - агента който скочи от покрив на покрив - същата стойка без да е рязал ничия глава - той просто търси врага си, съсредоточавайки сетивата си.
Това е.
Жалко, че неспособността ти да си защитиш темата се изразява в лични нападки срещу мен и естеството на моя псевдоним, Ребма...

Разбирам. Ами да... Но...

------
Ако сте забравили паролата си, пишете на адрес armenski_pop@paroli.nanai. Късмет!

Извинете че се намесвам

но има неща за соито не мога да си мълча

в световната история има много примери за касти от воини

но само в Япония тази каста е успяла да свърже красотата и смърта в едно неделимо цяло

уважението което и единият и другият участник демонстрират преди по време и след битката е нещо което няма аналог в света

помислете че дори когато са се извършвали ритуални самоубийства
се е смятало за чест този който си прави харагири та те избере за помощник в неговият път в смърта /разбирай да му отсече главата / а този който се самоубива е смятал за чест да приемат неговата покана

за мен самураите са притежавали онази митична вътрешна хармония позволяваща им да намират красота във всичко и най вече в смърта /не че не са били кръвожадни копелдаци /

зная че не му е мястото но ми се ще да ви разкажа една малка история за тях
/моля модернатора да ме извини и ако желае да ме изтрие/

та имало едно време

един дамио /разбирай боляр/ които бил предаден и обкръжен в двореца си

след дълги битки и кръвопролития същият бил убит от шпиони /нинджи /
въпреки това неговите самураи продължавали да се бият

.............. останали 47 човека на които им било предложено да се предадат и да запазят живота си ............... началника им заповядал да се предадат.

Въпреки че всички те положили клетва за вярност пред победитела той разпоредил те да бъдат денонощно следени ...........
изминали три години ............всички те станали ронини /войни без господар/
единият продал жена си заради дългове на комар............други станали пияници и просяци ................накрая точно след три години те се събрали заедно атакували и превзели замъка на победителя...........убили го ........и всички заедно се самоубили защото престъпили клетвата за вярност която положили преди три години ...................днес гробовете на 47 ронира са светиня за всеки японец и боец поел по пътя на бушидо ................


добре де знам че прекалявам но съм съгласен че в мига на победата има красота почит и уважение към мъртвия

а ако на някой му се говори за това винаги съм на разположение

Значи, от вчера се опитвам да формулирам това, което "О" написа - безуспешно. Благодаря ти, "О"!

За да проумее красотата на мига на убийството, човек трябва да има усещане за културата, в която смъртта е висша ценност. Буши-до, "пътят на войнът", за който "О" говори, е именно тази част от японската култура, която казва, че противникът ни престава да бъде противник в мига на смъртта си и ние трябва да престанем да мразим _врага_ , да се преклоним пред достойния съперник.

Hellen
==
"When I tell the truth, it is not for the sake of convincing those who do not know it, but for the sake of defending those that do." -- William Blake

Благодаря за подкрепата

Винаги си добре дошла в карате клуба би Хелен