ДО ЧИЧО, КАКА И БАБА МИ
21 отговора
694 прегледа
ДО ЧИЧО, КАКА И БАБА МИ
Моля цялото здравомислещо семейство да ми помогне да убедим много от тези хора, че нещо не им е в ред! Ако не може - ще се видим по уговорка, ще пием по едно и ще гледаме сеир. Но може би те не искат да бъдат уговаряни? Те, може би, знаят много добре чия поръчка изпълняват и си си се подхилкват тайно? Тежко им!!!
Re: ДО ЧИЧО, КАКА И БАБА МИ
Здравей, Добричке!
Много ми е приятно, че не си ме забравила. Много ми е приятно също, че събираш около себе си хора, които не считат, че яката попръжня е най-стабилния аргумент в който и да било спор.
Няма начин да не се повторя. - Все трудни въпроси поставяш!
Убеждаването на някого в нещо нито е толкова лесно, нито толкова просто. За това си има цяла наука, в която не съм специалист. И не само че не съм специалист, но съм и много далече от това умение. Но понякога, като дилетант, си мисля, че убеждаването може да бъде или много благообразно, ако съвпада с личните ни убеждения, или да бъде наречено манипулация, пропаганда, измама и т.н. Въпросът става още по-сложен, ако честно се опитаме да анализираме на какво се основава нашата собствена убеденост в една или друга кауза. Имаме ли някакви резерви? Не ставаме ли фанатици?
Аз не считам, че хората, които не споделят моите убеждения, са малоумници, но искам да направя една сериозна уговорка. Не считам за малоумници само тези, които имат солидни, аргументирани доводи в защита на своята кауза и ги излагат разбрано, без увъртания и без опити да обиждат събеседника си. Всичко останало възприемам като несериозни упражнения по остроумие. А упражненията по попържане въобще не ги възприемам. И казвам това не защото съм си чичо или някакъв съсухрен моралист, а просто от елементарно чувство за ред. Ако ще дискутираме - да дискутираме, а ако ще се псуваме, дайте да си го кажем от самото начало, че да знам от къде да ги почвам. Да не си помислят някои, че не го мога. Това и последният хамалин го може. Такова мога да им кажа, че ушите им ще зацвърчат като пържоли на скара. Обидата обаче никога никого в нищо не е убеждавала, освен в безсилието на убеждаващия.
Съвет как да се убеди някого в нещо не мога да дам. Знам само, че това не става с рога напред. Натрапването на една идея, дори с блестящи аргументи, води като правило до отхвърлянето и. Човек трябва сам да постигне истината. А истината в обществения живот не е абсолютна, както са абсолютни природните закони. Тя в значителна степен е субективна. И колкото по-развит е субектът, толкова по-многостранна е тази истина. За малкия, необразован, отруден и измъчен човек, чийто кръгозор рядко се простира по-далеч от паницата, истината е също толкова малка, едностранна, елементарна. Ограниченият човек има усещане за постигната истина. Затова неговата истина може лесно да бъде подменена. Той може лесно да бъде манипулиран, но трябва ли заради това да бъде наричан малоумник? И, понеже още сме на изборна вълна, нека се запитаме: а къде бяхме ние, уж по-умните, уж по-интелигентните? Как спорехме? Как убеждавахме? Или гледахме на изборите като на спортно състезание? Като на увеселително представление?
Няма сега защо да се преструваме. Не са виновни хората, че повярваха. Виновни сме ние, "многоумните". Ние не успяхме (а направихме ли си въобще труда) да отворим очите на хората дори за такава елементарна истина, че колкото повече се обещава, толкова по-малко се изпълнява. И това е било винаги, във всички времена и народи. И не само по време на избори. Сякаш беше много отдавна измамата с обещаните високите лихвени проценти на финансовите пирамиди.
Ние, "умните" не успяхме да отворим очите на хората дори за нещо уж съвсем очевидно: че Симеон Сакскобургготски е цар. Действителен цар. Никога не е абдикирал. И не си е сменял поданството. А няма действителен цар, който да не си иска трона. Ако не си го иска той отдавна да се е отказал от него. И когато един ден хората, на които ние "умните" и "интелигентните" гледаме от високо, си отворят очите и прозрат парадоксалното недомислие, което са направили - да гласуват за цар, но против монахрията, ще блесне и нашето, на "умните", тъпоумие. И всичко това - след като години наред ни е втълпявано за печалните резултати от интелигентското високомерие в Германия през тридесетте години. - Хубав пример защо една истина не трябва да бъде втълпявана.
чичо
Много ми е приятно, че не си ме забравила. Много ми е приятно също, че събираш около себе си хора, които не считат, че яката попръжня е най-стабилния аргумент в който и да било спор.
Няма начин да не се повторя. - Все трудни въпроси поставяш!
Убеждаването на някого в нещо нито е толкова лесно, нито толкова просто. За това си има цяла наука, в която не съм специалист. И не само че не съм специалист, но съм и много далече от това умение. Но понякога, като дилетант, си мисля, че убеждаването може да бъде или много благообразно, ако съвпада с личните ни убеждения, или да бъде наречено манипулация, пропаганда, измама и т.н. Въпросът става още по-сложен, ако честно се опитаме да анализираме на какво се основава нашата собствена убеденост в една или друга кауза. Имаме ли някакви резерви? Не ставаме ли фанатици?
Аз не считам, че хората, които не споделят моите убеждения, са малоумници, но искам да направя една сериозна уговорка. Не считам за малоумници само тези, които имат солидни, аргументирани доводи в защита на своята кауза и ги излагат разбрано, без увъртания и без опити да обиждат събеседника си. Всичко останало възприемам като несериозни упражнения по остроумие. А упражненията по попържане въобще не ги възприемам. И казвам това не защото съм си чичо или някакъв съсухрен моралист, а просто от елементарно чувство за ред. Ако ще дискутираме - да дискутираме, а ако ще се псуваме, дайте да си го кажем от самото начало, че да знам от къде да ги почвам. Да не си помислят някои, че не го мога. Това и последният хамалин го може. Такова мога да им кажа, че ушите им ще зацвърчат като пържоли на скара. Обидата обаче никога никого в нищо не е убеждавала, освен в безсилието на убеждаващия.
Съвет как да се убеди някого в нещо не мога да дам. Знам само, че това не става с рога напред. Натрапването на една идея, дори с блестящи аргументи, води като правило до отхвърлянето и. Човек трябва сам да постигне истината. А истината в обществения живот не е абсолютна, както са абсолютни природните закони. Тя в значителна степен е субективна. И колкото по-развит е субектът, толкова по-многостранна е тази истина. За малкия, необразован, отруден и измъчен човек, чийто кръгозор рядко се простира по-далеч от паницата, истината е също толкова малка, едностранна, елементарна. Ограниченият човек има усещане за постигната истина. Затова неговата истина може лесно да бъде подменена. Той може лесно да бъде манипулиран, но трябва ли заради това да бъде наричан малоумник? И, понеже още сме на изборна вълна, нека се запитаме: а къде бяхме ние, уж по-умните, уж по-интелигентните? Как спорехме? Как убеждавахме? Или гледахме на изборите като на спортно състезание? Като на увеселително представление?
Няма сега защо да се преструваме. Не са виновни хората, че повярваха. Виновни сме ние, "многоумните". Ние не успяхме (а направихме ли си въобще труда) да отворим очите на хората дори за такава елементарна истина, че колкото повече се обещава, толкова по-малко се изпълнява. И това е било винаги, във всички времена и народи. И не само по време на избори. Сякаш беше много отдавна измамата с обещаните високите лихвени проценти на финансовите пирамиди.
Ние, "умните" не успяхме да отворим очите на хората дори за нещо уж съвсем очевидно: че Симеон Сакскобургготски е цар. Действителен цар. Никога не е абдикирал. И не си е сменял поданството. А няма действителен цар, който да не си иска трона. Ако не си го иска той отдавна да се е отказал от него. И когато един ден хората, на които ние "умните" и "интелигентните" гледаме от високо, си отворят очите и прозрат парадоксалното недомислие, което са направили - да гласуват за цар, но против монахрията, ще блесне и нашето, на "умните", тъпоумие. И всичко това - след като години наред ни е втълпявано за печалните резултати от интелигентското високомерие в Германия през тридесетте години. - Хубав пример защо една истина не трябва да бъде втълпявана.
чичо
До убеждаващите.
Ми айде убедете ме. Да видим какви са ви аргументите. Само че имайте предвид следното:
1. Не съм гладен.
2. Не съм беден (не съм и богат).
3. Имам работа и печеля сравнително добре от нея (не съм реститут, братовчед и шеф на борд на директори).
4. През последните 4 години жизненото ми равнище се вдигна 2 пъти (виж точка 3 - това в скобите).
5. Не вервам докато не пипна.
6. Принцип - надеждата е лош съветник. Надеждата не дава хляб. Надеждата е бягство от реалноста.
Иначе търпя убеждаване , но само с доводи и факти - не със слухове и празни приказки. Още по-малко със словоохотливост на дървен стол.
Айде успех.
1. Не съм гладен.
2. Не съм беден (не съм и богат).
3. Имам работа и печеля сравнително добре от нея (не съм реститут, братовчед и шеф на борд на директори).
4. През последните 4 години жизненото ми равнище се вдигна 2 пъти (виж точка 3 - това в скобите).
5. Не вервам докато не пипна.
6. Принцип - надеждата е лош съветник. Надеждата не дава хляб. Надеждата е бягство от реалноста.
Иначе търпя убеждаване , но само с доводи и факти - не със слухове и празни приказки. Още по-малко със словоохотливост на дървен стол.
Айде успех.
Re: ДО ЧИЧО, КАКА И БАБА МИ
Аз съм от хората, които повярваха. Аз знам, че обещанията не могат да се изпълнят, и мисля,съм от тези, на които казваш "интелигентни". Знам всички доводи, които можеш да изтъкнеш, разбирам ги, приемам ги. И въпреки всичко повярвах. Сега познай на какво повярвах?
Re: ДО ЧИЧО, КАКА И БАБА МИ
Ей ма на!
Трудно можеш да убедиш някого, ако той не иска да бъде убеждаван! Най-малко можеш да го убедиш, ако се нахвърлиш върху него - проявява се инстикта за самосъхранение.Има хора с много развита първа сигнална система и втората, ама ич я няма.
Не мога да гледам сеир!
"Който иска да служи на народа си, не трябва да си служи с народа си"
Ст. Михайловски "Възвание към избирателите"
Сега се случи точно това.
Трудно можеш да убедиш някого, ако той не иска да бъде убеждаван! Най-малко можеш да го убедиш, ако се нахвърлиш върху него - проявява се инстикта за самосъхранение.Има хора с много развита първа сигнална система и втората, ама ич я няма.
Не мога да гледам сеир!
"Който иска да служи на народа си, не трябва да си служи с народа си"
Ст. Михайловски "Възвание към избирателите"
Сега се случи точно това.
Re: ДО ЧИЧО, КАКА И БАБА МИ
Не можехме нищо да направим, просто такава беше ситуацията. Той връхлетя в точно изчислено време и само след два-три месеца ще е друго. Но, размисляйки сериозно, много си прав, само че понякога ми идва да се гръмна от факта, че очевидни неща не могат да бъдат обяснявани. Гледа ли снощи Теди Москов при Слави Трифонов? Забелязал ли си как този "велик" шоумен става на нищо, когато срещу него седне един нормален и умен човек? Не му е за пръв път. А като се сетя как това тъпо шоу въздействаше на хората в продължение на толкова време, преса други медии и т.н. Значи някой им е плащал за тази обработка, не може тези "образовани" журналисти да са всичките заблудени. Впрочем, те са обикновено децата на ... знаеш кои. Е, тогава, освен да се ядосвам, какво друго да направя затова, че България още не е доживяла да гради демокрация? Или и аз да попържам - прав си, няма смисъл. Пак се обади!
Re: ДО ЧИЧО, КАКА И БАБА МИ
Добричке, извинявай имах много работа и едва днес видях твоята покана.
Ще се видим ,но по-късно За сега ще си пишем. Аз съм Баба ти . Другата баба също е добре дошла в клуба. Добрите деца заслужават по много баби, независимо от поговорката "Много баби- хилаво дете", но ти заслужаваш да имаш поне две а ако иска нека и тя дойде на срещата, която ще си определим.
И още нещо - напоследък влизам само в клуб "Политика", защото нямам никакво време и само набързо преглеждам нещата.Добре, че реших да прескоча и в този клуб, въпреки че за мен той трябва да бъде прекръстен
Царят след изборите и преди да си отиде
А ние ще работим това да стане по-бързо!
Ще се видим ,но по-късно За сега ще си пишем. Аз съм Баба ти . Другата баба също е добре дошла в клуба. Добрите деца заслужават по много баби, независимо от поговорката "Много баби- хилаво дете", но ти заслужаваш да имаш поне две а ако иска нека и тя дойде на срещата, която ще си определим.
И още нещо - напоследък влизам само в клуб "Политика", защото нямам никакво време и само набързо преглеждам нещата.Добре, че реших да прескоча и в този клуб, въпреки че за мен той трябва да бъде прекръстен
Царят след изборите и преди да си отиде
А ние ще работим това да стане по-бързо!
в отговор на lntellnside
#15
Re: До убеждаващите.
Гледай ме в очите като ти говаряяяя!!!
Е-д-н-о-о, Вервайте мииии!
Д-в-ееее, Ша станеш по по-сииит!
Т-р-и-и-и, 5000 левааа!
Че-т-е-р-и-и-и-и, Още една работаааа!
П-е-е-т, Ще ходиш с каскааааа! Това защото като ти се вдигне жизненото равнище и самолетите могат да та ударят по главата, нали разбираш?
Ше-е-е-с-т, Пак ми Вервайтеееее!
Кашпировски ряпа да яде! Помня, че ме болеше петата кат` са появи Кашпировски и аз рекох да си я лекувам с него, и си сложих крака пред телевизора, обаче нищо не стана и от тогава трудно им вервам.
Е-д-н-о-о, Вервайте мииии!
Д-в-ееее, Ша станеш по по-сииит!
Т-р-и-и-и, 5000 левааа!
Че-т-е-р-и-и-и-и, Още една работаааа!
П-е-е-т, Ще ходиш с каскааааа! Това защото като ти се вдигне жизненото равнище и самолетите могат да та ударят по главата, нали разбираш?
Ше-е-е-с-т, Пак ми Вервайтеееее!
Кашпировски ряпа да яде! Помня, че ме болеше петата кат` са появи Кашпировски и аз рекох да си я лекувам с него, и си сложих крака пред телевизора, обаче нищо не стана и от тогава трудно им вервам.
в отговор на lntellnside
#17
Re: До убеждаващите.
Не питай! Не виждаш ли, че тук е цял клан. Все едно гледам студиото на Явор Дачков или онова на Иво Инджев. Събрали се няколко "ПРАВИЛНИ" хора, все с едно мнение по вси въпроси, питат се, отговарят си и пет пари не дават, че са смешни. Аз им оставям студиото на драго сърце и отивам в друго.