доверявате ли се

на инстинкта си по отношение на хората, на шестото си чувство, на усета, интуицията..... и случва ли ви се да бъдете излъгани от самите себе си в оценката за някого?

Да, доверявам се винаги и досега никога не съм била подведена. Това важи особено при първото ми впечатление за някой човек, с когото се запознавам и в последствие се оказва, че първоначалната ми преценка е била абсолютно вярна!

Аз знам, че нищо не знам!!!

За колко запознанства става дума?
Наистина ли успеваемостта е 100%?

Нямам измислени критерий - доверявам се на интуицията си.
Имам интереси, но те са прости и не ги крия от никого.

Интересно ми е...

ами.....същите )))))

карам предимно на шесто чувство, и то рядко ме лъже. но се случва, понякога.

Не ни лъжат хората отсреща, а нашите очаквания за тях.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Първоначалната преценка на много хора за мен е погрешна.
Първоначалната преценка на много, дори и умни хора за други често е погрешна. Затова не се доверявам на интуицията си, освен ако не се налага. Има си и разум. Защо да се доверим на несигурна интуиция, пред сигурен разум ?

Естествено, че интуицията, усещането и чувстването на другия са по-верния път за опознаването му/ макар че и там не си застрахован!/. Търсенето на вербално опознаване може да доведе само до познание на интелекта, образованието и мъъъъъничка част от възпитанието. Но другото - характер, личностова настройка, светоусещане, емоционална нагласа и изтънченост, които са най-важните в отношенията - йок! Едва ли ще ги забележиш в думите на някой добър играч. И в това е една от слабостите, но пък и гота в нета. Можем да си се работим колкото си искаме мъдро, без някой да ведене що за птици сме всъщност.

Hum, dobre i lakonichno postroeno. Oshte poveche - viarno.

Нямах време да прочета всички мнения... Но Валсодар... да, прав си. И въпреки всичко бих отговорила на въпросите от първия постинг с "Да" и "Да". И ДА, продължавам да се доверявам на интуицията си за добро или зло... времето ще продължава да показва.

DA, doveriavam se. I poneje sum guvkava, chesto si koregiram mnenieto, samo za da se okaje sled vreme, dori sled goidini, che purvoto mi vpechetlenie si e bilo tochno nai-viarnoto.

Obache sum zabeliazala neshto: kogato horata sa pod sresa da se predstvait dobre, t.e. kogato sa v situacia da ZNAIAT che ti v momenta gradish mnenie za tiah (naprimer na interview za rabota) chesto se durjat absolyutno neadekvatno na tova, koeto realno sa. Kofti ili glupavite hora se predstaviat napullno zadovolitelno i chesto umnite i sposobnite puk izdishat. Vse pod stresa na preceniavashtia ti pogled. Ta nai-mrazia da pravia interviewta, da ne govorim kolko mrazi da hodia na takiva!

Да си играем, докато работим, да си доверим свободното време, да играем добре - тогава може и да не ни се доверяват като сме големи играчи а не "инстински" хора. Показвайте си и слабите места - не е задалжително да сте религиозни за да го направите. И ние не се доверяваме да споделим нищо от това което днес точно сме говорили в "нета" наживо на някой който ни прилича на "некомукативен" по този начин до момента, а всъщност може и да сте си пресекли пътищата по клубовете без да знаете...

Малко първичен (първосигнален) анализ:
1. характер - според мен никой не би могъл да го скрие, без значение в много ли думи или в малко
2. личностова настройка - ?? не знам кой ни настройва/разстройва в последствие след като веднъж сме пуснати да водим реално-виртуален живот.
3. светоусещане - усет за света на малките истини и големите преживявания. Прекарванията не минават неусетно, обаче може да ги изхвърлите на боклука - що клубове като "Кеч","БГ" и тн. има.

дотук спирам, с най-добри чувства, за по-добри мнения (от моето)

Как ги правиш (интервютата) като знаеш за това състояние на хората? Сподели!