За Родопите

Време е за отчет.

Момичета и момчета, Витоша е просто забавачница сравнение с това което може да се срешне по неотъпканите пътеки на истинската планина. И удоволствието е друго. Скритите камъни в тревата за изтински скрити, за преминаването по стръмните пътечки късето хора много много не минават си се иска добре да караш. И колкото и да изглеждат невинни Родопите сравнение с рила да кажем. Мисля че се най-подходящи за каране и предлагат достатъчно предизвикателства. Не ми се иска да ви отекчавам, ама не мога да не се похваля.
Общо взето забележителна беше съботата. Моя приятел изкриви шина още при
първото каране по пътечката дето аз се метнах миналата година, така че в събота нямаше как и реших да се возя сам.
Всъшност обиколката която си паравя е много приятна въпреки че както
често казвам мразя да съм сам. Минава се през много хубави места едно от
които е известно - Чудните мостове. Всичко вероятно щеше така приятно да си
остане ако не бях решил да мина по една пътечка по която съм минавал
преди повече от 5 години. Не знам дали да ти разказвам всичко - с една
дума - изтезание. Падна едно бутане между хвоини и други трънаци в
резултат на което подпрях на една пропаст а малко по-късно установих че
съм си загубил и телефона. Търсих го но първо в обратно посока не можех
да се ориентирам от къде съм минал а и след това не можех да си намеря
пък колелото. Естествено сетих се и къде вероятно минава пътечката която
търсех - долу в пропастта. Вече бях толкова изнервен и изморен че
директно реших да се спускам надолу с колелцето на рамо. Прибрах се
изморен на куче но трябваше да се върна да го тъся. Взех едно душче и
хайде обратно. Намерих го обаче колкото и малка да бе вероятността за
това. В неделя нито можех да се мърдам защото бях изгорял, нито мачех да
се движа защото едното коляно никакво го нямаше. Та такива ми ти работи
с мен. Чао Пожелавам ви бурни емоции. Да ива какво да разказвата на децата

Ама що така си си зарязал другаря, мене чак мъчно ми стана

Мъчно ли ти е станало?
Недей така, а не ти ли е станало мъчно за NIK,телефона си загубил(браво, че го е намерил), изгорял и на всичкото отгоре и коляното не е можел да си помести(до колкото разбрах де)

Ето и моя разказ:
Вчера около девет и десет тръгнах от Железница от спирката на чешмата по обиколната към Симеоново. Голяма грешка... Слънцето беше на хоризонта, ако не и под него. Смрачаваше се все повече и на петнайстата минута вече взех да се чудя дали да не отбия по някой перпендикуляр вдясно, към цивилизацията. Ама не, хайде още малко и още малко... Между боровете направо си беше тъмно. По плътните петна ги заобикалях, до колкото можех, представяйки си какви страшни работи може да има там... След едно от мостчетата дори щях да си падна в сипея, защото се заблудих в очертанията на пътеката. Пък тя била по-тясна, отколкото ми се беше видяла преди скокчето :) Както и да е, като стигнах най-сетне до голямата поляна, от която се отбива от обиколната и започва същинското спускане към Симеоново, вече беше 21:30 - 21:35. Навлязох в горския мрак и още на първите сто метра си прескочих кормилото, понеже предното колело се заби в някакво коренище. Преживях го без увреждания и продължих надолу, представяйки си как ще ме намерят на следващия ден, размазан между дърветата... Единственото преимущество на мрака беше това, че не виждах отчетливо опасността и така беше по-малко страшно :)) Е, добре, че съм минавал много пъти по този маршрут, та горе долу следвах пътя, заобикаляйки опасните участъци с едри камънаци по памет. Майката му е стискане на кормилото и повечко късмет. И когато в 21:47 стъпих на асфалта в Симеоново, не можете да си представите колко бях щастлив! Съдбата бе благосклонна и този път... Но следващия вече задължително ще съм се обзавел с една не особено сложна, но полезна вещ - фар.

по-бързо, още по-бързо... изгорях

Другарчето го оставих на сигурно място и с добра компания. Вярно тъжно е да не се вози, ама с нищо не можеше да се помогне. Сега ще купим нова шина а от предната ако може да се изправи ще стане една резервна.
А за мен - благодаря за съчувствието Вече съм здрав и готов да покараме събото - неделно по тъпата витоша. Щелаещи?

Много ели имаше горе и се сещах за теб. Елите не са ли малко статични байкарки?

Предния амортисьор предразполага към премятане при спускане така че умната.
А не се ли сети че малко над симеоновските езера има асфалт до симеоново. И трето нали си говорехме каква полезна вещ е фара. Не го пренебрегвай

Отговора го оставям на теб

От това може да излезе дълго писание. Доидоха ми поне няколко неща на ум. Ноооо.......... като те видя на вилосипед ще ти отговоря
Ти къде караш?

Abe az sum nov tuk, ama kato stana duma za rodopite ne se sdurjah shtot po 24.05.01 vrutnahme okolo 200 km iz oniq mi ti bairi. Ne mojete da si predstavite kefa. I posledniq den 70km Spuskane.Veliko. Ama za 4 dni mki se iztriha spirachkite i separatorite( na lagerite na zadnoto) mi bqha na parcheta. Za vilkata nqma da kaja. Abe s dve dumi tursq si nov baik. Do tozi moment si misleh che Superba se qdva ama se okaza che e samo za asfalt. Ot trinaiset baika samo edin Scott izdurja celiq marshrut.

Я кажи откъде е това 70 км. спускане? Може ли да се стигне до там с транспорт?
А ако имаш време/желание, опиши по-подробно маршрута. Но моля те бъди конкретен ако можеш.... Примерно, имена на хижи, села т.н.
Благодаря!

Ясно! Ще полетим ние към небето малко по-рано, отколкото ни е писано... Ясно е накъде бие TheSaint, ами аз да се стягам, че да сме си конкуренция надолу...

по-бързо, още по-бързо... изгорях

Ние хубаво ще се стегнем с DownKill :) ама две колела с предни амортисьори не правят едно с заден . Предусещам пъкления план на Светеца... като се качим горе ще ни пусне първи ... когато вече ни няма ще мине да намери колелата и да ни вземе калотките ... 70км DH са доста за едни калотки


Както и да е няма да се дадем без бой :)))

Ride Safe!

Няма да е без бой, няма! :)) Последния път, когато карахме, и двамата със Светеца си изпробвахме придобивките и бяхме на границата на възможностите си - имахме не една животоопасни ситуации... Ама оживяхме с леки контузии и много късмет (поне аз) Сега усещам, че назрява истинско ТЕСТВАНЕ.
А калотките ми са изтънели като вестник - ако някой ми ги вдигне, ще съм на кяр, че поне няма да съм се морил да си ги отвивам сам :))

по-бързо, още по-бързо... изгорях

Момчета (XTR & Downhill), дайте да спретнем нещо различно от Витоша!
70км. ми се вижда малко множко за 1 ден, ама ако е само спускане, не етолкова страшно. За съжеление, трябва да се брои и време за пътуване/връщане до София.
Затова исках повече инфо.

Леле, голям злодей ме изкарахте!!!!!
Защо съм ви оставил с такова впечатление, не знам!?

Сигурно е от псевдонима ...



Ride Safe!

Със сигурност знам спескане по асфалт от 50км. но може да се комбинира и с земно и да станат 70. знам ли? Но пък много сте потрошили машините. Що така?

az da pitam neshto
mina li prez pamporovo
kak sa patekite tam, raboteha li liftovete
che az imam informacia che rabotiat ama da pitam i tuka ako niakoi znae
sabota i nedelia mislia tam da se podvizavam

ти не им бери грижа преувеличават, така че казвай къде е спускането

а и аз съм си изкривил шината, вчера го забелязах по остатъците от калотките по нея

Първия вяриант е от връх Персенк до Девин. Предимно асфалт много готино. Но варианти много. От вр. Рожен чак до Чепеларе пък и едва ли не до Асеновград.
Голям кеф е да отседнеш на смолянските езера. С лифта до Снежанка и от там по асфалта обратна са към 15 - 20 км. Лично аз обаче повече се радвам на истинската планина. Лябимо място ми е района около Триград.