За изповедта

Аз отскоро съм християнин - православен и тия дни ще бъде първата ми истинска изповед и причастие.
Отецът, който се грижи за мен ми даде напътствия, какво трябва да направя и как да си освободя мислите за БОГА.
На аз погледнах в душата си и се уплаших от всички съмнения и притеснения които имам. Явно още не съм изчистил достатъчно душата си за БОГ.
Ако изповядам всичко на изповедника си, ще минат няколко часа, а и дали съм достоен да заемам толкова дълго времето му.
Дайте ми някакви напътствия - какво точно да изповядам, на кои прегрешения да наблегна повече - на мирските страсти, или на съмненията в душата ми?
Дайте ми съвет моля

Никъде в Библията няма да намериш нито дума за изповед на един човек пред друг човек с цел получаване на опрощение на греховете. Това е богохулство. Грехове може да прощава единствено Исус. Нали точно затова евреите искаха да го убият с камъни. Исус каза на един паралитик: "Синко, прощават ти се греховете." Евреите знаеха, че това може да прави само Бог и затова тръгнаха да го убиват за богохулство.
В Новия завет никъде не се загатва за промяна на това правило. Не върши грях и не се изповядвай пред човек, който е толкова грешен, колкото си и ти. Ако случайно намериш в Библията някакъв текст, който да твърди, че човек може да прощава грехове, моля те да ми съобщиш.

Zdravei, ami az moga da ti kaja nqkolko syveta ot li4en opit.
1.Purvo ne se pritesnqvaj za samoto proti4ane na izpovedta, zashtoto vseki strah e ot Lukaviq. Ne zabravqi, 4e ti se izpovqdvash pred samiq Gospod, a sveshtenika e samo svidetel i tozi koito na zemqta ima pravo da razvyrzva grehove. Syshto taka imai predvid, 4e sveshtenika e slushal dostaty4no izpovedi s vsqkakvi leki i tejki grehove, toi po princip se nastroiva da izslushva i naj-tejkiq grqh i mojesh da si spokoen, 4e shte ti dade naj-paravilniq syvet kak da postypish, zashtoto toj nqma da e ot nego, a ot Duha Svetago. Tolko za pritesneniqta.

2. Ako imash molitvenik v nego ima molitva za predi izpoved, pro4eti si q, hubavo e da pro4etsh i pri4astniq kanon predi samoto pri4astie ve4erta.

3.Za tova kak da se izpovqdvash (zavijdam ti blagordno, 4e si na pyrva izpoved).
Zna4i nedei da vlizash v mnogo podrobnosti i da obqsnqvash za konkretni hora, koi kakvo napravil i zashto, mojesh da izpadnesh v osyjdane taka, no ako mislish 4e imash nujda razkaji si podrobno.

Hubavo e pyrvata izpoved da e dylga, za da mojesh da obhvanesh vsi4ko v jivota si ot 7 godishna vyzrast do sega, razbira se dokolkoto si spomnqash, ama s pomenento trqbava da si iskren pred sebe si. Ne da si kajesh be toq grqh ne go pomnq i t.n. Vsi4ko koeto te pritesnqva kato dela i kato misli go razkaji podrobno na oteca si. Ostanaloto koeto ne si spomnqsh se moli Gospod da ti go prosti. Ako se setish sled izpovedta ne zabravqi da go kajesh na sledvashtata izpoved.

Oshte neshto, mnogo e polezno predi tova v kyshti da izvyrshish tyj nare4enoto tajnstvo "Pokaqnie", v kakvo se systoi to, da izsledvash vnimatelno dushata si, da vniknesh v naj-zakytanite i ygyl4eta na samiq sebe si, v tova kakvi naklonnosti kym kakvo imash.

I e naj-dobre da napishesh na edin list tova koeto smqtash da izpovqdvash, t.e. nahvyrlqi si s po nqkolko dumi vsqko neshto koeto shte izpovqdvash, nosi si go na izpovedta i gledaj ot nego, tova ne trqbva da te pritesnqva, mnogo hora go pravqt, i mislq 4e i na oteca ti shte mu e po-udobno taka, tyj kato ti shte bydesh posledovatelen.

Taka ako se symnqvash v neshto dali e grqh, pak go kaji na oteca si, toi shte ti kaje grqh li e ili ne !!!

I pomni NE SE PRITESNQVAJ ZA NISHTO !!!
Nameri istinskoto pokaqnie u sebe si, i vnimavaj da ne e licemerno i da ne e natrapeno ot drugi lica !!!


Ami tova e obstho vzeto, sled pri4astieto shte se 4ustvash kato pti4ka, strahotno e useshtaneto, nikoga nqma da iskash da se razdelish s nego i vinagi shte go tyrsish, osobeno pri pyrvo pri4astie, tova 4ustvo e mnogo silno izrazeno

I za posledno shte ti razkaja neshto:
Otec Nino ot Dragalevskata enorijska Cyrkva, mnogo obi4a da oprili4ava izpovedta na eto tova (dumite sa negovi) - "Kogato 4ovek izpovqdva nqkoi grqh pred sveshtenik, greha na nebeto se iztriva vednaga kato s guba ot 4erna dyska i ne ostava i pomen ot nego"

OOOOOOoo zabravih i oshte neshto mnogo vajno za izpovedta:
Kakvo e istinskoto pokaqnie, tova e reshenie sled kato izpovqdash greha si, pove4e nikoga da ne go izvyrshvash, togava pokaqnieto ti e nelicemerno, togava kogato ti namrazish ot dynoto na dushata si greha !!!

USPEH, moli se za men (Gergana mi e imeto) i na men mi predstoi pri4astie na Petrovden !!!

Соломоне, не постъпваш мъдро с това изказване. Хайде да оставим мъдростта настрана, но не постъпваш братски. Не това очаква някой, на когото му предстои да се изгражда като част от Христовото тяло. Човекът се обръща с искрена молба за съвет, а какво насърчение са за него твоите думи?
Аз разбирам какво искаш да кажеш и със сигурност и той разбира, и го е разбирал когато е вземал решение към коя църква да се приобщи. Ако това е така, тогава думите ти се превръщат от приятелска забележка в присъда над неговото решение. Нека не си поставяме задължения, които не са наши, а именно, да съдим другите.
Вместо това обаче, имаме задължението да се подджржаме един друг. Ако ти не го приемаш за брат, това е друго, но пък то поставя още по-неудобен за отговор въпрос пред теб: Ако той е приел Христос за свой Спасител, на какво основание ти не го приемаш за брат? Или ти можеш да видиш в сърцето му както Бог вижда?
Съгласен съм, че трябва да изпитваме всяка една наша мисъл, било тя дошла отвътре или отвън и добре, че Бог ни е дал Словото Си за тази цел. Но си мисля, че при това е съвсем реална опасността да започнем да произнасяме присъди, което не е наша привилегия.
Съвсем добронамерено ти пиша това. Ако бъркам поправи ме и ще се радвам ако се аргументираш подобаващо :)
Поздрави, Иво.

Здравей, приятелю
Предлагам ти да прочетеш нещо душеполезно от св. Теофан Затворник
в:

"КАКВО Е ДУХОВЕН ЖИВОТ
И КАК ДА СЕ НАСТРОИМ КЪМ НЕГО "

на адрес:
[линк]
точки 41, 42, 43

Нека Любовта на Нашего Господа Иисуса Христа бъде в теб. Амин!

Първо самият свещеник ще те напътства с въпроси и ще те улесни. На второ място всичко, което сега ти се вижда огромно и подробно, всъщност е плод на 2-3 основни нарушения на Божиите заповеди /сигурна съм, че поне 10 неща, които те мъчат са плод на гордостта - като извор на всички пороци/, така че опитай се да размислиш в тази връзка и някак да "категоризираш" нещата.
Не на последно място, наистина не е необходимо да си многословен, и много важно е това, че изповедникът е само свидетел на изповедта ти пред Бога, а не личен психотерапевт, примерно. В тази връзка - казвай всичко така, все едно го казваш на Бога, разкай се, а не търси веднага съвет или разрешение на проблемите ти със самия себе си, защото то ще дойде постепенно.
Най - важното е, да не се поддаваш на изкушенията на лукавия - в последния момент може да те изкуши с храна, или с мисъл, че си недостоен за Св. Причастие, или с това да забравиш да кажеш някои неща на изповедта - не се отказвай! Затова свещеникът в разрешителната молитва споменава и неизказаните грехове, които също се прощават, защото или си бил изкушен да не си ги спомняш, или пък още не ги съзнаваш...
Дяволът ще направи всичко възможно да те отдалечи от Светите Христови Тайни, да провали спасителните ти намерения, издръж на това изпитание, вярвай и следвай напътствията на отеца ти, и всяка следваща изповед ще си все по - наясно със себе си и ще се нуждаеш все повече от нея.
А мирските страсти, са продиктувани от съмненията в душата ти...
Но ще се справиш!
Радвам се за решението ти и нека Бог да е с теб винаги!

Знаеш ли как в миналото в Русия е протичала изповедтта:Колективно и на площада всеки е трябвало да крещи силно греховете си...

Аз имам затруднение с това, че не мисля, че сещенникът пред когото ще се изповядам е наистина този посредник на бога, който би ме изслушал и правилно предал "думите" ми. Мислех си ,защо да не общувам директно с Бог, а трябва да е чрез свещенник, т.е. друг човек.

Наскоро, в разговор с една млада жена от Петербург, изведнъж ми се изясни нещо.Може и на теб да ти помогне. Тя разказа , че едно е когато на ум, в мислите си се изповядваш, съвсем друго когато го кажеш на глас пред друг човек , пък макар и свещенник. Когато човек за пръв път в изповед изговори своя грях, той изпитва такова душевно потресение, че разбира/прозрява/ изведнъж за какво става въпрос.

А молитвата за опрощение след това е наистина чисто и свято слово. За да стигнеш до тази чистота и светлина на словото е нужно да се раздвижи застоялата енергия итова може да стане явно само след като преживееш този потрес, а високото и ясно изричане, също има за цел да проправи пътя към чистотата. Това е ясното и целенасочено НАМЕРЕНИЕ за единение с Бог и неговата сила!

Утре имам изповед, надявам се да се справя.
Много ви благодаря за помощта

Може ли аз да се пробвам ?

Ако той е приел Христос за свой Спасител, на какво основание ти не го приемаш за брат? - Ако беше будист също няма основание да не го приема, защото Христос казва да обичаш дори врага, а не само брата по изповедание .

...да произнасяме присъди, което не е наша привилегия. - Той дали с присъдата подходи? Само се опитва да се отърве от догмата в Църквата. Но пък това не означава, че трябва да си натрапва разбиранията, въпреки че все пак човека си е поискал менията без оглед на това какви са точно. Може и да му помогне случайно точно това. Може точно от него да е имал нужда, а не от успокоения само?

Ама знай ли човек .

Интересно ми как ще се чувстваш след изповед пред човек. Би ли споделил с всички.

Не става въпрос за насърчение или обезсърчаване, а дали не правим някаква глупост в стремежа си да сме добри християни. Спомни си онази бабичка, която поднесла огънче към кладата на Ян Хус. Сигурно е била много щастлива, че помага на Бога за изтребването на омразните еретици. Има хора, които живеят в пещери и се хранят с коренчета, защото мислят, че така ще станат по-благочестиви. Други се самобичуват, трети мислят, че ако не оженеят, обезателно ще видят небесното царство. В Русия през 17 век е имало едно голямо движение на хора, които са се скопявали, защото според тях това е препоръчано в Евангелието. Е, има и хора, които си изповядват греховете пред друг човек и си мислят, че така получават опрощение. Жалко наистина.

а, думите на св. ап. Павел "Изповядвайте се взаимно" (цитирам по памет), къде ги оставяш?
Ти директно на Бог ли се изповядваш? И къде контактуваш с него - в нета ли ти пише? И говори ли ти?

Точно този текст очаквах да ми цитираш. Разбира се, че когато някой извърши престъпление спрямо ближния си, трябва да поиска прошка от него. Ако си откраднал от някого, трябва да му се "изповядаш", да му върнеш взетото и да му поискаш прошка. Когато обаче става въпрос за опрощение на грехове, няма човек на земята, който да може да опрости друг човек. Грях се прощава само и единствено от Бога. Ако беше възможно някой друг да прощава грях, тогава не би имало никакъв смисъл от жертвата на Христос. Би могъл да се пожертва някой ангел или някой праведен човек и готово. Да искаш опрощение от човек, означава да богохулстваш, защото същият този човек е толкова грешен, колкото си и ти и също има нужда от прощение на греховете.

Ако прочетеш малко по-внимателно Библията, би разбрал, че общуването с Бога става чрез молитва.

Кой ти каза, че изповедника прощава или не греховете?!?...
Той е само свидетел на твойта изповед пред Бога и се моли за теб. Това е.
От друга страна, Христос дава власт на свещениците да "завързват" или "развързват": "Каквото развържете на земята, то ще е развързано на небето...", т.е. тайнствата, които се извършват, а изповедта също е вид тайнство...
Но..., изборът си е твой...

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -

"Песен за човека" - Вапцаров
Другото е ясно

Струва ми се, че сме отговорни единствено пред Бога за деянията си.
Кой посредник може да покаже официалното си пълномощно от него за да го представя тук? Кой от тях има връзка с Невидимия свят и може да пътува там когато си поиска? Нямам сведение някой от свещенниците да признава, че вижда душата на починалия около ковчега нито пък да може да влезе в контакт с нея. Тогава за какво е целият този шум и олелия?
Нещо повече когато им заговориш на тези теми те скачат като ужилени и считат че всичко това е от Сатаната или Дявола.
Добре кажете ми тогава : След като не вярват и не приемат невидимия Свят, как могат да твърдят, че има Рай или Ад или ние притежаваме души и как могат да работят за спасението на нещо, което не признават и според тях не съществува ???

EOA ti si prekrasna !
Интересно и аз така го чувствам.
Пък нали и исъс така го е казал ". да влезеш в тъмната стаичка" на своята душа - вътре в самия теб и там в единение с това Велико Съкровенно Начало (в тайна) да поискаш прошка за неразумните си или нехармонизирани с Космичните Принципи постъпки.
Аз съм сигурен, че всеки от нас усеща кога постъпва в дисонанс с тази фина вътрешна настройка в сърцето ни.
Защо тогава трябва да търся посредник? Вижте нима има един с друг да си приличаме в схващанията ни за това кое е правилно и кое не. Не че няма, но и нюансите са в голям диапазон.
Защо да не приемем тогава че всеки от нас си има някаква специфична мисия в този живот или в тази "космична пиеса".
Тогава вместо да се опитваме да се манипулираме един друг можем напълно открито и ведро да се прегърнем един друг.
И да си благодарим един на друг за уроците, които си даваме взаимно.

Kak mina izpovedta ???

Ne mi kazvaj kakvo si izpovqdal, tova e Tajnstvo i nito izpovqdvashtiq se nito izpovednika trqbva da go narushavat !!!!

Kaji kak se 4ustvash i dovolen li si ot sebe si ?????

Nqma istinsko pokaqnie, kogato vyrshih zlodeqnie s podobna misyl, togava i sled izpovedta, 4ovek ne 4ustva lekota !!!!

Zashtoto "Bojestvenoto Tqlo e ogyn, koito izgarq nedostojnite" !!!

"...Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, ще се простят, на които задържите, ще се задържат"./Иоан.20:21-23/
Тайнството ръкополагане /хиротония/ е свещенодействие, при което чрез молитва и епископско възлагане на ръцете се предава на избрания за свщенослужител благодатта на Св. Дух за извършване на богослужанието и на светите тайнства. Единствено в нашата православна църква това тайнство е истински благодатно и законно, защото е наследено и предадено от светите апостоли /II Тим.1:6/. Но колко от тези свещеници са способни след като са приели Светия Дух върху себе си да го задържат? Малцина са тези, над които Бог излива преизобилно благодатта Си и чрез които прави чудеса. Повечето са обикновени грешници, от които рано или късно благодатта на Светия Дух се отдръпва. Малцина са като св. отец Иоан Кронщадски, който по време на изповед е плакал заедно с изповядващия се и с чудотворните си молитви завинаги го е изчиствал от греха.
В житието на св. Василий Велики/виж книгата "Пространни жития на светиите", 1 януари/ е разказано за една знатна дама, която описала всичките си грехове в тетрадка и помолила св. Василий Велики да я освободи от тях. След като той осърдно и продължително се молил, й казал, че греховете и са заличени с изключение на един, заради който трябва да отиде при св. Макарий Египетски и той да се помоли за него. Богатата дама, желаейки напълно да очисти душата си, предприела дълго пътуване до Египет и отишла при св. Макарий. Той дълго се молил за опрощението на нейния грях, но накрая й дал тетрадката и казал да се върне при св. Василий Велики за помощ. Когато жената се върнала с Кападокия, разбрала, че той бил починал. Изпаднала в отчаяние, тя сложила тетрадката в ковчега на св. Василий Велики и горчиво заплакала. Когато понесли ковчега на светеца към гроба, капакът се отворил и от там изпаднала тетрадката, в която били изтрити всички грехове.
Помислете върху това и помнете коло е трудно да се освободим от греховете си. Понеже твърде рядко се срещат свещеници-чудотворци ние трябва внимателно да изследваме нашите греховни наклонности и да се стараем да не грешим. Желателно е да записваме какви грехове сме извършили всеки ден и често да се изповядваме. Помнете, че зад всеки грях стои бяс. От нас се иска да се каем и да се смиряваме, да бъдем усърдни и постоянни в борбата с греха. Трябва да се научим да се уповаваме на Бога и на Неговата милост, защото "невъзможното за човеците е възможно за Бога". Само Бог може да ни спаси. Той е Който ни дава духа на покаянието, вярата, любовта, надеждата. Той е нашият Отец Небесен, Който промислително се грижи за нас.
Паднеш ли, стани!