Така е..

Света в който те няма
е обичаен.
Времето е най-верният ми враг.
Ставам за работа, пия припряно кафета,
всяка цигара в заговор с часовника
отмерва поредните пет минути.
Работя, пазарувам, прибирам се, уморявам се, спя.
Отказвам да помня дните си.
Вместо лека нощ казвам - и утре е ден.

Дали твойте дни са по-хубави от мойте нощи?

Сънищата в който те няма
са отмъщение.
Всички пренебрегнати желания
маршируват в боен строй
и после се впускат в атака...

Дали твойте нощи са по-хубави от мойте дни?

Живота в който те мисля е присъда!

Хубаво е, Неда. Много.

YD

нямах комп в петък и почти цялата събота и затова се разминахме.... кажи кога да се видим - ти си заетият и умореният човек

IMAGINE...