Живота е ....

Глупаво нещо.Барманката му беше продала от собствените си цигари,като извинението й беше "ще
си купя други"....Звучеше някаква монотонна музика,изпълваща помещението но ненатрапваща се.Масата беше в трохи и пепел и лактите
му лепнеха по дървото.Мухи нямаше.Помещението беше прекалено забутано,влажно и неприветливо дори за една муха.Пушеше бавно и
съзерцаваше сивкавия дим,носещ се около него.Разговорите наоколо бяха приглушени и образуваха някакъв звуков фон,напълно
съвпадащ с атмосферата и музиката.Не се виждаше навън,така че не знаеше дали вали още,но всъщност нямаше и голямо значение.
Щеше да почака около половин час и после да се шляе някуе по улиците.Дойде едно момиче и забърса масата,оглеждайки го
въпросително и очаквайки някаква поръчка.Направи се че задълбочено изучава гредите на тавана,разсеяно играейки си с цигарите.
-Здравей!Виж,съжалявам че закъснях,но не прецених времето.Нали не си много сърдит?-кокетно го погледна и лепна невинна усмивчица.
-Е,похвално е че все пак сее сети.Искаш ли нещо за пиене?Не?Добре,няма значение.Радвам се да те видя,колкото и банално да звучи.
Как си?
-Наистина ли те интересува или просто говориш?
-Няма значение,носиш ли го?
Тя нервно потръпна и се огледа безмислено наоколо."Странно.Всичко е токова обикновено и стандартно.Онзи там ме гледа дяволито,
но не ме интересува.Виж,другия до него дето си човърка пръстите е по-интересен.Дали да не си поиграя?Всъщност не му е времето
нито мястото.Давам му нещата и изчезвам.Нервира ме,когато е около мен.Не че е лош,дори бих спала с него,но при други обстоятелства.
Дори не е толкова противен ако се позамисля,обаче..."
-Питах те носиш ли го или не?Слушаш ли ме въобще?
-Да,да разбира се.Извинявай просто съм малко разсеяна.Да,нося го.Ето,вземи....
-ТИ ТЪПА ЛИ СИ БЕ-изкрещя той.Разговорите спряха моментално и всички погледи се впиха в него,докато стоеше глуповато полуизправен.
Музиката продължажаше да звучи,но настъпи неловко мълчание.Веднага се усети и седна на стола.Хвана ръката й и се опита да я целуне
нежно по бузата."Мамка му.Тъпотия.Няма да се повтаря!"-мина му през главата,докато галеше ръката й.
-Виж,извинявай,просто съм много нервен напоследък.Не се сърдиш нали?
-Няма проблеми.Но не ме стряскай друг път така.Въпреки че си хубав като се ядосаш.
-Пак ти се извинявам.Знаеш ли,дори можем да излезем да пием по една бира когато си свърша работата.Става ли?
-Ми да,мисля че няма проблеми.Ще се чуем и ще се разберем,нали?-кокетно пърхане с мигли.
-Да,добре идеално.
Наведе се да си върже обувките и побътна пакета.
-Да не би да гледаш краката ми под масата?
-Не,просто си връзвах обувките.Но не,че не бих искал да ти гледам краката.
Лек,непринуден смях.
-Извинявай,трябва да звънна един телефон,нали няма да избягаш?
-Ще стоя тук и ще те чакам,скъпи.
"Скъпи,а?Харесваше ли я поне малко?Да,разбира се,но....какво от това.Ще има много други като нея.Хвърли последен поглед към нея и тя го
погледна право в очите.Задържа се така за миг и после забърза към изхода.
Отиде до телефона на ъгъла.Порови се за монета.Намери и набра номера.
-Всичко е направено.
-Радвам се.
Задържа слушалката до ухото си,заслушан в сигнала свободно.От кафенето излязоха мъж и жена,препирайки се пред входа.
"Щастливци",помисли той.
Оглушителен взрив разтурси сградата.Ударната вълна го просна на паважа,покривайки го с прах.Устата му се напълни с мръсотия и кръв.
Писъци и хора суетящи се наоколо.Погледа известно време,наслаждавайки се на паниката,усмихна се и тръгна надолу по улицата.
Слушалката висеше под телефона все още даваща свободно.


En taro Adun!

хубаво е
главният герой не е зерг нал?
for Adun!