Мисля си...

Здравейте,

Разсъждавам си тия дни върху някои теми, та викам си защо не взема да споделя тея мишления с вас... да видим как ще ме разкритикувате ;-))

Всчко свързано с понятия като Бог, други духовни същества и реалности са недостъпни (пряко) за наличните ни сетива. Информацията за тях идва на база субективни изживявания (проблясъци, просветление), различни учения (които представят нещата по различен начин). Изобщо може да се каже че виждаме "като в мъгла" и не можем да бъдем сигурни какво точно виждаме. Наблюдаваме две основни направления, които грубо разделям на две категории: традиционни религии и окултизъм.
Относно първата категория - претендира се че това е истината, че всички останали учения са лъжетакива (или поне са по-долу от нас). На последоваятелите им се налагат разни правила и принципи които не бива да се оспорват, в които не бива да се съмняваш. Който не е с нас е против нас и най-вероятно (даже сигурно) ще гори в ада, пък ние - вечно блаженство ако спазваме правилата. Характерни особености - обикновено хората или израстват в такава религия и не допускат да има истина извън нея, или с ентусиазъм приемат прогресивните и идеи а в последствие движат като коне с капаци. Има видима разлика между новоповярвал и стар във вярата. Новоповярвалият е на небето от щастие, стария е "джелезен" - не допуска в мисълта си забранените теми, има нищожен мисловен живот (не се насърчава различно мислене), има промит мозък, вече не си задава провокиращи въпроси, можеш да предвидиш всяка следваща негова дума. Гледа на неверниците или като потенциални обекти за обработка или като на по-низши, понеже не са приели истината.
За окултизма - стремеж за превземане на непознати (духовни и интелектуални) хоризонти. Всеки върви по свой път. Много често се наблюдава усвояване на разните духовни и природни закони не от желание да сме от "добрите" а просто с цел превъзходство над другите. Ако приемем че има по-висши от нас духовни същества (от лошите), какъв е проблема за тях да измислят дълбокомъдрени окултни учения с цел да контролират тези хора или да ги вкарат в "затапена улица".
На мен лично и двете категории нещо не ми допадат...
Така като гледам, човека е наполовина диво животно, наполовина ангел. Да кажем че идеята е божественото да надделее. Значи вървиш си по пътя, срещаш се с различни хора, виждаш някой "облагороден" и си викаш "искам и аз да тръгна по неговия път". Аз май досега не съм виждал такова нещо... Май няма много много любов на земята. Всички гледаме да се наядем, да се покажем колко сме велики (пред другите и пред себе си). Наистина имало е случаи (два-три досега) да се впечатля от нечий алтруизъм, но не е било свързано с каквото и да е учение. Просто има хора и хора.

Поздрави!

Две неща за допълване .
В първата група все пак има и хора, вярващи, които мислят и си задават въпроси и са отворени за нови идеи. Все пак има наука, която носи името теология. Онова, което не ни харесва в ортодоксалните религии са догмите. За втората група-окултизма си прав - неговата цел не е абсолютната истина, а извличане на субективни изгоди от относителните истини.

" Всчко свързано с понятия като Бог, други духовни същества и реалности са недостъпни (пряко) за наличните ни сетива. Информацията за тях идва на база субективни изживявания".
Това не е съвсем вярно - първоизточникът на идеята за Бог-Творец идва от един факт, неоспорим от никои философии или гледни точки, а той е че "нещо съществува". Или пък, че всяко живо същество има баща. Спорове и неясноти може да има само около същността на това "нещо".

---------------------------------------------------
God is REAL unless declared INTEGER!

ЖИВЯЛ НЯКОГА /НО НЕ В ПРИКАЗКА/ ЕДИН МЪЖ, КОЙТО КАКТО ВСЕКИ НЕВЯРВАЩ В ИСТИНСКИЯ БОГ, СЕ СТРЕМЯЛ ДА ДОСТИГНЕ "НАЙ-ДОБРОТО","НАЙ-ГОЛЯМОТО И ВЕЛИКОТО" И ВЪОБЩЕ ВСИЧКО "НАЙ". ПОМОЛИЛ СЕ ВЪТРЕШНО В СЕБЕ СИ ДА СТАНЕ "ЧУДО" ТАКА, ЧЕ ДА СРЕЩНЕ НАЙ-ВЕЛИКАТА СИЛА, КОЯТО ДА ГО ДАРИ С НАЙ-ГОЛЯМАТА МОЩ. НА "ПОМОЩ" НА ТОЯ ЧОВЕК МУ СЕ ПРИТЕКЛИ ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ. ЕСТЕСТВЕНО ХИТРОСТТА НА ЛУКАВИЯ НЯМА ГРАНИЦИ И ЧОВЕКЪТ /ДУШАТА МУ/ БИЛ ПЛЕНЕН. ЗАПОЧНАЛ ДА ПРАВИ ЧУДЕСА, КАКВИТО НЕ БИЛИ ЧУВАНИ И ВИЖДАНИ ПО ТОВА ВРЕМЕ - Т.Е. СТАНАЛ МАГЬОСНИК. ДЯВОЛЪТ НЕПРЕКЪСНАТО МУ "ПОМАГАЛ", КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ПЛЕНЯВАЛ И ДУШИ НА ХОРА, КОИТО СА ПОВЯРВАЛИ НА МАГЬОСНИКА, А НЕ НА ИСТИНСКИЯ БОГ. ДЯВОЛЪТ ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ ПОКАЗВА ОТКРИТО НА МАГЬОСНИКА, КАТО МУ ПОКАЗВАЛ ВСЕВЪЗМОЖНИ ЧУДЕСА И МУ ОБЕЩАВАЛ, ЧЕ И УЧЕНИКА МУ ЩЕ МОЖЕ ДА ГИ ПРАВИ, СТИГА ДА ПРИЗНАЕ, ЧЕ ПО-ВЕЛИК И ПО-ГОЛЯМ ОТ НЕГО НЯМА. МАГЬОСНИКЪТ ПРИЗНАЛ. ВЕДНЪЖ ОБАЧЕ, КОГАТО МИНАВАЛИ ПОКРАЙ ЕДНО ГРОБИЩЕ, МАГЬОСНИКЪТ ВИДЯЛ СЪБРАНИ ХОРА, КОИТО ПОГРЕБВАЛИ ТЕХЕН БЛИЗЪК, НОСЕЛИ ХРИСТОВИЯ КРЪСТ И ИЗВЪРШВАЛИ КРЪСТНО ЗНАМЕНИЕ /КРЪСТЕЛИ СА СЕ/. МАГЬОСНИКЪТ ПОПИТАЛ ДЯВОЛА НА КОГО СЕ МОЛЯТ ТЕЗИ ХОРА, НЕ МОГАТ ЛИ ДА СЕ ПОМОЛЯТ НА НЕГО /НА ДЯВОЛА/, НАПРИМЕР, ДА ВЪЗКРЕСИ МЪРТВИЯ, НАЛИ Е НАЙ-ВЕЛИКИЯ И МОЖЕ ВСИЧКО. ДЯВОЛЪТ СЕ "РАЗТРЕПЕРАЛ" И ОТДАЛЕЧИЛ. ЧОВЕКЪТ ПОПИТАЛ ХОРАТА НА КОГО СЕ МОЛЯТ. ТАКА РАЗБРАЛ ЗА ИСТИНАТА - ЗА ИСТИНСКИЯ БОГ, ЗА ИИСУС ХРИСТОС, СПАСИТЕЛЯТ И ИЗКУПИТЕЛЯТ НА НАШИТЕ ГРЕХОВЕТ, И КОЙТО ТУК НА ЗЕМЯТА ИЗВЪРШВАШЕ ЧУДОТВОРСТВА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА МЪРТВИ.

ТОЯ МЪЖ СЕ КАЗВАЛ КИПРИЯН, КОЙТО ПРИЕЛ МОНАШЕСТВОТО И ПРОСИЯЛ С ПОДВИЗИТЕ СИ ПРЕД БОГ. /СВЕТИ КИПРИЯН/

"За втората група-окултизма си прав - неговата цел не е
абсолютната истина, а извличане на субективни изгоди от относителните истини. "
okultistite sachto sa razlitchni...

"If you understand or if you don't
If you believe or if you doubt

There's a universal justice
And the eyes of truth
Are always watching you."

(Enigma)

"Май няма много много любов на земята" - slepite ne znaqt kakwo e svetlina! vreme e da otvorish ochi!

"Има видима разлика между новоповярвал и стар във вярата."

Има и разлика м/у атеист, и "загубил вярата си" - т.е. който вече не вярва. Заради -
1 - "съмнения породени от науката" ,
2 - преживявания в миналото на този човек, заради които се отказва от убежденията си
3 - сигурен съм че има и други възможности

Какво е по добре - да вярваш в себе си (близко до Дзен-Будизма) , но без да си егоист, а да приемаш и вярата на другите (в тях или в друго, например в теб )
или да се присъединиш към "масово вярване" - ако не от личен опит (когато преживяването не би било мъгляво), тогава заради принадлежност (семейна, родова) или се оставяш да те убедят, заради силното си желание да намериш отговор, различен от необходимостта все пак да имаш вяра в себе си, самочувствие, което не се дължи на прехвърляне на отговорността в/у нещо друго.

(извинявам се за многото скоби, обаче така ми тече мисълта...)

МИСЛЯ ЧЕ САМИЯ ФАКТ ЧЕ ВСИЧКИ ТУК ПРИКАЗВАМЕ МИСЛИМ И ГОВОРИМ ЕДНО И СЪЩО ОЗНАЧАВА ЧЕ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ЗНАЕ ИСТИНАТА КОЛКОТО И ДА СЕ СЪМНАВА ПОД ВЛИАНИЕТО НА ВИДЯНОТО И ИЗЖИВЯНОТО В ЖИВОТА СИ КАКВОТО И ДА ЧЕТЕМ КАКВОТО И ДА НИ КАЗВАТ ИСТИНАТА Е ЕДНА И ПЪТЯ Е ЕДИН ПОНЕ СПОРЕД МЕН