ГЕРМАНИЯ - 3

Раната на корема ми, продължаваше да кърви. Загубих доста кръв. Тресе ме и съм жаден.
В джоба си открих монета от една марка. Пуснах я в процепа на телефона и целия го омазах с кръвта си.
Едвам набрах номера вкъщи.
Даде свободно...
Свободно...
Свободно...

Свободно...


Свободно...


Свободен се почувствах и аз, носейки се като птица, над бай Сотировата къща. Стареца, нещо хокаше синовете си, насред двора. Сниших се ниско над тех и ги викам ли, викам, ама не ме виждат. Рекох да спрем, ама ветъря ме понесе нагоре по улицата, право към кметството. А, ей го на и Никола! Таман излиза от тех си. Облекъл се е като за сватба - костум, вратовръзка, всичко си му е наред, само обувки нема - бос е. Обаче, ако и да е бос, не е будала. Без да го викам, сам вдига глава и ми се усмихва. Нещо ми вика, ама не мога го чуя - далеко съм. Ветъра ме дърпа нагоре, а аз зех да махам с ръце къде Никола. Почти го чувам. Мога да му разчета и по устните, стига да се напънем, но...доближих се малко по-близо. На метър от главата му съм, когато го чух да казва:

- Ало...ало, кой там!?

Кабината.

Телефона.

Кръв...много и се мойта.

Познах гласа на жена ми и като че некаква невидима сила премина по жицата, преодолевайки хилядото километри, прободе ме и се вля в изнемощелото ми тело. Сбрал малко сили и с глас, който сам не познах, рекох:

- ...аз съм Райне...Кольо съм, жив съм...

Тишина.

Помислих, че връзката пропадна, когато чух жената да вика:

- КОЛЕНЦЕЕ! КЪДЕ... - и точно тогава връзката наистина прекъсна, а с нея прекъсна и оназ невидима нишка от която черпех живителна енергия.
Погледа ми притъмня, изпуснах слушалката и потънах в мрак.




***



След мелето на паркинга, хората в рейса ми имаха уважението и някак страх и почит се четеше в очите им. Дори и Кирчо - който както се разбра, не бил видял какво става и затова не се притекъл на помощ - вече не смееше да се драпа по чатала в мое присъствие.

Правеше впечатление, че напускайки великата сръбска шир, на автобуса, като че му стана по-леко и пореше шосета и граници с подобаваща скорост.

Като казах "по-леко" се сещам и за това, че в задълженията на шофьорите влизаше, къде видат полицай, митничар или секой който се осмели да спре рейса, да му благодарят учтиво и да го дарят с армаган - стек цигари, кутийки кока кола, кроасани, а в по-особените случаи и с любимите на всички "дойче марки". И ако на тръгване автобуса бе пълен с "подаръци за всички от сърце", то на излизане от съседската територия, складовите наличности беха на изчерпване.

Из Унгарията не видех кой знае колко интересни неща, освен това, че ми се стори с две степени по-чисто и пътищата малко по-читави.

За Австрия сложете по йощ една степен отгоре. Тамока баш минахме покрай няколко огромни зелени цистерни строени покрай шосето, а наоколо нещо като завод ли беше...знам ли, и всичко на бая голяма площ и здравата лъснато, като за проверка, мама им австралиийска! Навсекъде имаше надписи "OMV", та се наложи Кирчо да ме открехва, че бензин се правел тука. И верно, право ми рече, щото после къде видех бензиностанция, все с този надпис беше.

Минахме и през Виена, ама нещо не ме шашна тоз град с чудеса някакви. То, сигурно от рейса какво ли да вида толкоз де...


И накрая, драги ми читателю, след многочасови горски изкачвания и спускания, тебе лъжа - мене истина, пристигнахме с пет часово закъснение в Германия!



------------------------------------------------------

Мюнхен, "КонтейнерБанХоф"
Вечер, 11:30 часа.


На автогарата слезнахме аз, Кирчо, строителите и едно момиче. Всички бързешката поеха по невидимите пътеки на нощта. Рейсът потегли и ние с Кирчо останахме сам сами насред "прословутия" в цела Европа "КонтейнерЕдиКаквоСи".

Майкамустара ако ви кажем на какво мяза тоя "контейнер", дето ни стовариха, нема да ми повервате. Все съм си представял каква ше е автогарата в Германия, се...ама това си беше изненада отсекъде!

Значи, първом думата "автогара" е напълно непригодна за случая. Намирахме се насред нещо като бая голем паркинг, пълен с мръсни и запустели рейсове. Осветление липсваше, а из въздуха се носеше натрапчива миризма на нафта. Чу се далечен вой на куче, което биде заглушено от профучаваща наблизо товарна влакова композиция.

Не знам що, ама атмосферата ме подтисна и ми стана некак си, тъжно. Тръгнахме бавно из лабиринта от призрачни автобуси. Кирчо водеше със сигурна крачка.
Изведнъж нещо в краката ни се раздвижи. Кирчо се сепна и изпсува.
Плъхове.
Не се сдържах и викам:

- Абре Кире, сигура ли е, че сме Мюнхен?

- Ти бат Кольо си странен човек! Какво си мислеше, че с оркестър ше ни посрещат ли? Румънски, руски рейсове, всичко тука спира. На кой не му аресва има самолет! - каза Кирчо и така се смръщи се едно, нещо лично съм го засегнал.

Нейсе, излезнахме от тягостния лабиринт и видехме некаква мъждукаща светлинка. Светлината идеше от една каравана в края на паркинга. Запътихме се натам.

Каравана се оказа чутовно магазинче в което имаше от пиле млеко - дамски превръзки, чипс, сладости, презервативи, карти за телефон, плодове и напитки. Продавача беше слаб, мургав, с гъста брада и мустаци и се държеше така, сякаш не се спира от работа. Нещо си подреждаше под рафта и от време навреме поглеждаше към нас. Смуглият шваба, никак не ми се връзваше с представите за немска муцуна, ала факта си е факт. Рекох да го бъзнем и викам:

- МАРАБА ЧОДЖУМ! - оня не ми обърна никакво внимание и продължи да си лъска караваната. Немска му работа?!

Изплъзнахме се от лепкавите пипала на пустия "контейнер" и тръгнахме по някаква широка улица, на която, независимо от късния час, се появи чудноват трамвай!? Малко по различен от софийските си събратия и с накичени реклами по покрива. Вътре в трамвая стояха сгушени, неколко немеца. Бели, румени и изглеждаха напълно истински!

Еейй камък ми падна от сърцето, значи! Отдъхнах си и поех редом с умисления Кирчо с приповдигнат дух и настроение.





/ Таа история ми зе здравето! Другия пат го свършвам и се връщам в България - заклеам се!!! /

г-н Генов. Огромно.
Предлагам следния вариант:
Вие ни преразкажете накратко, а ние ще го напишем с дружни усилия - хитро, нали;))))

Ох, изчака ми се чакането!

Ама ще чакам - като няма друг начин!!!!!

Аз знам, че нищо не знам!!!

Genov... izklagacia golema s taa germania..
nekak si siujeta ponakucva.. niama zavryzka, a poukata e neiasna.. dai go malko po fantasmagorichno ta da se sysredotochime i nie vav fabulata a ne samo .. 5 lafa i edin avtobus.

си я заври .......*************

I'm down here for your soul....