СЪН......

Нещо странно се случваше. Невероятно, невъзможно. Хоризонталното огледало на водата се изкриви, огъна се, издигна се и тръгна напред. Като че ли нечия воля искаше да покаже, да постигне нещо, самонавивайки се в незнайната си цел, карайки водата да се издига все повече и повече, разпенвайки я, за да я изхвърли накрая върху изстрадалия пясък с грохот, идващ сякаш отпреди милион години. Вече омиротворена, успокоена, се оттегли пяната, шуртейки леко недоволно около глезените и. Тя стоеше там вече доста дълго, но нещо като че ли я задържаше, караше я да чака, какво тя самата не знаеше. Взираше се в развълнуваното море, сама на пустия плаж. Защо ме накара да дойда тук? Какво се опитваш да ми кажеш? В отговор получи само сгромолясването на поредната вълна. Студени пръски западаха нарядко от ниско надвисналите облаци. Сега остава и да ме навали, не стига че закъснявам. И тогава тя видя, разбра. Нещо, някой плуваше през прибоя към брега, към нея. Дъхът и спря за момент когато той прегази през плиткото и се спря, задъхан, пред нея. Той ли беше… него ли чакаше… не, невъзмножно …или… Тя беше сигурна сега. Рязко прибра непокорния кичур коса от очите си. Беше ли истински? Да, само трябваше да протегне ръка, да го докосне. Видя очите му, дълбоки. Да протегне ръка, да го докосне… Трепна, изненадана. Той отстъпи крачка назад, после още една. Обърна се и тръгна надолу по плажа. Не видя протегнатата ръка, накрая, късно. Тя не го повика. Загледа се във водата, стремяща се да покрие босите и крака с пясък. После се извърна рязко към бетонните стълбички, извеждащи от пясъка, към крайбрежната алея, към палмите, хотелите, шумът, движението, колите, небостъргачите, към градът, простиращ се докъдето поглед стигаше…


кажете какво мислите за това

Кошмар е. И като сън, и като реалност.
А и звучи прекалено истинско, за да е само въображение.
Личи си написаното със собствената кръв. А то винаги трогва.

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

razminavaneto ne vinagi nosi tyga.Po skoro nadejda za nova sreshta.

много е хубаво!


Всичко което правиш го правиш само от любов.Иначе щеше просто да седиш на земята и да виеш от ужас

biografichno e , ne e awtob.i samo ideqta e donqkade istinska... Za jalost ne se poluchi kakto bi trqbwalo, no wse pak se radwam che go namirate za dostatachno "istinsko"

Бедите са моят занаят...