Пак поезия

ВЕРВАМ
/Без ирония, с разбиране/

Храня се от миризмата на търсеното от господаря -
несубстанцируемата ми човешка същност.

Осъден съм непрекъснато да откривам търсено -
за оцелявам психически трябва да ям, пък било то и негови сурогати -
и непрекъснато да изплювам погълнатото, разпознато като бутафорна сентетика.

Търсеното е идеалистическо,
откриваното - крайно материалистическо.

Пентаграмата, в която по Да Винчевски съм вграден,
се завърта на 180 градуса при всяко ново откритие
и при всяко ново повръщане.

Ако спра да търся
и да откривам /разочарования/
ще съм изпаднал в Нирвана.

Пази Буда! Предпочитам Самсара.

Искам да продължа да бъда куче-птичар,
което, противно на вица, умее да лети.
Нищо, че след това пада.