За нощта...

Обичам нощта.
Защото ми позволява да се скрия в нея, без тя да се крие в мен.
Защото мога да се отпусна в прегръдките й и да заплача.
Защото знам, че тя мълчаливо ще ме изслуша и ще ме разбере.
Обичам нощта.
Защото е топла в нейната студенина.
Защото е по-тъмна от тъмната ми страна.
Но по-светла от моята непредсказуемост.
Обичам нощта.
Защото тя е Моята Нощ.

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

Защо ли се криеш в нощта?
Защо ли не искаш да знаят,
че плачеш, че страдаш? Така
света си нима ще познаеш?

Нощта не е само тъга!
Тя е обич и страст звездопръста!
Тя е всяка любов и мечта,
към които посмееш да тръгнеш!



~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
A smile, a tear, a hope, a fear -
just me...

Нощта - самотна и печална,
нощта - запазена за мен,
нощта - без някой да досажда,
нощта - това е моят ден.

Когато тъмнината пада,
и тихо, мирно е навън,
и мисли идват - по-дълбоки,
и мисли идват - все в нощта.

В спокойствието и мечтата скрита,
в мига бевременен стаен,
нещо странно броди, скита,
духът неземен - вътре в мен.

Нощта настъпва бавно, постепенно,
но отминава изведнъж,
обърнеш се - а вече светло
и време е за някой сън.

"Ето - покой, дайте покой на отрудения, и ето - успокоение." Но те не искаха да слушат. Исая 28:12

Нощта - разгулна баядерка,
нощта -


само това ми хрумва, понеже не ми е тъжно може би

Някаква котка мяука протяжно,
някакво куче лае досадно,
някакъв паяк пълзи по стената,
това е вкусът на мечтата.


"Ето - покой, дайте покой на отрудения, и ето - успокоение." Но те не искаха да слушат. Исая 28:12

Не знам как ще приемеш това, но се надявам да разбереш, че на мен - напълно непознат - това ми харесва. Ще има ли продължение и ако не - защо?

Ах какво откровение лъха.......Ох как усетих болката ти
Боли когато напуснат пиленцата гнездата ни, но се правим че се усмихваме
показваме им че сме равностойни

боли НИ когато с прашка уцелят крилата им, но се правим че не забелязваме
възпитаваме ги в издържливост към болката

Но най-страшно боли когато НЯКОЙ погази ДУШАТА им,
Болката рекушира удвоена в душата ни и БЕЗСИЛИЕТО
да им помогнем НИ превръща в деца на децата ни.

ПРОСТЕТЕ ни тази слабост деца!

На какво ли ги възпитаваме с това ми признание в нощта ???

medea

Очакваше да няма продължение, нали?
Сега обаче ще те изненадам.

Обичам нощта. Нищо, че точно тая нощ усещам някаква празнота. Добре, че като всичко останало и празнотата с времето избелява като стара дреха. Дреха ли казах?! Наистина е по-добре да е опаковка, отколкото същност... И така днес по стечение на обстоятелствата си облякох празнотата. Обувките ми са направени от скъпоструващата кожа на много приземени илюзии. Бельото ми разбира се е секси. Усещам фината дантела на всички осъществени и неосъществени желания. А аксесоарите към празни/чни/я ми тоалет са всички онези малки разочарования, доказали ми притчата за дребните камъчета, които обръщат колата на еуфорията. Чудя се само каква маска да си сложа за тоя маскарад. Май безразличната ще ми отива на дрехите. Смешното е, че ще ми отива и на емоционалното състояние. Като се замисля, нямам нужда и от маска. Стоманата в погледа ми е достатъчна. А докога ли ще е толкова хладна?
Може би до следващата ни среща?!

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

Ех, мила Медея!
И такива моменти има. Обаче аз ги ценя.
Намирам някаква изключителна красота в страданието.
Сигурно защото знам, че е временно.

А по темата, която си отворила, има една сентенция, която много ми харесва:
"Когато децата са малки ни болят ръцете. Когато пораснат - сърцето."

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

Нощта - когато пак съм сам,
свободен, волен, - в свойте мисли,
и няма никой - да ми пречи,
защото мислите - това съм аз.

В спокойствието на мига безкраен,
в среднощен час, по тъмна доба,
във времето на разума безкраен,
защото разумът - това съм аз.

Когато някой спи, или придремва само,
когато нещо случва се - но не при мене,
и аз седя, загледал свойто его,
защото с него всичко се изчерпва.

"Ето - покой, дайте покой на отрудения, и ето - успокоение." Но те не искаха да слушат. Исая 28:12

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

как да разбирам това, че когато децата са малки ни болят ръцете?

Един батко

Отговарям вместо Графинята щото не знам при нейния сан , дали не е нещо друго.
Ама, переш ги бе! Переш им нааканите гащи и им готвиш, и им чистиш, и други.

За разлика от първия път, когато имаше някакво много приятно сливане между теб и нощта, някакво безвремие и грандиозност (същност), сега прозира лек нихилизъм, което приземи удоволствието от четенето на думите ти (опаковка). Но е разбираемо, щом казваш, че усещаш празнота и хлад. Наистина е по-добре да е същност, отколкото опаковка

Сега съвсем ще приземя удоволствието ти.
Улових противоречие в теб. Лично аз обичам противоречията. Те те карат да се чувстваш жив. Представяш ли си ако нямаше противоречия колко еднообразно и скучно щеше да е всичко.
Графично, животът ми винаги е изглеждал като скала, в която чертата на емоциите е с чести промени в амплитудата. Не обичам равните черти и равните усещания. Най-малкото показват, че не живееш вече. Ето затова обичам противоречията. Даже си имам няколко любими. Като:
ден - нощ
опаковка - същност
усмивка - сълза
мъж - жена

Между другото, помириса ли въздуха?
Усети ли уханието на лято, нови емоции и летящи флуди?!

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

от носене, дундуркане и гушкане.

Edna, правилно си ме разбрала.

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

Очевидно те се допълват и едно без друго не могат да съществуват. Както казваш те карат да се чувстваш жив. Защото са градивните части на Живота. Не се учудвам, че ги харесваш.

btw Не бих могъл да пропусна този аромат да мине покрай мен незабелязано.