Тя

Че всеки е единствен и неповторим, спор няма. Но в нейния случай това и е като лично качество. Тя просто е олицетворение на един измислен от мен образ, който не бих повярвал, че може да съществува. И представете си изненадата ми да видя това, което до тогава бях убеден, че сам съм измислил, да стои до мен от плът и червена коса и да си чака дългото кафе! Тоя неин образ естествено не беше чист плод единствено на развинтеното ми въображение. Той се получаваше в резултат на компилацията от една моя бивша съученичка и една кино-актриса, на която така и не знам името + а little bit съвършенство. Но това, което се получава не са физическите данни на манекен, дори напротив. Манекенки от по метър и шейсет и нещо и то попрегърбени още не съм виждал. Черти на лицето ли? Ще кажа интересно-странни, за да не се обиди, в случай, че прочете това. Коса - тънка като паяжина, къса и своеволна или по-скоро подвластна на волята на възглавницата, от която, види се, скоро се беше отделила, макар да минаваше 12h на обяд. Облеклото и се подчиняваше естествено на моите принципи - простота и функционалност. А именно: тънка и непретенциозна сива блуза без ръкави, облечена на голо, сини и широки 3/4 панталони, отрязани от някога дълги джинси и да не забравяме чехлите, които ако не бяха толкова малки, бих казал, че са вид поорязани мъжки сандали. Всичко това придружено с излъчване на спокойствие, увереност и ... знам ли още колко други такива неописуемо хубави неща. И не забравяйте към това да прибавите и една типично мъжка походка.
Отдавна съм се убедил в правотата на онова твърдение, че очите били прозорец на онова другото, великото и безсмъртното, което всички искат да спасяват. Какво казваха нейните очи ли? И това ме изненада. Супена лъжица умора, чаена тъга, щипка обърканост, две дози безразличие и голямо количество сила /не физическа, разбира се/. Какаво се получава от тая рецепта ли? Че откъде да знам! Ако някой мисли, че знае, нека опита да ми обясни. Моля.