Клетката

"Погледът му се беше изтощил от взиране през решетките. За него съществуваха хиляди решетки, а зад тях нямаше свят. Докато се върти в тесни кръгове, мощтните му стъпки напомнят ритуален танц около център в който е парализирана огромна воля. Понякога клепачът безшумно се повдига и влиза сянка, шмугва се през стаената тиишийна на гърдите, достига сърцето и умира...."

"Помни сине, никой никого не може да освободи от собствената му клетка. Дори и ако този някой е лъв."

Уилям Уортън, "Гордост"

Да си свободен,
да предизвикваш,
да въхновяваш.
Това е.
Останалото е литература.

Хубаво звучи като стремеж, но аз лично не познавам човек без клетка. :)

свободен си единствено в смъртта
- в очакването й,
в готовността да я целунеш
и потънеш в обичта й

IMAGINE...

понеже и аз почти не познавам - ама направо съвсем почти те обичам вече....

леле, само да ме чуе гаджето какви ги приказвам, ама като ми излизат от устата, пардон, изпод пръстите.....

IMAGINE...

Не съм чувала думата "бягство" -
без да ми пламне кръвта.
Едно внезапно очакване -
усещане, че летя.

Но не съм чувала и да просветва
затворническият мрак.
Аз само детски се търкам в клетката -
за да пропадна пак.

Емили Дикинсън