Времето е в нас ..

Времето е в нас и ние сме във времето.
Всички знаем чия е тази мисъл. Чудя се обаче дали всички се замисляме над нея. Днес си мислих доста, а размислите ми бяха породени от случайна забележка по телевизията в дискусия свързана с кармата. Това не е важно. Това, което измислих (!! най-накрая и на мене да ми се случи :))) беше че мисълта е повече от вярна.
Всеки от нас носи времето в себе си и въпреки това времето без нас не би съществувало. Нали? Някой би се засмял, но аз говоря за това време - минало настояще и бъдеще. За животните времето е настоящето, миналото е без значение, а за бъдещето нямат време да се замислят. А и за какво им е? Но виж хората..
Хората имат нужда от времето и то има нужда от тях. "Всички носим времето във себе си" беше забележката накарала ме да се замисля. А не е ли така наистина? Повечето хора се интересуват от миналите си животи (тези който вярват в преражданията). А информацията за тях я носят в себе си и "разглеждайки" я те фактически преживяват миналото си. Гледайки и мислейки за бъдещето си пък почти всеки човек го преживява в мечти. Когато някой пише книга - роман, на независимо каква тематика - той създава свят, създава време. Мислих и мислих.. и накрая мисля, че открих отговора
Всеки един от нас създава реалност отколо себе си. Със свое собствено време. И способността ни да го правим може би е наистина нещо необикновенно. Ние преживяваме времето и то преживява нас.. Объркан кръговрат без начало и край и все пак.. Какво би значело времето за някой успяващ да го изкриви както си иска около себе си? А ако възможността да внушаваме собствената си реалност на другите е най-голямата магия? ..

Всеки върви по свой път, който може да промени..

Дрън, дрън. По-голяма боза не бях чел.

Не знаеш какво е време, за да си правиш някакви самовнушения на тая база.

Време няма. Дори думата"време" я няма. Така че за какво все пак говориш?

за дву(или без-)мислените ти заяждания... Честно!
Като няма "време" как така пишеш за него? Като няма време как така съществува теория на относителността? :))

Всеки върви по свой път, който може да промени..

Ха ха- заяждания. Пиша за това че си писала нещо дето ти е много мътно. А като нещо ти е мътно по-добре не пиши. А още по-добре не мисли за него. Щото ще стане още по-мътно.

Не знам за теорията. Мен ме интересува конкретните неща, а не теорията.

За какво може да и домъчнее на една зима?

За мен зимата е нещо повече от сезон.. За мен тя е един образ.. Зимата.. Зимата е времето, когато то е спряло. След смъртта, преди прераждането когато всичко е в абсолютен покой.. Зимата е времето, когато няма действие и всичко са само размисли.. Мисли, мечти спомени - всичките недействителни, нереални - и въпреки това единствените съществуващи и действащи.. Зимата е време на размисъл. След нея идва времето на действието и накрая пак идва тя. Тази Зима е мечта. И като всички мечти е нереална, но.. Това значи ли че е недействителна? Значи ли че не съществува?
Какво е времето? Има ли го времето? Ти можеш ли да отречеш времето? Най-вероятно можеш.. Ти отричаш всичко вкючително и себе си. Толкова ли е трудно да кажеш "да"? Или не виждаш смисъл?..

Всеки върви по свой път, който може да промени..

Казвам "ДА" естествено. Непрекъснато го казвам. Не виждаш ли? Отричайки се...Отричайки своето АЗ, което се тревожи за понятие като време и т.н.

Не мога да отрека обаче същността си. Аз-а може. А моята същност каква е?.....Направен съм от нещо и ще послужа за нещо. Има ли смисъл да отричам това. И какво значи "себе си". Нещо неясно....както и времето..

Понякога като пътувам в най-обикновения градски транспорт... и гледам хората около себе си.... Вглеждаш се в някой и потъваш в "неговия свят". Наистина виждаш друг свят - собствен - човека насреща има приятели, има интереси, има болки и притеснения... има малък, малък свой свят. Като гледах този или онзи... и виждах как някаква мисъл кара човека да се усмихне леко... исках да съм част от целия голям огромен свят, исках да не съм в "своя"... малък и ограничен... И какво всъщност може да ми даде по-голям свят? Един държавник примерно живее държавата си, неговите болки са нейните болки като цялостен организъм... той е мисълта й, на нея цялата... И поглеждайки все по-отвисоко и по-отвисоко света ти става все по-голям и по-голям.... разширяваш себе си, за да приемеш повече вътре, и повече, и повече, и повече....
.........................................
и какво е времето тук? едно ограничение в малкото, и в по-малкото, и в по-малкото.... дава граници на малкото, за да има света си. Защото малкото ще се изгуби, ще се размие като конкретност ако нещо не го ограничи... това, докато стане повече...

~~~
(всичко се знае бе, само да знаеш къде да го търсиш ;)