Сянката в нас..

Каквото там някъде из мрака - такова и някъде вътре в нас..си мисля напоследък..ако това е мисъл..човек ако се понапъне да се гмурне в себе си става доста интересно...само дето не трябва да се чувства различен с това си действие или да се опитва да си вдига собствената значимост, защото хоп - щраква капан 1...от мрака в нас изплува малко червейче, което непрекъснато се мотае пред взора ни и от него не можем да фокусираме каквато и да е ....но май вече ми мина мерака да пиша за това...ако знаем какво става някъде там из нас...как се раждат импулсите...събират си енергия ...преобличат се в в благоприлични осъзнатости и скок - в мисъл или нещо като действие...ама нещо замириса на фройд юнг и други такива...
пък не ми се ще...що ли...те това е сянката в нас...)))

Не е ли по-добре да си живее неразгадана, като приказка, която би загубила чара си, ако се разложи на съставните си изречения, думи, букви, точици, молекули, атоми, кварки и т.н.т

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

по-удобно е...защото имам чувството , че точно онова тъмното непознато в нас ни държи в плен на съня , дето му казваме живот...вярно че понякога си има чар .... но дали е истина и ако е дали е единствена...))) но май някой или нещо е вдигнал доста високо летвата , когато човек се опитва да навлезе навътре...)

Хубав е моментът, в който осъзнаеш, че има нещо по-дълбочко в теб, дори да е сянка, защото много се губят, убивани от чувството, че те самите са сянка... Тогава неизяснените въпроси стават много повече:
"Как успях да се обезлича дотолкова?", "Защо не мога да се измъкна и да изляза от "другата страна на слънцето"?", "Чия сянка съм всъщност?"

Така че, лутането и изясняването, когато вече си открил нещо "съмнително" в себе си е ГОЛЯМА КРАЧКА НАПРЕД!

...животът не е сън. В съня си правим всичко, което нашето подсъзнание диктува, в живота правим това, което изискват обстоятелсвата. И няма по-висше нещо от благородните човешки качества. Жалко, че са толкова редки или толкова дълбоко скрити.

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

безсмислено е да се давиш в собствената си същност.По -добре остави нещата сами да изплуват в теб. тези които са силни ще са на повърхността,ще са живи и жизнени.Другите дълбоко скритите.......тях просто ги чакай търпеливо да пораснат,наберат сили и оживеят.Не ги пришпорвай с търсене и въпроси ,остави ги на Естеството........то ще покаже кога им е дошло времето....ако ги има. И вярвай в себе си......вярвай,че не си застинала личност
и никой не може да те дифинира или облече в някаква лесно обяснима униформа.Вярвай,че си УНИКАЛЕН.......даже с това,че в момента се колебаеш и се чувствуваш непълен и одухотворен. И помни,че ти винаги знаеш повече за себе си,отколкото другите за теб.........и не се влияй от тяхното виждане за това.:))

така и правя )))