ГЕРМАНИЯ - 2
8 отговора
476 прегледа
ГЕРМАНИЯ - 2
***
Вече половин час откак минахме границата, а ето че нищо необичайно не се случва. Странна работа, значи. Движим се по някакъв безкраен път, ама честно да ви кажа, не мога да го различа от нашенските. Е то верно, че и аз какво ли па искам да видя в тия пущинаци, ама все пак...
И точно в това време една коварна мисъл, тихичко се шмугна в главата ми, разположи се удобно и рече:
- Само си представи, че всичко е било нагласено. Като в някой шпионски филм. Стефан, Кирчо, паспортите, автобуса, границата - всичко до последния детайл!
Обърках се!
А оная мръсница кръстоса крак връз крак, извади някаква дълга цигарета, запали я и продължи:
- Мдааа един вид експеримент, ама от най-виооко ниво - реакцията на човешка ги интересува...
Тая шафрантия пушеше в собствената ми глава!? Това ме изкара от релси и без да се усетя устата ми изкрещя:
- Я беж оттука, майка ти мръсна! Не на мене тия!
Огледах се смутено. Повечето от строителите се беха умълчали, само неколко студентчета тихо се изхилиха на фона на боботещия двигател. Кирчо, който до момента четеше спортивната част от някакъв вестник, ме зяпаше уплашено.
- Добре ли си, бат Кольо?
- Да... - отвърнах несигурно, допрях ръцете си на прозореца и се завзирах в нищото. Гледам да видим нещо чуждестранно и пак нищо! Що се на мене такъв късмет, не мога да разбера!?
Нещо, право да си кажа, зех и да се припотявам. Рекох да си изпружа краката, ама пусто нема накъде - теснотия! Тоя рейс почна здраво да ми лази по нервите - от годините ли е, от нездравословната храна ли - не знам. Поиграх си с климатическата уредба, ама и тя пълен боклук се оказа. Отгоре на всичко ме налегна и силен напън за малка нужда, ама такъв щото мехуря ми взе мощно да пулсира. Абе, с две думи, неприятна ситуация!
И тъкмо се канех да питам Кирчо, нема ли тоя скапан автобус да земе да спре най-сетне, когато той се приведе към мен и зашептя:
- Бат Кольо, отсега да ти кажа... След малко като спреме за почивка, не се отдалечавай много от рейса. Миналия път наръгаха едно момче в тоалетната и му задигнаха парите...
- Кой бе?! - попитах хем същисан, хем заинтригуван от това неочаквано изявление. А Кирчо се озърна плахо, през рамо и продължи:
- ...некакви изроди, знам ли ги! Ти по-кротко я давай и сичко ше е наред. А, и още нещо! Значи, ако видиш да играят на нашенското "тука има, тука нема" да не ти минава и през ум да се пробваш!
- Какво, и те ли колят? - викам, ама Кирчо не попи шегата ами след като подръпна анцунга си, излишно е да споменавам къде, продължи още по-тихо:
-Не, но лошо бият. Случвало се е, да спрат рейса по пътя и да пребият шофьорите, само за туй, че са ни предупредили да не играем. Затова не чакай некой освен мене да ти каже нещо по въпроса... - тука Кирчо спря за малко, проточи врат в коридорчето между седалките и след като се увери, че нема опасност добави - Обикновено има некой от техните между нас в рейса...да души, чат ли си? Мафия е тука, бате Кольо - мафия та знае ли се! Пази се и си отваряй очите на четири.
Бахмамму и екскурзиона! Щом от тука почнаха да шпионират, ръгат и бият, какво ли ше е по нататъка, си викам, и както често става в такива моменти, погледа ми се зарея в пространството, а в главата ми се занизаха объркани картини с ножове, кресъци, юмруци и схватки. "Мафия е тука, бате Кольо - мафия та знае ли се!" - продължаваха да ехтят думите на Кирчо, когато мислите ми се прекъснаха от същия този глас:
- Бат Кольо аре бе! Заспа ли? Почивка сме!
-...да бе - рекох и едвам се изправих с прещракване в коленете. Краката ми целите се беха удървили, а мехура натежа още повече. Нямаше време за отлагане.
Излезнах.
Намирахме се пред някакво крайпътно ханче. Погледнах часовника. Минаваше 1:15 през ноща и си беше бая хладно. Някои пушеха, други се разтъпкваха. Кирчо също запали. Ножари, дорде ми стигаше погледа, не се виждаха - мошеници и апаши също.
Разбра се, че за да идеш до тоалетната требало да се платиш петдесет пфенинга?! Тогава за пръв път разбрах, че сръбина има слабост към таз валута - дойче марките!
Отстрани на ханчето иззад няква постройка видях да излизат трима от строителите закопчавайки панталоните си и без много да му мислим, се запътих натам.
Зад постройката на една малка полянка се бе заформила безплатната тоалетна.
Голям товар махнах! И настроението ми се приповдигна - някак и хората по-симпатични зеха да ми стават.
И тъкмо се закопчавах, когато видях към нас да приближават два съмнителни субекта.
Едниният по-нисък, слаб и гологлав, другия висок и едър мъжага с леко нахлупена вълнена шапка. И двамата беха мургави и като че малко подпийнали. По манечкия беше по напред. Подминаха ме и се отправиха към едно от студенчетата, което кротко пикаеше в края на поляната.
Двамата се спряха точно зад нищо неподозиращия младеж и манечкия закрещя нещо. Едрия само стоеше и мълчеше. Студента здравата се шашна и зе прибързано да се закопчава, когато едрия с калпака, го хвана за ухото и го задърпа към паркинга, а малкия песоглавец продължаваше да кряска неща от които долавях само - "йебем" "майка" и "двадесет марака"!
По всичко личеше, че и тея двамата са любители на немската валута и комай глоба се канят да вземат от новобранеца.
Момчето почти се разплака от болка, а най-тъжната част от историята бе това, че в тоз момент всички от автобуса се бяха отдръпнали настрани и кои с уплах, кои просто с интерес наблюдаваха събитията.
Огледах се за Кирчо, но никъв не го видех.
Младежа взе нещо да се обяснява, ама ония хич и не го слушаха, ами май че се ядосаха още повече и все по често се чуваше "двадесет марака". Изведнъж малкия подскочи и удари звучен шамар на момчето.
Едно малко момиченце се разплака. Баща и бързо се качи с нея в рейса. Няколко човека забързано ги последваха. Една група от пушещи просто прекъсна разговора си, но след секунда, отново извърнаха глави и го подновиха.
Види се пак сам ше действам, то се е видело.
Огледах се. Наблизо, до стената, имаше метален кош за отпадъци. Грабнах го и се запътих към "нощните пазители на реда и чистотата".
Застанах зад мужика с калпака, но някак грозно ми се стори да го ударя в гръб и викнах:
- Ей, Рамбо!
Оня се извърна, а аз го засекох право в челото, преди да осъзнае какво става. Кофата издрънча в черепа на мечока, калпака му отфръкна артистично и телото му се струпуляса насред паркинга. Не искам да се хвалим, ама стана направо шедьовър! Настроението ми скочи с барем десет точки и се засмех.
Студента и малкия бирник стърчаха като вцепенени.
Бърже улових джуджето за гушата, преди да се окопити в бяг. Оня обаче, се загърчи и закрещя все едно го коля. Повдигнах го и му ударих една глава, ама лекичко, колкото да ми има уважението. Главата му, обаче, се оказа по-мека отколкото предполагах! От веждата му рукна кръв и негодника се свлече в несвяст на асфалта.
Огледах се. От студентчето ни вест ни кост.
- А сега, ножове вадете, вашта мама!! - викнах и изритах с все сили мечока. И баш кога бех намислил и реч по-засукана да им дръпна, прозвуча клаксона на автобуса.
Требаше да тръгвам.
Като приближих автобуса, от прозорчето до вратата ме гледаше личицето на онуй малкото момиченце, дето преди неколко минути се разплака. Намигнах, и за моя радост ангелчето се засмя.
Качих се и потеглихме.
/ требва да се континуе барем още един пат, айм цори... /
Вече половин час откак минахме границата, а ето че нищо необичайно не се случва. Странна работа, значи. Движим се по някакъв безкраен път, ама честно да ви кажа, не мога да го различа от нашенските. Е то верно, че и аз какво ли па искам да видя в тия пущинаци, ама все пак...
И точно в това време една коварна мисъл, тихичко се шмугна в главата ми, разположи се удобно и рече:
- Само си представи, че всичко е било нагласено. Като в някой шпионски филм. Стефан, Кирчо, паспортите, автобуса, границата - всичко до последния детайл!
Обърках се!
А оная мръсница кръстоса крак връз крак, извади някаква дълга цигарета, запали я и продължи:
- Мдааа един вид експеримент, ама от най-виооко ниво - реакцията на човешка ги интересува...
Тая шафрантия пушеше в собствената ми глава!? Това ме изкара от релси и без да се усетя устата ми изкрещя:
- Я беж оттука, майка ти мръсна! Не на мене тия!
Огледах се смутено. Повечето от строителите се беха умълчали, само неколко студентчета тихо се изхилиха на фона на боботещия двигател. Кирчо, който до момента четеше спортивната част от някакъв вестник, ме зяпаше уплашено.
- Добре ли си, бат Кольо?
- Да... - отвърнах несигурно, допрях ръцете си на прозореца и се завзирах в нищото. Гледам да видим нещо чуждестранно и пак нищо! Що се на мене такъв късмет, не мога да разбера!?
Нещо, право да си кажа, зех и да се припотявам. Рекох да си изпружа краката, ама пусто нема накъде - теснотия! Тоя рейс почна здраво да ми лази по нервите - от годините ли е, от нездравословната храна ли - не знам. Поиграх си с климатическата уредба, ама и тя пълен боклук се оказа. Отгоре на всичко ме налегна и силен напън за малка нужда, ама такъв щото мехуря ми взе мощно да пулсира. Абе, с две думи, неприятна ситуация!
И тъкмо се канех да питам Кирчо, нема ли тоя скапан автобус да земе да спре най-сетне, когато той се приведе към мен и зашептя:
- Бат Кольо, отсега да ти кажа... След малко като спреме за почивка, не се отдалечавай много от рейса. Миналия път наръгаха едно момче в тоалетната и му задигнаха парите...
- Кой бе?! - попитах хем същисан, хем заинтригуван от това неочаквано изявление. А Кирчо се озърна плахо, през рамо и продължи:
- ...некакви изроди, знам ли ги! Ти по-кротко я давай и сичко ше е наред. А, и още нещо! Значи, ако видиш да играят на нашенското "тука има, тука нема" да не ти минава и през ум да се пробваш!
- Какво, и те ли колят? - викам, ама Кирчо не попи шегата ами след като подръпна анцунга си, излишно е да споменавам къде, продължи още по-тихо:
-Не, но лошо бият. Случвало се е, да спрат рейса по пътя и да пребият шофьорите, само за туй, че са ни предупредили да не играем. Затова не чакай некой освен мене да ти каже нещо по въпроса... - тука Кирчо спря за малко, проточи врат в коридорчето между седалките и след като се увери, че нема опасност добави - Обикновено има некой от техните между нас в рейса...да души, чат ли си? Мафия е тука, бате Кольо - мафия та знае ли се! Пази се и си отваряй очите на четири.
Бахмамму и екскурзиона! Щом от тука почнаха да шпионират, ръгат и бият, какво ли ше е по нататъка, си викам, и както често става в такива моменти, погледа ми се зарея в пространството, а в главата ми се занизаха объркани картини с ножове, кресъци, юмруци и схватки. "Мафия е тука, бате Кольо - мафия та знае ли се!" - продължаваха да ехтят думите на Кирчо, когато мислите ми се прекъснаха от същия този глас:
- Бат Кольо аре бе! Заспа ли? Почивка сме!
-...да бе - рекох и едвам се изправих с прещракване в коленете. Краката ми целите се беха удървили, а мехура натежа още повече. Нямаше време за отлагане.
Излезнах.
Намирахме се пред някакво крайпътно ханче. Погледнах часовника. Минаваше 1:15 през ноща и си беше бая хладно. Някои пушеха, други се разтъпкваха. Кирчо също запали. Ножари, дорде ми стигаше погледа, не се виждаха - мошеници и апаши също.
Разбра се, че за да идеш до тоалетната требало да се платиш петдесет пфенинга?! Тогава за пръв път разбрах, че сръбина има слабост към таз валута - дойче марките!
Отстрани на ханчето иззад няква постройка видях да излизат трима от строителите закопчавайки панталоните си и без много да му мислим, се запътих натам.
Зад постройката на една малка полянка се бе заформила безплатната тоалетна.
Голям товар махнах! И настроението ми се приповдигна - някак и хората по-симпатични зеха да ми стават.
И тъкмо се закопчавах, когато видях към нас да приближават два съмнителни субекта.
Едниният по-нисък, слаб и гологлав, другия висок и едър мъжага с леко нахлупена вълнена шапка. И двамата беха мургави и като че малко подпийнали. По манечкия беше по напред. Подминаха ме и се отправиха към едно от студенчетата, което кротко пикаеше в края на поляната.
Двамата се спряха точно зад нищо неподозиращия младеж и манечкия закрещя нещо. Едрия само стоеше и мълчеше. Студента здравата се шашна и зе прибързано да се закопчава, когато едрия с калпака, го хвана за ухото и го задърпа към паркинга, а малкия песоглавец продължаваше да кряска неща от които долавях само - "йебем" "майка" и "двадесет марака"!
По всичко личеше, че и тея двамата са любители на немската валута и комай глоба се канят да вземат от новобранеца.
Момчето почти се разплака от болка, а най-тъжната част от историята бе това, че в тоз момент всички от автобуса се бяха отдръпнали настрани и кои с уплах, кои просто с интерес наблюдаваха събитията.
Огледах се за Кирчо, но никъв не го видех.
Младежа взе нещо да се обяснява, ама ония хич и не го слушаха, ами май че се ядосаха още повече и все по често се чуваше "двадесет марака". Изведнъж малкия подскочи и удари звучен шамар на момчето.
Едно малко момиченце се разплака. Баща и бързо се качи с нея в рейса. Няколко човека забързано ги последваха. Една група от пушещи просто прекъсна разговора си, но след секунда, отново извърнаха глави и го подновиха.
Види се пак сам ше действам, то се е видело.
Огледах се. Наблизо, до стената, имаше метален кош за отпадъци. Грабнах го и се запътих към "нощните пазители на реда и чистотата".
Застанах зад мужика с калпака, но някак грозно ми се стори да го ударя в гръб и викнах:
- Ей, Рамбо!
Оня се извърна, а аз го засекох право в челото, преди да осъзнае какво става. Кофата издрънча в черепа на мечока, калпака му отфръкна артистично и телото му се струпуляса насред паркинга. Не искам да се хвалим, ама стана направо шедьовър! Настроението ми скочи с барем десет точки и се засмех.
Студента и малкия бирник стърчаха като вцепенени.
Бърже улових джуджето за гушата, преди да се окопити в бяг. Оня обаче, се загърчи и закрещя все едно го коля. Повдигнах го и му ударих една глава, ама лекичко, колкото да ми има уважението. Главата му, обаче, се оказа по-мека отколкото предполагах! От веждата му рукна кръв и негодника се свлече в несвяст на асфалта.
Огледах се. От студентчето ни вест ни кост.
- А сега, ножове вадете, вашта мама!! - викнах и изритах с все сили мечока. И баш кога бех намислил и реч по-засукана да им дръпна, прозвуча клаксона на автобуса.
Требаше да тръгвам.
Като приближих автобуса, от прозорчето до вратата ме гледаше личицето на онуй малкото момиченце, дето преди неколко минути се разплака. Намигнах, и за моя радост ангелчето се засмя.
Качих се и потеглихме.
/ требва да се континуе барем още един пат, айм цори... /
Аз знам, че нищо не знам!!!
.cheti si mirno i tiho tes proizvedenia na iskustvoto da si memame raspravii