още нещо
12 отговора
314 прегледа
"1"
Димо нервно блъскаше по контейнера и гледаше малкия екран прикрепен към него. Тихо мърмореше на себе си.
- 30% за ремонт, 40% убежище и останалите за подсигуряване.
След това включи връзката си към кораба.
- Компютър, докладвай за повредите.
- Корпусът има 26% повреди, но могат да бъдат ремонтирани на 100%, животоподдържащите системи са на 10% и при тях няма проблем, двигатели на 60% повреди и може да бъдат ремонтирани 80% от тях, дългообхватните антени се нуждаят от пълна реконструкция, останалите системи са в пълна изправност.
- Кое не може да се поправи?
- Скоковия модул е изцяло разтопен.
- Не може ли да скълъпиш нещо?
- Не, това е технология клас М-Е т.е смесено използване на материя и енергийни полета. Мога да реконструирам част от детайлите, но не мога да създам енергийните полета, нито да ги калибрирам.
- Мамка му защо трябваше точно това да се разбие!
- Прегряхте торсионните ускорители и претоварихте маневрените двигатели със 100%.
Димо с яд блъсна големия червен бутон върху ремонтния контейнер. Той се отвори и от него със завидна скорост изпълзя облак от нанороботи и тръгна по предварително програмираните си задачи. Димо се загледа в пейзажа около себе си. От космоса повърхността на планетата изглеждаше гладка като билярдна топка, но от близо се разкриваше доста вълнист релеф. Димо поклати глава и влезе през шлюза, съблече скафандъра и след кратко проверовъчна процедура се тръшна в койката си. Повъртя се малко, програмата за строеж на убежище щеше да отнеме няколко часа. Зае се да прегледа какво има в енциклопедията за тази система. Звездата беше клас G2, но планетите бяха разпределени много шашаво. Две вътрешни планети, пет големи газови гиганта и още три външни планети. Проблемът беше, че вътрешните планети бяха прекалено малки за каквато и да е атмосфера.
- Компютър. Зареди Галилео.
Галилео беше помощната му научна програма. Беше полезна за всеки човек нежелаещ да държи безмислени подробности в главата си. В холоекрана се зареди фигура, която според програмистите от ДиноСофт представлява древния земен учен Галилео Галилей. Димо се съмняваше в това, но програмата беше евтина и вършеше работа.
- Добре Галилео къде сме кацнали и що за място е това?
Ученият за момент наклони глава и вероятно се допита до навигационната система и прегледа архивните файлове от последните няколко часа. Почеса се по брадата.
- Предполагам,че се намираме на третата планета от 23а от Жълтата Касиопея, по системата Крох-Танд е записана като Жълто Куче-87. Има четери стабилни прехода и никакви инсталации за поддръжка.
Димо изкърца със зъби.
- И?
- В тази система поради особен баланс на градивните елементи на протопланетната мъглявина…
Димо подскочи:
- Стига, стига! Не ми трябват глупости! Прескочи тази част и ми кажи какъв е горе долу корабния трафик за последните шест месеца!
Галилео повтори процедурата с почесването.
- Според архивните данните системата е 100% сигурна. За това не са и предвидени аварийни съоръжения. Като вътрешна система не се патрулира от Флота, а полицейските сили изпращат проформа патрул един път в месеца. Трафикът е средно в работни дни до 7 кораба на 24 стандартни часа, в почивни 0.95. За последно патрулът е минал преди 5 дена.
- Мамка му, Галилео затвори се.
Един миг невнимание
Цял живот умрял
- 30% за ремонт, 40% убежище и останалите за подсигуряване.
След това включи връзката си към кораба.
- Компютър, докладвай за повредите.
- Корпусът има 26% повреди, но могат да бъдат ремонтирани на 100%, животоподдържащите системи са на 10% и при тях няма проблем, двигатели на 60% повреди и може да бъдат ремонтирани 80% от тях, дългообхватните антени се нуждаят от пълна реконструкция, останалите системи са в пълна изправност.
- Кое не може да се поправи?
- Скоковия модул е изцяло разтопен.
- Не може ли да скълъпиш нещо?
- Не, това е технология клас М-Е т.е смесено използване на материя и енергийни полета. Мога да реконструирам част от детайлите, но не мога да създам енергийните полета, нито да ги калибрирам.
- Мамка му защо трябваше точно това да се разбие!
- Прегряхте торсионните ускорители и претоварихте маневрените двигатели със 100%.
Димо с яд блъсна големия червен бутон върху ремонтния контейнер. Той се отвори и от него със завидна скорост изпълзя облак от нанороботи и тръгна по предварително програмираните си задачи. Димо се загледа в пейзажа около себе си. От космоса повърхността на планетата изглеждаше гладка като билярдна топка, но от близо се разкриваше доста вълнист релеф. Димо поклати глава и влезе през шлюза, съблече скафандъра и след кратко проверовъчна процедура се тръшна в койката си. Повъртя се малко, програмата за строеж на убежище щеше да отнеме няколко часа. Зае се да прегледа какво има в енциклопедията за тази система. Звездата беше клас G2, но планетите бяха разпределени много шашаво. Две вътрешни планети, пет големи газови гиганта и още три външни планети. Проблемът беше, че вътрешните планети бяха прекалено малки за каквато и да е атмосфера.
- Компютър. Зареди Галилео.
Галилео беше помощната му научна програма. Беше полезна за всеки човек нежелаещ да държи безмислени подробности в главата си. В холоекрана се зареди фигура, която според програмистите от ДиноСофт представлява древния земен учен Галилео Галилей. Димо се съмняваше в това, но програмата беше евтина и вършеше работа.
- Добре Галилео къде сме кацнали и що за място е това?
Ученият за момент наклони глава и вероятно се допита до навигационната система и прегледа архивните файлове от последните няколко часа. Почеса се по брадата.
- Предполагам,че се намираме на третата планета от 23а от Жълтата Касиопея, по системата Крох-Танд е записана като Жълто Куче-87. Има четери стабилни прехода и никакви инсталации за поддръжка.
Димо изкърца със зъби.
- И?
- В тази система поради особен баланс на градивните елементи на протопланетната мъглявина…
Димо подскочи:
- Стига, стига! Не ми трябват глупости! Прескочи тази част и ми кажи какъв е горе долу корабния трафик за последните шест месеца!
Галилео повтори процедурата с почесването.
- Според архивните данните системата е 100% сигурна. За това не са и предвидени аварийни съоръжения. Като вътрешна система не се патрулира от Флота, а полицейските сили изпращат проформа патрул един път в месеца. Трафикът е средно в работни дни до 7 кораба на 24 стандартни часа, в почивни 0.95. За последно патрулът е минал преди 5 дена.
- Мамка му, Галилео затвори се.
Един миг невнимание
Цял живот умрял
"2"
Фигурата на учения изчезна от холоекрана и Димо се замисли. Нещата не биваше да изглеждат така, беше невъзможно да са такива. Тези неща се случваха на други хора при това някъде далече от него. Той беше един дребен превозвач, малки комисионни и малък риск. Нещата преди четери дена въобще не предвещаваха дори минимална вероятност да седи върху студена скала в една безнадежно повредена машина. Трябваше просто да направи скок в системата да се срещне с кораб пътуващ по друг маршрут, да вземе един еднотонен контейнер и да излезе през другия преход към станция Нардия. Проста работа, му каза агента, било по-евтино и бързо да наемат местен превозвач да вземе товара по пътя отколкото да отклонят и забавят другия кораб. Димо преглътна. Комисионната си заслужаваше труда, но не заслужаваше риска да бъде пулвезиран до свръхгореща плазма. Всичко от начало вървеше идеално. Навлезе в системата с прилична скорост от 7000 км/с. Според предадения му план на полета трябваще до достигне точката за среща за 5,23 часа и да синхронизира скоростта до 1600 км/с и курса към преход С. Трябваше да се скачи към големия товарен кораб и да прехвърли през неговия ръкав товара. Просто и лесно като да излетиш от астероид. Не заслужаваше вместо това да го атакуват четери ядосани като оси изтребители, а и не това беше най-лошото към тях имаше малка корвета. Компютърът не получи никакво предупреждение или опознавателни знаци. На опитите му да влезе във връзка не последва никакъв отговор освен ако не се брои стрелбата. Беше му се наложило да изцеди всичко от двигателите, с цената на голямо претоварване. Единствената спасителна маневра беше да влезе в близка орбита около третата планета. Изненадващото беше, че когато почти го бяха настигнали нападателите си подвиха опашката и се измъкнаха с максимално ускорение. Димо нямаше време да провери какво е подплашило нападателите, единствено каквото му беше останало беше да кацне аварийно. Нещо което беше започнало като възможност за една прилична комисионна в най-добрия случай щеше да завърши с голямо набутване. Дребните риби като него нямаха възможност да поддържат пълна застраховка, така че към неговия застрахователен пакет нямаше предвидена опция за защита от пирати. В целия сектор не се предполагаше да има пирати. От мисълта, че е единствения, който е жертва на пирати за последните 80 години не му стана по-добре. Чустваше се като най-големия карък в сектора.
Прегледа отново записа на събитията, часовете до нападението, самото нападение и паническото си бягство. Не се учуди, че сензорите на неговия кораб не са засекли нападателите. В крайна сметка той не управляваше модерен военен кораб, а корито пета ръка минало поне няколко основни ремонта и приспособявания. Не бяха кораби на Флота, не бяха и пиратски поне такива каквито даваха за граничните сектори. Някои военни аналитици можели да разпознаят даден тип кораб само по протуберансите на щитовете, но той не беше такъв гений. Захвърли настрани конзолата и пак се отпусна. Стараеше се да диша дълбоко. Космосът не беше за ядосани и натоварени хора, една невинна грешка и щяха да му се решат всички проблеми, като за начало този с продължителността на живота му. Даже успя да подремне малко. Стана и се разходи бавно из кокпита, след това седна пред пулта за управление и прегледа текущите резултати. Работата по убежището беше готова на 99.7%. До броени минути щеше да бъде готово на цяло. Основните ремонти работи по кораба щяха да започнат едва след като се настанеше в него.
- Компютър прехвърли поддръжката към външното убежище.
- Разбрано.
Димо навлече скафандъра си и излезе през входния люк. На десет метра от него се издигаше куполообразна херметична структура. Между него и кораба беше разпънат дебел шланг. . Димо се обърна към кораба. Тук таме по корпуса нанороботите махаха временните пломби и слагаха постоянни кръпки върху корпуса. Димо се обърна и се запъти към временното си убежище. В най-добрия случай щеше да изкара там 24 часа, в най-лошия около месец. До идването на патрула, които щяха да сканират на системата за аварирали кораби и нелегални съоръжения. Светлината над входа успокоително светна в зелено. Димо влезе и херметизира малкия преходен шлюз. Убежището беше малко даже за един човек, но беше евтино и бързо се строеше с материали, които можеха да се намерят на всяко твърдо космическо тяло. Всеки космонавт можеше да модифицира плановете на стандартното убежище и да го направи по-удобно за себе си. Димо се опъна на койката, която беше с точно неговите размери. Навремето като си загуби един ден да модифицира въпросните планове беше решил, че вече няма да расте повече, а и спестеното пространство можеше да се използва за нещо полезно. Имаше много време за губене и малко неща за правене. По прехвърли няколко книги, завъртя по малко от последните няколко игри, които играеше, но нищо не успя да грабне вниманието му. Реши да поспи, погледна данните за напредъка с ремонта. Щеше да има шанс за спасение най-рано след като се реконструира широкообхватната антена. След това му трябваше просто малък шанс и следващия преминаваш кораб щеше да извика авариен екип от станция Нардия. Сърцето му се сви сколко щяха да го изръсят за влаченето и ремонта. Един скоков модул и на старо излизаше баща и майка. Все пак макар и след дълго въртене успя да заспи.
Един миг невнимание
Цял живот умрял
Прегледа отново записа на събитията, часовете до нападението, самото нападение и паническото си бягство. Не се учуди, че сензорите на неговия кораб не са засекли нападателите. В крайна сметка той не управляваше модерен военен кораб, а корито пета ръка минало поне няколко основни ремонта и приспособявания. Не бяха кораби на Флота, не бяха и пиратски поне такива каквито даваха за граничните сектори. Някои военни аналитици можели да разпознаят даден тип кораб само по протуберансите на щитовете, но той не беше такъв гений. Захвърли настрани конзолата и пак се отпусна. Стараеше се да диша дълбоко. Космосът не беше за ядосани и натоварени хора, една невинна грешка и щяха да му се решат всички проблеми, като за начало този с продължителността на живота му. Даже успя да подремне малко. Стана и се разходи бавно из кокпита, след това седна пред пулта за управление и прегледа текущите резултати. Работата по убежището беше готова на 99.7%. До броени минути щеше да бъде готово на цяло. Основните ремонти работи по кораба щяха да започнат едва след като се настанеше в него.
- Компютър прехвърли поддръжката към външното убежище.
- Разбрано.
Димо навлече скафандъра си и излезе през входния люк. На десет метра от него се издигаше куполообразна херметична структура. Между него и кораба беше разпънат дебел шланг. . Димо се обърна към кораба. Тук таме по корпуса нанороботите махаха временните пломби и слагаха постоянни кръпки върху корпуса. Димо се обърна и се запъти към временното си убежище. В най-добрия случай щеше да изкара там 24 часа, в най-лошия около месец. До идването на патрула, които щяха да сканират на системата за аварирали кораби и нелегални съоръжения. Светлината над входа успокоително светна в зелено. Димо влезе и херметизира малкия преходен шлюз. Убежището беше малко даже за един човек, но беше евтино и бързо се строеше с материали, които можеха да се намерят на всяко твърдо космическо тяло. Всеки космонавт можеше да модифицира плановете на стандартното убежище и да го направи по-удобно за себе си. Димо се опъна на койката, която беше с точно неговите размери. Навремето като си загуби един ден да модифицира въпросните планове беше решил, че вече няма да расте повече, а и спестеното пространство можеше да се използва за нещо полезно. Имаше много време за губене и малко неща за правене. По прехвърли няколко книги, завъртя по малко от последните няколко игри, които играеше, но нищо не успя да грабне вниманието му. Реши да поспи, погледна данните за напредъка с ремонта. Щеше да има шанс за спасение най-рано след като се реконструира широкообхватната антена. След това му трябваше просто малък шанс и следващия преминаваш кораб щеше да извика авариен екип от станция Нардия. Сърцето му се сви сколко щяха да го изръсят за влаченето и ремонта. Един скоков модул и на старо излизаше баща и майка. Все пак макар и след дълго въртене успя да заспи.
Един миг невнимание
Цял живот умрял
"3"
Събуди се след дванадесет часа. Един зает човек като него умееше да цени времето за сън. Заспа отново непробудно. Стана калкото да закуси малко и да погледне да къде е стигнал ремонта. Външните повреди бяха отстранени, останалите ремонти вървяха с пълен ход. Най-важното нещо антената беше едва на 23% готова. Легна си отново. Според очакванията имаше шанс всички ремонти да са завършени до 18 часа. С кратки прекъсвания проспа и тях. Компютъра го събуди малко след като минаха 18 часа 07 минути.
- Ремонтът е готов на 100 %, корабът е готов за вътрешносистемни полети.
- Добре заземи убежището, провеждаме последни тестове и сме готови да видим дали няма някой да ни помогне. Сигнали от преминаващи кораби.
- Не извън основните коридори за движение сме, а планетата не позволява да засичаме обекти извън хоризонта.
Димо навлече скафандъра и излезе извън убежището. Изчака нанороботите да го заземят. Традицията повеляваше подобни убежища като неговото да не се разрушават, а да се оставят готови за използване. Когато стигнеше до някоя станция щеше да предаде координатите й. За някой по-закъсал от него щеше да бъде жизнено важно да знаят, че я има. Когато и последния наноробот се прибра, затвори ремонтния контейнер, прибута го до гнездото му и остави автоматиката да го прибере в кухината му. Прибра се вътре в кораба си. От аварийното му кацане бяха изминали малко повече от 43 часа. Последните тестове заеха половин час. Скоро след това излетя от студеното космическо тяло. На няколко хиляди километра то отново заприлича на билярдна топка. Скенерите все още мълчаха. Системата за сега беше празна. Навлезе в основния транспортен коридор и пое към преход А, който щеше да го прехвърли към станция Нардия ако разбира се скоковият модул беше на мястото си. Намали скоростта си до бавно пълзене. Щеше да достигне прехода след повече от 50 часа. До тогава все някой кораб щеше да премине и да подаде сигнал за повреден кораб. Търпеливо зачака след 2 часа все още нямаше нищо, но Димо не се всеоще не се притесняваше. Средното натоварване на системата беше седем кораба на два часа, но за беля очакваше да се изсипят на веднъж с много малък интервал.
Беше загубил трета игра на карти, когато мощния рев на скенерите го накра да скочи. Срещу него от прехода навлезе огромен обект и два малко по-малки. На навигационния компютър му трябваха няколко секунди да разшифрова позивните сигнали на навлезлите кораби. Това бяха три военни кораба и то не кои, а тежкия крайцер Надежда и по-малките крайцери Дория и Ла Валета. Автоматично предаде сигнала си за кораб в беда. Гледаше ги стреснато. Тези кораби се предполагаше, че а в съвсем друг сектор. Не беше стреснат, когато получи координатите за скачване. Даже не си помисли да не се подчини. След 5 часа вече беше на борда на Надежда. Един мрачен капитан учтиво го беше помолил да го последва. Замаян Димо тръгна след него. Влязоха навътре, изкачваха палуба след палуба, преминаваха коридор след коридор. Димо можеше да се закълне, че ако трябва да се върне сам до кораба си няма да може. Вероятно и гривната му за връзка с бричката нямаше да му помогне особено. Достигнаха до широка врата. Капитанът очаквателно застана срещу нея. След няколко секунди тя гостоприемно се отвори. С широк жест капитанът го покани да влезе, но самият той остана отвън. Димо премина през малко предверие и навлезе в широк кабинет. На широкото отрупано с апаратура бюро срещу него седеше побелял мъж.
Един миг невнимание
Цял живот умрял
- Ремонтът е готов на 100 %, корабът е готов за вътрешносистемни полети.
- Добре заземи убежището, провеждаме последни тестове и сме готови да видим дали няма някой да ни помогне. Сигнали от преминаващи кораби.
- Не извън основните коридори за движение сме, а планетата не позволява да засичаме обекти извън хоризонта.
Димо навлече скафандъра и излезе извън убежището. Изчака нанороботите да го заземят. Традицията повеляваше подобни убежища като неговото да не се разрушават, а да се оставят готови за използване. Когато стигнеше до някоя станция щеше да предаде координатите й. За някой по-закъсал от него щеше да бъде жизнено важно да знаят, че я има. Когато и последния наноробот се прибра, затвори ремонтния контейнер, прибута го до гнездото му и остави автоматиката да го прибере в кухината му. Прибра се вътре в кораба си. От аварийното му кацане бяха изминали малко повече от 43 часа. Последните тестове заеха половин час. Скоро след това излетя от студеното космическо тяло. На няколко хиляди километра то отново заприлича на билярдна топка. Скенерите все още мълчаха. Системата за сега беше празна. Навлезе в основния транспортен коридор и пое към преход А, който щеше да го прехвърли към станция Нардия ако разбира се скоковият модул беше на мястото си. Намали скоростта си до бавно пълзене. Щеше да достигне прехода след повече от 50 часа. До тогава все някой кораб щеше да премине и да подаде сигнал за повреден кораб. Търпеливо зачака след 2 часа все още нямаше нищо, но Димо не се всеоще не се притесняваше. Средното натоварване на системата беше седем кораба на два часа, но за беля очакваше да се изсипят на веднъж с много малък интервал.
Беше загубил трета игра на карти, когато мощния рев на скенерите го накра да скочи. Срещу него от прехода навлезе огромен обект и два малко по-малки. На навигационния компютър му трябваха няколко секунди да разшифрова позивните сигнали на навлезлите кораби. Това бяха три военни кораба и то не кои, а тежкия крайцер Надежда и по-малките крайцери Дория и Ла Валета. Автоматично предаде сигнала си за кораб в беда. Гледаше ги стреснато. Тези кораби се предполагаше, че а в съвсем друг сектор. Не беше стреснат, когато получи координатите за скачване. Даже не си помисли да не се подчини. След 5 часа вече беше на борда на Надежда. Един мрачен капитан учтиво го беше помолил да го последва. Замаян Димо тръгна след него. Влязоха навътре, изкачваха палуба след палуба, преминаваха коридор след коридор. Димо можеше да се закълне, че ако трябва да се върне сам до кораба си няма да може. Вероятно и гривната му за връзка с бричката нямаше да му помогне особено. Достигнаха до широка врата. Капитанът очаквателно застана срещу нея. След няколко секунди тя гостоприемно се отвори. С широк жест капитанът го покани да влезе, но самият той остана отвън. Димо премина през малко предверие и навлезе в широк кабинет. На широкото отрупано с апаратура бюро срещу него седеше побелял мъж.
Един миг невнимание
Цял живот умрял
"4"
- Добре дошъл младежо, влизай !
Мъжът стана от мястото си и се приближи към Димо. Димо гледаше стреснато. Знаците на пагона недвусмислено показваха, че срещу него седи жив адмирал. Не знаеше какво да направи. Неудобството му беше спестено от възрастния мъж, който му подаде ръка и го поведе към другия край на кабинета, където имаше ниска маса и кресла. Седнаха един срещу друг. Адмиралът се загледа в младежа.
- Приличаш на баща си.
Димо подскочи от мястото си.
- От къде познавате баща ми.
- Който ти се опитваш да забравиш ли?
Димо се сви на креслото си.
- От академията, бяхме кадети в един клас, заедно ни произведоха. Заедно служихме.
Адмиралът замълча за момент
- Знам, че семейството ти тежко прие смъртта му.
- Аз почти не го познавам, бях прекалени малък когато …
- Да, майка ти много тежко прие нещата. Ние по-близките приятели на баща ти искахме да сме по-близо до неговия син, но тя ни забрани да се приближаваме на по-малко от един километър. Смятахме, че ще влезеш във Флотската Академия. Космосът е кръвта ти.
Димо се усмихна притеснено.
- Вместо това ти стана най-уникалния кандидат в историята. Във списъка на желанията на първо място беше посочил товарни полети.
- Това беше единственото ми желание. Не исках да имам нищо общо с Флота.
- Защо, най-добрите получават правото да следват в Академията. След това се превърна в среден студент, съзнателно се стараеше да не изпъкнеш с нещо.
- Казаха ми, че най-добрите ги премествали в Академията.
- Така, щяхме толкова бързо да те прехвърлим, че даже нямаше да се усетиш.
- Както казах неискам да имам нищо общо с военните и Флота.
- Още ни обвиняваш за трагедията с баща ти.
Димо безвучно кимна.
- Следяхме те от близо, как създаде фирмата си и бавно-бавно започна да изплуваш.
- Май напоследък пускам повече балончета!
- Доста добре се оправяш.
- Надявах се с последния договор да посвържа малко нещата.
- Знам. Всщност заради този товар сме тук.
- Какво?
- Прехвърлянето на този товар беше операция на флотското разузнаване. Смятахме, че ако използваме малък ненатрапващ се превозвач ще можем безпрепятствено да прехвърлим товара. Ти беше добър кандидат за тази работа.
- Какъв е този товар? Нападнаха ме малко преди точката на среща. Дори не съм видял товарния кораб. Корвета и четери изтребителя, но нямам представа какви са. Получих някои повреди. Стопи се скоковия модул.
- Разузнаването сигурно в момента се занимава да разплита информацията от кораба ти. Иначе се радвам, че си се оправил. Направи живота ми значително по-лек. Иначе ако не бяхне ние дълго щеше да чакаш някой да мине. Този машрут е блокиран, а и ние го затворихме от 24 часа.
- Защо?
- Имаше саботажи на Нардия и Скот.
Скот беше станцията, от която беше тръгнал.
- А Ари и Лориа?
- Там има прекалено силно военно присъствие. И двете бяха атакувани.
- От кого?
- Това е вътрешен сектор. Не е граничен.
- Може да стане граничен. На някои хора би им се искало да е граничен.
- На кого? - настоятелно попита Димо.
- Много внимателно ме слушай Димитър Христов, трябва да разбереш нещо много важно. Знам, че обвиняваш Флота за загубата на баща си, но трябва да загърбиш това. Флотът се нуждае страшно много от баща ти…
- Той е мъртъв, заради - Димо преглътна - вас.
- Единственото, което ни остана си ти, неговия син.
- Защо аз! Аз съм дребен певозвач. Хванете си няkой от прехвалените си супермени!
- Във Флота няма супермени. Само професионалисти даващи всичко от себе си, за да си вършат работата. Бащата ти имаше особен начин на мислене…
- Който не му помогна особено - вметна иронично младежът.
- Защо, помогна му, той спаси много хора!
Димо си замълча.
- И досега показваш признаци, че притежаваш неговите способности. Макар, че старателно се опитваш да ги потиснеш.
- И каво очаквате от мен да направя. Не съм завършил Академията ви - Димо сякаш изплю последната дума - Не съм изучавал всичките ви сложни военни простотии. Единственото, което мога е да летя и то не много. Не съм като онези летящи виртуози… Едва се оправям с бизнеса си.
- Аз знам какво можеш Митко!
- Никой не ме нарича така …
- Само баща ти !
- Както казах той е мъртъв, предпочитам да ме наричат Димо.
Адмиралът сви само рамене.
- Както искаш. Сега най-добре ме последвай.
Един миг невнимание
Цял живот умрял
Мъжът стана от мястото си и се приближи към Димо. Димо гледаше стреснато. Знаците на пагона недвусмислено показваха, че срещу него седи жив адмирал. Не знаеше какво да направи. Неудобството му беше спестено от възрастния мъж, който му подаде ръка и го поведе към другия край на кабинета, където имаше ниска маса и кресла. Седнаха един срещу друг. Адмиралът се загледа в младежа.
- Приличаш на баща си.
Димо подскочи от мястото си.
- От къде познавате баща ми.
- Който ти се опитваш да забравиш ли?
Димо се сви на креслото си.
- От академията, бяхме кадети в един клас, заедно ни произведоха. Заедно служихме.
Адмиралът замълча за момент
- Знам, че семейството ти тежко прие смъртта му.
- Аз почти не го познавам, бях прекалени малък когато …
- Да, майка ти много тежко прие нещата. Ние по-близките приятели на баща ти искахме да сме по-близо до неговия син, но тя ни забрани да се приближаваме на по-малко от един километър. Смятахме, че ще влезеш във Флотската Академия. Космосът е кръвта ти.
Димо се усмихна притеснено.
- Вместо това ти стана най-уникалния кандидат в историята. Във списъка на желанията на първо място беше посочил товарни полети.
- Това беше единственото ми желание. Не исках да имам нищо общо с Флота.
- Защо, най-добрите получават правото да следват в Академията. След това се превърна в среден студент, съзнателно се стараеше да не изпъкнеш с нещо.
- Казаха ми, че най-добрите ги премествали в Академията.
- Така, щяхме толкова бързо да те прехвърлим, че даже нямаше да се усетиш.
- Както казах неискам да имам нищо общо с военните и Флота.
- Още ни обвиняваш за трагедията с баща ти.
Димо безвучно кимна.
- Следяхме те от близо, как създаде фирмата си и бавно-бавно започна да изплуваш.
- Май напоследък пускам повече балончета!
- Доста добре се оправяш.
- Надявах се с последния договор да посвържа малко нещата.
- Знам. Всщност заради този товар сме тук.
- Какво?
- Прехвърлянето на този товар беше операция на флотското разузнаване. Смятахме, че ако използваме малък ненатрапващ се превозвач ще можем безпрепятствено да прехвърлим товара. Ти беше добър кандидат за тази работа.
- Какъв е този товар? Нападнаха ме малко преди точката на среща. Дори не съм видял товарния кораб. Корвета и четери изтребителя, но нямам представа какви са. Получих някои повреди. Стопи се скоковия модул.
- Разузнаването сигурно в момента се занимава да разплита информацията от кораба ти. Иначе се радвам, че си се оправил. Направи живота ми значително по-лек. Иначе ако не бяхне ние дълго щеше да чакаш някой да мине. Този машрут е блокиран, а и ние го затворихме от 24 часа.
- Защо?
- Имаше саботажи на Нардия и Скот.
Скот беше станцията, от която беше тръгнал.
- А Ари и Лориа?
- Там има прекалено силно военно присъствие. И двете бяха атакувани.
- От кого?
- Това е вътрешен сектор. Не е граничен.
- Може да стане граничен. На някои хора би им се искало да е граничен.
- На кого? - настоятелно попита Димо.
- Много внимателно ме слушай Димитър Христов, трябва да разбереш нещо много важно. Знам, че обвиняваш Флота за загубата на баща си, но трябва да загърбиш това. Флотът се нуждае страшно много от баща ти…
- Той е мъртъв, заради - Димо преглътна - вас.
- Единственото, което ни остана си ти, неговия син.
- Защо аз! Аз съм дребен певозвач. Хванете си няkой от прехвалените си супермени!
- Във Флота няма супермени. Само професионалисти даващи всичко от себе си, за да си вършат работата. Бащата ти имаше особен начин на мислене…
- Който не му помогна особено - вметна иронично младежът.
- Защо, помогна му, той спаси много хора!
Димо си замълча.
- И досега показваш признаци, че притежаваш неговите способности. Макар, че старателно се опитваш да ги потиснеш.
- И каво очаквате от мен да направя. Не съм завършил Академията ви - Димо сякаш изплю последната дума - Не съм изучавал всичките ви сложни военни простотии. Единственото, което мога е да летя и то не много. Не съм като онези летящи виртуози… Едва се оправям с бизнеса си.
- Аз знам какво можеш Митко!
- Никой не ме нарича така …
- Само баща ти !
- Както казах той е мъртъв, предпочитам да ме наричат Димо.
Адмиралът сви само рамене.
- Както искаш. Сега най-добре ме последвай.
Един миг невнимание
Цял живот умрял
Коментари.
Дотук - добре! Давай нататък, че искам да зная какво ще стане! ;-) Имам единствено някои дребни технически забележки до момента:
<...животоподдържащите системи са на 10% и при тях няма проблем,...>
Може би искаш да кажеш, че животоподдържащите системи *функционират* на 90% и са десет процента извън строя. Щото ако е обратното, съсвем сигурно ще има проблем. ;-)
<Димо с яд блъсна големия червен бутон върху ремонтния контейнер. Той се отвори и от него със завидна скорост изпълзя облак от нанороботи и тръгна по предварително програмираните си задачи.>
Като го прочетох това първия път, реших че става дума за поредната авария. Значи - първо са му повредени повечето от бордовите системи, а после, когато се ядоса от този факт и удари с юмрук по контейнера, ключалката дефектира и оттам излита ято наноботи, които се впускат в иначе полезните си, но напълно безсмислени в настоящия момент задачи. Което би било забавно - той може да прекара следващите 45 минути в опити да ги събере и натъпче обратно.
<От космоса повърхността на планетата изглеждаше гладка като билярдна топка...>
Прекалено често използвана аналогия. Кой знае - от космоса планетите може наистина да изглеждат като билярдни топки и затова всички да го използват, но аз бих казала - "обло парче скала", "гладка буца кал" и т.н. Не че е по-оригинално, де...
<Нещата преди четери дена въобще не предвещаваха дори минимална вероятност да седи върху студена скала в една безнадежно повредена машина.>
Тц. Той в машината не седи на скала - на креслото си седи. Което е тапицитано, за да неутрализира гравитационните колебания.
<Не заслужаваше вместо това да го атакуват четери ядосани като оси изтребители, >
Само правописа - "четири" и "изтребителя". Правилото е, че от 2 до 4 предмета се броят с "я" накрая, а от 4 нагоре - с "и". Тук-таме из текста има дребни правописни грешки, но ми се струва, че се дължат на бързо писане, така че не ги отбелязвам.
<Беше загубил трета игра на карти, когато мощния рев на скенерите го накра да скочи.>
Де-де! Скенерите не реват, а писукат. Кажи "Губеше трета игра на канаста, когато пронизителното писукане на скенерите го накара да изпусне картите си..."
* * *
Общи бележки - използваш прекалено много отглаголни съществителни. И аз имам тоя проблем, когато пиша и зная, че е трудно човек да се откаже от тях, но ми прави впечатление, че понякога натежават в текста. Ти си на ръба в това отношение (аз често изпадам от другата страна). ;-)
Сюжетната схема, в която синът е търсен заради дарбите (или греховете) на баща си, е експлоатирана прелаено много, според мене. Като започнеш от Люк Скайуокър и продължиш нататък, прекалено много автори намират лесно извинение да набутат някакъв млад и несведущ гражданин между шамарите на грандиозна космическа игра, от която той си няма и понятие. На мене това не ми харесва по две причини. Първо - по-достойно е човек да има стойност сам по себе си, а не да разчита на бащината си слава. На мене поне би ми било обидно да ми кажат "баща ти беше добър в еди-какво си, значи и ти си така, ела да ни помогнеш". Най-често това поражда психологически бунт у децата и те избират максимално отдалечена професионална изява, само и само да не бъдат засенчвани от славния си родител. Димо е постъпил в известен смисъл точно по този начин - в рамките на любимото си занимание - летенето, той избира специалността, която е най-несъвместима с работата на баща му. Търговското корабоплаване е абсолютният антипод на военния флот - военните си обикалят на воля из космоса за сметка на данъкоплатеца, докато търговските кораби летят единствено когато и където имат възможност да изкарат някой кинт.
Втората причина да не харесвам идеята за оценка на базата на бащините заслуги е, че космическите кораби са изключително автоматизирани. Както знаеш, съвременните пътнически самолети могат да летят и дори да се приземяват без намесата на пилота. Изключитено съмнително е, че в космическите кораби ще има място за "талант" и то такъв, който се предава по наследство. Не че е невъзможно, но ми свучи неубедително. Аз бих дала възможност на Димо да види и оцени нападателите си и по този начин да получи незаменима информация (която после военната флота идва да събере). Те всъщност *нарочно* са подхвърлили насам-натам информация за товара му, за да видят кой ще налети на плячката и по този начин да си направят извод откъде ще дойде евентуалната заплаха за държавата, която защищават. Димо е видял и сега може да изтъргува информацията (нали това му е специалността) ;-).
Просто разсъждавам на глас...
Hellen
<...животоподдържащите системи са на 10% и при тях няма проблем,...>
Може би искаш да кажеш, че животоподдържащите системи *функционират* на 90% и са десет процента извън строя. Щото ако е обратното, съсвем сигурно ще има проблем. ;-)
<Димо с яд блъсна големия червен бутон върху ремонтния контейнер. Той се отвори и от него със завидна скорост изпълзя облак от нанороботи и тръгна по предварително програмираните си задачи.>
Като го прочетох това първия път, реших че става дума за поредната авария. Значи - първо са му повредени повечето от бордовите системи, а после, когато се ядоса от този факт и удари с юмрук по контейнера, ключалката дефектира и оттам излита ято наноботи, които се впускат в иначе полезните си, но напълно безсмислени в настоящия момент задачи. Което би било забавно - той може да прекара следващите 45 минути в опити да ги събере и натъпче обратно.
<От космоса повърхността на планетата изглеждаше гладка като билярдна топка...>
Прекалено често използвана аналогия. Кой знае - от космоса планетите може наистина да изглеждат като билярдни топки и затова всички да го използват, но аз бих казала - "обло парче скала", "гладка буца кал" и т.н. Не че е по-оригинално, де...
<Нещата преди четери дена въобще не предвещаваха дори минимална вероятност да седи върху студена скала в една безнадежно повредена машина.>
Тц. Той в машината не седи на скала - на креслото си седи. Което е тапицитано, за да неутрализира гравитационните колебания.
<Не заслужаваше вместо това да го атакуват четери ядосани като оси изтребители, >
Само правописа - "четири" и "изтребителя". Правилото е, че от 2 до 4 предмета се броят с "я" накрая, а от 4 нагоре - с "и". Тук-таме из текста има дребни правописни грешки, но ми се струва, че се дължат на бързо писане, така че не ги отбелязвам.
<Беше загубил трета игра на карти, когато мощния рев на скенерите го накра да скочи.>
Де-де! Скенерите не реват, а писукат. Кажи "Губеше трета игра на канаста, когато пронизителното писукане на скенерите го накара да изпусне картите си..."
* * *
Общи бележки - използваш прекалено много отглаголни съществителни. И аз имам тоя проблем, когато пиша и зная, че е трудно човек да се откаже от тях, но ми прави впечатление, че понякога натежават в текста. Ти си на ръба в това отношение (аз често изпадам от другата страна). ;-)
Сюжетната схема, в която синът е търсен заради дарбите (или греховете) на баща си, е експлоатирана прелаено много, според мене. Като започнеш от Люк Скайуокър и продължиш нататък, прекалено много автори намират лесно извинение да набутат някакъв млад и несведущ гражданин между шамарите на грандиозна космическа игра, от която той си няма и понятие. На мене това не ми харесва по две причини. Първо - по-достойно е човек да има стойност сам по себе си, а не да разчита на бащината си слава. На мене поне би ми било обидно да ми кажат "баща ти беше добър в еди-какво си, значи и ти си така, ела да ни помогнеш". Най-често това поражда психологически бунт у децата и те избират максимално отдалечена професионална изява, само и само да не бъдат засенчвани от славния си родител. Димо е постъпил в известен смисъл точно по този начин - в рамките на любимото си занимание - летенето, той избира специалността, която е най-несъвместима с работата на баща му. Търговското корабоплаване е абсолютният антипод на военния флот - военните си обикалят на воля из космоса за сметка на данъкоплатеца, докато търговските кораби летят единствено когато и където имат възможност да изкарат някой кинт.
Втората причина да не харесвам идеята за оценка на базата на бащините заслуги е, че космическите кораби са изключително автоматизирани. Както знаеш, съвременните пътнически самолети могат да летят и дори да се приземяват без намесата на пилота. Изключитено съмнително е, че в космическите кораби ще има място за "талант" и то такъв, който се предава по наследство. Не че е невъзможно, но ми свучи неубедително. Аз бих дала възможност на Димо да види и оцени нападателите си и по този начин да получи незаменима информация (която после военната флота идва да събере). Те всъщност *нарочно* са подхвърлили насам-натам информация за товара му, за да видят кой ще налети на плячката и по този начин да си направят извод откъде ще дойде евентуалната заплаха за държавата, която защищават. Димо е видял и сега може да изтъргува информацията (нали това му е специалността) ;-).
Просто разсъждавам на глас...
Hellen
Re: Коментари.
Предстои update...
Иначе цялото това нещо е написано за един следобед. Може би трябваше да изчакам и да си го огледам на следвашия ден, но неиздържах да видя какво ще стане
.
Това мисля, че обеснява дребните недомислици и грешки. Често на прима виста пиша големи глупости.
Мисля, че самото название наноробот определя,че един такъв едва ли би могъл да се види без микроскоп. Просто няколко милиона от тях биха изглеждали според мен като облак. Реших да използвам такова чудо, защото преди известно време гледах филм за нанотехнологиите и много ме впечатли..
За скенерите - нормално би трябвало да писукат, но това това е необичайна среща. Все пак при среща с големи и тежко въоръжени кораби едва ли ще има само писукане като при разминаване с тузарска яхта,
Промените са в ход, нещата се променят ... какво беше там за совите
Един миг невнимание
Цял живот умрял
Иначе цялото това нещо е написано за един следобед. Може би трябваше да изчакам и да си го огледам на следвашия ден, но неиздържах да видя какво ще стане
.
Това мисля, че обеснява дребните недомислици и грешки. Често на прима виста пиша големи глупости.
Мисля, че самото название наноробот определя,че един такъв едва ли би могъл да се види без микроскоп. Просто няколко милиона от тях биха изглеждали според мен като облак. Реших да използвам такова чудо, защото преди известно време гледах филм за нанотехнологиите и много ме впечатли..
За скенерите - нормално би трябвало да писукат, но това това е необичайна среща. Все пак при среща с големи и тежко въоръжени кораби едва ли ще има само писукане като при разминаване с тузарска яхта,
Промените са в ход, нещата се променят ... какво беше там за совите
Един миг невнимание
Цял живот умрял
Редактирано от Svetoslav на
добро начало
намирисва на як екшън.
Все пак искам да разкритикувам част '4' - изпадаш в използван до баналност вариант. При това намека, че Димо е супер-талант и сам може да спаси света е малко изтъркан, не мислиш ли ?
И не знам защо имам чувството, че изпадаш в многословност на моменти.
Ъъъ, кой изпи бирата ?
Все пак искам да разкритикувам част '4' - изпадаш в използван до баналност вариант. При това намека, че Димо е супер-талант и сам може да спаси света е малко изтъркан, не мислиш ли ?
И не знам защо имам чувството, че изпадаш в многословност на моменти.
Ъъъ, кой изпи бирата ?
