Някакви неща

Искам все да се будя така
с поглед весел в небето отгоре
слънчев лъч в мойта лява ръка
и липа в моя светъл прозорец

Искам все да се будя така,
в непонятно щастлива картина
със събуждане да изтъка
дни от слънце и нишки коприна

Искам все да се будя така,
но сега има друг път пред мене :
бавно в моята лява ръка
кръв тече през откритите вени

Това стихотворение вижда бял свят в този форум не защото ми е симпатично (то е от е-хееее, онова време... същото, което ако можех да пиша добра поезия, критиците щяха да нарекат Нейния Ранен Период *кротко се смее* : тромаво е като малко слонче) , а защото си спомних за него покрай изписаното изнаоколо напоследък.
Обаче - не заради темата му.
А така, като илюстрация на едно особено явление.
Да предположим, че го бях пуснала без никакви коментари.
Щяха да ми кажат няколко много човека "Ама ти си млада, животът е пред теб, недей да пишеш такива неща".
А всъщност на мен - съвсем искрено - мисълта да посегна на нечий живот, пък бил той и собствения ми, ми е чужда и далечна. Обаче пък ми допада от време на време възможността за вътрешен конфликт в стихотворението...
Ta така.
Странна ми се вижда идеята така директно да се пренасят думите на лирическа творба върху автора и. Да, те се проектират някак върху създателя, случва се връзката наистина да е _толкова_ пряка и очевидна - поне на повърхността - но в общия случай...
Поправете ме ако греша.
Или "Малко цвете съм в полето..." е създадено докато авторът, затворен някъде с тежка форма на шизофрения, се е мислел пък за полско растение...
Ох, глупости започнах да пиша вече, то защото ми се спи :)

~*acu/\A*~

И как ,ако смея да запитам ,скъпа Алиса сте написала това стихотворение ,щом мисълта за самоубийство никога не е минавала през главата Ви ???
Мисълта за смъртта ,за времето и начинът на идването и са напълно естествени и човешки. Самоубийството също влиза в този кръг на "мислене" или "представяне" като един от възможните начини.
Колкото до теб - сигурен съм ,че никога не си ЖЕЛАЛА сериозно(освен може би докато четеш тези редове ?!) смъртта на някого или своята. Мисълта за това обаче ти е минавала през главата 99,99%. Ако не е ,моля те ,включи ме в завещанието си - искам малко мощи.
А за авторът на ботаническото стихче - не е необходимо човек да шизофреняса ,за да си го представи - трябва просто малко въображение.

Ама най-естествено и отсамосебесиразбирателно-се : да, минавала ми е таз мисъл през главата. :)
Исках да кажа друго. Въпросното стихотворение съвсем и изобщо не е мотивирано от някаква моя-си лично-житейска конкретика. Не съм го сътворила преди да се запътя към банята с парче остро стъкло и твърдото намерение да се пренеса в един по-добър свят. Самоубийството даже не е основното в него, то малко случайно е там...
А попадам напоследък на такива особени идеи, витаещи из тоз хубав клуб. О, нямам предвид парчето стъкло, говоря за тълкуването на стихотворения разни като биографични справки. И ми е странно, неестествено някак, тъй да изгледам под вежди поезията и да я обявя за преразказ в рими на реалните си случвания и намерения за дните бъдни.
Не, че не може да е точно така.
Може - и е хубаво.
Ама никак не е задължително...

Щот' не е ценно, някак, да четеш Фурнаджиев и това да те навежда на мисълта "Абе явно е имал кофти ден човекът, вълци са го гонили, едно-друго, случва се на всеки".
Като се замисля, обаче, хрумва ми, че всеки е в правото си да разбира художествен текст както му е угодно и да извежда от него каквото успее да си намери вътре. Та горното си е просто мое мнение по въпроса.
Такива ми ти работи. Щях да почна да си пиша завещанието вече, ама пък се сетих, че едва ли ще искаш да те включа сега, след като тъй се разпиля по вятъра митът за моята святост... :)

~*acu/\A*~

Мисълта ми беше малко по-различна. В изкуството творенията трудно могат да се тълкуват извън света на идеите - там където са създадени. А всички знаем ,че в този свят реалност ,желания ,страхове и т.н. са доста размити и припокриващи се. Та в този смисъл Фурнаджиев наистина са га гонили вълци ,само че не съвсем Фурнаджиев ,не точно са го гонили и почти са били вълци. Надявам се ,разбра какво имам предвид (ако на мен се наложи да го разбера само от този текст със сигурност ще изпадна в бясно умопомрачение ,ама ...). А ако някой се опитва да извади чисто имагинерният контекст на един текст и да го "засади" във физическият свят ... е ,тогава пък аз разбирам за какво говориш . При всички случаи обаче в съзнанието няма нищо случайно (за повече информация се обърни към психоаналитиците и психолозите) ,което значи ,че и в продуктите му няма случайности.
Благодаря ,че все пак си се сетила за офертата ми. Откровено казано - не съжалявам за мощите. Светците са скучно творение ,нали ?

ей...що се оправдаваш...мисълта за края и особено за собствения съвсем не е за изхвърляне...ако може да се гмурнеш в мига преди това и да усетиш поне част от предсмъртното съзнание - по-добър урок по живеене просто не знам да има...когато няма да има утре отпадат твърде много неща...тогава човек с почуда разбира че в главата си е имал куп дивотии от деня..и може би това което ще остане след ситото е смисълът на нашия живот...дай боже да прилича на нещо..)айе

A тъй.
Съгласих се.
Или ти се съгласи - не съм съвсем сигурна. Думата ми, притеснената, беше за точно туй изкореняване на неща от тяхното си място в нечие съзнание и набутването им пищящи и дърпащи се в материалното житие-битие.
Чак ме плаши това понякога.
Ама пък че нещата са далечнеслучайни - са.

А от онези, библейските, има и интересни. Светци де, пак така обяснявам понеже ми се спи :) Не са така... ужасяващо безгрешни.
И аз не съм.
И не съжалявам, само ми жал, че без мощи те оставих :))

~*acu/\A*~

А... здравей, хей ти там :) Отдавна не съм те мяркала из тез географски ширини...

Пътища към смисъла много. Някои дори наистина отивали до него, казват.
А пък на мен пътят ми е по-важен от смисъла.
Защото - поредица от съзнателни избори. И - крачка по крачка - пътуването те изпълва със съдържание...
И се случва по някое време вече да нямаш нужда от крайна цел за преследване...
Ама или се случва, или не се случва :)

Обаждай се...
:)

~*acu/\A*~