среща...

Те седеше на бара, облечена в дълга черна рокля с цепка отстрани, която откриваше бедрото почти до края. раменете и бяха голи, а деколтето стигаше 2-3 пръста под слънчевия сплит - нямаше какво да крие. Косата и бе високо прибрана и бе с едва забележим грим. Краката и бяха кръстосани, а на този, който беше отгоре се забелязваше финна, нежна сребърна гривна.
Докато пушеше, неволно си играеше с чашата пред нея. От леда стените бяха запотени и тя с бавни, отнесени движения, се опитваше да заличи влагата.
Първо усети аромата, а после чу приятен женски глас да моли за огънче. Едва забележимото докосване, докато си размениха запалката, предизвика неизменната реакция: нещо в стомаха се преобърна и една приятна слабост обзе тялото. След още миг чу собствения си глас: "Да, мястото е свободно.", и устните и се разтвориха в усмивка...

и после какво?

love's like a cigarette
да му мислят непушачите

toku shto ti napisah neshto i gadniq dir me preeba :(((...
все пак ще се опитам да го пренапиша, началото звучи адски вдъхновяващо... ти би ли чакала някъде така, някого така (мен на пр.)?


.... докато погледа й се плъзгаше по извивката на деколтето, плавно надолу по линията на ръбовете на тесния панталон, за да се подхлъзне по нежната извивка на глезена назад във водовъртеж от спомении... стрелката на часовника поддава, назад, все по-бързо, по-бързо... никого не е чалкала, просто беше тук по навик... 3 месеца, една ръка се плъзга нагоре по голия и гръб, твърди чаршафи които миришат на гладено от жегата... само едно питие преди да се върне обратно в празния си апартамент... може би 3 години, един студенски купон, една целувка за довиждане, едно трепване, никога не я видя пак... не е сама.. . адски много години и една поляна с диви ягоди и радика, първата й браточетка тича в късата си озелена отзад рокличка... ... ... едно докосване което я връща обратно в бара, от някъде много далече, чашата която полита надолу, пада малко преди остатаците от кубчета лед и водка, за да се разпилят после и те сред парченца стъкло... "отпусни се" и една ръка която я отвежда далече...

и после какво?

"Не , не..не е време за спомени сега"..тя се върна в действителността,
стресната от трясъка на счупенo стъкло.
"Добре ли сте?" - една ръка я докосваше нежно и с внимание ,
същата ръка, чието докосване бе усетила и преди малко.
"Не се притеснявайте" - за първи път вдигна поглед и погледна
в очите жената насреща."Да, не е време за спомени!" - тези очи бяха други ,напълно различни от онези, които още сънуваше в дългите
самотни нощи ,за които се оглеждаше всеки път, когато идваше
отново и отново в този бар.Но защо точно сега тя не почувства
нуждата да види точно онези очи.Може би защото тези бяха толкова различни, в тях имаше силата, увереността , знанието , разбирането,
което никога не бе виждала в другите. Дали от това имаше нужда
точно в този момент?Тя се поколеба. Спомените се опитаха да заличат сегашното , да я отведат пак в онзи измислен свят , където няма бъдеще,
а само минало..Тя тръсна глава, прогонвайки ги.
"Не, не е време за спомени!!!"

Ами сега?

Защо трябва да има после??приятна слабост обзема тялото и това е достатъчно.

Иначе продълженията често могат да разрушат прекрасното начало.

не знам , мое мнение

могат. но ако не рискуваме може и да не спечелим
а така научаваш доста неща

love's like a cigarette
да му мислят непушачите

a ti sywsem seriozno ne mi otgowori :((
(za dulo)

може би. не знам. аз никога не знам
опитай

love's like a cigarette
да му мислят непушачите

?

в такъв случай петък трябва да ти звучи като риск-печели
всички сме деца

sigurno imash prawo ;))