Реалност.

Ние сме свикнали с нея. По-скоро без реалността не бихме могли да живеем “нормално”.
Но трябва да си зададем 2-3 въпроса преди да решим дали продължим да поддържаме тази измислена, наша реалност.

В тези клубове виждам доста самонадеяни хора. Такива дето вярват че имат избор. Че вървят някъде напред. И че всичко им е супер ясно. Но...
Това което виждаме, чуваме, докосваме, мислим, чувстваме, обичаме...реално ли е? То си е наше, да. Но кои сме ние?

В нашия живот има две истински реални неща. Едното е раждането, другото умирането. Обаче и двете неща не са предизвикани от нас...Между тези две неща сме “НИЕ”, нашия живот, нашето АЗ, обаче това си е просто нашата дребна, временна реалност. Затова и се радваме толкова много. Че си е наша – макар и за кратко.

Спомням си един човек, дето често минаваше вечер късно по една пуста алея и твърдеше самоуверено че не го е страх от тъмното понеже то било просто липса на светлина – нищо друго. После същия този човек, докато си минаваше по алеята, срещна една сянка. Или по-точно сянката се срещна с него. После човека вече го беше страх да ходи в тъмното...

Ето така правим всички ние когато се срещнем с реалността. Скриваме се в нашата илюзия, докато смъртта не ни раздели и от нея...

Значи, представете си само. НЕЩО ни дава съзнание и ние се раждаме. После същото това НЕЩО ни го отнема и ние умираме. Дава ни се въздух, храна, вода, слънце и всички други необходими условия, само и само накрая да се пръкнат индивиди, които твърдят че са голяма работа и че са свободни да избират. Ха ха ха. Много смешно.

Истината е че нас ни няма. Ние сме само временна илюзия. Ние не виждаме, не чуваме, не докосваме, не мислим, не чувстваме, не обичаме....

Търсачо, търсачо - прекалил си с Матрицата. След като смяташ, че не живееш - браво на теб! Мен обаче не можеш да ме разубедиш, съмнявам се да успееш и някой другиго.. Интересно ми е защо обаче винаги подхващаш нещата от най-опаката им страна. След като не живеем и не съществуваме - защо си правиш труда да ни го казваш? И как ни го казваш освен другото.. ? Защо не ни оставиш да живеем в илюзия? Защо се опитваш да разбиеш живота ни разкривайки ни, че фактически не живеем?

Всеки върви по свой път, който може да промени..

Защо ти го казвам ли? Ами да кажем че си срещнала една сянка....Тази сянка сега е в теб и ти говори.....чрез мен..

ми говори като не съществувам? На кого говори? На нищото?

Всеки върви по свой път, който може да промени..

Да. Говори на нищото. И после нищото става нещо....

Нали е нищо? Как от нищо може да стане нещо? А и да стане - нали това не съм аз? Какво ме интересува? Нали аз не съществувам и ти не съществуваш.. А ти откъде знаеш това, след като не съществуваш? Не са ли твоите "бръщолевиници" нищото за което ми говориш? Кое е нищото? Какво е нищото? И най-вече - ти откъде знаеш това?!

Всеки върви по свой път, който може да промени..

За мен е нещо, затова казвам "нещо". Понеже аз го ценя, независимо че ТО не съм АЗ. Това нищо ми дава много повече от моето си нищо. Или поне така ме е накарало да смятам.

Аз знам много неща.....нищото ми ги казва. Онова, другото нищо...

Това което казваш е абсолютно вярно, но не и от човешка гледна точка. Глупаво е да обсъждаш подобна тема в този форум! Няма нито кой да те разбере, нито кой да ти даде адекватен отговор (с изключение на мен). По-добре си ги обсъждай тези неша с твоето нищо/нещо (!?!) и не си губи времето за съобщения тука.
BTW внимавай като използваш думите нещо и нищо, щото на горните съобщения яко си оплел конците и целия смисъл се е загубил!

Владимир Василев

samonadejani hora?
az sam takav !
e i?
realnostta?
vaprosi da si zadavam?
smartta?
svobodata?
iliuzii?
vsichko tova kakvo ?
istinata?
istinata che me njma?
tova li e istinata ili edna shibana abstrakciaja?
kakvo ot tova che utre moje da me njama, da sam umrjal ?
kakvo ot tova?
vsichko e vapros na sobstevena filosofija ot edna strana i na vazmojnosti za pretvorjavane v jivota.
ne moje da se misli samo filosofski! neobhodimo e i tehnokratsko mislene.
fantazija ? da!
obiknovenno govorja za sebe si , za mojata folosofija.
chujd mi e tozi staden instink - nie taka , wie taka.........
neka sam izbira no tova stava v opredeleni ramki.
anarjhijata e vid svoboda.......
no stava dalgo .......za pisane.
pod razlichen agal se gledat neshtata .
ne me interesuva nito rajdaneto nito umiraneto.
jivota ? da!
takav kakavto e - sharen , stranen, krasiv i grozen , gotin i shiban...........
v edno sam siguren che jivota ne e za shibanjaci!
obshto vzeto vsichki shibani religii davat otgovori na postavenite vaprosi v temata.
i kvo ot tova?
hristos, mohamed, buda ili njakoi drug shibanjak opredellja neshtata?
koi?
koj vse pak?
sadbata ?
i kvo ot tova kato si ja znam?
po umen li stavam ili zapochvam da stavam drug?
ne!
vshichko si go iskam taka kakto si e!
ne iskam otgovori na vaprosi, ne iskam da zadavam vaprosi, ne iskam da se krastja.....
iskam da sam si az.
az no s malka bukva. no az.

танцуваща жена, бягащ кон, платна в океана...

Ние си слагаме палто и излизаме навън. После го събличаме и се прибираме в къщи. Значи ли това, че "вън" е илюзия?
Ние се раждаме и се разхождаме по земята. После умираме и си тръгваме от нея. Значи ли това, че намаме "в къщи"?
Единствената разлика, е че при първото имаме спомен как сме излезли и къде се прибираме, а про второто повечето нямат.

Lo there do I see the line of my people, back to the beginning.

Imache edna igra sas edin helikopler - kato mu svurchvache gorivoto i toj padache.