Обичам те, Самодиво!

Със Самодива бях на чай.Омайно биле!
С роса от незабравки, на огън от светулки го приготви тя.
Магията от устните й пих на малки глътки..
Омаян, омагьосан , укротен..
в очите й потъвах ден ..след ден..

"Човек е роден за борба! Робът за Свобода, Свободният за Съвършенство!"

От обич - светлина бях укротена,
от сила и мъжественост със слънчев знак!
И кротка, тиха и смирена
отпих от чашата и аз.

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...

И като окъпана от дъжд, след тежък зной, усмихна се Земята
Уморена бе да гледа как се бият СВЕТЛИНАТА с ТЪМНИНАТА

Как СЛЪНЦЕТО се мъчеше от запад да надвие, отивайки в заката
а от изток с чувства пъстроцветни, озяряваше пък я ДЪГАТА.

Скрило се зад хоризонта ТО отнесе СВЕТЛИНАТА,
но остави безброй светулки да светят по ЗЕМЯТА

За отминалия ден не тъжеше вече светлината,
отстъпи великодушно своето място на ТЪМАТА

Светулката понече да изгасне, но разбра че СИЛАТА е в СВЕТЛИНАТА
а не в изгасването. Повтори раз и два и прие го вече на игра


А дали НОЩТА разбра, че да се пребориш с ДЕНЯ
е все едно да се пребориш с КРЪГОВРАТА ?!

medea

Вижте, не съм поет, няма и откъде да препиша. Но просто ви се възхищавам.
Благодаря.!

Ostanaha mi samo mechtite.!!!

Обичам твоя дъх...Да дишам аз чрез теб мечтая!
Обичам те..на думи беден станах!!
Магията, таз сладка и горчива чаша със теб до дъно ще изпия аз!!

"Човек е роден за борба! Робът за Свобода, Свободният за Съвършенство!"

Ще те обгърна със магия,
във дланите ти ще се приютя,
ще зная всяка твоя мисъл,
копнеж, желание, мечта.

И ще остана самодива....
на моят вятър- сбъдната мечта,
На Демона - невеста мила,
в живота и дори в смъртта.

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...

нежни и пълни с обич.
Благодаря ти за тях, безсънна приятелко.

Благодаря ти!

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...

Ти моя си! Ти си Магия.
За мен си ти..
Копнеж , желание ,мечта.
За мен си ти..награда!
Най-тежката присъда..
За мен си ти..
Но няма те сега…

"Човек е роден за борба! Робът за Свобода, Свободният за Съвършенство!"

Огрени от любов и светлина сме с теб,
не бива да сме тъжни.
Мечтите ни ще бъдат споделени,
желанията- също.

Вселената е нашата опора
и нея няма кой да победи.
Аз вярвам- и ще бъда твоя,
обичай ме - и ще повярваш също ти.

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...

Светулка пътя ми огря
и погледът ми хоризонт не срещна!
Луната осветена засия
И Слънцето засрамено залезе..

Светулка скуката отвя..
Светулка пустото запълни..
Светулка Демон завладя.
Светулка Любовта ми даде..

"Човек е роден за борба! Робът за Свобода, Свободният за Съвършенство!"

Ако някога посоката загубя
и стъпките ми вече не оставят диря
а светлинката моя, нейде се е скрила
разрешете ми при вас да я подиря

medea

Погледнах пълната луна ..и теб видях.
Тъй както виждам те във всяко нещо..
.. в росата , в хълмовете , във дъжда
..в извивките на планините..

Луната гледах през нощта..
Самотен вълк съм във гора.
Неистов вой в душата ми напира..
Далеч е мойта Самодива!!

"Човек е роден за борба! Робът за Свобода, Свободният за Съвършенство!"

"Жар в жарта са твоите във моите очи"
Слънце и луна, вятър в долина
и дъжд, дъжд вали
Достатъчно- разбрах кой си ти,
какво искаш да ти дам
и колко силно го желаеш.
А аз желая само да умра от страст
върху твоите устни,
да почувствам разпаления плам в гърдите ти

и още много, много да ти дам!

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...

Красиво!
Отговаря точно на състоянието ми в момента:-)


Червенокоса

А казватче СВЕТУЛКИТЕ обичали да живеят във семейство...и дори много държали на него... но моето любопитно оче нещичко тук улавя