реката
11 отговора
415 прегледа
реката
Понякога на този свят, в който хубавото и грозното се преплитат, се появяват същества изтъкани изцяло от красота, заблудени души така прекрасни, че не могат да намерят своето място тук и си отиват и само споменът за тях остава...
Лили и Катя бяха винаги заедно, красавицата Лили с омагьосващата си усмивка, звънкия почти детски смях и поглед, който караше мъжете да си губят ума и дъщеричката й Катя - едно умалено нейно подобие, миниатюрна фея с големи немигащи сини очи. По тях се прехласваха художници и поети дори и слънцето се показваше иззад облаците, за да ги погледа. Сами бяха двете, никой си нямаха, но друг не им беше нужен, защото бяха заедно.
Често ходеха да се къпят в реката. Веднъж случаен пътник ги наблюдава през храстите, невярващ на това, което вижда. Пред изумения му поглед прекрасна самодива и малък нежен ангел се плискаха и се смееха, приказна картина, нереална и вълшебна. По-леки и по-ефирни от водата, приличаха на речни духове. Гледка твъде красива за човешките очи и затова този, който ги беше видял си тръгна с изпепелена душа, тръгна си със замъглени от сълзи очи и със спомен, който щеше да пази през целия си живот.
Един ден Лили разбра, че ще трябва да си тръгне от този свят и да остави Катя сама. Скри това от дъщеря си, но децата понякога разбират и без думи и мъката се настани до тях, мъка толкова силна, че можеше да се почувства и от другите хора, които гледаха двете неземни същества и се чудеха как е възможно да съществува толкова красота. И това, което трябваше да стане, се случи. Лили не можеше да приеме мисълта, че през малкото време, което й остава ще вижда Катя да линее от мъка по нея, една сутрин се измъкна безшумно от завивките, целуна дъщеричката си и побягна към реката както си беше по нощница. Няколкото подранили минувачи, които я видяха помислиха, че това е някакъв призрак и потръпнаха учудено. А Лили стигна до реката, погледна я с премрежени от сълзите очи и сякаш се плъзна по повърхността чак до средата, там където течението е най-бързо. Водата я погълна без плясък.
Катя се събуди и запищя. Пищя докато дойдоха много хора и почнаха да й говорят нещо, а една жена я прегърна и възхитено я галеше по копринените коси. Цяла седмица търсиха тялото на Лили в реката, но не го намериха. Катя настаниха в дом за сираци. На третия ден обаче момиченцето избяга. Докато възпитателките на дома се суетяха, Катя стигна до реката. Седна на брега и заплака. Сините й очички се превърнаха в две бездънни реки от болка и мъка.
А от един бързей се появи фигура, тяло от вода. Ръка от вода се протегна към момиченцето и устни от вода се разтеглиха в усмивка.
- Мамо, мамо... прошепна през сълзи Катя и се усмихна отчаяно и също протегна тънка крехка ръка.
Устните от вода се раздвижиха и звук не се чу, но Катя знаеше какво казват “ела...”, тя докосна дланта на майка си и двете се понесоха над реката. И нежното малко телце стана прозрачно като водата и над тях изгря дъга, сякаш Някой Там Горе искаше да им се усмихне.
Понякога се раждат същества толкова прекрасни, че не са за този свят и си отиват като изпепеляват душите на другите с красотата си.
в отговор на тaнцyвaщият eлф
#2
Re: реката
знаеш ли какво?
тази приказка не е хубава
защото не е приказка
в приказките красивите неща не си отиват, а остават на земята без да изпепеляват душите и без да искат да ходят да потъват без плисък във водата
виж, в живота е друго... там красивите неща, които не са родени в този свят, не са предназначени да живеят в него и нямат предопределние да издъхнат в прегръдките му... те идат от другаде, остават за малко и си тръгват неочаквано... като в това, което ти си написал
може би те нападам импулсивно сега
може и да не е вярно това дето си го мисля
но ми е едно такова.... някакво... никакво...
или просто ми се искаше приказка
хубава приказка, не тъжна приказка, някаква такава дето да е жива, такава дето въпреки всичко да те кара да се усмихваш
не може да няма такава
все някъде ще има
все някъде... не може всички да са си отишли... все една трябва да е останала някоя неоткрита, която да поиска да се покаже и да разкаже как.... всъщност не знам какво точно да разкаже... най-първо трябва да я открия или пък тя мене...
тази приказка не е хубава
защото не е приказка
в приказките красивите неща не си отиват, а остават на земята без да изпепеляват душите и без да искат да ходят да потъват без плисък във водата
виж, в живота е друго... там красивите неща, които не са родени в този свят, не са предназначени да живеят в него и нямат предопределние да издъхнат в прегръдките му... те идат от другаде, остават за малко и си тръгват неочаквано... като в това, което ти си написал
може би те нападам импулсивно сега
може и да не е вярно това дето си го мисля
но ми е едно такова.... някакво... никакво...
или просто ми се искаше приказка
хубава приказка, не тъжна приказка, някаква такава дето да е жива, такава дето въпреки всичко да те кара да се усмихваш
не може да няма такава
все някъде ще има
все някъде... не може всички да са си отишли... все една трябва да е останала някоя неоткрита, която да поиска да се покаже и да разкаже как.... всъщност не знам какво точно да разкаже... най-първо трябва да я открия или пък тя мене...
Re: реката
Открих те, а ти повярва ли?
Приказките са красиви, защото им вярваме. Дотолкова, че ни боли ако свършат и понеже не искаме да ни боли, и понеже не обичаме да ни боли, ги живеем. Иначе винаги не боли, но винаги е безприказно. И просто хубавко. Знаеш ли, на мен ми трябва тази приказка. И не знам къде започва тя и къде свършвам аз. Ако ти не си в нея, ще те измисля. Не се сърди. Това е само приказка.
Приказките са красиви, защото им вярваме. Дотолкова, че ни боли ако свършат и понеже не искаме да ни боли, и понеже не обичаме да ни боли, ги живеем. Иначе винаги не боли, но винаги е безприказно. И просто хубавко. Знаеш ли, на мен ми трябва тази приказка. И не знам къде започва тя и къде свършвам аз. Ако ти не си в нея, ще те измисля. Не се сърди. Това е само приказка.
Re:не съжалявай
а я продължи.Тази приказка за двете души,предали се на океана от........какво всъщност и имало ли е друг начин и какво след това и наистина ли само трябва да следваме ,а не трябва да се борим за.........какво в същност са били те и къде са отишли и икакво са търсили и къде ще го намерят ,а има ли го въобще някъде това..........спирам и замряла чакам.......
в отговор на тaнцyвaщият eлф
#9
реката (продължение) - за всички,които го поискаха
- Скъпа, къде ми е ризата?
- Съкровище, ризата ми...
- Скъпа, чуваш ли ме?
Пак се беше отнесла. Мислите отново я бяха погълнали. Красивото младо лице изглеждаше уморено и една малка бръчка се оформяше между проницателните очи.
Преди 2 месеца Мария навърши 35 и тримата с мъжа й Филип и сина им Никола отпразнуваха рождения ден по семейно в малката къща, в която живееха вече втора година. Точно тогава бръчката се появи за пръв път. Фалитът, напускането на работата... Бяха принудени да се преместят в този провинциален град и да заживеят в отдалечената къща. Едно след друго идваха разочарованията. И както често става любовта им с Филип вече не беше пламтящия огън, с който си казаха “да” навремето. Той се беше очуждил от нея, а тя не правеше нищо за да си го върне обратно. Сякаш не я интересуваше. А всъщност я интересуваше...
Всичко това се отразяваше и на Никола, малкият караше 7та си година и вече ходеше на училище, но не успяваше да настигне съучениците си, Мария се смръщи, когато си припомни последния разговор с класната на Никола
- Синът ви трудно контактува с останалите деца, затворен е, в уроците също напредва бавно
- Да, разбирам, предполагам, че все още не е свикнал с новата среда...
- Мислили ли сте за специално училище?
- Какво говорите! Никола не е бавно развиващ се!
- Не съм го казала... Но може би е по добре да имате предвид и други възможности...
Съвсем си беше наред детето й... Просто прекарваше прекалено много време при реката. Мария се страхуваше, реката беше опасна, течението бързо, имаше водовъртежи и бързеи. Обаче беше само на 5 минути от къщата им. Децата понякога идваха да ловят риба и да се къпят в реката и Мария таеше скритата надежда, че Никола ще успее да се сближи с някое от тях...
- Скъпа, пак ли си се замислила? - Филип постави ръка на рамото й и тя подскочи стресната. Мислите и се завъртяха и се върнаха в настоящето, тук и сега, където Филип искаше изгладената си риза, любезно и някак хладно звучеше това “скъпа”, но и нейното “мили” беше станало безлично, отдалечено...
- Да, мили, сега ще ти я дам... Чакай да ти сложа вратовръзката... Успех, мили...
*****
Никола обичаше да ходи на брега на реката. Обичаше да седи и да гледа синята прозрачна вода, обичаше да следи играта на рибите.
Знаеше, че учителката му го мисли за ненормален. Разбира се тя никога не би го казала, но той се досещаше от начина, по който тя го гледаше и по който му говореше – бавно и отчетливо, сякаш не и се вярваше, че я разбира.
А Никола не беше бавноразвиващ се. Напротив – ако учителката му можеше да надникне в съзнанието му би се удивила. Никола не обичаше да говори много. Той просто гледаше и разбираше. Разбираше как между родителите му се беше настанила някаква студена сянка която ги разделяше, разбираше защо се тревожи майка му, разбираше и децата, които не искаха да си играят с него. Разбираше, че е различен. И не беше права учителката , когато казваше че напредва бавно. Може би напредваше бавно в четенето и не можеше да рецитира стихотворенията, но по математика винаги имаше най много точки от всички деца, което незнайно защо ядосваше учителката му /всъщност Никола и това разбираше, знаеше каква е причината, усещаше мислите на учителката за нейния собствен син, който..../
Никола беше едно много необикновено дете. Но като всяко дете, като всеки човек и той имаше нужда от приятели, от близост. И понякога му беше много самотно. Понякога... Но не и днес. Момиченцето, което живееше в реката пак беше дошло и двамата си играеха. Никола обичаше да я гледа как излиза от водата, как прозрачното й тяло се изпълва и става матово, после започват да се оформят подробности като розовата рокличка и косата, която вятърът рошеше, а тя сякаш не забелязваше. Коса каквато той никога не беше виждал, чак до земята, мека и лъскава като коприна, трябваше да внимава да не я настъпи, когато вървяха заедно.
Очите и обаче не се изменяха. Остваха сини като небето, като реката в топъл летен ден, сини и дълбоки, Никола не я гледаше право в очите, защото неговите се насълзяваха както когато някой се опитва да гледа в слънцето. Тя почти не говореше. Но винаги беше усмихната. А когато понякога му казваше нещо, гласът и беше като ромолене на планински поток. Никола много я харесваше. От една седмица се беше появила и всеки ден си играеха и се разхождаха заедно покрай реката.
********
Напоследък Никола все повече излизаше навън, Мария беше сигурна че ходи при реката. Страхът постепенно я завладяваше.
Ето че след вечеря момчето скочи с весела усмивка, така рядка за него и излезе през задната врата. Тя му беше позволила да излиза, когато няма за учене, а през последната седмица резултатите му в училище бяха много по добри от преди, което щеше да я радва, ако не подозираше, че стои много повече време при реката.
Мария се изправи и крадешком се промъкна през вратата. Тръгна почти без посока, водена от някакво майчинско предчувстие.
Чу шум и се притаи зад един гъст храст. Ето каква била работата... Синът й най сетне си беше намерил приятелче сред градските деца и то какво! Прелестно момиченце с бездънни, небесно сини очи и руса коса дълга до земята, Мария се дивеше, учудването й граничеше със страх. Никога не беше виждала това момиче в града, а не би могла да я пропусне, неземно красивото дете приличаше по скоро на ангел или на фея отколкото на човек.
Не можеше да тръгне обратно, погледът й беше прикован в прекрасното същество. А тя докосна внимателно Никола по бузата и тръгна към реката. Никола стоеше, гледаше я и се усмихваше странно.
Мария изтръпна и ръката й конвулсивно се вкопчи в храста, зад който се криеше... Момиченцето вървеше право към водата, но не нагази в нея, а продължи да върви върху повърхността й, започна да избледнява, да става прозрачно и в един момент просто изчезна /или се вля в реката, както и се стори на Мария, но тя не искаше дори да си мисли за това/.
Вцепенението, което я беше обхванало се изпари и Мария се втурна към Никола, хвана го за ръката и го затегли към къщата. Той не се дърпаше, послушно тръгна след нея, само изненаданият му поглед я обвиняваше...
Тя му забрани да излиза навън сам. Ипращаше го до училището и го взимаше на връщане.
А той започна да става много по-словоохотлив от преди. Непрекъснато я молеше да го пусне навън, една вечер дори се разплака, нещо което не беше правил от години.
Навън вилнееше буря. Осветлението премигна и прекъсна и Филип отиде да погледне трафопоста. Мария го следваше с големия фенер, за да му помогне при нужда
Върнаха се, но нещо липсваше... Никола го нямаше, Мария го почувства още от вратата.
- Никола, Никола... – Филип и жена му тичаха към реката и викаха. Нивото на придошлата река се беше покачило, течението мъкнеше всякакви боклуци и цели големи клони. Никола не се виждаше никъде.
Внезапно чуха вик и го видяха. Беше се подхлъзнал на мократа земя и беше паднал във водата. Филип скочи в реката, но късно... Никола се опитваше да плува, но течението го повлече и главата му изчезна под водата.
Мария изпищя на умряло и безумно се хвърли в тъмната вода. Не плуваше добре и усети как потъва, в тъмнината не можеше да прецени кое е нагоре и кое надолу. Но някаква сила я подхвана и я изхвърли на повърхността, където тя жадно си пое въздух. Нещо я държеше над водата. Мария погледна и припадна...
Дойде в съзнание. Леше на брега, до нея стоеше Филип, а малко по натам момиченцето и Никола се държаха за ръце и се усмихваха. Тогава видя и нея... Капките минаваха през прозрачната й фигура, имаше очертанията на жена, но беше цялата от вода...
- Тя те спаси, после извади и мен – промълви Филип.
От очите на Мария потекоха сълзи
- Благодаря ти, благодаря...
Жената от вода се усмихна с водните си устни. Протегна мокра ръка и докосна леко бузата на Мария. Сълзата се хързулна по страната й и се вля в пръста на странното и прекрасно същество. И пръстът засвети с омайно сияние, което обхвана и ръката, а постепенно и цялата фигура. Тя вдигна ръце във въздуха и бурята спря, облаците се разпръснаха и им се усмихна кръгла месечина.
В ръката си жената държеше нещо и го пусна внимателно в протегнатата длан на Филип. После стъпи във водата и се разля в нея сякаш никога не я имало. За момент главата й отново се появи в средата на реката и погледна към момиченцето.
То пусна ръката на сина им, тръгна към реката и точно преди да изчезне във водата се обърна и с прекрасно гласче викна
- До утре Никола...
*****
Филип разтвори ръката си, държеше златиста сълза, неописуемо красива и искряща, сълзата на Мария. Погледът му срещна този на жена му.
- Обичам те – прошепна той и я целуна
Никола ги гледаше и знаеше, че от студенината не е останало и следа...
Понякога се раждат толкова красиви същества, че нямат място на този свят и си отиват и е погрешно да искаме да ги задържим тук, защото те не биха били щастливи, както не са щастливи славеите затворени в клетка, защото не са тъй красиви песните им, когато не са на свобода...
И както понякога славей може да кацне на рамото ни и да ни попее с най-прелестния си глас, ако сме наистина добри, така и те може да се застоят тук при нас за по дълго и да ни дарят с красотата си...
в отговор на тaнцyвaщият eлф
#10
Re: реката (продължение) - за всички,които го поискаха
"водата която минава край нас е първата,която идва и последната,която си отива....." БЛАГОДАРЯ ТИ!
в отговор на тaнцyвaщият eлф
#11
Re:
Хммм... Дааа.
Да.
...
Нямам думии.
Харесва ми :)
Много ми хареса.
Защо ми се струва, обаче, че е писана насила? Или не е?
Ти в добро настроение пишеш ли?
Просто питам. Не се засягай :)
Пиши и не обръщай внимание на никой и на нищо!
И не забравяй да се усмихваш!
Заради нас.
?
;))
Да.
...
Нямам думии.
Харесва ми :)
Много ми хареса.
Защо ми се струва, обаче, че е писана насила? Или не е?
Ти в добро настроение пишеш ли?
Просто питам. Не се засягай :)
Пиши и не обръщай внимание на никой и на нищо!
И не забравяй да се усмихваш!
Заради нас.
?
;))
в отговор на Because the smile is...
#12
пиша, да
ех това настроение...
пиша да
във всякакво настроение пиша
усмихвам се за всички ви, усмихвам ти се и на теб специално :)
Защото усмивката е... магия
обичам да се усмихвам
пиша да
във всякакво настроение пиша
усмихвам се за всички ви, усмихвам ти се и на теб специално :)
Защото усмивката е... магия
обичам да се усмихвам