Вътрешни медии

следвайки съвета на един мой "съклубник" отварям нова тема - корпоративни медии и вътрешен PR т.е. насочен към служителите на дадената фирма.
споделете как ги предпочитате? някои ги предпочитат горещи..........

Varteshnite medii sa chereshkata na tortata na vatreshno-firmenite kimunikazii. Poneje i az imam lek opit v praveneto na firmeno vestniche, si mislia, che nikoi ne iska da gleda snimki na shefa si, koito se zdravisva sardechno s drugi kostjumari. I da chete interwjuta s nego. Osven toi samia, razbira se. Taka che po-dobre e da se investira vav podobriavane sistemata za komunikazii, sazdavane na obsti firmeni tradizii, poveche kuponi, shefovete sred naroda, petak - casual wear Informiranostta na slujitelite moje da si idva po Intranet, mailno - kratko i iasno. Horata si chetat postata za razlika ot bjuletinite.

Hm, ti kakvo mislish?

Драги ми Смехурко, сядам да ти пиша и да ти разкажа моите проблеми с баба Цоцолана /леле ако чуе CEO как го наричам ще ме гръмне!/
та по темата - за вътрешните вестници си прав, хората рядко ги четат, защото в повечето случаи са скучни, обаче има един номер - пращаш им ги на домашния адрес. от една страна приобщаваш и семействата по някакъв начин към живота на компанията, четат го повече хора и по-подробно /евентуално/, пък и в крайна сметка човек може да постели пода с него като боядисва - т.е. активно влиза в употреба от всякакъв вид! разбира се има един принципен начин вестникът да се чете - да се направи полезен: той да е медията, от която се научават новини, важни за служителите. аз винаги се стремя да напълня вестника с интересни неща /например условията за нов квалификационен курс имат голям успех, ако вестникът се окаже първия и най-изчерпателен източник на информация/ и винаги да има някоя и друга жълта клюка /сватба, бебе, от къде идва новоназначен колега и т.н./
а какво мислите за другите вътрешни медии?

Недоволна, права си като казваш, че вътрешните медии са много домашно успокояващи, щото семейството се поддържа информирано за случките в службата, за промоциите и възможностите за кариерно развитие на половинката - въобще - един семеен ПР

Иначе - са пълна глупост - фирменият он-лайн форум е най-добрият начин да се каже нещо бързо, да протече информацията по неформален начин и да има шанс да бъде зъсечена от повече хора

Аре, go ahead Add

...хората никога не са сигурни, дали това, което пишат там няма да се използва срещу тях. Затова най-сигурният начин е да се направи сигурен Интранет форум без възможност за засичане на машината, от която е писано, че...

Колкото до вестниците, Недоволна е абсолютно права, че ако те се направят основният източник на вътрешна полезна информация ще имат по-голяма популярност.

This cold war just got hot!

все си мисля, че Интранет е възможно най-неконфиденциалният канал! дори да има стабилна защита /че кой ли работодател ще му хрумне подобна щуротия!/ служителите винаги ще се страхуват за анонимността си и няма да споделят открито нещата!
все пак живеем в България, хора! повечето ми колеги се страхуват да споделят това, което мислят дори със себе си!
във фирмата, за която работя информацията се стича предимно от покрива към мазето и много, ама много рядко някоя идея от партера стига до 4-5 етаж!
интуитивно усещам, че и при вас е така...
но... отклонихме разговора в друга посока... искаше ми се да дискутираме и други немедийни форми на вътрешен PR, ако ви е интересно, разбира се!

Немедийни вътрешно фирмени комуникации? Ако оставим докладните записки и входящите номера, може да си поговорим за общуването по йерархията. степени на достъп до информация, как се взимат решения, поощрения, наказания, разпределяне на отговорности..
дайте кейс и да го коментираме!
Недоволна, ти си явно си с опит в вътрешно-фирмения ПР, сподели с нас случка!

а защо "недоволна"?

Вътрешни медии ли дискутираме или вътрешни техники на ПР като цяло?

ми много са - специлна опознавателна обиколка на баш-шефа с всеки новоназначен служител (има поразителен ефект върху вестибуларния апарат на новобранеца), events разни (там 1 юни, фирмения празник, Коледа....), организиране на конкурси за най-добър служител примерно, черни кутии или как му викат на онова място дето всеки пуска предложения, мнения и псувни по адрес на шефа, неформални конкакти от "трети вид" като купон за юбилей на колега, изпращане на бонбони и цветя на колежка-млада майка в родилния дом, сбирка на служители-ветерани (помисли само какъв мултиплициращ се ефект могат да имат разказите им за компанията на опашката за пенсии!) и т.н.
абе всичко, което може да накара служителите да се почувстват гот, важни, доволни, ценни и следователно лоялни към компанията!
-------------
защо Недоволна? а защо не? може и (Не)доволна! а като попрелистя Фройд - щот не си харесвам името. ама айде сега не ме тормози с такива въпроси, а?

Засега няма конкретни казуси по темата. Мисля че дискусията се върти около учебникарски медиа възможности за провеждане на вътрешни ПР програми, които са важни инструменти, но повечето сме ги чели. Предвид оскъдния опит в България по реализиране на вътрешни комуникационни схеми, бих предложил онези от нас, които са правили (успешно или не) такива програми да споделят опит. Лично аз не съм - проектите, по които съм бил ангажиран са насочвани към външни публики. Но вярвам ще е интересно за всеки да прочете и научи за някои практически казуси. Такъв съвет беше вече даден от колега, а аз имах предвид именно това, когато подхвърлих идеята за обособяване на тази нова тема.

искаш кейс - ето ти една много комплицирана, обаче в същото време често срещана ситуация:
Агенцията по приватизация открива процедура на дадено предприятие. Хората естествено се шашкат. Информация няма - месец, шест, година, две... знаеш ги приватизаторите колко са бързи. Служителите изпадат в паника, започват да търсят работа в конкурентни компании, готови са да пренесат клиенти, тайни, професионални умения, ноу хау и т.н. Тези, които остават не работят с енергия, хъс и желание. Шефовете също са в кофти ситуация - нямат представа как ще протече приватизацията, кой е купувача и каква ще бъде политиката му, в същото време трябва да ръководят фирмата така, че да е на печалба, обаче....
какво бихте направили вие, ако имате приличен бюджет, принципната подкрепа на мениджърите и скромен, но симпатичен екип?

Първо нещо нетрадиционно - чучело на Големия Шеф, ударите по което да поеме нервните тръпки у служителите ...

Второ - брейн "спявки" на персонала и съответните материални поощрения като % (предварително обявен) от ефективността на реализираната идея в сделка... Морално поощрение като хвалебствена публикация за екипа, който е реализирал успех (платено съобщение по медиите) ...

Интересен случай. За радост няма още много фирми за приватизация, т.е. този случай го пращаме постепенно в миналото. Той беше особено характерен около вълните на масова приватизация, когато предприятията ту се вкарваха в списъци, ту се махаха оттам. Сменяха се и процентите за приватизация. Сигурно е било кошмар за хората.
Нека първо приемем, че сте вътрешен ПР отдел (специалист). Много важно е вие да сте убеден(а), че приватизацията не е такъв апокалипсис, както го описвате, а е нещо задължително и положително. Второ, трябва да сте съвсем наясно с процедурите на приватизация - закона, измененията и наредбите. Трябва да познавате практиката на приватизацията в България и подобните примери. И конкретно - регламента за приватизация на вашето предприятие.
Успоредно с това трябва и ръководството (от условията май излиза, че не става дума за учредено РМД) да е убедено в ползата от приватизацията. Ако не е - убедето го. Ако не успеете - загубени сте.
Тогава правите комуникационен план. Важно е дали това предприятие има обособени части, цялото ли се продава или само някоя обособена част.
-Приемаме, че се продава цялото. Таргета го имате - работниците и администрацията.
-Избирате посланието. Смятам, че ще можете да го формулирате.
-Избирате медиите, с които да стигнете до таргета най-добре. Смятам, че ще се досетите, какви медии да използвате - възможностите са разнообразни, но не само печатни, а и директни срещи и събрания (нека тази дума не ви звучи съмнително, зависи от съдържанието). Но трябва да подберете някакъв водещ инструмент, примерно табло с постоянна информация за хода на приватизацията. И обяснения защо приватизацията е необходима и че тя не е свързана непременно със съкращения, а с повече възможности за квалификация и изява на добрите в професията.
Много важно е къде се намира предприятието - София, среден град, голям град, село. Бъдете психолог.
Вярвам, че като дойде момента за оценка на ефективността на кампанията ще отчетете успех.
Пак повтарям - вие и шефовете трябва да сте убедени, че приватизацията е по-добрият ход за предприятието. И да сте наясно с приватизацията.

Съкращенията "не са задължителни", приватизацията е "по-добрия ход" - не съм сигурна, че това ще успокои хората и ще ги спре да си търсят друга работа! както и да е - не съм пробвала, нямам право да отричам метода ти, а и ситуацията беше абсолютно хипотетична и размита.
но какво ще кажеш да конкретизираме нещата и да ги направим по-трудни - да обсъдим случая Балкан?!?!?!????!????????!? Вярно, е че приватизацията там е приключила, но проблемите с персонала тепърва ще започват.искаш ли да си на мястото на аеро-PR- мена? отсега ти казвам, че няма да срещнеш кой знае каква подкрепа от синдиците, мисля че няма да разполагаш и с кой знае какъв бюджет, а и служителите са професионалисти с висок селф-истиим....
аз доста си блъскам главата - от една страна съкратените са си съкратени, най-грубо казано не ни грее какво мислят и как се чувстват, обаче от друга - негативните емоции, които имат ще се предават по мрежата "от ухо на ухо" и могат абсолютно да зачернят името на компанията /не, че то и в момента не е по-черно от дявола/...

Балкан е друга песен. Съвсем различен случай от предстояща приватизация. Компанията е предимствено частна, изпаднала в неплатежоспособност и в ситуация на изпълнение на оздравителният план.
Би било крайно трудно за всеки ПР, ако бъде поставен СЕГА в този котел от страсти. И най-добрият ПР няма да е сигурен в себе си, което ще усложни задачата му. Познавам служители на Балкан и зная какво говорят. Те не се опитват да мислят трезво - къде биха могли да работят, как и къде да повишат или променят знанията и квалификацията си и в каква посока, а говорят само за това какви комисиони взели хората, свързани с приватизацията. Това е тяхната тема. Т.е. мисля си, че много от хората там са вече обезверени, което е работа за психолози, а не толкова за ПР програми.
Но тези мисли не означават, че е момент за отчаяние. Синдиците и ръководителите на направления и отдели, мисля че добре обясниха на хората как стоят нещата и колко трябва да напуснат. Четох, че 14% вече са подали заявления. Не зная обаче дали и по какъв начин се обяснява на хората защо е нужно това. Трябва постоянно да се обяснява, да се правят чести срещи с хората и да им се казва какви възможности имат. Тук директният контакт с хората е по-важен отколкото принт медиите и материалите. Проблемът с персонала трябва да е приоритет и при преговорите с потенциални инвеститори, без даване на гаранции за запазване на раздутия щат, плод на мегаломанските и непазарни методи на развитие на Балкан в период на дълги години. ПР тук вече означава да се обясни на хората, че остават толкова хора и най-добрите, на такива и такива професии (това зависи от структурата, заложена в оздравителния план) и да се информират за евентуални програми за квалификация и преквалификация. Убеден съм, че пилотите и повечето стюардеси не са за оплакване. Проблемът е за наземния състав. Това е засега. Дано съм полезен с някоя идея.

прав си, че ще бъде трудно да се провежда вътрешен PR, но това не трябва да означава, че ще бъде невъзможно, нали? иначе какви PR-практици сме, щом трудностите ще ни плашат.
аз всъщност се съмнявам, че някой изобщо се замисля да изготви и да работи с персонала на Балкан по някаква програма. в кризисни ситуации висшия мениджмънт вместо да сложи нещата на масата открито и честно все гледа да замаже работите. понякога от неосъзнат страх, друг път от глупост и невежество. то ако имаше програма щяха и да предусетят готовността за стачките и може би нямаше да има такъв публичен скандал.
всъщност - де да знам. цялата си информация по случая черпя от пресата - т.е. бошлав работа!

,Да, точно така е, за съжаление. Т.нар. Кризисен ПР е част от кризисния мениджмънт на една компания или организация. Този план се изгражда в спокойна обстановка, а не в ситуация на криза. Планът е разграфен така, че се знаят изпълнителите, целите, преките задачи и управителното тяло по справяне с кризата. В управителното тяло влиза ПР специалистът. Повечето български фирми едва ли си дават сметка що е това. Дано поне агенциите им намекнат, че трябва да имат и такъв план, освен ПР стратегия. Пак казвам, това не е само ПР, а цялостна програма за управление на предприятие по време на криза.