Приказката е ЖИВА!
3 отговора
128 прегледа
Заключена
Приказката е ЖИВА!
Днеска ми се случиха една камара ЛОШИ и ПРЕКРАСНИ неща, не – беше обратно: ПРЕКРАСНИ и ЛОШИ (ама после пак имаше ХУБАВИ неща, май се обърках…). От настроение “върха на сладоледа” до “Марианската падина”. Ами така е като човек си не гледа хороскопа а там било писало: “… Приятно ще ви изненада добър приятел…. Пазете се от крадци… Ще уредите неуредени сметки…”
Та, един ПРИЯТЕЛ ми оживи делника, а едни крадци го почерниха… Ама, както винаги, ДОБРОТО е по-силно от злото! И най-накрая ми е по-гот отколкото зле (само дето в планьорката ми за утре има записано: “14.00 – При зъболекаря” и от това вече ме втриса!)! Ей, приятел, ако не беше ти, сега щях да съм умрял… абе ПОЧТИ! А ти нали си жив и си тук! А машинарията у дома – цъ! В понеделник.
Абе я да продължавам ПРИКАЗКАТА…..
НА ЧЕМЕРИКОВА ПОЛЯНА
Групата, която ме търсеше, вече почти беше стигнала до Чемерикова поляна. От около километър се чуваше глъчката. Викове на груби мъжки гласове, лай на кучета, пръхтене на коне и мулета… Светлините на фенерите вече се губеха в полумрака на заревото на раждащия се ден.
Стана ми по-спокойно. И в тоя момент се сетих пак за оная вещица. Не, дума не можеше да става – тези жени бяха вещици. Самодиви, магьосници или каквото и да е там.
КАКВО Е ТОВА “ВЕЩИЦА”. НАУЧНИ МИ ТИ РАБОТИ
От както бях станал “нещатен” солист в черковния хор на черквата на другата ми баба по принуда ми се налагаше да четя текстове на един “умрял” език – старобългарския, понаучих много древни думички. Едни от тях бяха “ведети” и “вести”. Означаваха ЗНАМ или ДА ЗНАМ. От тия думички идваха такива съвременни думи като “вестник”, “вести”, “ведомост”… От тях идеха и думите “вещер” и “вещица”. Което означаваше ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ. Защо “вещица” се оприличава на “зъл дух” в ежедневния ни говор?… Тук четящите в мнозинството си сигурно тачат ОНЯ дето го разпнали и на третия ден и ТОЙ възкръснал. Нека – само обаче да ВЯРВАТ а не по конформистки да си ритуалуват (брей к’ъв Маг-логизъм си измислих). Та последователите на ОНЯ от кръста като видели някъде около 5-6-ти век, че доброволно не става го направили ДОБРОЗОРЛЕМ! Т.е. както тях са ги клали па и те почнали, но по-рафинирано…….. У! (тук псувам нецензурно!)
Един от нашите най-велики държавници – също. Поутрепал малко БЪЛГАРСКА аристокрация, при онова дето му викат потушаването на "“бунта на Расате” ама си е било такава касапница, че не ти е майко работа (вдигна ми се кръвното!). Пеленачета са посичали……. Ей така, в скута на майките им! У! (добре де – оцеляла нацията а къде е оцелял БЪЛГАРСКИЯ ДУХ? А? Оня, от Памир, Хиндукуш и Бактрия?)
Извини ме ****** (“****” означава “душице” - ?) за това отклонение!
НАМЕРИХА МЕ!
След около полови час татко беше до мене! Строг, грубоват (ба, грубоват си мислеше, че изглежда…Като турне тая физиономия на ЛЮТ мъж на лицето и си мислеше, че наистина е лют).
А всъщност виждах загрижеността у него. Видях как търси с поглед да разбере какво е направило да не мога да се прибера у на с цяла нощ. Видя крака ми. И тогава разбрах – мъжете са най-слабите същества от двата пола. Татко щеше да заплаче. Явно моята нога не е била цветенце за мирисане.
Той веднага започна да се разпорежда. Натовариха ме на най-бързия кон. В бързината не бяха взели много важни неща като бинтове, риваноли, превръзки….
Около обяд бях в окръжната болница. Шипът на отсечената лескова клонка беше пробил цялото ми ходило. Лекарите бяха изумени – за толкова време трябвало било да започне гноен процес. Тинтири-минтири! Лекар и билкар…К’во разбират лекари от билки?
Ехе, колко не сме знаели за това, че ТАТО бил се допитвал до Петър Димков, че Людмилчето била брала н’ам си к’ви билчици, че Светото комунистически семейство правело мармалад от бъз..
Абе, що не си гледам приказката….
ИЗЛЕКУВАХА МЕ. ДАЛИ?
В окръжната болница беше стажантка една моя братовчедка - Вили. Тя идваше да ме посещава всеки ден. Сядаше до мене и си мърморехме. Аз на 14 – тя на почти 28. Е, и!? Още сме си дружки – възрастта не е най-важното…. А не и какви са ти роднинските връзки…
Та на нея и споменах за ВЕЩИЦИТЕ! Усетих как помръкна погледа й. Стана ми жал – бях я объркал. Още същия ден до леглото ми бяха се събрали мама, тате, Вили и един непознат доктор. Гледаха ме бая особено а на мене ми беше смешно. Идеше ми да прихна от смях – тия хора явно не разбират от много неща.
Вили ме гледаше с особен поглед в който усещах въпроса “дали смяташ, че съм те предала?”. И собствения й отговор – “Правя го за твое добро”. И допълнително имаше една мила усмивчица за “Аз съм с теб”.
(утре ще се видим с нея – дали ще се сети за оня братовчед с “вещиците”)
“Другият” доктор явно беше ПСИХИАТЪР.
Усещах как внимателно ме разучава. Нищо не ме попита – само чакаше.
На доктора-психиатър не му помогнах кой-знаеколко. Считам, че даже никак
TO BE CONTINURED
Уповаваме се на БОГ! А знаем ли, че и ТОЙ се уповава на нас?
Та, един ПРИЯТЕЛ ми оживи делника, а едни крадци го почерниха… Ама, както винаги, ДОБРОТО е по-силно от злото! И най-накрая ми е по-гот отколкото зле (само дето в планьорката ми за утре има записано: “14.00 – При зъболекаря” и от това вече ме втриса!)! Ей, приятел, ако не беше ти, сега щях да съм умрял… абе ПОЧТИ! А ти нали си жив и си тук! А машинарията у дома – цъ! В понеделник.
Абе я да продължавам ПРИКАЗКАТА…..
НА ЧЕМЕРИКОВА ПОЛЯНА
Групата, която ме търсеше, вече почти беше стигнала до Чемерикова поляна. От около километър се чуваше глъчката. Викове на груби мъжки гласове, лай на кучета, пръхтене на коне и мулета… Светлините на фенерите вече се губеха в полумрака на заревото на раждащия се ден.
Стана ми по-спокойно. И в тоя момент се сетих пак за оная вещица. Не, дума не можеше да става – тези жени бяха вещици. Самодиви, магьосници или каквото и да е там.
КАКВО Е ТОВА “ВЕЩИЦА”. НАУЧНИ МИ ТИ РАБОТИ
От както бях станал “нещатен” солист в черковния хор на черквата на другата ми баба по принуда ми се налагаше да четя текстове на един “умрял” език – старобългарския, понаучих много древни думички. Едни от тях бяха “ведети” и “вести”. Означаваха ЗНАМ или ДА ЗНАМ. От тия думички идваха такива съвременни думи като “вестник”, “вести”, “ведомост”… От тях идеха и думите “вещер” и “вещица”. Което означаваше ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ. Защо “вещица” се оприличава на “зъл дух” в ежедневния ни говор?… Тук четящите в мнозинството си сигурно тачат ОНЯ дето го разпнали и на третия ден и ТОЙ възкръснал. Нека – само обаче да ВЯРВАТ а не по конформистки да си ритуалуват (брей к’ъв Маг-логизъм си измислих). Та последователите на ОНЯ от кръста като видели някъде около 5-6-ти век, че доброволно не става го направили ДОБРОЗОРЛЕМ! Т.е. както тях са ги клали па и те почнали, но по-рафинирано…….. У! (тук псувам нецензурно!)
Един от нашите най-велики държавници – също. Поутрепал малко БЪЛГАРСКА аристокрация, при онова дето му викат потушаването на "“бунта на Расате” ама си е било такава касапница, че не ти е майко работа (вдигна ми се кръвното!). Пеленачета са посичали……. Ей така, в скута на майките им! У! (добре де – оцеляла нацията а къде е оцелял БЪЛГАРСКИЯ ДУХ? А? Оня, от Памир, Хиндукуш и Бактрия?)
Извини ме ****** (“****” означава “душице” - ?) за това отклонение!
НАМЕРИХА МЕ!
След около полови час татко беше до мене! Строг, грубоват (ба, грубоват си мислеше, че изглежда…Като турне тая физиономия на ЛЮТ мъж на лицето и си мислеше, че наистина е лют).
А всъщност виждах загрижеността у него. Видях как търси с поглед да разбере какво е направило да не мога да се прибера у на с цяла нощ. Видя крака ми. И тогава разбрах – мъжете са най-слабите същества от двата пола. Татко щеше да заплаче. Явно моята нога не е била цветенце за мирисане.
Той веднага започна да се разпорежда. Натовариха ме на най-бързия кон. В бързината не бяха взели много важни неща като бинтове, риваноли, превръзки….
Около обяд бях в окръжната болница. Шипът на отсечената лескова клонка беше пробил цялото ми ходило. Лекарите бяха изумени – за толкова време трябвало било да започне гноен процес. Тинтири-минтири! Лекар и билкар…К’во разбират лекари от билки?
Ехе, колко не сме знаели за това, че ТАТО бил се допитвал до Петър Димков, че Людмилчето била брала н’ам си к’ви билчици, че Светото комунистически семейство правело мармалад от бъз..
Абе, що не си гледам приказката….
ИЗЛЕКУВАХА МЕ. ДАЛИ?
В окръжната болница беше стажантка една моя братовчедка - Вили. Тя идваше да ме посещава всеки ден. Сядаше до мене и си мърморехме. Аз на 14 – тя на почти 28. Е, и!? Още сме си дружки – възрастта не е най-важното…. А не и какви са ти роднинските връзки…
Та на нея и споменах за ВЕЩИЦИТЕ! Усетих как помръкна погледа й. Стана ми жал – бях я объркал. Още същия ден до леглото ми бяха се събрали мама, тате, Вили и един непознат доктор. Гледаха ме бая особено а на мене ми беше смешно. Идеше ми да прихна от смях – тия хора явно не разбират от много неща.
Вили ме гледаше с особен поглед в който усещах въпроса “дали смяташ, че съм те предала?”. И собствения й отговор – “Правя го за твое добро”. И допълнително имаше една мила усмивчица за “Аз съм с теб”.
(утре ще се видим с нея – дали ще се сети за оня братовчед с “вещиците”)
“Другият” доктор явно беше ПСИХИАТЪР.
Усещах как внимателно ме разучава. Нищо не ме попита – само чакаше.
На доктора-психиатър не му помогнах кой-знаеколко. Считам, че даже никак
TO BE CONTINURED
Уповаваме се на БОГ! А знаем ли, че и ТОЙ се уповава на нас?
Мамо мила!
А бре, момче, много си го насериознил, бре!
Маани го тоя психар (психиатър де) от приказката.
Давай я като ПРИКАЗКА!
Така си я писал гаче на Славейков са ти задигнали GSM-a!
П.П. До пундельник!
П.П.П. Кат рекох за пундельника и се сетих един виц:
Един мъж рекъл на жена си: "Ще те онождам в дни в името на които има буквичката "Р". Жената, к'во да прави - съгласила се. Дошъл ПЕТЪК, дошла СЪБОТА, дошла НЕДЕЛЯ, дошъл и ПОНЕДЕЛНИК. Жената не се стърпяла и рекла на мъжа си: "Време е..." А пък оня "Ама днеска е ПОНЕДЕЛНИК!" Но жената му рекла: "Да бе, мъжо, днеска е пондРелник"!
Уповаваме се на БОГ! А знаем ли, че и ТОЙ се уповава на нас?
Маани го тоя психар (психиатър де) от приказката.
Давай я като ПРИКАЗКА!
Така си я писал гаче на Славейков са ти задигнали GSM-a!
П.П. До пундельник!
П.П.П. Кат рекох за пундельника и се сетих един виц:
Един мъж рекъл на жена си: "Ще те онождам в дни в името на които има буквичката "Р". Жената, к'во да прави - съгласила се. Дошъл ПЕТЪК, дошла СЪБОТА, дошла НЕДЕЛЯ, дошъл и ПОНЕДЕЛНИК. Жената не се стърпяла и рекла на мъжа си: "Време е..." А пък оня "Ама днеска е ПОНЕДЕЛНИК!" Но жената му рекла: "Да бе, мъжо, днеска е пондРелник"!
Уповаваме се на БОГ! А знаем ли, че и ТОЙ се уповава на нас?
Редактирано от Mag на
