Ацетон
17 отговора
736 прегледа
Ацетон
А ц е т о н
Ще излиза. Прави го всеки петък. Всеки четвърти петък от месеца. Не ми говори. В тези петъци тя дори не идва при мен. Не желае да зная, че стоя зад вратата. Тя обича да седи във фотьойла срещу мен. Но само събота. Не и в последната събота от месеца, когато се прибира привечер.
Тогава фотьойлът е празен. И аз обичам до го гледам. Приказвам с него. Понякога.
Зная, че ако изляза ще намеря носна кърпичка, смачкана и оставена на нейния шкаф. Кърпичката мирише хубаво. На нейното червило и на ръцете й. Зная, че е оправяла ноктите си. Рязала е кожичките с онази ножица с острия връх. И сега тези малки парченца от нея са в салфетката. Тя бърза. Зная също и че се е порязала. Ако разгърна салфетката ще видя кръв. Забравила е и чашата от кафе. Прозрачна и пълна със сапунена вода. Кожичките омекват. Не е успяла да оформи маникюра с лявата ръка. Тя знае, че само аз мога да забележа. Той никога не би обърнал внимание на дясната й ръка. И на лявата. Аз зная как изглеждат нащърбените кожички. И когато са пресни, туко – що изрязани и когато изсъхнат. Забравила е да изхвърли и памука. С него сваля лака от ноктите. Напоен е с ацетон. Той разтваря лака. Обичам да ми мирише на ацетон. И събирам памуците. Тя не предполага, че ги събирам в кутия. Те изсъхват и стените на кутията поемат острата миризма. Мокрият памук от нейните нокти с нейния розов лак. Тя е внимателна. Лявата й ръка е уверена с четката, когато оцветява прозрачните нокти. Зная, че го прави пред огледалото. И с периферното зрение наблюдава профила си. Тя е красива. Но не желае да я наблюдавам. Петъците аз съм никой. Обича да пуска душа в банята предварително. Водата се сипе на едри и остри капки по пода час преди тя да застане под нея. Точно един час. Проверих времето по джобния си часовник. Махнах му капака в нейния пръв петък. На него пишеше, че часовникът е от нея. Пишеше – никога не закъснявай. Носех часовника със себе си. В панталона. И никога не съм закъснявал. Сега той отброява само този ден. Всеки месец. Всяка година. Престанах да я наблюдавам, защото искам да е щастлива. Тя е щастлива и когато застане под душа. Когато протяга ръка, за да провери гореща ли е водата. И когато кожата й почервенее. Обича да си вдига високо ръцете. Над главата. И да посреща капките с новите си пръсти, с розовите нокти, с китките. Нежна е под душа. Нежна към себе си. Гърдите й са настръхнали. Тя търси новите косъмчета около зърната. Отваря малкото чекмедже и търси пинсета. Той не обича нейните косъмчета. Аз ги разглеждам после. Твърди, черни и остри. Приличат на козина. Тя не обича да бърза. После на мястото на косъма се появява червена малка рана. Тя има гел за тяло. Окъпана в пара и изсушена, се маже с гела. Мирише на кокос и на краставица. След това тя е друга. Мократа й коса изглежда рядка. Самозабравя се. Масажира стъпалата си, китките. Не мисли за него. Не мисли и за мен. Тя самата не знае мислите си. Не ги чува. Понякога съм искал да разбера как би я видял той. Застанала пред огледалото и взряна в ъгъла на шкафа, докосваща пръстите на краката си. Дълго. Докато престане да усеща. Зная, че ще се стресне, ако вдигна шум. Бавно разгръщам вестника. Представям си, че краят му, там където се сгъват страниците я докосва. И изведнъж тялото й се вмъква между редовете, измества снимките. Виждам я върху всяка страница, докато вади бельото. Тя обича вишневия цвят. И аз го обичам. Обичам и бельото й. Но не и в нейния петък. В тези нощи, взрян в мрака, мисля за него. За грубите му пръсти, които шарят по гърба й, за да откопчаят сутиена. За възбудата, с която се опитва да прокара пръсти под полата й. В тези нощи понякога плача. И гледам с пресъхнали очи тавана. Легнал. В нейното легло. Наблюдавам в мрака нейните вещи. Триъгълното огледало като лед. Столът, който е поел тежестта на бедрата й. Книгата, оставена отворена и бяла на нощния шкаф. Ако протегна ръка мога да усетя къде слага всяка вечер чашата с вода. Всяка вечер без петъците. Мисля за леглото, в което тя лежи сега. Мисля, че утре вечер тя дълго и изморено ще маха грима си. А после тайно от нея аз ще прибирам памуците. Ще ги душа, когато остана сам. Ще ги мачкам в дланите си, докато изсъхнат. И после ще гледам браздите по тях, сякаш са нейни. Тя има дълги пръсти, нежна китка. И мека длан, в която заспивам. Обичам да слага ръка на бузата ми. Обичам да спя до нея. И нощем да се будя от миризмата й. От съня й. Да разглеждам чаршафите й. Да долепя лице във възглавницата и да обера от нея падналите косми. Зная, че когато тя умре, аз ще мога да я върна само с един такъв косъм. Като го усуча около палеца си. И си представя, че я галя. Докосвам мократа й коса, обирам с показалец капките.
След малко тя ще излезе. Обичам високите й токове. Тези, с който чука по паркета. Често проверявам дали са здрави. Глезените й се издължават.
Сега ще замирише. На неговия парфюм. Той й подарява парфюми и тя се облива с тях. Натиска спусъка върху гърдите си, под мишниците, под полата. Тя знае, че аз мразя парфюма му. Обичам да я гледам чиста.
Вестникът се мачка в пръстите ми. Те са почернели. Буквите са размазани. Тя винаги оставя бележка.
Ще се върна скоро. Зная, че ще се върне в събота. Зная, че ще е изморена. Зная, че ще седне на фотьойла. И гърдите й ще бъдат различни. Бедрата й също.
Аз ще съм тук. С вестника от събота.
Целият напоен с ацетон.
Ще излиза. Прави го всеки петък. Всеки четвърти петък от месеца. Не ми говори. В тези петъци тя дори не идва при мен. Не желае да зная, че стоя зад вратата. Тя обича да седи във фотьойла срещу мен. Но само събота. Не и в последната събота от месеца, когато се прибира привечер.
Тогава фотьойлът е празен. И аз обичам до го гледам. Приказвам с него. Понякога.
Зная, че ако изляза ще намеря носна кърпичка, смачкана и оставена на нейния шкаф. Кърпичката мирише хубаво. На нейното червило и на ръцете й. Зная, че е оправяла ноктите си. Рязала е кожичките с онази ножица с острия връх. И сега тези малки парченца от нея са в салфетката. Тя бърза. Зная също и че се е порязала. Ако разгърна салфетката ще видя кръв. Забравила е и чашата от кафе. Прозрачна и пълна със сапунена вода. Кожичките омекват. Не е успяла да оформи маникюра с лявата ръка. Тя знае, че само аз мога да забележа. Той никога не би обърнал внимание на дясната й ръка. И на лявата. Аз зная как изглеждат нащърбените кожички. И когато са пресни, туко – що изрязани и когато изсъхнат. Забравила е да изхвърли и памука. С него сваля лака от ноктите. Напоен е с ацетон. Той разтваря лака. Обичам да ми мирише на ацетон. И събирам памуците. Тя не предполага, че ги събирам в кутия. Те изсъхват и стените на кутията поемат острата миризма. Мокрият памук от нейните нокти с нейния розов лак. Тя е внимателна. Лявата й ръка е уверена с четката, когато оцветява прозрачните нокти. Зная, че го прави пред огледалото. И с периферното зрение наблюдава профила си. Тя е красива. Но не желае да я наблюдавам. Петъците аз съм никой. Обича да пуска душа в банята предварително. Водата се сипе на едри и остри капки по пода час преди тя да застане под нея. Точно един час. Проверих времето по джобния си часовник. Махнах му капака в нейния пръв петък. На него пишеше, че часовникът е от нея. Пишеше – никога не закъснявай. Носех часовника със себе си. В панталона. И никога не съм закъснявал. Сега той отброява само този ден. Всеки месец. Всяка година. Престанах да я наблюдавам, защото искам да е щастлива. Тя е щастлива и когато застане под душа. Когато протяга ръка, за да провери гореща ли е водата. И когато кожата й почервенее. Обича да си вдига високо ръцете. Над главата. И да посреща капките с новите си пръсти, с розовите нокти, с китките. Нежна е под душа. Нежна към себе си. Гърдите й са настръхнали. Тя търси новите косъмчета около зърната. Отваря малкото чекмедже и търси пинсета. Той не обича нейните косъмчета. Аз ги разглеждам после. Твърди, черни и остри. Приличат на козина. Тя не обича да бърза. После на мястото на косъма се появява червена малка рана. Тя има гел за тяло. Окъпана в пара и изсушена, се маже с гела. Мирише на кокос и на краставица. След това тя е друга. Мократа й коса изглежда рядка. Самозабравя се. Масажира стъпалата си, китките. Не мисли за него. Не мисли и за мен. Тя самата не знае мислите си. Не ги чува. Понякога съм искал да разбера как би я видял той. Застанала пред огледалото и взряна в ъгъла на шкафа, докосваща пръстите на краката си. Дълго. Докато престане да усеща. Зная, че ще се стресне, ако вдигна шум. Бавно разгръщам вестника. Представям си, че краят му, там където се сгъват страниците я докосва. И изведнъж тялото й се вмъква между редовете, измества снимките. Виждам я върху всяка страница, докато вади бельото. Тя обича вишневия цвят. И аз го обичам. Обичам и бельото й. Но не и в нейния петък. В тези нощи, взрян в мрака, мисля за него. За грубите му пръсти, които шарят по гърба й, за да откопчаят сутиена. За възбудата, с която се опитва да прокара пръсти под полата й. В тези нощи понякога плача. И гледам с пресъхнали очи тавана. Легнал. В нейното легло. Наблюдавам в мрака нейните вещи. Триъгълното огледало като лед. Столът, който е поел тежестта на бедрата й. Книгата, оставена отворена и бяла на нощния шкаф. Ако протегна ръка мога да усетя къде слага всяка вечер чашата с вода. Всяка вечер без петъците. Мисля за леглото, в което тя лежи сега. Мисля, че утре вечер тя дълго и изморено ще маха грима си. А после тайно от нея аз ще прибирам памуците. Ще ги душа, когато остана сам. Ще ги мачкам в дланите си, докато изсъхнат. И после ще гледам браздите по тях, сякаш са нейни. Тя има дълги пръсти, нежна китка. И мека длан, в която заспивам. Обичам да слага ръка на бузата ми. Обичам да спя до нея. И нощем да се будя от миризмата й. От съня й. Да разглеждам чаршафите й. Да долепя лице във възглавницата и да обера от нея падналите косми. Зная, че когато тя умре, аз ще мога да я върна само с един такъв косъм. Като го усуча около палеца си. И си представя, че я галя. Докосвам мократа й коса, обирам с показалец капките.
След малко тя ще излезе. Обичам високите й токове. Тези, с който чука по паркета. Често проверявам дали са здрави. Глезените й се издължават.
Сега ще замирише. На неговия парфюм. Той й подарява парфюми и тя се облива с тях. Натиска спусъка върху гърдите си, под мишниците, под полата. Тя знае, че аз мразя парфюма му. Обичам да я гледам чиста.
Вестникът се мачка в пръстите ми. Те са почернели. Буквите са размазани. Тя винаги оставя бележка.
Ще се върна скоро. Зная, че ще се върне в събота. Зная, че ще е изморена. Зная, че ще седне на фотьойла. И гърдите й ще бъдат различни. Бедрата й също.
Аз ще съм тук. С вестника от събота.
Целият напоен с ацетон.
Ацетоне, Ацетоне-ее
Нюансът с пръстите му е не в това, че са груби (според теб),
а в това, че я възбуждат (според мен).
Всъщност, доста по-мъчително и тежко е да си слаб и добричък.
Особено що се касае до количествата поет ацетон.
Но пък - добре е описано.
И най-важното - поучително
~*~
________
- web -
а в това, че я възбуждат (според мен).
Всъщност, доста по-мъчително и тежко е да си слаб и добричък.
Особено що се касае до количествата поет ацетон.
Но пък - добре е описано.
И най-важното - поучително
~*~
________
- web -
Не знам.
А още повече не знам как да ти го кажа, за да разбереш
(и не защото подценявам онова, което имаш като капацитет в себе си)
Просто хората трудно се разбираме (това от една страна).
После някои от нас, даже и да разбират, са толкова себеориентирани, че просто подминават.
Други разбират, но нямат увереността, че биха променили нещо с това си разбиране..... и т.н.... отплеснах се, исках друго да кажа.
Не си ме разбрала.
Имах видение :)... колкото и странно да звучи... надойдоха спомени най-различни, чужди действителности, описващи едно единствено чувство, насложиха се с моите и след това просто възкликнах.... Наталия (да, онази същата на Гомес Руфо)... вероятно заради силно развитото ми асоциативно чувство.
Видя ли, че няма да ме разбереш :) приеми, че ми е трудно да се изразявам.
Ти можеш ли да описваш чувство?
(и не защото подценявам онова, което имаш като капацитет в себе си)
Просто хората трудно се разбираме (това от една страна).
После някои от нас, даже и да разбират, са толкова себеориентирани, че просто подминават.
Други разбират, но нямат увереността, че биха променили нещо с това си разбиране..... и т.н.... отплеснах се, исках друго да кажа.
Не си ме разбрала.
Имах видение :)... колкото и странно да звучи... надойдоха спомени най-различни, чужди действителности, описващи едно единствено чувство, насложиха се с моите и след това просто възкликнах.... Наталия (да, онази същата на Гомес Руфо)... вероятно заради силно развитото ми асоциативно чувство.
Видя ли, че няма да ме разбереш :) приеми, че ми е трудно да се изразявам.
Ти можеш ли да описваш чувство?
Щях да попитам дали за същата
говориш и ти, но се уплаших, че не е ... А цял ден ми лети в главата тази, и другата - "Душата на рибите", по-хубава е, ако и доста по хладна да е ...
Чувствата не подлежат на описание така, че всички да успеят да ги усетят в същинската им същност. Те само се прихващат от нечии думи, от някого, в някакъв смисъл, и си остават ей така, единствени.
.
Чувствата не подлежат на описание така, че всички да успеят да ги усетят в същинската им същност. Те само се прихващат от нечии думи, от някого, в някакъв смисъл, и си остават ей така, единствени.
.
Re: Аз пък знам, но само наполовина
Не съм я чела тая Наталия и въобще не съм чувала дори за Гомес Руфо. Просто това точно не разбрах. А когато те четох току-що ми хрумна, наслагвайки моите и чужди спомени, и просто ей така отникъде и може би наистина асоциативно - Иван. Иван, брюнет, плешив. Имам един такъв съсед. Ти също имаш подобен, предполагам. Просто Иван и това е.
А по отношение на чувствата, аз апропо се изразявам тромаво, не знам дали мога. Примерно бърборя половин час пълни глупости, опитвайки се да опиша чувство някакво и за собствено успокоение точно през три минути питам отсрещния - Абе, разбираш ли въобще що се троша сега тука на съставните си части и що падат болтчета и гайки по пода.
Обаче мисля, че и да не умееш да се изразяваш дори, те разбрах. Ето сега знам за тая Наталия. И за тоя Руфо.
През цялото време се шегувам. Та, да, мисля, че мога да опиша чувство. С една дума. Например думата тъга. Аз я разбирам, ти също. Думите сами за себе си са си некви чувства - гняв, шега и други думи.
Ама не му вярвам на това съвсем. Само наполовина, както и на теб повярвах, но пак само с толкова.
А по отношение на чувствата, аз апропо се изразявам тромаво, не знам дали мога. Примерно бърборя половин час пълни глупости, опитвайки се да опиша чувство някакво и за собствено успокоение точно през три минути питам отсрещния - Абе, разбираш ли въобще що се троша сега тука на съставните си части и що падат болтчета и гайки по пода.
Обаче мисля, че и да не умееш да се изразяваш дори, те разбрах. Ето сега знам за тая Наталия. И за тоя Руфо.
През цялото време се шегувам. Та, да, мисля, че мога да опиша чувство. С една дума. Например думата тъга. Аз я разбирам, ти също. Думите сами за себе си са си некви чувства - гняв, шега и други думи.
Ама не му вярвам на това съвсем. Само наполовина, както и на теб повярвах, но пак само с толкова.
Re: Аз пък знам, но само наполовина
това, което ми е неприятно у теб, е твоята невероятна упоритост да поддържаш пред самата себе си този смешен имидж на непукизъм, на желязна лейди, която е над чувствата, която е винаги права, която е по-умна от другите и прочее и прочее. правиш го по такъв нелеп начин че се ядосвам когато те чета.
естествено не мога да не се замисля с какво твоята виртуална личност успява да привлече вниманието ми. единственият безпристрастен отговор който мога да си дам е, че в това твое поведение виждам нещо от себе си.
чудя се и защо пиша това, може би защото всички хора, не само ти и аз поддържаме пред самите себе си някакъв "имидж" опитваме се да се убедим сами, че сме нещо различно от това, което всъщност сме. забелзал съм го у почти всички, но го видях едва след като го открих у себе си.
замисли се по въпроса
тогава може и да пробваш да напишеш нещо, което не отговаря на типичния ти "стил" и да прозреш колко глупаво изглежда.
не знам, може би го правиш с други никове, във всеки случай пробвай го и тук, а и в реалността
понеже усещам каква е естествената ти реакция в момента, можеш да преброиш до 10, да се върнеш в началото и да се опиташ да прочетеш всичко пак безпристрастно
успех
естествено не мога да не се замисля с какво твоята виртуална личност успява да привлече вниманието ми. единственият безпристрастен отговор който мога да си дам е, че в това твое поведение виждам нещо от себе си.
чудя се и защо пиша това, може би защото всички хора, не само ти и аз поддържаме пред самите себе си някакъв "имидж" опитваме се да се убедим сами, че сме нещо различно от това, което всъщност сме. забелзал съм го у почти всички, но го видях едва след като го открих у себе си.
замисли се по въпроса
тогава може и да пробваш да напишеш нещо, което не отговаря на типичния ти "стил" и да прозреш колко глупаво изглежда.
не знам, може би го правиш с други никове, във всеки случай пробвай го и тук, а и в реалността
понеже усещам каква е естествената ти реакция в момента, можеш да преброиш до 10, да се върнеш в началото и да се опиташ да прочетеш всичко пак безпристрастно
успех
Re: Не 10, а 11 пъти четох и броих до 1002
Абе, не успях да се трогна нещо много дълбоко от това, което тук си написал за скромната ми персона, ник, стил и тем подобни, както казваш ти и причие, и прочие. И такива неща.
Даже и аз не знам що го пиша това.
Но кво ти пука ква съм и дали някой си друг бил същия, малко по-различен, малко по-инакъв, малко по-какъвто и да било.
Не ме интересува, че не харесваш стила ми. Какъв си ти също не ме интересува. Не ме интересува, сиви, какво, според теб, трябва да опитвам или да не опитвам и да прозра след това дали предишното, следващото или това по средата, ще е повече или по-малко нелепо или смешно.
То си е такова каквото си е. Не може да бъде по-различно, защото не зависи от теб. И нищо не ща да пробвам. С други думи ти казвам - ами нищо не ща да правя.
Въобще кво ти дреме?!
Ох, дори не успях да го докарам тоя постинг почти толкова дълъг колкото твоето писание. И ся ще следват некви глупости...
Даже и аз не знам що го пиша това.
Но кво ти пука ква съм и дали някой си друг бил същия, малко по-различен, малко по-инакъв, малко по-какъвто и да било.
Не ме интересува, че не харесваш стила ми. Какъв си ти също не ме интересува. Не ме интересува, сиви, какво, според теб, трябва да опитвам или да не опитвам и да прозра след това дали предишното, следващото или това по средата, ще е повече или по-малко нелепо или смешно.
То си е такова каквото си е. Не може да бъде по-различно, защото не зависи от теб. И нищо не ща да пробвам. С други думи ти казвам - ами нищо не ща да правя.
Въобще кво ти дреме?!
Ох, дори не успях да го докарам тоя постинг почти толкова дълъг колкото твоето писание. И ся ще следват некви глупости...
Re: Не 10, а 11 пъти четох и броих до 1002
като си толкова незаинтересувана защо изобщо си правиш труда да ми отговаряш?
естествено че не мога да те променя, казвам ти това, което виждам, защото някои неща се виждат по ясно отстрани май :))
но да ти кажа честно определено забелязвам някакъв прогрес в стила ти :)
брей!
естествено че не мога да те променя, казвам ти това, което виждам, защото някои неща се виждат по ясно отстрани май :))
но да ти кажа честно определено забелязвам някакъв прогрес в стила ти :)
брей!
