СТРАХ

когато бях на 7-8 годинки се страхувах,
когато седейки още във ваната,
и баба издърпваше запушалката,
че ще изтека заедно с водата, по канала..

сега се страхувам,
със същата сила,
че това никога не може да ми се случи
вече

kakvo li iskash da ni kazesh s tova...?
da ne bi da si ot tezi koito sa baby fetish ili kak gi kazvat...oblichat se kato malki deza i iskat da budat tretirani kato takiva....

eh M. ,kude ti otide akula i na teb ....iska da kaje neshto ama neka i daden vuzmojnost za 2ri opit, ah ..... hahaha

ps niamam ti novia adres i imam veche kvo da kaja,are ti drasni ,mmmmmbye :)))

don't go sentimental on me now ST

Страхувах се да бъда сама, преди да се науча да харесвам себе си

Страхувах се от грешка, преди да разбера, че греша само , когато не опитвам.

Страхувах се от мнението на другите, преди да науча, че хората ще имат мнение за мен винаги.

Страхувах се от болката докато научих, че тя е необходима за съзряването.

Страхувах се от истината преди да видя грозотата на лъжата

Страхувах се от съдбата, преди да разбера, че имам силата да променям своя живот.

Страхувах се от омразата преди да видя, че това е нищо повече от невежество.

Страхувах се от любовта преди тя да докосне моето сърце , превръщайки мрачното безличие в безкрайни слънчеви дни.

Страхувах се от бъдещето докато разбрах, че животът просто запазва най-доброто.

Страхувах се от миналото , преди да разбера, че то не може да ме наранява още дълго.

Страхувах се от тъмното, преди да видя красотата на звездната светлина.

Страхувах се от светлината, преди да науча, че истината ми дава сила



Страхувах се от промяната, преди да видя как най-красивите пеперуди претъпяват метаморфози преди да полетят.

maybe for me...

The music...

sega ako mozesh taka da formulirash i "ne me beshe strah kogato....."

tuka si mi e, spok....takova mi e chuvstvoto za humor...

Не ме беше страх да сънувам, когато
от един момент нататък сънищата просто спряха да ме спохождат..

===
Не ме беше страх ..и пак не ме е , щото вече съм:

една луда, луда гъба

Не се страхувах от смъртта, когато я желаех.

Не се страхувах от раздялата, когато знаех,че ще има среща.

Не се страхувах от истината, когато я казвах на себе си.

Не се страхувах от завистта, която изпитвах, защото тя ме караше да работя над себе си.

Не се страхувах от чувствата си, когато бях уверена в тях.

Не се страхувах да бъда срещу всички, когато знаех, че съм права.

Не се страхувах да бъда уверена в себе си, когато трябваше да бъда такава

Не се страхувах от грубостта, защото знаех, че тя е другото лице на безсилието.

Не се страхувах от страха, защото знаех, че мога да го преодолея.


Не се страхувах...и не се страхувам все още.


His Paradise...

Чудесно казано!

Не всяко злато сияе....

Eh.., Lessy!
Zapo4vam da te haresvam vse pove4e s tezi neshta,
koito pishesh!
I znam, 4e ne si ti avtorat, no taka dobre gi
podbirash, 4e vsjaka dumi4ka e sas strahotna to4nost
i tejest na mjastoto si. A nali znaesh, 4e ponjakoga
nai-trudnoto neshto, nai-nai-trudnoto e da otseesh
nai-tzennoto ot bezkrainite kupishta "material"-
v slu4aja literaturen.
Vseki si ima svoja 4ar!