de

не зная как изглеждаш ти
не зная твойто име
жена на моите мечти
аз моля намери ме

теб много дълго време търсих
през пролет лято зима
но вече силите ми свършина
и шепна намери ме

духът ми е сломен и аз
не вярвам че те има
и целия скован съм в мраз
ела и прегърни ме

душата ми е в мътен здрач
главата в облак димен
в очите се спотайва плач
ела и целуни ме

живея като в гаден сън
и пиша тъжни рими
живея уж но мъртъв съм
ела и съживи ме

Moje bi triabva oshte da t#rsish...

A mozhe bi ne triabwa? Mozhe bi sym nameril?
Mozhe bi? Mozhe homo?
Anyway.
No more mozhe bi's.

WAR.

Anyway.

Разбра ли сега как се чувстват някои след твоите постинги от този вид? Онова горе не съм го писал аз, но съм сигурен, че е написано, за да предизвика точно тази реакция у теб. Дали ще се поддадеш си е твоя работа.

A ti razbra li kak se chuwstwam az ot godini nasam? Predi biah takyw - kato w stihotkrowenieto. Weche sym... znaesh kakyw. I shte si ostana gad. Pisano e, zashtoto e taka - ubiwai, za da ne te ubiwat.
Az shte ubiwam.

Anyway.

Изборът си е твой. Само не разбирам защо тогава се мръщиш срещу хората, които открито ти показват, че не те харесват. Те са в положението, в което си бил ти. И да убиваш и да си най-силният, и да си най-оцеляващият, какво от това? Не те харесват такъв и толкоз. И аз не те харесвам такъв, макар че това няма никакво значение.
Приказка да става.

Лесна работа,
Избираш си най-добрата точка на очакване и зачакваш. Абсолютно сигурно е, че ще мине оттам.
Само, ако и тя не е приложила същата тактика...
Тогава ще трябва ти да я откриеш в нейната точка на очакване.

Каквато и тактика да избереш, разминаването ти е в кърпа вързано, само при условие, че тактиките се променят периодично.

Въпросът е да не се дреме в момента на разминаването

Ne razbirash li?? Zashtoto togawa, koagto biah mil, kogato se staraeh da ne obizhdam, da ne naraniawam - predi godini - te PAK mi pokazwaha, che ne me hareswat. I me naraniawaha.
Ne sym izrod ot wcera, no ne sym izrod po rozhdenie!!! :(((((

Po-dobre nehareswan, no oceliawsht, otkolkoto nehareswan, no umirasht. Zyb za chene, oko za dwe. Put the lights off.

Anyway.

Ne, towa w stihcheto e umriala rabota. Nihil - nihil - nihilist.
Dreme mi dali shte dremia.

Anyway.

Трагична мелодрама!
- при малкия добър и непоръбен Начко, както си дращел стихченца, дошъл лош батко, не ги харесал и го оплюл, та дребното пале пораснало като зъл и подъл пес, приритващ в каишката на черепа си.


В играта на роли между хората, съм отбелязвала следното :
Като нямаш силици да мязаш на благороден, още по-трудно е да се вживееш в образа на гад.

.

много неприятни начини за събуждане
Събуди се сам, за да не те събудят другите

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

E, wazhnoto e, che ne mi puka osobeno melo li e ili drama, osobeno w twoite ochichki.
I... werno sym neporyben, da se eba w neporybenia malyk Nachko.

Obache ne si ti chowekyt, koito shte reshawa kakyw sym. Dori i sled kato zawyrshish prawoto si. Hubawo e da ne zabrawiash. E, mozhesh, razbira se, da dawash mnenie, no az niamam protiw - swiknal sym da slusham wsekakwi.
Kwiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii!!!!!!

Anyway.

Wazhnoto e winagi da sym w systoianie da zaspia.

Anyway.

mnogo typo. dokato temata stoeshe anonimna, everybody - pass. posle, kato kazah dwe dumi - rekontra.
brawo be :))) kucheta na Pawlow :))) az li sym washata lampichka?
ami ako ne swetna?
shte si ostanete pass.
bez mozychna deinost.
e, blagodarete mi se, che poniakoga wi razmyrdwam siwite kletki :)))))))
ne che towa sym imal za cel, kogato kazah ot kogo e wsyshtnost temata, no taka izleze - chak togawa se aktiwizirahte.
koeto gowori mnogo losho za was.
i za men.
XAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXA :))))
dano pone edin ot wsichki, koito mi pisaha tuk, se useti kolko mnogo se e izlozhil.
myde... pardon, bydete spokoini - weche shte puskam temi samo za whiskey & peanuts. znam, che tam ste mnogo silni.

Anyway.

Най-накрая си прозрял истината.
Наранявай, за да не бъдеш наранен...

***
Не ме докосвай -
не, не ме докосвай,
а само се в зениците ми
черни като въглен вгледай,
за да зърнеш
как пламъкът полека
се разжаря,
за да лумне
и устните изпепели,
а после - да се плъзне
все по-надолу,
по заоблените хълмове.

Не бързай -
моля те, не бързай,
все още рано е
почакай,
нека зазори
и нека вдигне се мъглата
над ирисите ми зелени
като блато,
в което лотосът
притворил е листенца,
в предутринно мълчание,
в очакване да разцъфти.

Сега е време -
слънцето кръстоса меча си
със мрака непрогледен,
в очите ни се плиска тишина.
Ела, вземи ме
в този първи миг
и миг последен,
за да политнем слети
заедно, във вик победен,
към хоризонта - сега ела.
Ела, за да усетим
как догаря във кръвта ни
пожарът от припламващата далнина.

P.S.
Значи ти си бил - спомням си една твоя реплика в Поезия - в знак на благодарност, пък и за да се знае, че пиша тук само с ника си, ти пействам това си ново стихотворение.
Никога не падай духом - когато човек търси, винаги намира.

Късмет, de Profundis!

:))))

И много моля да не ми се правят литературни анализи и т. н. Ще прочета само написаното от автора на темата.
Андарстендвате ли?

Tyrsih maika ti po wsichki uchilishta w grada ti. Utre prodylzhawam. Shte ia nameria. I togawa i tia shte prozre istinata, che e otgledala edna kofti macka.

Anyway.