Могат ли?!
8 отговора
390 прегледа
Могат ли?!
Май не е прекалено приказно тук, защото вещиците са си вещици. Магьсниците - пак магьосници. И въобще всичко е равно на себе си.
А могат ли магьосниците да бъдат мръсници?! Феите курви или нещо по-меко ... проститутки?!
Джуджетата крадци?!
Генов да се уволни?!
Как ми се ще да има и тук такива приказки... Приказки. Да не се бърка с нещо друго.
Съвсем сериозно. Къде да прочета или въобще приказки от тоя вид.
А могат ли магьосниците да бъдат мръсници?! Феите курви или нещо по-меко ... проститутки?!
Джуджетата крадци?!
Генов да се уволни?!
Как ми се ще да има и тук такива приказки... Приказки. Да не се бърка с нещо друго.
Съвсем сериозно. Къде да прочета или въобще приказки от тоя вид.
Аз знам, че нищо не знам!!!
Re: Могат ли?!
не само че може, ами навсякъде около тебе е пълно с такива приказки и ти ги четеш, и те те прочитат непрекъснато..
пълно ли казах?
пфу, грешка на пръстите.
празно е от и поради.
ами нали четеш вестници - точно каквито приказки ти си... олеле, щях да кажа "пожела", без да искам.
надали има малоумник, който би си пожелал такова нещо и то въпреки това непрекъснато се случва.
мдам.
вестниците са... отражение на... какво беше
а тук... и тук така.
отражение на нещо си.
има ли отражение по желание в друго огледало, освен в това вътре в главите ни...
приказните феи не са курви, или нещо по-меко. по-меко от какво?
те са си феи.
магьосниците... ами има ги всякакви.
ама най-магьосническите магьосници не са мръсници. просто няма как да бъдат, защото те правят нищо. толкова са магьоснически. и никога не се сърдят или гневят или... аз скоро ще умра усещам. има други, които мислят, че са магьосници или даже не толкова мислят, колкото така казват. и толкова пъти вече са го повтаряли, че сами са започнали да си вярват. те често се вбесяват от разни неща, най-вече от собствената си некадърност, поради която намразват другите. хора. ама те не са интересни, защото такива ги имаш навсякъде. шеф, който ще ти избоде очите с ръбчетата на ръкавелите си, а в къщи е спихнат като празна торбичка от долнокачествено прясно мляко. инкасаторът, който ти отвинтва бушона и кой знае защо те мрази. някой, който идва и ти тресва един в муцуната, защото си го видял как кьопаво се е спънал и е паднал по гъз, вместо да полети. други.
за какво са ти те и тук?
джуджетата винаги са крадци.
само че тук най-много да ти откраднат лошото настроение и да направят от него цветно хвърчило, което да ти подарят, за да си летиш хваната за крайчето на връвчицата му. чудя се защо така ми се плаче. могат да откраднат и гъделичкавите места под коремчетата на мъхнатите земни пчели и да ги лепнат между примигването на звездите, така че луната да киха смешно цяла нощ. могат толкова много неща...
другите джуджета, тези от отраженията във вестниците, могат да ти откраднат къщата, детето, съня, зеленото от дърветата... да ти откраднат истината в пожеланието "добър ден" така, че да се окаже, че винаги, когато го казваш някому си излъгала. от тези джуджета имаш много и навсякъде, защо ги искаш и тук
генов... генов си е генов тук.
ти какъв го искаш генов
костилката от праскова все още не е покарала мощни корени. всеки ден проверявам и нищо. и здравецът крее като двуглава зелена принцеса в глинена кула без врати, само с един кръгъл прозорец към небето, засипан с пръст.
никога няма да повярвам когато някой твърди, че няма сребърен дракон. колкото и силно да крещи и колкото и време да се занимава с това.
време...
...уважаеми източногермански туристи, времето е слънчево и ясно. ние сме в модерен автобус "неоплан", двуетажен, с климатична инсталация. правим този тур, за да опознаете нашия китен град. в момента сме се запътили към хотел "чайка", бялото пиле на нашата морска столица, където ще проведем нашата първа закуска. моля, по пет марки на екскурзовода за покриване на разноските по транспорта и ...
...драги курортисти, след закуска ще посетим златния плаж моля за по оскъдно облекло поради високите температури и по 13 марки за влакче превоз и по 25 марки за екскузовода. при качване за посещение на плажа на стъпка по 50 пфенига , консумацията на ободрителни напитки се заплащат на бара ...
и...
пълно ли казах?
пфу, грешка на пръстите.
празно е от и поради.
ами нали четеш вестници - точно каквито приказки ти си... олеле, щях да кажа "пожела", без да искам.
надали има малоумник, който би си пожелал такова нещо и то въпреки това непрекъснато се случва.
мдам.
вестниците са... отражение на... какво беше
а тук... и тук така.
отражение на нещо си.
има ли отражение по желание в друго огледало, освен в това вътре в главите ни...
приказните феи не са курви, или нещо по-меко. по-меко от какво?
те са си феи.
магьосниците... ами има ги всякакви.
ама най-магьосническите магьосници не са мръсници. просто няма как да бъдат, защото те правят нищо. толкова са магьоснически. и никога не се сърдят или гневят или... аз скоро ще умра усещам. има други, които мислят, че са магьосници или даже не толкова мислят, колкото така казват. и толкова пъти вече са го повтаряли, че сами са започнали да си вярват. те често се вбесяват от разни неща, най-вече от собствената си некадърност, поради която намразват другите. хора. ама те не са интересни, защото такива ги имаш навсякъде. шеф, който ще ти избоде очите с ръбчетата на ръкавелите си, а в къщи е спихнат като празна торбичка от долнокачествено прясно мляко. инкасаторът, който ти отвинтва бушона и кой знае защо те мрази. някой, който идва и ти тресва един в муцуната, защото си го видял как кьопаво се е спънал и е паднал по гъз, вместо да полети. други.
за какво са ти те и тук?
джуджетата винаги са крадци.
само че тук най-много да ти откраднат лошото настроение и да направят от него цветно хвърчило, което да ти подарят, за да си летиш хваната за крайчето на връвчицата му. чудя се защо така ми се плаче. могат да откраднат и гъделичкавите места под коремчетата на мъхнатите земни пчели и да ги лепнат между примигването на звездите, така че луната да киха смешно цяла нощ. могат толкова много неща...
другите джуджета, тези от отраженията във вестниците, могат да ти откраднат къщата, детето, съня, зеленото от дърветата... да ти откраднат истината в пожеланието "добър ден" така, че да се окаже, че винаги, когато го казваш някому си излъгала. от тези джуджета имаш много и навсякъде, защо ги искаш и тук
генов... генов си е генов тук.
ти какъв го искаш генов
костилката от праскова все още не е покарала мощни корени. всеки ден проверявам и нищо. и здравецът крее като двуглава зелена принцеса в глинена кула без врати, само с един кръгъл прозорец към небето, засипан с пръст.
никога няма да повярвам когато някой твърди, че няма сребърен дракон. колкото и силно да крещи и колкото и време да се занимава с това.
време...
...уважаеми източногермански туристи, времето е слънчево и ясно. ние сме в модерен автобус "неоплан", двуетажен, с климатична инсталация. правим този тур, за да опознаете нашия китен град. в момента сме се запътили към хотел "чайка", бялото пиле на нашата морска столица, където ще проведем нашата първа закуска. моля, по пет марки на екскурзовода за покриване на разноските по транспорта и ...
...драги курортисти, след закуска ще посетим златния плаж моля за по оскъдно облекло поради високите температури и по 13 марки за влакче превоз и по 25 марки за екскузовода. при качване за посещение на плажа на стъпка по 50 пфенига , консумацията на ободрителни напитки се заплащат на бара ...
и...
Re: Могат ли?!
Добре, де. Ясно.
Излиза, че на мен не са ми нужни неща, които не съществуват. И да повярвам в някоя приказка не ми е толкова лесно.
А освен това - сребърни, златни, неръждаеми или каквито и да било дракони няма. Има такива под формата на хвърчила, имало е такива едно време вероятно. Но сега няма. Няма нито добри магьосници, нито феи. Не знам дали разбираш, но такива неща наистина не съществуват. Те са като мехури от сапуп - пуф и край.
Пардон, само тук ги има. Възрастни хора седят от двете страни на кълбо от жици и вярват, че има приказки?! Или просто си ги измислят. Егати и измамата. Защото това свършва, нали?! Нашите, тук разказани приказки, писани от възрастни хора изчезват. Евентуално, възможно е да бъдат разказани на някое дете, което да им вярва и то да разказва и тем подобни. Но това не е животът на тези приказки - днес, когато ти отвиват бушона, утре, когато някой тъпак ти кресва, защото си го видяла как се подхлъзва на обелките от банан - те просто, приказките, се самообесват, пият цяла шепа приспивателни, добавят към тях две три дози коняк и... знаеш кво следва. Дано въпросните приказки имат съседи...
В този смисъл, ако сме истински, магьосниците са мошеници. Аре, феите може и да не са курви или проститутки, а да са на опашка пред бюрата по труда.
Приказките, мисля, са отдавна спихнало кисело мляко, ако кихнеш и се стреснеш. И се оказва, че тези приказки са си просто една - уф, как да кажа - някаква настинала наша илюзийка, игричка, думички.
Ами, защо са ми такива приказки?! Като вече отдавна зная, знаеш, знаем, че дракони няма и тва си е.
И никак, ама никва поезия няма в това да кажеш, сега, а и вчера бе така, че някои си били пораснали деца. Дрън-дрън.
Приказките за пораснали деца са по-малоумни от истинските приказки за деца.
И защо, аджеба, все пак си разказваме ние приказки?! Защо ние си ги разказваме?!
Защото не са ни разказвали приказки едно време?! Защото някаква носталгия, защото си въобразяваме, че наистина, бе - ский, здравецът е зелено чудовище. Или защо. Тези приказки, разказани тук, са криви, сакати, слепи и прочие, просто защото тук няма деца. Така си мисля. Ама лапешони на по пет, шест години, които да ги прочетат или да им бъдат разказани.
И чете чича ти Генов, Иванов или някой друг, почесва се и казва - Ехехе, а като бях малък. Ама на кого го казва.
Затова и малоумно попитах, и то сериозно, как изглеждат приказките, ако си представим, че магьосниците съществуват сега, а не преди 10, 20 или едиколко си години. Как изглеждат порасналите магьосници?
Или приказките са единственото нещо, което никога не се променя. Островче някво. Не знам и затова питам.
А аз, адски стандартното парче винаги съм си мислела, че смисълът на приказките може...
Излиза, че на мен не са ми нужни неща, които не съществуват. И да повярвам в някоя приказка не ми е толкова лесно.
А освен това - сребърни, златни, неръждаеми или каквито и да било дракони няма. Има такива под формата на хвърчила, имало е такива едно време вероятно. Но сега няма. Няма нито добри магьосници, нито феи. Не знам дали разбираш, но такива неща наистина не съществуват. Те са като мехури от сапуп - пуф и край.
Пардон, само тук ги има. Възрастни хора седят от двете страни на кълбо от жици и вярват, че има приказки?! Или просто си ги измислят. Егати и измамата. Защото това свършва, нали?! Нашите, тук разказани приказки, писани от възрастни хора изчезват. Евентуално, възможно е да бъдат разказани на някое дете, което да им вярва и то да разказва и тем подобни. Но това не е животът на тези приказки - днес, когато ти отвиват бушона, утре, когато някой тъпак ти кресва, защото си го видяла как се подхлъзва на обелките от банан - те просто, приказките, се самообесват, пият цяла шепа приспивателни, добавят към тях две три дози коняк и... знаеш кво следва. Дано въпросните приказки имат съседи...
В този смисъл, ако сме истински, магьосниците са мошеници. Аре, феите може и да не са курви или проститутки, а да са на опашка пред бюрата по труда.
Приказките, мисля, са отдавна спихнало кисело мляко, ако кихнеш и се стреснеш. И се оказва, че тези приказки са си просто една - уф, как да кажа - някаква настинала наша илюзийка, игричка, думички.
Ами, защо са ми такива приказки?! Като вече отдавна зная, знаеш, знаем, че дракони няма и тва си е.
И никак, ама никва поезия няма в това да кажеш, сега, а и вчера бе така, че някои си били пораснали деца. Дрън-дрън.
Приказките за пораснали деца са по-малоумни от истинските приказки за деца.
И защо, аджеба, все пак си разказваме ние приказки?! Защо ние си ги разказваме?!
Защото не са ни разказвали приказки едно време?! Защото някаква носталгия, защото си въобразяваме, че наистина, бе - ский, здравецът е зелено чудовище. Или защо. Тези приказки, разказани тук, са криви, сакати, слепи и прочие, просто защото тук няма деца. Така си мисля. Ама лапешони на по пет, шест години, които да ги прочетат или да им бъдат разказани.
И чете чича ти Генов, Иванов или някой друг, почесва се и казва - Ехехе, а като бях малък. Ама на кого го казва.
Затова и малоумно попитах, и то сериозно, как изглеждат приказките, ако си представим, че магьосниците съществуват сега, а не преди 10, 20 или едиколко си години. Как изглеждат порасналите магьосници?
Или приказките са единственото нещо, което никога не се променя. Островче някво. Не знам и затова питам.
А аз, адски стандартното парче винаги съм си мислела, че смисълът на приказките може...
Re: Отговорче)
Такава ли ми е реакцията?! Егати. Добре, де, може и такава да е.
Мен лично, ама наистина лично, въобще не ме засягат тия точно приказки. Просто съвсем честно ме хваща яд, защото имам чувството, че те са неискрени - това е.
И съвсем естествено си казвам тук, каквото си мисля. Ето, например, така:
Представи си. Маса, хора, купон, бири, вина, ракии, салати, смях, сбръчкана сервитьорка, намусен барман, няма столове за всички и изведнъж някой си казва - Абе, прощавай, дай ми тая бира. Налива с пяна или без и изведнъж
- Струва ми се, чи ти си дракон.
Другият осветил достатъчно халби отговаря:
- Да, ама, моля ти се, не искам тук да се разбере.
Е, това е артистично донякъде. На мен, например, ми писва от прекалената артистичност. Много и то. Тук (явно наистина се дразня) се появяват хора от плът и кръв, които толкова убедено твърдят за себе си, че са ветрове, бури, елфове, вещици и преливащи от мед, че си казваш - поне аз - абе това да не е детската артистична школа за бавноразвиващите се от сълзата?!
Такива работи.
И затова ги приказвам такива. Като ще е гарга, поне да е рошава. Ама рошава наистина. Не някакви пет без шест или три без десет и аре, сега ше се разливаме и ще си разказваме, че красавицата, която се била скрила под миндера на 23-33-45 - годишния разказвач, всъщност не е некъв гаден плъх, който ти пречи да заспиш. Нещо такова.
Е, има и хубави приказки, ама пусто що не мога да им повярвам...
Мен лично, ама наистина лично, въобще не ме засягат тия точно приказки. Просто съвсем честно ме хваща яд, защото имам чувството, че те са неискрени - това е.
И съвсем естествено си казвам тук, каквото си мисля. Ето, например, така:
Представи си. Маса, хора, купон, бири, вина, ракии, салати, смях, сбръчкана сервитьорка, намусен барман, няма столове за всички и изведнъж някой си казва - Абе, прощавай, дай ми тая бира. Налива с пяна или без и изведнъж
- Струва ми се, чи ти си дракон.
Другият осветил достатъчно халби отговаря:
- Да, ама, моля ти се, не искам тук да се разбере.
Е, това е артистично донякъде. На мен, например, ми писва от прекалената артистичност. Много и то. Тук (явно наистина се дразня) се появяват хора от плът и кръв, които толкова убедено твърдят за себе си, че са ветрове, бури, елфове, вещици и преливащи от мед, че си казваш - поне аз - абе това да не е детската артистична школа за бавноразвиващите се от сълзата?!
Такива работи.
И затова ги приказвам такива. Като ще е гарга, поне да е рошава. Ама рошава наистина. Не някакви пет без шест или три без десет и аре, сега ше се разливаме и ще си разказваме, че красавицата, която се била скрила под миндера на 23-33-45 - годишния разказвач, всъщност не е некъв гаден плъх, който ти пречи да заспиш. Нещо такова.
Е, има и хубави приказки, ама пусто що не мога да им повярвам...
