Интересна тема

Добре тогава.
От няколко дена мисля мнооооого дълбоко по въпроса...
Познавам един човек, който от малък обичал самолетите. Ама от много малък.
Летището още не било построено. Той живеел близо до мястото, където е то сега.
Гледал как го строят и си мечтаел за самолетите.
Растял и гледал. Всички самолети. Знаел всичко за тях. Можел без да гледа да определи модела на самолета, само по звука.
Мечтаел да лети с тях.
После учил за пилот.
После станал пилот.
После станал самолетен техник, защото вече бил по-възрастен за пилот.
После го пенсионирали, но останал там като художник на хонорар и ги рисувал. Самолетите.
Все още си е там. Дори заплата не му дават.
Просто продължава всеки божи ден да отива на летището, при самолетите си.
Те са в кръвта му.
Целият му живот...
Та си мислех колко му е било хубаво на човека, да си има цел.
И да си я гони.
И да си я постигне.
И да си я задържи цял живот.
Той е единственият, който аз познавам, с толкова ясно определена цел, и толкова от рано намерил я.
Така му завиждам за тая цел!
Представяте ли си колко е хубаво - някои хора от малки знаят за какво са родени...други пък никога не разбират.
Аз вече толкова години почвам ту едно, ту друго и все още не мога да си намеря мястото. Вярно, правя разни неща с хъс и желание, но след известно време разбирам, че не са призванието ми.
Повечето от нас не могат да си намерят мястото и призванието.
А искам.
Много искам.
Да имам цел. Като него със самолетите.
Ама не просто да си набележа нещо и да го постигна, а да го набележа с цялото си сърце.
Дали всички сме родени за нещо?
Дали пък не са само някои родени за точно определено нещо, а другите да сме родени за да прекараме живота си опитвайки всичко?
М?

слънце, за някои хора търсенето на себе си продължава цял живот

Mnogo zavizhdam na hora, razbrali otrano i otkrili celite si.Poznavam malcina.Povecheto se lutame.Dali e zashtoto emocionalnite hora byrzo haresvat neshto i oshte po-byrzo go razljubvat - ne znam.Opravdanija, mai ima.Posledovatelnost njakakva trjabva...no, trudna e tazi rabota...Vsichki sme rodeni za neshto.Ili pone se nadjavam....Hubavo li e da ti se sbydnat mechtite, ama vsichkite?

Знаеш ли завиждам му на този човек...и малко го съжалявам..Завиждам му ,зашото е осъществил мечтите си ..и го съжалявам защото сбаднатата мечта не е мечта...за какво ли мечтае сега??????

znae6 li skapa i az dosta 4esto si mislia po tozi vapros.i az uj sega se zanimavam s ne6to i to kato 4e li mi haresva no ne sam sigurna 4e e tova e moeto prizvanie.ina4e me4ti imam mnogo no ne znam za6to no si mislia 4e pove4eto ot tiah hi4 ne sa realni.i ti kato men se luta6 ot ne6to kam drugo i az taka , opredeleno moga da zaiavia 4e niamam cel v jivota. pone ne e tolkova iasno kato na tozi 4ovek za kogoto govori6.cel ?! kakvo e tova 6toto v kraia na krai6tata vseki se stremi ako ne drugo to pone da ocelee, tova cel li e?a?

ДА.!!!!!!!!!!!!1

Ostanaha mi samo mechtite.!!!

.:))
Оцеляването, не е цел, а призвание.:))

Цел е онова нещо което човек се стреми да постигне.! Макр че бих казал, че мечтите са си цел, макар и някои нереални.:)) Важното е да са мечти.! А когато мечтите станат реалност, то целите се постигат.:)
Иначе не само вие се лутате.. Погледнете около вас, едно 99 % се лутат по живота.! И търсят своите цели.!
А, вие ще ги намерите ли???

Ostanaha mi samo mechtite.!!!

ami nali znae6 koito tarsi namira.

а пък пробвай то от опит глава не боли!

так ли, да не искаш да кажеш, 4е всички мечти са ти са сбъднали.и сега какво без мечти ли си?

Az znaq swoqta cel.
ste q presledwam do kraq na ciwota si.
Move6 i ti lesno da otkrie6 sebe si...
Iska se postoqnstwo i smelost.
Pi6i mi na [email protected]

Много е трудно на всеки един от нас да намери своето място в този голям, голям свят. Истина е, че някои си знаят за какво са родени, а пък други се мятат от начинание в начинание през глава. Но това си е човешко, нали?
Аз познавам много хора, които са се мятали от фиология в медицина, от медицината в хотелиерството и т.н., но никъде не са се задържали за дълго, така че интересната тема не е дилема само за теб.
Единственото нещо, за което си заслужава да се тревожи човек е времето, защото то си върви и никой не може да го спре. Но и това е малък проблем ако си млад /а ти Малко Меденце наистина си млада/. Ще дойде време, когато и ти ще намериш своето призвание и ще си набележиш определена цел.
Така е с всички, само дето тия които си имат цел от малки и прекарат целия си живот в преследването й/щото целта изисква и време, и много усилия/, в края на живота си могат да останат разочаровани от себе си. Да имат чувството, че улисани в преследването на целта си са пропуснали шанса си да живеят, да се забавляват, да бъдат безрасъдно млади и т.н.
Ето това е моето мнение по въпроса - всяко нещо си има две страни - добра и лоша. Но така е с всичко, нали?

/

А, това е за теб - !

Ами ако призванието ти е астро инжинерство, е жалко още не му е дошло времето, а, ако е лов на мамути то безвъзвратно отминало?

Не ми се връзвай.

Az sum roden da opitvam ot vsichko i ne sum dobur v nishto :)
No tova maj e izbora na syrecto mi :))
I za mene e po pravilno :)

No smqtam da se posvetq na Jenata :))
Maj mi zvuchi dosta interesno :))) pochti kato samoletite

Hector