Искам...

Искам да те чуя...
Искам да те видя...
Искам да те гушна...
Искам да прокарам пръстите си през косите ти...
Искам да прокарам ноктите си по гърба ти...
Искам да почувствам дъха ти...
Искам да почувствам кожата ти...
Искам да плъзгам ръце по теб...
Искам да те целувам...
Искам много да те целувам...
Искам да лежа до теб...
Искам да лежа върху теб и под теб...
Искам да бъдеш много нежен...
Искам да бъдеш и много див...
Искам да ти се дам и отдам...
Искам да ме водиш в играта...
Искам да забравя коя съм...
Искам да забравя и теб...
Искам да те мразя...
Искам да те презирам...
Искам да се излекувам от теб...
Искам да не си наркотикът ми...
Искам да си сън...
Искам да се събудя веднага...
Искам да не съм слаба...
Искам да съм безразлична...
Искам да ми е все едно дали те има...
Искам да не си моята маскирана верига...
Искам да съм свободна...
Искам да не бъдеш господарят ми...
Искам да не си и робът ми...
Искам да те няма...
Искам те...
Искам те...
Искам те...

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

Призовавам дима на вулканите и на цигарите
колелцата от дим на луксозните пури
призовавам любови и влюбени
призовавам и живи и мъртви
призовавам и живи и мъртви
призовавам гробарите призовавам убийците
призовавам палачите зидарите и архитектите
убийците
призовавам плътта
призовавам онази която обичам
призовавам онази която обичам
призовавам онази която обичам
..............................................................
при зова ми потръпва плътта
само тази която обичам не чува гласа ми
само тази която обичам не чува гласа ми
само тази която обичам не чува гласа ми

Р.Д.

tova mi napomnia na edna pesen na Milena :)
iskam, iskam, iskam, iskaaaam i vse taka zaspivam

Е точно за Милена не съм си мислела, докато го пиша...

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

Колко е истинско... Чак ти става тъжно...

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

Искам да си наистина такава.

PS.Какво странно нещо са тук изявяващите се.Ако някой вземе, че се изцепи с някой глупост, ще блокират сайта.Ако обаче някой вземе, че каже нещо смислено и те са тотално неподготвени.
Къде е оня дето ще ни оправи всичките?Къде е?

Ти по 24 часа ли правиш обобщения или само като влезеш тук?

Имам и други мероприятия.
Ей сега обаче ще наискачате отвсякъде.Това е национална черта.Българинът хем мрази да го поучават, хем много обича да учи другите.Нещо лошо ли казах?Похвалих я Графинята, синята кръв си личи и ви се чудя къде сте цял ден, та не сте взели отношение.Но ето сега разбрах къде сте били.Чакали сте ме в засада.Да видим този път дали някой ще каже нещо смислено.

Ето колко просто било.Ами така де.Да видим и някоя нормална, човешка реакция.Подчертавам - нормална.

чакахме в засада да видим дали някой ще ни даде НАЙ-СЕТНЕ нареждане на какво да реагираме и как.
И да видим дали има хора, които не усещат кога трябва да замълчат с уважение, за да не разводнят малкото хубави казани неща. Оказа се, че има.

Благодаря. Необременените също си личат от далече. Най-вече по това, че имат склонност да обременяват заслужилите...

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

А защо не казваш нищо за написаното?

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

давам целувките си
давам прегръдките си
давам танците си
давам ги на тази, която ме обича
давам усмивките си
давам смеха си
давам ги на всички, които ги заслужават
давам ги и на тези, които не ги заслужават
давам магиите си
давам любовта си
давам силата си
давам живота си
давам душата си
давам ги на тази, която обичам
давам ги за тази, която обичам
давам ги без да искам нищо
давам ги защото ги заслужава
давам ги защото аз решавам на коя да ги дам и коя ги заслужава

искам да раздавам всичко което имам...
но не на теб...
искам да раздавам на тези, които имат нужда дори и да ги е срам да поискат
на тях ще дам всичко, което имам, нека те преценят дали е малко или нищо

Най-накрая ми просветна /благодарение на теб/ какво трябва да правя.Като видя нещо хубаво ще си мълча, за да не го разводнявам.Ако обаче видя някоя простотия, тогава жална й майка.Ей, че то било много лесно да се разберат кои са най-големите простотии в дира.Колкото повече мнения, толкова по-голяма простотия.Ами аз, ако не искам да взимам отношение по отношение на простотиите, защото ме обременяват, ще трябва да си мълча и туй то.
А бе, къде е оня дето щеше да ни оправи всичките?Особено някои.Защо все го няма, когато е най-нужен?

Точно реших, че някой иска да се раздаде... пък то се оказа, че не на мен... Отдръпвам си протегнатата ръка...

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

и на мен ми просветна. Значи, ти имаш право да избираш за себе си и за другите на какво да реагираш/т, а ние имаме право да те слушаме. Пу, най-сетне да получа ясна директива свише, а не да се щурам да мисля сама... А ти не се ли обременяваш от толкова много права?

Извинявай, Графиньо, че така ти окепазихме темата. Но мисля, че самата ти едва ли ще се зарадваш на организирани аплодисменти, та ако ще да са дирижирани от твой почитател. Щеше да напомня на колективно посещение на войници на опера.
Аз поне замълчавам. Според мен си написала нещо силно и всяко ахкане и охкане ще прозвучи като кудкудякане. Лично мнение (извинявам се на Необременен за дързостта).

Лека нощ.

не е това начинът
да поискаш

а и не е хубаво
само да искаш
особено когато
не знаеш защо го искаш

Искаш ли.
Искаш ли добрият Господ да го остави на пътя ти?
Искаш ли нещото в теб да потрепери,да го познае, него, онзи, зазиданият в паметта на клетките, очакваният през годините на пустотата и пропилените животи?
Искаш ли тишината в тебе да расте, да те изпълва възбуждащата тревога на очакването, радостният порив на надеждата, театърът на развихреното въображение?
Искаш ли да се почувстваш като една, която е Избрана, която е Посочена, която минава през затихващия и замиращ в преклонение и възхита свят?
Искаш ли да бъдете сами в самия център, в самото средоточие на недостигащата до вас многопъстра суматоха на системата, на галактиката и на всемира?
Искаш ли да се почувстваш внезапно слаба, обезоръжена, пропадаща в неудържимия порив на желанието?
Искаш ли ръката му да отключи всичко заключено в теб, да те поведе през ароматните, замайващи поляни на чувственото, през всичките измислени от влюбени игри и всичко, дори и най-потайното, да бъде окъпано в благата светлина на целомъдрието?
Искаш ли да се сгушиш в неговата сила, да пропадаш отново и отново в нея, да се изгубиш в лабиринта на насладата, да усетиш полъха от крилата на прииждащите ангели и там, в разтърсващата, благодатна кантата на финалния акорд, да предадеш на възродената Вселена онази енергия, която движи от вечността към вечността безсмъртния й механизъм?
Искаш ли в покоя на отмалата да посрещнеш надигащата се доброта, да притихнеш в хармонията на преродената ти същност, в изяществото на изживяното?
Искаш ли в календара на прииждащото време самотата ти да не бъде вече толкова самотна, денят ти толкова отчайващо празен и бъдещето толкова безсмислено?
Искаш ли?

Браво! Написаното е поне две класи над това,което се изписа тук.Интересно,дали е точна в отговор на посредствените писания на претендентката за синя кръв или е готово произведение.Ако е първото жалко
за автора:-((((