Разум и чувства

Дълго се колебаех дали да пиша, дълго умувах дали това е правилния клуб, дали си заслужава и какво точно очаквам от публикуването на цялата история. Тежи ми, просто ми тежи. Може би ми е писнало да бъда силна или по-скоро постоянната игра да изглеждам такава. Объркана съм. Много.
Винаги съм казвала, че не мога да обичам. Всъщност не съм го казвала, на никого, знам че е така, чувствам го. Има нещо в мен, което ме пази. Зная какво е - прекалено дълго се учех да не допускам да бъда наранена. Изграждах защитната си стена ден след ден - не се влюбвай, не вярвай. Не допусках да разкрия чувствата си, за да не изглеждам слаба…..пред кого, обаче….Така убих себе си. Сега се опитвам да не се самосъжалявам, но не съм убедена, че успявам. Глупаво ми е, че сама си го направих. Опитвам се да не живея с миналото, да гледам напред……Понякога забравям….Или по-скоро се опитвам да забравя, че не съм забравила. Казвам си, че най-вероятно си внушавам, че не съм срещнала правилния човек и че един прекрасен ден всичко ще се окаже само кошмар. Че сърцето ми отново ще бъде свободно….да чувства….
Най-странното в цялата история е, че не съм сама, имам приятел, достатъчно мъже, които ме харесват. Проблемът, който ме провокира да напиша тези редове съществува от повече от година, но напоследък стана непоносим, болезнен, адски объркващ. Става въпрос за моят бивш приятел. Аз бях причината да се разделим преди повече от 2 години. Всичко беше наред, не съжалявах, че съм го напуснала, когато чувствата ги няма е по-добре всичко да свърши, отколкото лъжата бавно да убива и двама ни. Не, няма противоречие - привличане, привързаност, но не и истинска любов. Но…От известно време постоянно мисля за него. Спомените ме изгарят. Не мога да мисля нормално, в главата ми е само неговото име. Цялото ми същество го вика, търси, обожава. Той изпълва сънищата ми, краде от спокойствието ми, разрушава смисъла на всичко, което правя. Липсва ми безумно, отчаяно, безнадеждно…….
В един момент реших да събера всичките си мисли и да се преборя, да си дам обяснение за тези внезапно възникнали чувства, да намеря провокатора им - чувството за вина, че съм го наранила, собственическо чувство, суета. Може би това е наказанието ми, заради чувствата, които съм наранила и на които не съм отговорила. По дяволите! Никога не съм се чувствала толкова объркана, неспособна да се справя, толкова безпомощна. Може би ме е страх да си призная, дори пред себе си, че наистина го обичам. Може би съм прекалено горда, за да призная, че съм победена, че стената, която толкова дълго градих, рухна изведнъж и с нея целият ми програмиран, без сътресения, разумен свят.

Желая ви приятен ден и много щастие!

Дали ако разбереш защо чувстваш това, ще престанеш да се измъчваш? Ти самата сигурно го знаеш, и дори си го казала.... страх те е да не те наранят... мислиш си и дори се ужасяваш че не можеш да обичаш... Можеш, но си избрала да обичаш този който го няма и вече не може да те нарани... А ако се замислиш, сигурно ще разбереш че този който обичаш сега, всъщност е някой измислен от теб... събрал е в себе си всичките онези неща, които тогава не си направила, а сега си мислиш че е можело другояче... Имаше една песен преди време... в която някой умоляваше любимата си да склони глава на неговото рамо, защото иначе "огън ще остане, и ще ни гори... "
Но не трябва да се връщаш към миналото.. никога... Опитвала съм да търся нещо, което съм си мислила, че съм пропуснала, но то просто вече го няма.. Сама ще се нараниш, когато го разбереш...
Ако можеш да промениш нещо в настоящето, направи го... в миналото само търсим убежище от днешните си проблеми. Просто не си срещнала човека, в когото можеш да се влюбиш, не е бил и предишния ти приятел.. тогава никакви защитни стени не помагат, просто се хвърляш в пропастта, налсаждаваш се на полета и се надяваш да оживееш като паднеш долу...

Ей, ти си щастлива, ти обичаш. Не в миналото и не в бъдещето. В безвремието. Сигурно и той. Иначе отдавна да си го забравила. Спряла си мига. Радвай му се. И направи така, че да не боли. Никого от двамата.

Благодаря за отговорите. Наистина имах нужда да чуя мнение, каквото и да е то, защото този кошмар наистина не мога да го преживея сама. Не и този път. А не бих желала да разказвам на приятелите си. Ето пак, страха от предателство. Не мога да кажа, че съм била предавана някога. Когато все пак се случва, аз просто съм подготвена, не съм изненадана. Добре, това няма значение.
Ще ми се да можех да реша кое от двете мнения да възприема. От една страна си казвам, живота е кратък, обади му се, приеми отговора му, какъвто и да е той, но поне ще знаеш, че си опитала да бъдеш щастлива. Но не. Никога няма да го направя. Не мога. Глупава гордост! Някои хора никога не порастват, затъват все по-дълбоко в собствените си страхове и се задушават в предразсъдъците си.
Дали някога ще порасна???

Защо след като осъзнаваш че това е глупаво пак продължаваш?
И въобще за каква гордост става дума? Да признаеш на някого че го обичаш?
Да признаеш на себе си че обичаш?
Защо една болка трябва да се заменя а друга?
Не е ли точно сега момента да пораснеш както казваш?
Помисли над това!

Обичайте се всички

Тя може да принесе в жертва всичко !

don't waste my time - waste yours !

Това си е твоя работа но май доста те мъчи този проблем моето мнение е че трябва да зарежеш този които не е за тебе и да се обадиш на човека които обичаш защото маи си разбрала какво е да обичаш това понякога е срещу много принципи и правила които сме си изграждали с времето на не си струва любовта да се пропилява заради това.Принципите и правилата си ги променяме според обстоятелствата но любовта тя идва веднъж до три пъти в живота според мен наи щастливи са тези които хванат първата тя е наи красивата

Za pyrwoto mnenie.:))
Hej krasawice... Не е важно, кой път ще избереш. Нали затова са мечтите да стават реалност. Можеш да му се обадиш като си мечтаеш да ти каже ДА.:) Или да не му се обаждаш, и да се надяваш.:) да се случи всичко отначало, и да се надяваш да не повтаряш грешката си. Сега сигурно малко тъпо ви звучи, ама аз не мога да мисля вместо. вас. Опитвам се да мисля, но може и да не е истинско.
Все пак, шанса е 50/50 % ако му се обадиш, а ако не му.:)) е 100 % че ще срещнеш нова лубов.:)
Е, пък ако си от София, обади се.:)) Ще обсъдиме нещата по обстойно на по количка.!!:))
Чао на всички за сега.!

Ostanaha mi samo mechtite.!!!

Wsyshtnost ti ne go obichash chak sega.
Chak sega ti iskash da bydesh obichana prosto.
Towa samo te wryshta kym nego.
Spokojstwieto na minaloto sys syotwetnata doza idealizacia wyw wremeto razbira se.
Winagi e po-lesno da se ostawish da te obichash, otkolkoto da obichash sam.
Poprochetuh tuk naposledyk ... Hora razni, misli razni ... :)
Straha idwa kogato ti lipswa chuwstwoto che si obichan!
A stenata triabwa da ja ima - winagi.
Da se opitam li da ti poznaja zodiata?

Anita..
Az obiknovenno ne davam suveti a izkazvam mnenieto si i koito smiata, che ima neshto ot moeto mnenie ,koeto moje da mu posluji ili da go nakara da se zamisli ..da go polzva ..koito ne moje puk..e chul oshte edno mnenie..No v tvoia sluchai shte ti kaja che prosto ne triabva da propuskash shansa si..Triabvalo ti e malko vreme i malko distancia za da mojesh da osmislish chuvstvata si kum tozi chovek..malko vreme za da smelesh kakvo e toi za teb i da uzree v tebe misulta che tova e choveka koito si tursila..Ne e sluchaino che sega mislish za nego..
Taka che go potarsi ..i dano ne si zakusniala..Ne ostaviai shtastieto da se izplazva megdu prustite ti samo ot strah da ne si naranena...Lubovta e bolka ,muka no i mnogo radost...Za da ia izjiveesh triabva da i se otdadesh i da ponesesh ranite...
Jelaia ti mnog shtastie.....................MNOGO!MNOGO!

Въпреки че ситуацията, в която аз се намирам, е доста различна от твоята, толкова много ми приличаш на мен самата, че чак потръпнах.....
Мога само да ти кажа, че от опит знам, че когато най-накрая се предадеш и позволиш на "стената, която толкова дълго си градила, да рухне изведнъж и с нея целият ти програмиран, без сътресения, разумен свят", ще откриеш, че се чувстваш по-ранима, но по-щастлива...и всъщност много по-неуязвима от преди. Парадоксално е, но нали мокър от дъжд не се бои...Аз поне сега се чувствам по-добре - е, да, случва се място да не мога да си намеря, ама за какво ми е целия този разумен, контролиран, без сътресения живот - мъртъв живот...Любовта сякаш ти намества личността и те кара да усещаш - без нея сякаш живееш под упойка - не чувстваш нито болка, нито удоволствие...
Въпросът за мъжете е деликатен...от една страна е малко некоректно спрямо сегашния ти приятел - все пак той няма никаква вина, че ти сега чак си се усетила. От друга страна, ако не направиш нищо, ще почнеш да зацикляш и да се вкопчваш в образ, който може и да не съществува вече. Казано още по-директно, старият ти приятел може да се е променил, оженил...не знаеш какво ще свариш, ако го срещнеш сега. Затова може би си заслужава поне да му се обадиш - това е единственият начин да "тестваш реалността" - може да се окаже, че не обичаш него, а някаква измислена от теб представа за него или пък спомен, който вече не съществува. Няма как да знаеш, ако не провериш. Малко е рисковано, но в сегашната ситуация рисковете са много по-големи...
А това за гордостта, извинявай, ама са тинтири-минтири - чист гевезлък! Да кажеш, че обичаш някого, ама не можеш да му се обадиш от гордост, означава, че просто не го обичаш така, както твърдиш - сори, но по този въпрос съм категорична!!!! Каква е тази гордост, която може да надвие над любовта? И каква е тази любов, която може да бъде надвита от гордост? Гордостта в случая е просто извинение, зад което човек крие страхливост и недостиг на любов - така мисля аз.
Недей така...Остави тези простотии за гордостта на мъжете - на тях това им е любима тема :)))

Извинявам се за забавянето на отговора. Бих искала да благодаря на всички, които изказаха мнението си и съжалявам, че ми е невъзможно да отговоря лично на всеки.
Мисля, че объркването ми ясно е проличало и най-важното за мен е да сложа ред в мислите си, благодарение на вашите мнения. Да дефинирам проблема, който в повечето случаи е голяма част от решението.
Всъщност сега си дадох сметка, че просто се страхувам. Да не бъда отхвърлена може би. Смелостта да кажеш на някого, че го обичаш, да поемеш отговорността за тези си чувства, без значение отговора на отсрещната страна. Много е трудно. Но не невъзможно, струва ми се. Може би трябва да се преборя с дълго наслагваната си предпазливост и да престана да се крия зад думи като гордост, разбиране на света и др., които само извиняват нерешителността ми пред самата мен. Дано успея, дано отворя сърцето си за истинските чувства. Едва ли бих могла да бъда сигурна, че съм се променила като мислене, без да съм го доказала с действия. Не съм сигурна дали моментното ми състояние, тези внезапно бликнали чувства не са само повода, нещо което е трябвало да се случи, за да проумея, че съм на грешен път. Имах нужда да чуя вашите мнения, благодаря още веднъж.
Желая ви много любов и щастие!!!

Знаеш ли мила, четейки думите ти, мисля че отговора сама го изричаш. И не само това, ти го знаеш. Винаги е надделявало разумното, принципнто, а не си далвала свобода на чувствта си. Ето това трябва да направиш - да освободиш тези дълбко скрити някъде в тебе чувства, да се опиташ да ги изразиш без всякакви скрупули и преднамереност. Но това става, когато можеш наистина да повярваш в даден човек. Вероятно все още не си го срещнала и затова не се е получавало досега. Не мисля, че трябва да се обръщаш назад към бившия си приятел, и да се опитваш да поправиш стореното. Че какво толкова е станало. Станало е това, което е трябвало. Винаги съм казвала, че човек не бива да съжалява за нищо в миналото, независимо дали е било добро или зло. Така ще можеш да живееш все едно сега започва живота. И повярвай ми наистина е така, дори усещането за живот е много по-голямо и по-невероятно. Просто загърби миналото и дай шанс на бъщето си!
Остявам те с искрените си с поздрави и с чувството, че наистина ще бъдеш щастлива!

Права си, знаех отговора. Давам си сметка, че всичко това, което написах е защото понякога човек има нужда да види ситуацията отстрани, да се "чуе", да се постави в ролята на безпристрастен зрител. Считам това и за моя малка победа в борбата със страховете си. Не допусках, че мога да се разкрия, да изразя точно мнението си пред непознати /съжалявам/ хора, от които мога да получа негативни отговори, най-общо казано. Забелязах, че със всяко следващо мнение нещата си идват на мястото. Дали съм очаквала потвърждение на собствените си подозрения. Надявам се да не е само това причината. Все още търся себе си и се опитвам да бъда това, което съм. Противоречивият вътрешен свят е доста безинтересен понякога и се надявам да не съм ви досадила.
Приятен ден!

Da jiwee jesnkata obyrkanost i chuwstwitelnost!!!!!
inache swetyt shteshe da e mnogo spokoino i uredeno mqsto.....

Диваче, думата ОТГОВОРНОСТ и ЛЮБОВТА, където нищо не се прави насила са несъвместими !

don't waste my time - waste yours !

Аз също мисля, че не трябва да се обръщаш назад. Явно нещо ти липсва в настоящето и затова си склонна да идеализираш миналото и да търсиш убежище в него. Веднъж си наранила този човек и доколкото усещам имаш виновностни изживявания по въпроса(т.е. и себе си си наранила). Ако той вече е продължил пътя си и е щастлив с някой друг или пък е е сам, но е приел мисълта да живее без теб и сложил живота си в ред, само ще му объркаш живота, а може би и на други хора освен него...Готова ли си да го накараш да плати такава висока цена, без да си сигурна че това което изпитваш в момента не е носталгия по изминалото време?
Извинявай, че ти говоря така, но вече съм минала по този път и той не донесе нищо хубаво на всички потърпевши...Дори си мисля, че малко го озлобих, защото след близо две години , без да помисля достатъчно, без предупреждение и покана и аз "връхлетях" в живота на предишния ми приятел(аз бях Голямата му любов), поставих пръст в старите рани и "откраднах от неговото спокойствие" и от настоящото му щастие...а пък проблемът ми беше с настоящия партньор и нямаше нищо общо с миналото...но явно човек така е устроен да търси винаги утеха и пристан в спомените, но това са едни идеализирани спомени, които не отговарят на действителността...
Та моят съвет е: гледай в настоящето от там ти идва проблема, както и неговото разререшение. Ако човекът с когото си не е твоя човек, просто продължи пътя си сама...
И е нормално да се страхуваш да не бъдеш предадена и да се разкриеш пред някого, но ще го преодолееш веднага щом срещнеш подходящият за теб човек. Сега се замислих, дали това че си оставила някого не те кара подсъзнателно да се страхуваш, че животът е кръговрат и един ден ти ще бъдеш на негово място в ролята на оставяна...има и такава вероятност, но нима си струва заради нея да пропуснеш и всичко красиво, което се изживява в любовта...
Btw, ти да не си зодия Стрелец?:)
Всичко добро ти желая!

Не съм съгласна, Jamie. Отговорност може би не ти харесва като дума или аз не съм я използвала на място, но под отговорност аз разбирам да останеш верен на себе си и на чувствата, които изпитваш в момента, особено ако си ги споделил с техния обект. Мисля, че това не е нещо, което правиш насила. Може би си имал предвид, че не избираш какво да чувстваш и не знаеш дали ще чувстваш същото в един друг момент.

Здравей Сияна,
Не зная как си достигнала до този извод, но наистина в настоящето нещата не вървят. Мислиш ли, че двата проблема наистина имат нещо общо помежду си? Не бях се замисляла, а може би е трябвало. Не идеализирам миналото, защото не беше идеално, но ми липсва, като че ли, точно това несъвършенство. Освен това аз не казах цялата истина. Не само че го нараних, нараних го ЖЕСТОКО, предадох го. Дали съвестта ми е тази, която ме кара да се самоизяждам? Много съм виновна, наистина. Дали подсъзнателно не съм си мислила, че ако сме отново заедно бих могла да изкупя грешката си? Или става въпрос за съжаление? Не, не съм готова да вляза отново в живота му, не бих искала да измъчвам и него и себе си, пък и се съмнявам дали би ме допуснал отново до себе си след всичко, което му причиних. Може би винаги съм знаела, че никога няма да се върна назад, но знаеш ли, важното за мен е да не го направя, защото ме е страх, че ще ме отхвърли, а защото не желая отново и двамата да страдаме. Сега трябва да събера всичките се сили и да го забравя, и него и най-вече злото, което му причиних и което ме убива.
Стрелец е страхотна зодия, по мои наблюдения жените стрелци са адски силни, когато обичат. Правят невъзможното за човека до себе си. За съжаление, аз съм зодия Риби. Както един приятел казва "яко крива зодия". :-))))
Благодаря ти за всичко! Сбъдни мечтите си!

Мисля, че се поддаваш на внушения. Позволяваш да те убедят, че нещо, което за теб е реално до нетърпима болка и сълзи на радост едновременно е минало или бъдеще или кой знае каква нереалност. И жестоко нараняване, и предателство? Не ми се вярва. Ще те посъветвам да излезеш от клуба за известно време.