Пубертетът...

Чета и малко се успокоявам- голямата ми дъщеря е на 12 год., а малката- на 1г. и 9 мес.... Лесно ли ми е, питайте ме!
Аз също съм възпитавана много строго и в стремежа си да съм приятелката- майка, каквато винаги ми е липсвала и отглеждайки голямото си дете сама май му изпуснах края- щом я друсна пубертетът и започнахме да се караме ...
Но и си поплакваме заедно, знам че всичко ще мине, но понякога съм много отчаяна- обяснявям й, че и с добро, и с лошо- все не става, а тя ме гледа със сините си очи и само мига ли, мига...

Каквото ми е на душата, това ми е на устата...

Здравей майчице,
Тя ми е едно дете и аз също се страхувам да не стане лоша и егоистка, защото струва ми се го виждам вече в нея. И времената, и разглезването - едновременно действат. Беше в 6-ти клас когато започна промяната - нито с добро, нито с лошо, не зная как да постъпвам вече ...

Моли казва, че трябва да се чувстват нужни и ангажирани и аз си давам сметка, че наистина не я ангажирам достатъчно. Защото когато има къщна работа (която й харесва обаче), тя приятно се променя, чувства се полезна.
Да им показваме, че не можем да се справим без тях, че ни е нужна тяхната помощ ... Недостатъчно се трудят и не изразходват голямата си физическа енергия, и това е една от причините да не се чувстват добре и психически ...

А със строгост при нас не се получава - започва едно тръшкане - такава всемирна скръб, че започвам да се чувствам виновна.

И аз изпускам нервите си вече, а съм чела, че децата така проверяват докъде се простират границите на нашето търпение и ние трябва да им кажем когато са прекалили, когато чашата е преляла ...

Нека се надяваме, че всичките години досега не са отишли напразно !!!

Бъди здрава! И силна!
Аз също се опитвам

Знаеш ли, струва ми се, че щом и си поплаквате заедно, значи всичко е наред - вие двете сте си близки и си съчувствате.

А и сте три женички ... Много силен екип!!!

извинявайте че пак се намесвам в разговора ...
то моите деца вече от доста време не са в пуберитетната възраст , но и при нас не е било много по-различно от това , което чета тук ...

та по повод репликата за нашите родители - аз също съм продукт от едно твърде строго възпитание ... верно че съм благодарна на родителите си за това , което се е получило от мен ... но искам да кажа и че не е целта на едно възпитание да си безпрекословно съгласен с родителите си ... според мен основното е да ги научим децата си да мислят , да правят сами преценки , когато е необходимо дори и да могат да си отстояват собственото мнение , не естествено с инат и нерви , а с аргументи ...
да уважаваш родителите си е едно , но не е необходимо да се приемат като закон всички техни мисли и думи ... нормално е да имат различни мнения хората по много неща ... това си е закономерно , различни поколения сме , както ние с нашите родители , така и децата ни с нас ...
но диалог задължително трябва да има

поздрави и иазвинявайте още един път :)

весек уикенд :)

Open mind for a different view

Благодаря ти за думите.
Май има голяма голяма полза от клуба. Сега като чета и се замислям, че май много повече вина има в мен. Не че не гто карам да ми помага и не че няма желание детето, ама как и да го направи като аз май не мога да търпя някой нещо да свърши вместо мен. Сега се замислям, че съпругът ми май е прав като казва, че съм се превърнала в мърморко. Ама на така съм научена всичко, което пипна да е пипнато и малко да не е наред се ядосвам. Само ходя по всеки и поправям. Да, ама как човек да избяга от себе си? Всеки път си казвам, че по-важно е да е свършено, ама то дяволчето чопли отвътре и щом излезе започвам да поправям и да се ядосвам. И сега четейки си мисля на какъв курс по възпитание да мина, за да оправя себе си.
Е, май трябва да се сещам за писмото ти. Може пък да помогне. Но истината е - не става с лошо. Трябва по тънката струна да се действа.

Ами това е цяло изкуство! Много е трудно да не наложиш мнението си, когато си убеден че си прав...
Спомням си как като дете вътрешно се бунтувах срещу всеки опит на родителите си да ме "предпазят" от това или онова чрез различни забрани. Понякога опитът е много добър учител.

Сещам се за една мисъл на Маркес: дайте на децата си крила, но ги оставете да летят сами с тях! - май тука е разковничето, ама сега - когато аз самата съм майка, съзнавам колко трудно е това...

Molly, моля те, не се извинявай, че се намесваш в разговора. На нас ни е много необходимо да чуем различен опит: на родители с по-големи деца, на други, спомнящи си добре собственото детство, няма значение, всяко мнение е много ценно ... Проблема се оглежда от повече страни и постепенно се изяснява, започваме да опитваме други подходи и изобщо се обогатяваме... Смятам, че имаме полза и сме много благодарни на всяко добронамерено мнение!

Щастлива си ти - жива и здрава след пубертета на децата си!!!

на Русо ми се върти в главата: "Всяка злина произлиза от слабост. Детето е лошо, защото е слабо... Направете го силно и то ще стане добро. Оня, който би могъл всичко да направи, никога не би сторил никакво зло..."

нда - класиците звучат добре и ти се струва токова логично и ...правилно.
Само дето не се получава така просто да се опитваш наистина да го правиш наистина!

Да, напълно съм съгласна, че съвсем не е толкова просто, но поне го знаем и се опитваме отново и отново, по един начин, по друг начин ... Пак някой беше казал, че възпитавайки, възпитаваме и себе си ...



Успешен ден !