Пубертетът ...

Не успявам да се разбера с моето тинейджърче!
Променя се не с дни, а с часове... Изненадите следват една след друга и повече са неприятните. Не мога да я позная, не мога да реагирам адекватно. Толкова книги съм изчела по въпроса, но на практика не се получава. Правя опити да си обяснявам нещата, да ги проумея... Много ме смущават грубостта и коравосърдечието й, тази постоянна готовност за правене на скандал, и не на последно място лъжата, това прикриване на нещата и нежеланието да си сподели...
Аз съм тих и толерантен човек, мислех, че има какво да вземе от мен (като думи и личен пример), но... не виждам нищичко от това, на което съм я учила.
Къде отиде малкото очарователно момиченце... Можете ли да ми кажете нещо...?

Твоето очарователно момиченце вече принадлежи на дявола. Само Бог може да го спаси. Ти носиш ли Бог в себе си че да го спасиш?

Vsichki nosim Bog v sebe si. I ti syshto, makar i da mislish, che si samo... snimka.

blu, ne znam dali tuk moje niakoi da ti pomogne... pochakai Anima ili Psyhea.

А, ама ние сме в лошо настроение? Довечера като си пийнем ще си го оправим.
Без градус няма радост...

Nazdrave! :-)
I ne bydi losh. Shto ne si smenish maskata? Tazi mi omryzna.

как може да пишеш такива неща. дано жената има благоразумието да не те прочете, да ти тегли една и да не се занимава с теб. но уви, често когато човек е растроен има проблем или е бъркан се вслушва във всяка глупост и я приема за чиста монета.
ама какво се занимавам с теб
..... както и да е ........ това май се отнасяше повече за нея - да не ти обръща внимание.

нямам дете и едва ли мога да разбера така добре проблема, а отстрани всичко е различно. и аз съм чела книжки, но виждаш, че приложението в човешките взаимоотношения е съвсем различно. трудно е да се отговори ей така, добре е да поискаш съвет от някой, който има общ поглед върху нещата, може да ви види отстрани и да има поне някакви познания в областта. към център или психолог не мога да те насоча, но съм сигурна, че има къде да попиташ, ако решиш да се консултирате с такъв.
и след всичкото това нищо, само едно мога да кажа, че децата в пубертета се нуждатя точно от толкова обич, колкото и децата до 3 годинки, но май не си признават ;-)))
а причината така наизуст не може да се открие ......

успех!!!!

У, ебаси помощта дето и оказа.

не съм обещавала такава, но поне не пиша за ........ ти си знаеш

Мисля че пуберите имат нужда от нещо. Ще направя аналогия с нормалните хора. Ние, когато сме изнервени, ставаме често неузнаваеми, сприхави, изкарваме си го на не когото трябва и т.н.
Същото е и с тях. Твоето момиче може би ще се чувства много добре, ако някой я обича сега. Но нали знаеш като дойде края на тази любов, става много по-лошо ... стига се и до опити за самоубийства.
Любов й трябва. Да разбира че е харесвана поне като минимум. Незнам дали родителите могат да задоволят тази й потребност изобщо. Но поне могат да й вдъхнат така нужното самочувствие в този тежък за нея период на изпитания, на надежди и разочарования, чиято сила е като никога преди ... и ги вкарва в състояние на стрес до неузнаваемост. Една подкрепа, едно рамо, но дали родителите могат да го дадат ? Може би не всеки родител може да бъде приет ... по такъв начин ... може би е въпрос и на вкус. Едно ми е ясно - насила нищо не става. Ако искаш да й помогнеш, трябва да й предложиш рамото си, но ненатрапчиво, иначе ще стане много по-лошо. Дори ако си в ролята на страничен наблюдател, една реплика може много да й помогне или навреди.
Не е сега момента да се караш за каквото и да е. Карането е проява на умствена безпомощност и опит за насилствено решаване на проблеми. Повече разбиране и компромиси. Сега са й нужни. Компромисите обаче могат да водят до развиване на вредни навици ... това вече е недопустимо ...
Липсата на мъдрост в този период е причина за много проблеми.

Това пък си е мое мнение. Преди да го използваш, помисли над него и така го модифицирай като свое. За да не съм виновен после. Дали ме разбра ?

ако говорим серизно нама начин да го решиш този проблем
той сам ще се реши главното е да не се опитваш да го решаваш защото можеш да го задълбочиш

Решение = Време
.:)

"Vsichki nosim bog v sebe si." <=== shto za tupo izkazvane?!?!?!!!

Tva ako go mislish seriozno..mnogo zle :))

Hmm..mnogo znaesh kakuv e tochno problema i ot kakvo ima nujda.

Nai-mudroto pisanie tuka :)

Заповядай в клуб "Философия" - Темата "Философията на пубертина"

Ами виж - ти си жена - само си спомни как се усещаш поне няколко дена всеки месец и ще разбереш как се чувства дъщеря ти. Като прибаваш голяма доза обич и още по-голяма търпение, след няколко години трябва да й мине.
Поздрави!

Привет БЛУ, моя тинейджър е на 17 в къщи.
Сложна работа. В основата на всичко стои върховния им мързел, мисля аз
и нежеланието да правят каквото и да било.
Това е момент, когато искат да се чувстват силни.
Така се чувства силна и независима. Искат сами да взимат решенията,
сами да контролират живота си. Знам какво става - отчуждението е пълно.
Какво правя ли. Нищо - превърнах се в дъщеря на синът си в къщи.
Той командва парада, а аз се правя че ме командва, за да мога да контролирам
нещата. Ако нещо разбера - не споделям, че знам. Единствената ми грижа е
дали е мотивиран за успех в живота. Има ли мотиви - спокойна съм. Другото е вятър. Каквото сме ги научили до сега - поели са го - не се тревожи. Нищо че
се правят на различни, това е за да докажат, че са личности със собствено мислене. Аз уважавам решенията му. Дори го провокирам да взима такива,
за да стане отговорна личност. Най-важно е не да споделят с нас, а да са
отговорни за действията си. Не знам какви лоши неща върши. Моя например
не помага в къщи, но пък хвърля буклука когато има кой да го види - че да се
че да го оцени колко е възпитан и добричък. Обаче не го интересува какво
ще оценя аз в него. Те вече знаят какво бихме оценили. Сега е въпрос на
личностно израстване и осъзнаване. И все ми се струва, че ще спечелим, ако
обръщаме внимание на личния си живот, а не да живеем чрез техните случки
и контролирайки ги. Не ме е страх да го оставя сам да се справя. Нещо повече
сигурна съм, че всичко стойностно е взел вече и няма да се изложи. Това, че
не споделят не е най-страшното, по-страшно е ако не сме ги научили да
живеят отговорно и мислейки за бъдещето си. Аз моя син, мисля че го научих.
На тази възраст да им посегнем е престъпление - те са крехки, чупливи и трябва
да пазим АВТОРИТЕТА им, а те имат нужда да се чувстват авторитетни и стойностни. Имат нужда да знаят, че думата им се зачита. Имат нужда да им
ВЯРВАМЕ, че са способни. Ако ние не можем, как ще израстнат пълноценни личности. АЗ МУ ВЯРВАМ. И му давам да разбере, че ако не той, няма кой друг
да изгради живота му - нещо повече, казвам му че аз съм неспособна да му
дам всичко. И е така. Както си го направи. Нека си поемат кръста и отговорността.
И друга грешка на родителите - винаги ги упрекваме, че са едва ли не второ качество - те могат и то повече от нас - дай й да разбере, че е способен, пълноценен и можещ човек. Обич ли - кво е това - те не могат да я разберат
и не това им липсва от нас - напротив - обичта ги задушава. Дистанция и
уважение за това, което са и ми се иска да му кажа - ти ще се справиш със
всичко в живота момчето ми - защото знам, че ще може по-добре и от мен
да го направи. Вярвам го. И аз наистина не съм му нужда. Те ще правят каквото
си искат докато не разберем, че са големи хора, не ги уважим и не дадем
думата им и поне малко повод да се чувстват големи. Аз например го питам
за всичко - искам мнението му - не искам да ми казва къде ходи, какво прави.
Искам да знае колко имам, какво мисли - дали е правилно да се направи това
или онова. Единственото ми разочарование е че повече ги мързи, отколкто
ми се иска - но това е положението. Сложно - не забравяй, че тя е личност.

Поздрави Анимата

Ти възприемаш(е) сина си като дар небесен, но той те възприема по-прозаично - като даденост. Винаги си била в живота му, като източник на кърма, храна, играчки и топлота. Но ти би му лисвала много. Бъди сигурна в това.
Наистина най-важното е да вярваш в способностите му. Ти си една мъдра майка.

:-)