Ей така...

Джордан въздъхна. Знаех, че собствената му вяра го беше дебнала през безброй дни и нощи на отчаяние и когато най-накрая бе решила да връхлети отгоре му, той бе напълно готов да u се остави като бяло агне. Именно тази готовност е пролуката, от която Бог се нуждае, за да проникне в човека.



.....От съседната сграда се появи доктор, който провери пулса на полицая и тъжно поклати глава.
- Защо са го убили? - попита Лия.
- Заради униформата. Защото представлява правителството. Представлява управата на Рим - казах.
- Трябва да има някаква по-сериозна причина - рече тя. - Постави се на мястото на родителите му.
- Това е политиката, миличко - казах. - От нея всички оглупяват. Като пораснеш, ще разбереш какво съм искал да кажа.
- Не казвай за това на Ледар, като се видиш днес с нея - предупреди ме Лия, докато я носех на ръце обратно към спалнята. - За да не се разочарова от Рим.
- Няма.
- Дали ще смогнат да измият кръвта, преди тя да дойде?
- За това поне европейците ги бива - успокоих я аз и я сложих в леглото. - Само нашия век като погледнеш, ще видиш, че са имали достатъчно практически упражнения по измиване на кръв. В това отношение са ненадминати.

__________________________________________________


Лия е седемгодишно момиченце, разказвачът е американец.

Аз ше ви оправя, вервайте ми

Каква е темата, всъщност?!
И какви коментари очакваш?!

Напиши името на автора и на книгата, която цитираш.
Какво, като е американец?! И какво от това, че Лия е на седем годинки?!
Това ли е твоят коментар?!

Пълно озадачение...
После пак кажи "мрън, никой не пише по сериозните ми теми"...

Не, да го еба, онуй бяха уточнения. Реших, че има нужда от тях :))) Контекст, ала-бала...

Авторът и книгата няма да ги кажа - няма смисъл. Бездруго е почти невъзможно вече да намериш въпросното произведение някъде. Дори на Славейков.

Темата е ЕЙ ТАКА... Всъщност.
Очаквам КАКВИТО И ДА Е коментари. За кръвта. За измиването. За Бог... Абе, ти само разсъждения по зададена тема ли си тренирал/а? Я си отпусни мозъчето!! :)))

А сериозните теми... Бийсти Бойс правят сериозна музика, но малко я скриват. Не гледай "Интергалактик". Та, правят ужасно сериозна музика, но за съжаление тя не достига до ушите на повечето хора. Причини - колкото искаш.

Ако имаш нещо против становището ми за Бийсти Бойс, намери албума "The In Sound From The Way Out".
Малко се отплеснах, както и да е :)))

Заеби ги сериозните теми! Аз винаги съм сериозен. Или ти очакваш да видиш гриф "СЕРИОЗНО' в горния десен ъгъл? Е, нема начин, вервай ми :))))

А после ще кажа каквото си искам. Мое право си е, нали :))))))))))))

Добре де, подсказвам: В заглавието на книгата има име на музикален стил. Не зная защо, но книги с музика в заглавията и групи с имена на френски градове (Монако, Сен Етиен ([линк] ), напоследък и Сен Жермен) неудържимо ме привличат.

Enjoy :)))

Аз ше ви оправя, вервайте ми

според мен, Начко започва да разбира каква е разликата между критика и твореца. :)
също така се сблъсква с разликата между личната самооценка и преценката на околните... high/low, интересен/безинтересен, туй-онуй..

Ами да - разминаването е голямо, да го еба :))))
Но съм нихилист. И както бях казал, иска ми се хората да пишат не заради мен, а заради темата. Тоест, има разминаване в темите, които са интересни за мен и темите, които са интересни за другите клубари. Някои пишат за плюене във въздуха...
А мнението ми за мен самия... Питай хората, ще ти кажат :)) Но не клубарите, а хората, които наистина ме познават :)))) Ще останеш Очуден, вервай ми :)))
Тъй-онъй :))) Важното е, че аз сам на себе си съм интересен :)))) Което си е голям авантаж.

Аз ше ви оправя, вервайте ми

Добре, кое има смисъл?!
Няма смисъл да отговориш на нечии въпрос ли? :-))

И за какво са ти коментарите- за кръвта, за измиването, за Бог
(каквито и да е коментари?!)...
Така, само, за да си ги прочетеш ли?
Ха! :-))
Че това си е бла-бла и напразно писане.

Все си мисля, че въпрос на самоуважение е, щом поставяш някаква тема,
да си кажеш поне защо си си направил труда да я подхванеш тази тема.

Добре, асоциация име на книга- музикален стил. :-))
Не мога да позная коя е книгата, ако това е била целта на занятието.
Но прочетох текста на песента. (Хареса ми.)
И прочетох, че групи с имена на френски градове неудържимо те привличат. :-)))))

Когато прочетох откъсчето, се сетих за една книга на Маркес и за една на Изабел Алиенде-
все книги, в които се говори и за Испанската революция.
Ама то си беше моя първоначална асоциация, все пак. :-))
И щеше да е нелепо да ти развия темата за американците и тяхната намеса,
за кръвта, за големите думи, лозунгите, и за безсмислието им, при положение,
че нещата опирали до музика и заглавия на книги. :-)))))))

Затова те попитах каква е темата, все пак, не за друго. :-))

Не, не просто да си я прочета... реакцията ти. Когато чета чужди думи, мисля.

Музиката и заглавието бяха отплесвания. А самоуважението го разбираме различно :))

Ей, как си заседнала на задника ми... ама стой си там - не ми пречиш. Само не се сещам кога съм те погълнал :)))
Чао сега, напускам билдинга :)))

Ооопс! Нещата не опират до музика, нито до книги. Нещата опират (наспроти мен, де) до... до онова, което се говори в откъсите. До кръв. До смърт. До изчистване на съвестта. До не-помнене на стари грешки. До вяра. До безверие. До детските сетива. До реда и анархията. До участници и зрители. До американци. До европейци. До албанци и македонци. До Peace sells but who's buying. Не само до музика и книги. Музиката е моята религия, тя е винаги с(в) мен. Затова я включих. Защото винаги я включвам. Навсякъде. Музиката е отговорът на въпроса, още преди да си го задал. И други такива... предимни налегания. И не на последно място - до ТРЯБВА ДА ИМА НЯКАКВА ПО-СЕРИОЗНА ПРИЧИНА.

Аз ше ви оправя, вервайте ми

Това твоето за костилката малко звучи, като "ох, ама кеф". :-))))))

Хайде, чао и да не си си и помислил да се сърдиш. :-)))))
Просто не можах да си замълча след такъв коментар. :-РРР

Хахаха, щом си позволявам да се наричам "трънчето във вашите задници", значи моите правила на играта са такива, а аз съм последният човек, който ще наруши собствените правила на играта :))
Не е "ох, ама кеф", а е "все едно" :))
А за сърденето... обикновено се сърдя на себе си. Другите не ме ядосват. Другите ме натъжават.

Аз ше ви оправя, вервайте ми

Добре!
Не се натъжавай. :-))