Така е, нали?

Животът е постоянна мъка, а щастието нереално състояние...


.

Не е така. Някой те е вкарал в заблуждение и не му вярвай, не го слушай, обърни му гръб и беж - бягай.

И всички сме мазохистични реалисти

[линк]

животът е щайга с вода и палачинки...
не, няма палачинки, ама ми се ядат.
животът е щайга с вода.
без палачинки.

Щастието не е състояние. То се случва в Миговете. Може да има цвят някакъв, вкус...да иде от сетивата. Може да иде от някоя скришна стаичка в сърцето, пълна със спомени. Случва се и като пиянство от това, че си жив и ТИ се разпореждаш със света както си пожелаеш.

Обаче и Болката си я бива, мда!!!
Давам половин царство за Болка, хей!

Какво да ти кажа... Не взимай генерални решения в моментите, когато пишеш неща като това тук .
Няма да се тровим тоя път, нали?




"Sie ist der hellste Stern von allen
Hier kommt die Sonne"

Остава и да кажеш, че животът е прекрасен.Опитвам се да повярвам, но не мога.
Накъдето и да погледна, болка.
Отварям сутрин очи и пак: болка.Затвярам вечер очи и пак същото.
И как да се оттърся от това състояние...?

Просто не става...
Дано другите имат повече успех:((

Е, имам твърде много отговорности и няма да се оттърва така лесно.

И не съм взела никакви генерални решение, просто споделям моето генерално наблюдение.
Както и да е:
Май наистина се почувствах по-добре

Той наистина е такъв и е най-хубавото, което може да ти се случи. Наистина. Знам го от едно много специално място и имам генерално пълномощно да го твърдя ей така - съвсем свободно.
Прекрасен е животът, Патриция.
А от това твоето състояние можеш да се отърсиш моменталически с:
- четеш тъпи вестници
- обаждаш се на първото бившо гадже, за което се сетиш
- замъкваш тъпата съседка на театър
- пускаш си телевизора и гледаш някоя латиноамериканска боза
- разказваш си вицове
Абе, направо изчезвай от там и бегом към първия телефон, приятел, съсед, тая от долния етаж, инкасаторката и тем подобни.
Обаче тях не ги светвай за това, дето ти го казах, защото всичко ще объркаш.

тъй тъй илюзьорно, кратко, което само собствените ни заблуждения и неведение поддържат
мдаам

§§

...с тия цифри къде си ми ги пратила и нищо!
Я дай некой коефициент или обиколка. ;-)

Я се стегай сама да не те почваме тука Позитивната бригада.

Дните на човека са седемдесет години,
а където има сила осемдесет и
повечето от тях са труд и скръб.

Ех и ти...
Какво, като е точно така, какво, а?

Ех, Естакада, Естакада.Кое е твоето царство, от което даваш толкова много.За едната болка.Недей така.Тук има такива специалисти, че ще си останеш без нищо.Понеже отвори дума за метаморфози, а ти как постигна своята, та се превърна в жизнерадостна и танцуваща.Как стигна до това състояние?До щастието?До този миг?До стаичката?До пиянството?Как?
Права си, Естакада, в много неща си права, но щастието си е състояние.Някои пребивават в него през целия си живот.Всичко е в състояние да ги поддържа в това състояние.Колкото повече обичаш само себе си, толкова повече ще пребиваваш в нещастието.Колкото повече неща обичаш около теб, толкова повече това състояние, щастието, ще бъде в теб и ти в него.Защото поводите да бъдеш щастлива ще бъдат умножени.
Щастието е предизвикано и това става в миговете, но и ти се подготвяш за него.И ти му даваш по-големи или по-малки шансове.Сигурно е вярно и друго.Този, който е в състяние да чувства болката, душевната, болката от състраданието, болката на тези около него, той ще бъде в състояние да бъде щастлив и от тяхното щастие.А и самата болка и тя често е горчиво-сладка.Сигурно и ти говориш за тази болка, Естакада.За това щастие.Но и тук основното мисля, че е в способността да обичаш.Така че танцувай, Естакада.И бъди щастлива.

Моисей казва: "повечето", а не всички, той самият е живял 120 години, от които първите 40 като осиновен син на фараоновата дъщеря. Трудил се е през вторите 40 - в пустинята, като овчар и е страдал през третите 40 докато е водил еврейския народ към обетованата земя.

Какви са тези песимистични изказвания? Да не си болна от хемороиди?
Я иди обърни две питиета и пак помисли.


Дигайте се планини зеленииииииии

Кажи ми ти като експерт и основоположник на Правилата за Инет-комуникация, бива ли така, от вратата, да ме притискаш с лични въпроси,а?

Ако тръгна да отговарям тук на всеки един твой въпрос, това означава да привлека вниманието върху моята персона по един необмислен начин. Пък и нали съм нова тук...знам ли какви Чудовища се спотайват в мрака и се ввввзззззират с фосфоресциращи очи.
Нали ме шпионираш...значи ще откриеш на какво се дължи "метаморфозата" ми.
Хайде, до mail-ване!!!
Дааа, аз съм онази Estacada....Дето какво???





" She wore a ring of violet bruises
they were pinned upon her arm...
...J'entend ton coeur... "

ОК.Макар че това тук често си е един чат.И аз съм нов, и на мен гледат с подозрение.След това моят път в живота е не да въвеждам, а да разбирам.С онова съм поставил началото не на етикета, а на собственото си разбиране.Този процес и тази тема ще си се развива сама в мен.
Точно пък ти да се боиш от мрака.Дето наскоро излезе от него.Не вярвам да е от уплаха.Ше се справиш.Ние от нашите си факултети се справяме.Другите да му мислят.
За другото, до скоро.

Да, аз се замислям дали за следващите избори да не регистрирам партия на болката.
Но има щастие, да знаеш!


Ама нали знаеш - щастието не е на края на пътя. Щастието е самият път.

Аз ше ви оправя, вервайте ми

И каква ще ти бъде предизборната програма?! Тва дето ви боля от ниските заплати и високите данъци и разни други инфлации, ние от Партията на болката ще ви припомним. Или не - начи - Гласувайте за нас, така поне ще е е ясно от самото начало за какво точно иде реч.
Абе, не мисля, че е хубава тая идея с партията на болката. Току виж гласували хората наказателно именно за нея и ще стане една. А ти премиер, представяш ли си?!
Ужас. И после що ни бил пътя през прехода или самия преход такъв. Ами щоту заради такива като тебе, бе Начко. Премиер решил да става.