поличбата
5 отговора
290 прегледа
поличбата
- Сънувах сън за теб. Очаква те пътуване....
- Да така е, тъкмо щях да ти кажа. Утре заминавам за няколко дни по работа.
- Изслушай ме! Това пътуване ще е много важно, почти съдбоносно за теб. Предстои ти да направиш избор, да вземеш решение. В съня си видях две жени, две красиви жени. Едната от тях е демон, изпратен за да те прелъсти и убие и да отнесе душата ти в ада. Другата е ангел, пратен да те предпази...
- Марго, кажи ми нещо повече, какво точно видя?
- Не мога, нищо друго не помня. Ти сам трябва да се справиш...
Марго е гадателка. Често вижда в бъдещето. Като бели и черни птици в съня и долитат образи на бъдещи събития, които тя много рядко разказва дори на най-близките си приятели. За мен тя е нещо като съветник/изповедник. Никога не съм я молил да използва дарбата си за мен и тя не го е правила. Съветите й са ми били предостатъчни. Но ето че...
На другия ден заминах. Думите на Марго бяха превърнали обикновеното пътуване към малко провинциално градче в изпитание за мен. Бях нащрек, всичките ми сетива бяха изострени до краен предел, очакването ме изпълваше като празна кана и заплашваше да прелее...
Градчето беше дори по-скучно отколкото предполагах. Задълбочен в рутинната работа, почти успях да забравя за предсказанието, спокойният живот на хората, за които моето появяване беше най-голямото събитие от месеци, създаваше почти излюзорно впечатление за неподвижност и идилия.
Обаче беше писано всичко скоро да се промени...
Сред добродушните хора се усещаше някакво раздвижване, някакво радостно, трепетно очакване и скоро причината се изясни – балът. Един от моите колеги, местен човек ми, обясни, че всяка година по това време жителите на областта организират голям тридневен бал, на който ходели младите, за да танцуват и да се запознават. Защо точно бал? Той не можеше да ми отговори, само се усмихваше притеснено да не би да се подиграя с тази тяхна традиция. Балът траел 3 дни, продължи той, и тази година щял да бъде в градчето, в което се намирах. Това обясняваше трескавата подготовка на хората. Въпреки че не съм бил от областта все пак съм бил поканен да отида с другите, моят колега също щеше да ходи – той беше млад ерген, син на свещеника.
Ето че настроението обхванало всички се прехвърли и върху мен. Неволно си спомних думите на Марго...
Дойде първата нощ на бала. Единственият ресторант в града беше украсен и нагласен по почти кичозен начин. Когато с колегата ми пристигнахме, видяхме десетки коли паркирали по целия площад. Местното хотелче едва ли би побрало всички хора, които бяха пристигнали от околните градове. Някои от тях сигурно щяха да отседнат при познати или да пътуват обратно на сутринта. Балът започна. Беше почти смешно – всички бяха облечени в официални дрехи, съчетани по почти нелеп начин, дали поради незнание, дали поради някакъв отчаян стремеж към оригиналничене, не знам. Моят колега например беше сложил смокинг и го беше съчетал с вратовръзка. Единственото, което ме спираше да гледам и да се забавлявам пълноценно, беше споменът за предсказанието... Дали тук нямаше да срещна двете жени? Да. Така щеше да бъде. Видях я. Беше прекрасна, облечена с вкус, прелестно мило лице и необикновено одухотворен поглед. Косата й беше спусната почти небрежно, което контрастираше със странните фризури на останалите момичета. Около нея беше пълно с ухажори, които се надпреварваха да я заговарят, да й предлагат коктейл, сандвич или да я канят на танц. А тя гледаше мен. Попитах колегата си коя е и той сви рамене. Никога не я бил виждал. Странно, помислих си...
Изправих се и към мен се приближи келнер с поднос. Взех една чаша и се проближих, като спрях до един прозорец съвсем близо до нея. След малко тя дойде до мен и с чаровна усмивка попита
- Какво пиете?
- Не знам, отговорих, държа чашата просто така, за да имам нещо в ръцете си.
- Може би бихте предпочели да оставите чашата и да ме поканите на танц, така ръцете ви бъдат заети с нещо доста по приятно от държането на парче студено стъкло? – очите й бяха магнетични, гласът й нежен и хипнотизиращ.
Оставих питието на перваза на прозореца и й подадох ръка.
- Госпожице...
- Да, господине...
Танцуваше прекрасно. Нощта продължи почти безкрайно. Само съмненията и споменът за думите на Марго ме изтръгнаха от омаята на момента.
- Да ви изпратя ли, госпожице?
- Да, да моля ви – прошепна тя.
Бавно вървяхме към хотела, а ръката й потръпваше в моята и гореше като въглен. Стигнахме пред входа и тя ме погледна с очакване
- Желая ви лека нощ, госпожице, надявам се утре пак да се видим на бала.
- Може би ще влезете да ви почепя едно питие господине?
- Не мисля че е благоприлично, съжалявам
- Защо не ме наричаш по име? Защо ми говориш на вие? Казвам се Искра. Като искра от пожар...
Тя продълбжаваше да ме гледа, а очите и подканваха. Устните и бяха леко разтворени. Целунах я. Не знам дали продължи 5 минути или цяла вечност, но най-накрая се откъснах и казах “лека нощ” и тръгнах бързо към къщата на колегата ми, в която бях отседнал. Съмненията ме разкъсваха. Дали това беше демон? Или ангел?
Едва успях да поспя 3 часа. Трябваше да имам сили за втората нощ.
И ето че настъпи втория ден на бала. А Искра я нямаше. Дали изобщо беше свързана с предсказанието? Да, беше, знаех го... Но къде е втората красавица? Видях я. Беше само на няколко метра от мен. Къде ли съм гледал? Знаех че това е тя, нямаше коя друга да бъде. Не я бях видял предишния ден, сигурен съм, че я нямаше на бала. Приближихме се едновремено един към друг и без предисловия затанцувахме. Тялото й беше стройно, лицето нежно като цвете, очите кафяви и много страстни. Движението й събуждаше желание у мен... Дали това беше ангелът? Защо тогава така исках да я имам...?
И тази вечер свърши и аз изпратих Мая до къщата, в която се беше настанила. Добре че не ме покани да ме почерпи. Сигурно щях да приема... Наведох се и целунах ръката й. Казах й лека нощ.
Какво мъчение... И двете бяха прекрасни. И двете провокираха желание и неутолима страст. Но едната беше демон, а другата ангел. Едната беше смърт, а другата живот... Какво да правя? Дали тази искра, която запали огън у мен е демонът? Държеше се почти предизвикателно, но имаше толкова нежно лице... А Мая... Тя беше също толкова мила, не се държеше толкова предизвикателно, но в нея имаше нещо, което ме докарваше почти до лудост... Не знаех.
Третият ден на бала. Видях ги, бяха там – в двата противоположни края на малката зала, препълнена с хора. Аз обаче вече бях решил и се отправих към Мая. Видях за момент лицето на Искра, докато танцувах, по него беше изписано неразбиране, гняв, тъга, очите й ме питаха “как, защо”... Но прелестното същество пред мен беше привлякло цялото ми внимание. Не исках да отговарям на никакви въпроси. Исках само да бъда с Мая, да я докосвам, да я гледам и да танцувам под звуците на глупавата музика, с която се забавляваха младите от околността. Свърши и последната нощ. С нея вървяхме в тъмнината, звездите мигаха потайно отгоре, а ръката ми палаво прихващахе тънкия й кръст. Тя ми отговаряше с прекрасната си усмивка и очите й блестяха по-ярко от звездите.
На една пресечка до нас видях Искра. Лицето й беше обсипано със сълзи като безценни бисери. Гледаше ни и плачеше. Ръцете й като две безпомощни птици се опитаха да скрият сълзите.
Тогава разбрах, че тя е ангелът. Демоните не умеят да плачат, само да съблазняват. И наистина демонът вече почти беше успял да ме съблазни, но моят ангел ме спаси със сълзите си. С два скока бях до Искра и държах ръцете й. Тя се опита да извърне глава настрана, но аз не й позволих и обсипах мокрите й бузи с горещи целувки. Взех я на ръце и я понесох към хотела, а Мая ставаше все по малка и по малка в далечината зад нас...
Сложих я да си легне. Беше толкова крехка. Усмихна ми се тъжно. Аз я завих и седнах на ръба на леглото да я погледам. А ръката й остана в моята и нежно ме придърпа надолу, към прекрасното лице, към парещите устни и надолу, надолу... Само ангел би могъл да се люби така... Да даде всичко от себе си, цялата си любов, един огнен извор на любов, нежност и страст, в който се потопих, в който исках да се удавя...
По едно време през нощта се събудих. Искра хлипаше и се разтърсваше от ридания в прегръдките ми. Бяхме заспали докато се любехме, реалността и сънищата се бяха сплели в едно, точно както и телата ни. И сега усещах как трепери и сълзите й капеха върху гърдите ми.
- Не плачи, знам всичко. Знам че ти си ангелът, който ме спаси, знам, че тя беше демон, всичко знам, тихо, успокой се, целуни ме...
- Не знаеш, нищо не знаеш – прошепна тя – аз съм демонът. Ала вместо да отнеса душата ти в царството на мрака ти плени моята душа. Обичам те, обичам те, искам да съм с теб завинаги, обичам те...
Марго ни стана кума. Първото си дете – прекрасно момиченце нарекохме Надежда, второто – красиво момченце кръстихме Пламен, а малката синеока и русокоса кукличка, която ни се роди преди месец, кръстихме Мая – на ангелът, който не успя да спаси нито мен, нито съпругата ми Искра.
- Да така е, тъкмо щях да ти кажа. Утре заминавам за няколко дни по работа.
- Изслушай ме! Това пътуване ще е много важно, почти съдбоносно за теб. Предстои ти да направиш избор, да вземеш решение. В съня си видях две жени, две красиви жени. Едната от тях е демон, изпратен за да те прелъсти и убие и да отнесе душата ти в ада. Другата е ангел, пратен да те предпази...
- Марго, кажи ми нещо повече, какво точно видя?
- Не мога, нищо друго не помня. Ти сам трябва да се справиш...
Марго е гадателка. Често вижда в бъдещето. Като бели и черни птици в съня и долитат образи на бъдещи събития, които тя много рядко разказва дори на най-близките си приятели. За мен тя е нещо като съветник/изповедник. Никога не съм я молил да използва дарбата си за мен и тя не го е правила. Съветите й са ми били предостатъчни. Но ето че...
На другия ден заминах. Думите на Марго бяха превърнали обикновеното пътуване към малко провинциално градче в изпитание за мен. Бях нащрек, всичките ми сетива бяха изострени до краен предел, очакването ме изпълваше като празна кана и заплашваше да прелее...
Градчето беше дори по-скучно отколкото предполагах. Задълбочен в рутинната работа, почти успях да забравя за предсказанието, спокойният живот на хората, за които моето появяване беше най-голямото събитие от месеци, създаваше почти излюзорно впечатление за неподвижност и идилия.
Обаче беше писано всичко скоро да се промени...
Сред добродушните хора се усещаше някакво раздвижване, някакво радостно, трепетно очакване и скоро причината се изясни – балът. Един от моите колеги, местен човек ми, обясни, че всяка година по това време жителите на областта организират голям тридневен бал, на който ходели младите, за да танцуват и да се запознават. Защо точно бал? Той не можеше да ми отговори, само се усмихваше притеснено да не би да се подиграя с тази тяхна традиция. Балът траел 3 дни, продължи той, и тази година щял да бъде в градчето, в което се намирах. Това обясняваше трескавата подготовка на хората. Въпреки че не съм бил от областта все пак съм бил поканен да отида с другите, моят колега също щеше да ходи – той беше млад ерген, син на свещеника.
Ето че настроението обхванало всички се прехвърли и върху мен. Неволно си спомних думите на Марго...
Дойде първата нощ на бала. Единственият ресторант в града беше украсен и нагласен по почти кичозен начин. Когато с колегата ми пристигнахме, видяхме десетки коли паркирали по целия площад. Местното хотелче едва ли би побрало всички хора, които бяха пристигнали от околните градове. Някои от тях сигурно щяха да отседнат при познати или да пътуват обратно на сутринта. Балът започна. Беше почти смешно – всички бяха облечени в официални дрехи, съчетани по почти нелеп начин, дали поради незнание, дали поради някакъв отчаян стремеж към оригиналничене, не знам. Моят колега например беше сложил смокинг и го беше съчетал с вратовръзка. Единственото, което ме спираше да гледам и да се забавлявам пълноценно, беше споменът за предсказанието... Дали тук нямаше да срещна двете жени? Да. Така щеше да бъде. Видях я. Беше прекрасна, облечена с вкус, прелестно мило лице и необикновено одухотворен поглед. Косата й беше спусната почти небрежно, което контрастираше със странните фризури на останалите момичета. Около нея беше пълно с ухажори, които се надпреварваха да я заговарят, да й предлагат коктейл, сандвич или да я канят на танц. А тя гледаше мен. Попитах колегата си коя е и той сви рамене. Никога не я бил виждал. Странно, помислих си...
Изправих се и към мен се приближи келнер с поднос. Взех една чаша и се проближих, като спрях до един прозорец съвсем близо до нея. След малко тя дойде до мен и с чаровна усмивка попита
- Какво пиете?
- Не знам, отговорих, държа чашата просто така, за да имам нещо в ръцете си.
- Може би бихте предпочели да оставите чашата и да ме поканите на танц, така ръцете ви бъдат заети с нещо доста по приятно от държането на парче студено стъкло? – очите й бяха магнетични, гласът й нежен и хипнотизиращ.
Оставих питието на перваза на прозореца и й подадох ръка.
- Госпожице...
- Да, господине...
Танцуваше прекрасно. Нощта продължи почти безкрайно. Само съмненията и споменът за думите на Марго ме изтръгнаха от омаята на момента.
- Да ви изпратя ли, госпожице?
- Да, да моля ви – прошепна тя.
Бавно вървяхме към хотела, а ръката й потръпваше в моята и гореше като въглен. Стигнахме пред входа и тя ме погледна с очакване
- Желая ви лека нощ, госпожице, надявам се утре пак да се видим на бала.
- Може би ще влезете да ви почепя едно питие господине?
- Не мисля че е благоприлично, съжалявам
- Защо не ме наричаш по име? Защо ми говориш на вие? Казвам се Искра. Като искра от пожар...
Тя продълбжаваше да ме гледа, а очите и подканваха. Устните и бяха леко разтворени. Целунах я. Не знам дали продължи 5 минути или цяла вечност, но най-накрая се откъснах и казах “лека нощ” и тръгнах бързо към къщата на колегата ми, в която бях отседнал. Съмненията ме разкъсваха. Дали това беше демон? Или ангел?
Едва успях да поспя 3 часа. Трябваше да имам сили за втората нощ.
И ето че настъпи втория ден на бала. А Искра я нямаше. Дали изобщо беше свързана с предсказанието? Да, беше, знаех го... Но къде е втората красавица? Видях я. Беше само на няколко метра от мен. Къде ли съм гледал? Знаех че това е тя, нямаше коя друга да бъде. Не я бях видял предишния ден, сигурен съм, че я нямаше на бала. Приближихме се едновремено един към друг и без предисловия затанцувахме. Тялото й беше стройно, лицето нежно като цвете, очите кафяви и много страстни. Движението й събуждаше желание у мен... Дали това беше ангелът? Защо тогава така исках да я имам...?
И тази вечер свърши и аз изпратих Мая до къщата, в която се беше настанила. Добре че не ме покани да ме почерпи. Сигурно щях да приема... Наведох се и целунах ръката й. Казах й лека нощ.
Какво мъчение... И двете бяха прекрасни. И двете провокираха желание и неутолима страст. Но едната беше демон, а другата ангел. Едната беше смърт, а другата живот... Какво да правя? Дали тази искра, която запали огън у мен е демонът? Държеше се почти предизвикателно, но имаше толкова нежно лице... А Мая... Тя беше също толкова мила, не се държеше толкова предизвикателно, но в нея имаше нещо, което ме докарваше почти до лудост... Не знаех.
Третият ден на бала. Видях ги, бяха там – в двата противоположни края на малката зала, препълнена с хора. Аз обаче вече бях решил и се отправих към Мая. Видях за момент лицето на Искра, докато танцувах, по него беше изписано неразбиране, гняв, тъга, очите й ме питаха “как, защо”... Но прелестното същество пред мен беше привлякло цялото ми внимание. Не исках да отговарям на никакви въпроси. Исках само да бъда с Мая, да я докосвам, да я гледам и да танцувам под звуците на глупавата музика, с която се забавляваха младите от околността. Свърши и последната нощ. С нея вървяхме в тъмнината, звездите мигаха потайно отгоре, а ръката ми палаво прихващахе тънкия й кръст. Тя ми отговаряше с прекрасната си усмивка и очите й блестяха по-ярко от звездите.
На една пресечка до нас видях Искра. Лицето й беше обсипано със сълзи като безценни бисери. Гледаше ни и плачеше. Ръцете й като две безпомощни птици се опитаха да скрият сълзите.
Тогава разбрах, че тя е ангелът. Демоните не умеят да плачат, само да съблазняват. И наистина демонът вече почти беше успял да ме съблазни, но моят ангел ме спаси със сълзите си. С два скока бях до Искра и държах ръцете й. Тя се опита да извърне глава настрана, но аз не й позволих и обсипах мокрите й бузи с горещи целувки. Взех я на ръце и я понесох към хотела, а Мая ставаше все по малка и по малка в далечината зад нас...
Сложих я да си легне. Беше толкова крехка. Усмихна ми се тъжно. Аз я завих и седнах на ръба на леглото да я погледам. А ръката й остана в моята и нежно ме придърпа надолу, към прекрасното лице, към парещите устни и надолу, надолу... Само ангел би могъл да се люби така... Да даде всичко от себе си, цялата си любов, един огнен извор на любов, нежност и страст, в който се потопих, в който исках да се удавя...
По едно време през нощта се събудих. Искра хлипаше и се разтърсваше от ридания в прегръдките ми. Бяхме заспали докато се любехме, реалността и сънищата се бяха сплели в едно, точно както и телата ни. И сега усещах как трепери и сълзите й капеха върху гърдите ми.
- Не плачи, знам всичко. Знам че ти си ангелът, който ме спаси, знам, че тя беше демон, всичко знам, тихо, успокой се, целуни ме...
- Не знаеш, нищо не знаеш – прошепна тя – аз съм демонът. Ала вместо да отнеса душата ти в царството на мрака ти плени моята душа. Обичам те, обичам те, искам да съм с теб завинаги, обичам те...
Марго ни стана кума. Първото си дете – прекрасно момиченце нарекохме Надежда, второто – красиво момченце кръстихме Пламен, а малката синеока и русокоса кукличка, която ни се роди преди месец, кръстихме Мая – на ангелът, който не успя да спаси нито мен, нито съпругата ми Искра.
Аз знам, че нищо не знам!!!