Главоблъсканици

Искам вашето мнение за изреченията, които ще копирам тук. Очаквам да ми кажете какво откривате в тези думи и дали са нещо, което си заслужава да бъде прочетено, или просто са нещо, от което нищо не се разбира...


Какво ни прави приятели с хората, които харесваме, какво ни прави съпричастни към усещанията и желанията на другите...
Какво ни обвързва емоционално... какво ни кара да харесваме някого, как се задържат приятели...

Споделянето е много голяма част от човешкото общуване...
Обаче има споделяне и друго споделяне...
Когато говорим само за чувствата си към даден човек, дори да ги казаме на човека, който искаме да ги чуе, понякога е много сложно да бъдем разбрани, колкото и да се стараем. :-)
Затова има и друг тип споделяне- да споделим какво харесваме, какво ни впечатлява... да прехвърлим чувства и страст не само към обекта на желанията си, но и към всичко останало, което ни харесва :-)

Да споделиш красотата, или дребната случка, която те тревожи, да разкажеш някой сън или мечта...
Точно това понякога много повече те доближава до човека, с когото търсиш общ език.
Разбираш ли ме?!
Има една приказка, че любов е когато двама души гледат в една и съща посока, а не когато се гледат само един-друг...
Може и малко глуповато да звучи, но за мен си е точно така...
Много ми харесва да мога да споделям с хората около мен нещата, за които си мисля.
Единственият начин да допусна някого до себе си не е когато слушам колко съм прекрасна, или колко съм гадна и лоша, а когато този човек ме допусне да погледна през очите му към света, който ни заобикаля...
В този смисъл ти казвах какво чета и къде съм го прочела, казвах ти за малки мои главоблъсканици....
Просто това е начинът да ти покажа, че държа и на мнението ти, и на вниманието ти...
Позволявам ти да надникваш в нещата, които ме вълнуват- ето казвам ти го сега...
Това е просто част от мен, която искам да споделя с теб и също така искам и ти да споделяш с мен, за да те почувствам близко...

прилича ми на фрагменти от разговори. по-скоро - на репликите на един човек в някакъв разговор. изглежда, че този, който е говорил тези неща се е опитвал да увери някого, че изпитва приятелски чувства към него, или поне отношението му е такова.
по това колко много думи са казани - все целящи едно и също - съдя, че може би другият се е опъвал, мрънкал е, мърморил е нещо ... всъщност сега, след като написах онези трите точки на горния ред, се върнах пак да прочета материалчето. и си мисля - брех! какво търпеливо и добронамерено момиче! - съдя от 3 думи в ж.р., че е момиче. и не е глупаво никак, като гледам...

ама така е то. на търпеливите много им скачат по главата и все гледат да им кажат "ти си лош", или поне да им посочат с пръст: "да, ама тука имаш едни малки петънца...". не зная защо става така, но че става - зная.

ами не, не звучи глупаво, никак даже.

видеопощ@

Да, добре ми звучи.
Същите мисли, но изказани по друг начин, ги има и в моите изпратени и неизпратени писма до един човек, на когото много държа. Интересно ще ми бъде развитието на ситуацията при тебе.

Вярно е това, в което вярваш !

Че ти си много напред с материала! Моите са все неизпратени...

Като не ми ги искат, защо да ги пращам ?

Вярно е това, в което вярваш !

тези изречения са думи на жена, която е хванала теб /или някой друг мъж/, а също и себе си в капана на своята обърканост

според мене всичко си е много ясно казано. Защо реши, че е объркана ?

Вярно е това, в което вярваш !

понякога пълната обърканост и липса на яснота може да изглежда или да претендира за нещо "много ясно казано"

щом и твоите "неизпратени писма" са от този тип какъв смисъл има да ти обяснявам?

до скоро

да разбера себе си, а след това и другите. Не искаш ли да ми помогнеш да го направя ?

Вярно е това, в което вярваш !

nbb, ако искаш да се разбереш/за другите да не говорим, поне засега/, като първа крачка е добре да се откажеш от "Вярно е това, в което вярваш !
Разбира се, това е само първата, но задължителна стъпка, разбираш ли?

не ми харесва.
Очаквам мнението на Белия.

Вярно е това, в което вярваш !

тази тема, за да попитам за мнението ви : По какъв начин да задържим приятелите си ? Дали тези хора наистина са ни били приятели или само сме ги смятали за такива?
Тези въпроси ме вълнуват от известно време и днес се чудех как точно да формулирам темата си, но видях, че тук са поставени много от въпросите, които ме вълнуват и мене самата.
Искам да прочета мнението не само на Сиви, Черни и Бели представители, но и на всякакви други цветове на дъгата.

Вярно е това, в което вярваш !

Наистина е разговор. Това, което копирах тук, обаче си е чист монолог.:-))

За търпелива- търпелива съм, или пък бях много ядосана, когато писах всичко това.
Някак си, колкото и абсурдно да звучи, опитват се да ми скокнат в леглото, не на главата(а може би е същото?!) и затова ставам толкова обяснителна.
Не за друго- просто аз не мога така... за мен красивите думи и "желая те", не са нещо, което има смисъл в нет общуването ми. Просто думи без покритие си остават, докато човек не се отдръпне и не погледне малко по-в страни и не се опита да опознае света и интересите на обекта, в който така се е вторачил. :-)

И хем ми е смешно, хем се ядосвам- и хич, ама хич не мога да го обясня или не могат да ме разберат...
Не, определено ми е смешно! :-))
Шантава работа, повтарям се. :-))

Аз все повече се убеждавам, че хора, без общи интереси не могат да останат приятели.:-)

Всъщност, има един вариант на общуване с тези хора... да видя как ще го формулирам....
Нещо от сорта на безкрайни обяснения е това общуване или на размяна на вечно недоразбрани мнения е.
До известен момент е интересно, но само в началото...
После, след всеки следващ разговор, става ясно, че пак ще има спор, който няма да доведе до никъде.
Целият диалог става дребнав и отегчителен и по-лошото е, че човек в крайна сметка се зарежда с толкова негативни емоции, че не си заслужава нито разговора, нито емоциите.

Хората, които са отворени за нови идеи и, с които свободно се намира общ език, си заслужават. Те могат да бъдат приятели. Защото ще се опитат да разберат това, което казваме и са някак си по-достъпни да погледнем през очите им. :-))

Моля те, не си служи с клишета!
"Капанът" на чиято и да е "обърканост" не носи никакво значение, като отговор по темата!

Само по себе си написаното не би трябвало никого да обърква, а напротив.
Друг е въпросът, че ако не си чел внимателно, може наистина да се объркаш, а на мен хич вече не ми се занимава с повърхностни четци. Ха!
Друго какво да ти кажа...
Май друго няма.

Ааа, да... nbb казва за неизпратени писма.
До колкото разбрах(но дали ти си разбрал) това е само като забележка, към отговора на hobit за нейните(неговите) писма, които не са изпратени, защото може би е нямало нужда от тях. ;-))

Има ли нужда още да ти обяснявам очевидни неща?

Хайде, без лоши чувства...
Наистина понякога си мисля, че сме от различни планети. :-)))

но когато виждаш, че имаш много общи интереси с този човек и единственото, за което не може да намерите съгласие е до къде стигат границите на т. нар. приятелство - тогава какво ? Да се откажеш или пък да се питаш дали си струва усилията, за да убеждаваш някого, който не иска да те разбере ?

Вярно е това, в което вярваш !

много ясно си е казано всичко. Не че не могат, явно не искат да те разберат.
Щом ти е смешно - добре. Но на мене ми е тъжно. Защото изгубих приятел. А дали действително е бил такъв или на мене така ми се е искало да бъде ?

Вярно е това, в което вярваш !

сигурно си прав/а

след като знаеш всичко, защо питаш за мнение?

не искам да ти помагам
искам да помогна на себе си, за да мога да помогна после и на хората, които обичам
дори да можех да видя и да ти кажа нещо, едва ли бих си разхищавал енергията, която искам да дам на други.
не се сърди
усмивки :)
вярвай в каквото си поискаш :)

стилът ти ми е адски познат, не знам кой се крие зад анонимния въпросващ ник, но съм абсолютно убеден в едно - като цяло си много объркана, а и неуверена, доста по-неуверена отколкото си склонна да признаеш пред самата себе си
това е отговорът който ти трябва.
промени се.

ако искаш да получиш други отговори, аз не мога да ти ги дам.
надявам се някой друг /независимо дали объркан или не/ да ти ги даде.