ТАКСИ
10 отговора
563 прегледа
ТАКСИ
От близо два месеца съм в София. Далеч съм от семейството и ми домачня. Току що говорих с жената по телефона. Гледам да съм мил с нея , не и е леко. По малката щерка плакала и питала за мене преди да заспи. Слушам, слушам, а сърцето ми се къса - иде ми да зарежа всичко и да хвана първия влак.
Ще питате, чий го диря в София, ами не си стоя дома? И право ше питате, ама заради пусти пари дойдох! Знам ора дет поради същата таз причина са отишли къде къде по надалеч, а аз ужким в София само, ама ей на - пак ме мъка гложди.
Случи се така, че без работа останах. Известно време карахме на спестявания, продадох телевизора "Рубин" за 50лв., колелото "Украйна" за 20лв., само на пушката от тате нямах сърце да посегна. Накрая не остана много за продан. Купих една карта на София и околностите и почнах да зубря квартали и улици. А вечер след като турнехме децата да спят, жената ме препитваше. След около седмица, две бях бетон.
По досетливия читател навярно вече се е досетил какво бях замислил, а за тези които не са, ще кажа, че бях решил да се пробвам в такситата.
Срам, не срам, събрах от приятели и познати малко пари, общо 1000лв, и тръгнах. До деня на тръгването всичко бе добре, но щом вдигнах куфара и закрачих към вратата изведнъж всичко рухна. Жената се разплака, тате взе да я успокоява. Добре, че децата поне, вече бяха отишли на училище. Прегърнах я.
Поизчаках я да се поуспокои след което реших че е време. Целунах я, сведох поглед и отворих вратата.
- Коле - чух пресипналия глас на тате зад гърба си. Старецът се приближи, прегърна ме и пъхна нещо в джоба на якето ми - вземи, ще ти дотребат...
- Благодаря тате... - казах и побързах да изляза.
Искам да знаете, че по принцип не съм некой лигльо дето хленчи за щяло и нещяло, ама не знам какво ми стана като слизах по тея безкрайни стълби. Когато бръкнах в джоба на якето си и видях измачканите 100лв, ама от старите, нещо в мен се прекърши. Кой знае откога ги е кътал стареца? Няколко сълзи сами се търкулнаха връз мустаците ми, а в гърлото ми заседна буца. Бързо изстрих с ръкав лицето си и побързах да изскоча навън.
Смешна работа! Ще рече някой че отивам в космоса, майка му стара! В края на краищата София не е толкоз далеч, нали така? Докато крачех към спирката не смеех да погледна назад. Бях сигурен че жената и татко са застанали на балкона и гледат подире ми.
Както и да е, щом стигнах до гарата нещата се поуспокоиха, събрах си мислите и за сетен път заподреждах плана в главата си.
А слабото место на моя план, приятели, бе един и име си имаше - Митака.
Митака е гадже на първа братовчедка на жена ми. Виждал съм го, общо взето, не повече от два три пати. Братовчедката на жена ми и приятеля й Митака, живеят от близо три години в София под наем в квартал със звучно име "Люлин", който впоследствие разбрах, че не е един от най-любимите квартали за столичани.
Митака е таксиметров шофьор, а Ася, така се казва брадчедката, работи нощем като сервитьорка в некво барче, което гъмжи от съмнително мазни персонажи.
Жената се обадила на Ася, казала им в какво положение сме, тя споделила с Митака и решили да ни помогнат, за което им бяхме адски багодарни. В знак на благодарсност в куфара жената бе мушнала една дамаджанка домашна ракия и два суджука - един вид, армаган, така да се каже.
С Митака станахме "ортаци" - сиреч една кола карахме. Денем караше той, а нощем аз. Разбира се, не беше даром ами требваше да му плащам всеки месец такса - която по думите му била символична.
Колата на Митака е "Жигули" с изключително неугледен външен вид, който ми оказа особено силно впечатление. По-точно би било да се нарече ужасяващ, но уви нямах право да избирам. Отвътре лъхаше на пот, бензин и кокос, а шофьорската седалка беше толкова мазна, че човек можеше да помисли, че Митака неведнъж се е изпускал тука. Волана, както и седалките бяха целите облицовани в овча кожа. Над огледалцето имаше икона, с двадесет лева забучени на нея, а жабката бе пълна с визитки и боклуци. От трохите които се търкаляха в краката ми можех да изхраня поне дузина гълъби и врабчета.
Ей богу, чудех се на хората, които ме спират - аз лично не бих спрял това такси. Но колкото и странно да беше, от липса на работа не можех да се оплача и всяка седмица пращах поредния запис вкъщи.
Съвсем скоро знаех всички клубове / така тук казват на нощните увеселителни заведения /, дискотеки, публични домове или още клубове за компаньонки. Дори се напълних с визитни картички на същите и за доведен клиент плащаха по 10%. За тези два месеца съм возил какви ли не образи - бизнесмени, сутеньори, проститутки, стриптизьорки, пласиори и какви ли още не кои по-светли, кои по-рачни субекти. Возих например, една доста пищна и красива девойка, цяла седмица, докато накрая разбера, че се казвала Петър и работи като стриптизьорка в заведението от което я взимах. По-късно станахме приятели и дори на няколко пъти ми дава пари назаем.
Печелех що годе добри пари, познавах доста хора имах постоянни клиенти и всичко вървеше добре, ако изключим липсата на семейството, която ме мъчеше все по-често напоследък. Докато един ден, докато отивах към тоалетната, не дочух случайно един разговор, който ме обърка.
- ...изкарва поне двойно колкото теб, а все пари немат! - чух да крещи Ася, през затворената врата. В началото не разбрах за кого иде реч, но скоро стана ясно, че човека с многото пари съм аз. И ето на, още на другия ден Митака ми каза че имали некви проблеми , ала бала и вдигна "символичните" наеми както на колата, така и на килерчето в което спях, почти двойно!? Опитах да кажа нещо, но Митака видимо се притесняваше от цялата тази работа, явно брадчедката Ася си бе свършила добре работата.
Както и да е, започнах все по-често да водя разни типове по клубовете за компаньонки, откъдето взимах по некой и друг лев и положението до известна степен се стабилизира.
Преди няколко вечери говорих с жена ми и тя бе силно развълнувана, че в пожарната търсели хора. Казах и че ще помисля. Знаех, че няма да мога да взимам колкото в момента, но все пак щях да съм си у дома.
На всичко отгоре мисля че брадчедката Ася съвсем откачи, щото почнах ненадейно да намирам под завивките си некви превързани с червен конец перушини и камъчета. В началото се чудех какво са и откъде са дошли докато една сутрин не я спипах да излиза от килерчето разплакана, а в ръката си държеше отвратителен кокоши крак.
Викам й :
- Ася, кво става бе? - а тя зави още по силно, затича се и тръшна вратата на спалнята подире си. Влезнах в килера, светнах лампата и занемях в потрес.
Завивките ми бяха целите в кръв. Повдигнах одеалото и отдолу се изтърколи обезглавено кокоше тяло с ампутиран ляв крак, на другия вързан конец.
Е, викам си, дотука беше! Или си тръгвам или тука въргал ше става!
Дръпнах куфара изпод кревата и почнах да меткам вътре малкото парцали, които имах. Погледнах за последно гнусната бърлога, след което загасих и излезнах.
В коридора по жълти слипове и мръсно бял потник, стоеше Митака, а в ръката си стискаше голям кухненски нож. Ася наднича иззад гърба му и продължава да циври. Някак не на място долавям смут в погледа на Митака - срам го е дет се вика, че ше требва да ме ръга!? Правя се че не разбирам какво става и викам:
- Ами аз тръгвам. На масичката вътре съм оставил наема за колата и стаята. Благодаря ви за всичко!- само че Ася идиотски се захили, а Митака с още по идиотския си смутен поглед ми вика:
- Нема да стане Кольо. Тая дето си я намислил, нема да стане... - егати лудницата! Ашкоусун на родата на жена ми! Жалко че не може да види, щото после като и разправям нема да ми поверва. Реших да опитам с добро :
- Мите, Ася, дайте с добро да се разберем. Ако ви дължа още нещо кажете? Ако ли не пак ви благодаря за всичко и секи по живо поздр... - не можах да довърша щото точно в този момент съвсем неочаквано Ася изпищя пронизително :
- Убиииииииий гооо!!! - и бутна с все сили клетия Митак към мен. Митака вдигна ножа нависоко. Аз бях дотук с добрите обноски. Шибнах с все сила Митака с куфара през зъбите, оня се строполи в коридора. Ася продължаваше да пищи само че вече :
- Убиееееееееееееец!!! Убиееееец!!! - приближих се до нея, гледам право в очите и мълча. Тя обаче продължава да крещи. Прегърнах я. Целунах я по косата и рекох:
- Чао Ася, желая ви всичко най-хубаво. Ако идвате по нашия край, задължително се обадете. - и тръгнах. Докато слизах по стълбите виковете на Ася продължаваха да огласят входа, но на мен ми бе по-леко.
Изгарях от нетърпение да видя децата и жената.
Спрях едно такси, усмихнах се и казах:
- Централна гара.
Ще питате, чий го диря в София, ами не си стоя дома? И право ше питате, ама заради пусти пари дойдох! Знам ора дет поради същата таз причина са отишли къде къде по надалеч, а аз ужким в София само, ама ей на - пак ме мъка гложди.
Случи се така, че без работа останах. Известно време карахме на спестявания, продадох телевизора "Рубин" за 50лв., колелото "Украйна" за 20лв., само на пушката от тате нямах сърце да посегна. Накрая не остана много за продан. Купих една карта на София и околностите и почнах да зубря квартали и улици. А вечер след като турнехме децата да спят, жената ме препитваше. След около седмица, две бях бетон.
По досетливия читател навярно вече се е досетил какво бях замислил, а за тези които не са, ще кажа, че бях решил да се пробвам в такситата.
Срам, не срам, събрах от приятели и познати малко пари, общо 1000лв, и тръгнах. До деня на тръгването всичко бе добре, но щом вдигнах куфара и закрачих към вратата изведнъж всичко рухна. Жената се разплака, тате взе да я успокоява. Добре, че децата поне, вече бяха отишли на училище. Прегърнах я.
Поизчаках я да се поуспокои след което реших че е време. Целунах я, сведох поглед и отворих вратата.
- Коле - чух пресипналия глас на тате зад гърба си. Старецът се приближи, прегърна ме и пъхна нещо в джоба на якето ми - вземи, ще ти дотребат...
- Благодаря тате... - казах и побързах да изляза.
Искам да знаете, че по принцип не съм некой лигльо дето хленчи за щяло и нещяло, ама не знам какво ми стана като слизах по тея безкрайни стълби. Когато бръкнах в джоба на якето си и видях измачканите 100лв, ама от старите, нещо в мен се прекърши. Кой знае откога ги е кътал стареца? Няколко сълзи сами се търкулнаха връз мустаците ми, а в гърлото ми заседна буца. Бързо изстрих с ръкав лицето си и побързах да изскоча навън.
Смешна работа! Ще рече някой че отивам в космоса, майка му стара! В края на краищата София не е толкоз далеч, нали така? Докато крачех към спирката не смеех да погледна назад. Бях сигурен че жената и татко са застанали на балкона и гледат подире ми.
Както и да е, щом стигнах до гарата нещата се поуспокоиха, събрах си мислите и за сетен път заподреждах плана в главата си.
А слабото место на моя план, приятели, бе един и име си имаше - Митака.
Митака е гадже на първа братовчедка на жена ми. Виждал съм го, общо взето, не повече от два три пати. Братовчедката на жена ми и приятеля й Митака, живеят от близо три години в София под наем в квартал със звучно име "Люлин", който впоследствие разбрах, че не е един от най-любимите квартали за столичани.
Митака е таксиметров шофьор, а Ася, така се казва брадчедката, работи нощем като сервитьорка в некво барче, което гъмжи от съмнително мазни персонажи.
Жената се обадила на Ася, казала им в какво положение сме, тя споделила с Митака и решили да ни помогнат, за което им бяхме адски багодарни. В знак на благодарсност в куфара жената бе мушнала една дамаджанка домашна ракия и два суджука - един вид, армаган, така да се каже.
С Митака станахме "ортаци" - сиреч една кола карахме. Денем караше той, а нощем аз. Разбира се, не беше даром ами требваше да му плащам всеки месец такса - която по думите му била символична.
Колата на Митака е "Жигули" с изключително неугледен външен вид, който ми оказа особено силно впечатление. По-точно би било да се нарече ужасяващ, но уви нямах право да избирам. Отвътре лъхаше на пот, бензин и кокос, а шофьорската седалка беше толкова мазна, че човек можеше да помисли, че Митака неведнъж се е изпускал тука. Волана, както и седалките бяха целите облицовани в овча кожа. Над огледалцето имаше икона, с двадесет лева забучени на нея, а жабката бе пълна с визитки и боклуци. От трохите които се търкаляха в краката ми можех да изхраня поне дузина гълъби и врабчета.
Ей богу, чудех се на хората, които ме спират - аз лично не бих спрял това такси. Но колкото и странно да беше, от липса на работа не можех да се оплача и всяка седмица пращах поредния запис вкъщи.
Съвсем скоро знаех всички клубове / така тук казват на нощните увеселителни заведения /, дискотеки, публични домове или още клубове за компаньонки. Дори се напълних с визитни картички на същите и за доведен клиент плащаха по 10%. За тези два месеца съм возил какви ли не образи - бизнесмени, сутеньори, проститутки, стриптизьорки, пласиори и какви ли още не кои по-светли, кои по-рачни субекти. Возих например, една доста пищна и красива девойка, цяла седмица, докато накрая разбера, че се казвала Петър и работи като стриптизьорка в заведението от което я взимах. По-късно станахме приятели и дори на няколко пъти ми дава пари назаем.
Печелех що годе добри пари, познавах доста хора имах постоянни клиенти и всичко вървеше добре, ако изключим липсата на семейството, която ме мъчеше все по-често напоследък. Докато един ден, докато отивах към тоалетната, не дочух случайно един разговор, който ме обърка.
- ...изкарва поне двойно колкото теб, а все пари немат! - чух да крещи Ася, през затворената врата. В началото не разбрах за кого иде реч, но скоро стана ясно, че човека с многото пари съм аз. И ето на, още на другия ден Митака ми каза че имали некви проблеми , ала бала и вдигна "символичните" наеми както на колата, така и на килерчето в което спях, почти двойно!? Опитах да кажа нещо, но Митака видимо се притесняваше от цялата тази работа, явно брадчедката Ася си бе свършила добре работата.
Както и да е, започнах все по-често да водя разни типове по клубовете за компаньонки, откъдето взимах по некой и друг лев и положението до известна степен се стабилизира.
Преди няколко вечери говорих с жена ми и тя бе силно развълнувана, че в пожарната търсели хора. Казах и че ще помисля. Знаех, че няма да мога да взимам колкото в момента, но все пак щях да съм си у дома.
На всичко отгоре мисля че брадчедката Ася съвсем откачи, щото почнах ненадейно да намирам под завивките си некви превързани с червен конец перушини и камъчета. В началото се чудех какво са и откъде са дошли докато една сутрин не я спипах да излиза от килерчето разплакана, а в ръката си държеше отвратителен кокоши крак.
Викам й :
- Ася, кво става бе? - а тя зави още по силно, затича се и тръшна вратата на спалнята подире си. Влезнах в килера, светнах лампата и занемях в потрес.
Завивките ми бяха целите в кръв. Повдигнах одеалото и отдолу се изтърколи обезглавено кокоше тяло с ампутиран ляв крак, на другия вързан конец.
Е, викам си, дотука беше! Или си тръгвам или тука въргал ше става!
Дръпнах куфара изпод кревата и почнах да меткам вътре малкото парцали, които имах. Погледнах за последно гнусната бърлога, след което загасих и излезнах.
В коридора по жълти слипове и мръсно бял потник, стоеше Митака, а в ръката си стискаше голям кухненски нож. Ася наднича иззад гърба му и продължава да циври. Някак не на място долавям смут в погледа на Митака - срам го е дет се вика, че ше требва да ме ръга!? Правя се че не разбирам какво става и викам:
- Ами аз тръгвам. На масичката вътре съм оставил наема за колата и стаята. Благодаря ви за всичко!- само че Ася идиотски се захили, а Митака с още по идиотския си смутен поглед ми вика:
- Нема да стане Кольо. Тая дето си я намислил, нема да стане... - егати лудницата! Ашкоусун на родата на жена ми! Жалко че не може да види, щото после като и разправям нема да ми поверва. Реших да опитам с добро :
- Мите, Ася, дайте с добро да се разберем. Ако ви дължа още нещо кажете? Ако ли не пак ви благодаря за всичко и секи по живо поздр... - не можах да довърша щото точно в този момент съвсем неочаквано Ася изпищя пронизително :
- Убиииииииий гооо!!! - и бутна с все сили клетия Митак към мен. Митака вдигна ножа нависоко. Аз бях дотук с добрите обноски. Шибнах с все сила Митака с куфара през зъбите, оня се строполи в коридора. Ася продължаваше да пищи само че вече :
- Убиееееееееееееец!!! Убиееееец!!! - приближих се до нея, гледам право в очите и мълча. Тя обаче продължава да крещи. Прегърнах я. Целунах я по косата и рекох:
- Чао Ася, желая ви всичко най-хубаво. Ако идвате по нашия край, задължително се обадете. - и тръгнах. Докато слизах по стълбите виковете на Ася продължаваха да огласят входа, но на мен ми бе по-леко.
Изгарях от нетърпение да видя децата и жената.
Спрях едно такси, усмихнах се и казах:
- Централна гара.
Re: ТАКСИ
Evalata, Genov!
radvash me mnogo!
Se edno sam o krychmata i nai-smuglia i mustakat brodiaga mi razkazva nekvi nebivalici za da go cherpa oshte edno. Inache stila na bakshishite go dokarvash dosta dobre. Jigulichkata si ia predstavih mnogo tochno! Daje se chudia dali ne si me vozil nekoi pyt nagore-nadole iz ulicite na stolicata.
aide, pozdravi i da vnimavash s jenata, che tia neshta mai se predavat po nasledstvo!
radvash me mnogo!
Se edno sam o krychmata i nai-smuglia i mustakat brodiaga mi razkazva nekvi nebivalici za da go cherpa oshte edno. Inache stila na bakshishite go dokarvash dosta dobre. Jigulichkata si ia predstavih mnogo tochno! Daje se chudia dali ne si me vozil nekoi pyt nagore-nadole iz ulicite na stolicata.
aide, pozdravi i da vnimavash s jenata, che tia neshta mai se predavat po nasledstvo!
Че
ме развалите с теа пусти фалби ей!
Ама нейсе, нема душата да си кривим, че ми е драго да ги четем...даже малко страх ме фаща да си не вирнем носа, дагоеба!
Е, от тва по-лошо нема!
Мдааа а специално за момъка роко, що видимо аресва моите писания, ще река :
- не, немам аз страница дека да съм сбутал драскулките - сичко е тука!
Ама нейсе, нема душата да си кривим, че ми е драго да ги четем...даже малко страх ме фаща да си не вирнем носа, дагоеба!
Е, от тва по-лошо нема!
Мдааа а специално за момъка роко, що видимо аресва моите писания, ще река :
- не, немам аз страница дека да съм сбутал драскулките - сичко е тука!
Аз знам, че нищо не знам!!!