И при вас ли е така

Здравейте.
Мисля си , че всички ние вървим по ръзлични пътища към една и съща цел.
Въпреки , че пътищата ни са различни принципите прилагани към всички нас са еднакви.
Мисля си за принципите , за света , за вярващите и за Пътя.
По пътя си попаднах на доста тежък, краткотраен период от време, за който искам да споделя с вас.
Когато човек повярва в Бога и вярата му се даде, ми се струва , че в първия момент такъв човек се чувства и объркан- Какво да правя с вярата си ? Как да я ползвам?
Страхът да не разпилеем добродетелите си, ни пречи да се самореализираме в този свят.
В един такъв момент търсейки причините аз прочетох в Библията , че синовете на този свят са по- рационални от вярващите.
Попаднах в противоречие между желанието да се самореализирам в този свят и вярата си? Исках ги идвете и силно вярвах , че вярата може и трябва да ме доведе до рационалност и самореализация въпреки прочетеното в Библията от мен? Внимателно наблюдавах вярващите хора. търпението им , смирението им и невярващите хора -амбициите им , мислите , действията и волята с която се самореализират.
Огромната алчност за секс , пари , власт задвижваше непренудено волята на невярващите , тези неща извираха с огромна сила от тях и ги караше да се самореализират и чрез придобивките си да властват и подтискат смирените търпеливите и вярващи хора.
Вярващите в Бога хора трудно , осъзнато ограничаваха извора на тази сила и трудно, по малко подтикваха волята си с мъничкото вяра която имаха и смирено търпят , надяват се и вярват и извършват действия противоречащи на човешката логика за самореализация и благоденствие?
Вярващите хора правейки"добро" получаваха за отплата "зло" !
Този момент от моя живот бе най трудния за мен!
Духовните ми учители се "видяха в чудо с мен" как да ми обяснят и покажат на практика истината.
Обясниха ми , че зависта , омразата и злото, извират от нас непренудено с огромна сила и полето на тяхното действие е много близко до нас- до Земята и за това бързо се реализират.
Обясниха ми, че доброто много рядко и по мъничко излиза непренудено от нас и полето му за действие и реализация е далеч от нас.
Каква голяма Божия неправда - си мислех аз тогава?
" Нищо, нали си избрал вече да правиш добро !" , отговориха учителите ми!
В оня момент се чувствах объркан, слаб и безпомощен с моето мъничко и слабо "добро" срещу непренуденото и огромно " зло" !
В същото време живота ми предлагаше хиляди варианти в които да правя избора си за действия, като ме обстрелваше по най слабите и уязвими места.
Можех и да бъда и двте-да бъда рационален мошенник и вярващ човек с добродетели. Правех избора си , печелих и губех , грешах и се учех и плащах "висока" цена ........
Много дълга стана тази изповед. Защо я правя ли?
Убеден съм , че принципа за вярващите и невярващите , за вярата и рациалността , за" доброто" и "злото" , за действието и себереализацията и благоденствието е един и същ за всички нас и , че моя пример ще послужи на много от нас, които виждат противоречия в собствената си религия.
Беше ми даден накрая личен изход от това "противоречие и Божия неправда" и разбрах пътя за действия и себереализация на вярващите хора.
Може би в някоя следваща тема ще споделя с вас за вярата , надеждата , действията , бездействията , смирението , търпението , благоденствието , поведението като Път към себереализация на вярващия човек.
Всичко това споделям с повярвалите хора!

А при вас как е ?

ПЪТник

"за бога замълчи, защото не можеш нищичко до кажеш"

prodyljavai .... .....

един мой приятел спореше с един мой друг познат. Приятеля ми не беше вярващ, не и в Бог. Но той вярваше и още вярва искрено и чисто в Доброто и в самите нас, хората, в нашата Човечност. Те спореха и спореха и накрая моят познат каза нещо от рода на "..За какво да правя добро, когато единственото, което получавам в замяна е зло? " , а моят приятел му отговори "Ако правиш добро за да ти бъде върнато ти фактически не правиш Добро - ти въртиш търговия. Доброто не е разменна монета - то се дава без разписка и касова бележка. Доброто няма цена и е безценно. Затова е Добро - защото се прави без отплата, защото както е казано "Направи Добро, пък го хвърли в морето.." " И когато направиш "добро" на някой "зъл" и той види, че чакаш отплата него това няма да го трогне, защото той знае, че всичко се заплаща. Но Ако направиш Добро на същия този "зъл" и по-нататък се направиш, че си забравил за това, както би трябвало да бъде то той ще се обърка. Защото ще разбере, че му се дава даром. Това е .. добрината на Доброто - знам че звучи объркано

Всеки върви по свой път, който може да промени..

Здравей.
Не звучи объркано. Ясно е !
Там на едно място в Библията пише , че когато правиш добро на човек който ти прави зло- така поставяш жар на главата му!
Като поставиш по такъв начин жар на главата му това добро ли е или зло?
Тук открих разлика между външно поведение и вътрешни мисли при правенето на доброто.
И Кастанеда дава такова решение на проблема.
Проблема при по- вечето от нас е че вътрешните ни мисли съответстват на външното ни поведение , което и аз смятам за грешно.
ПЪТник

Zdraweite pyrwo :-)

Spored nqkoi ne prawoslawni ucheniq dobroto se smqta za walutata koqto wavi w duhowniq swqt.
Shte se opitam da obqsnq.

Kogato nqkoi chowek ti misli zloto ili ti prawi zlo , toi izprashta pri tebe duhowen plik s "bomba" , ako ti mu se qdosash i reagirash kato i ti mu prawish losho , togawa duhowno otwarqsh plika .. t.e. sam se grymwash .. i ti syshto mu izprashtash negatiwni zarqdi koito toi ti wryshta , i ti pak mu se syrdish i stawa omagiosan kryg w koito wechno drugiq e neshto winowen.

Ako obache zapazish spokoistwie. i syumeesh da ne mislish (dave da ne mislish ) zlo togawa wsyshnost ne otwarqsh plika i prekyswash tozi omagiosan kryg.

Za wsqko zlo koeto chowek misli , kazwa ili prawi si plashta. Dali sys duhowni porabveniq ili s fizicheski bolesti.. no si plashta.

T.e. dobroto i lubowta e nai-silnoto oryvie w duhowniq swqt i nai silnata zashtita .
Zashtoto chowek sys loshite si misli si prawi mnogo po-golemi poraveniq otkolkoto nqkoi chowek nqkoga move da mu naprawi.

Izrazete mnenie po temata ako velaete.
Znam che zwuchi malko stranno no wse pak .. experimentiraite.
Ne prawete dobro zashtoto nqkoi wi e kazal che towa e ok ..

Vqra

но кои са духовните ти учители?

Мат., гл.6
1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

Често горе и долу сменят местата си за един човешки живот а
и за различните хора са различни. Горе става част от нещо друго
и се случва човек да изпадне в противоречие и се налага
непрекъснато да различава. Тогава си спомням нещо казано

"Броят се не паданията а ставанията"

Няма две истини, а една Истина. Горе и долу, ляво и дясно са отклонения. Вървенето по тясната пътека за излизане на Пътя към откриване на Истината и "съединяване" с Живота е различно за всеки ЧОВЕК, но винаги е трудно. Който изтърпи докрай ще се спаси.

Мат., гл.7:
13. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
14. защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.

...че казваш "се направиш, че си забравил"? Това само за изпитване на отсрещния ли ще рече че го правиш? Мисля си, че не вкараш ли енергията (искреността) вътре в действието си, нищо не правиш? Не е въпроса дали другия ще види какво чакаш и какво не, няма да го трогнеш изобщо-въобще пък, ако няма желание самият той за промяна (това не означава да не действаш безкористно ти, естествено)...

Ако съумееш да не родиш ти самия отрицание, въпреки... И това как става? Когато знаеш. Знаеш, че "идеята на обидата не е да ви накърнят и да ви оскърбят, а да ви събудят" (дори и несъзнавано от отсрещния - ти нали го съзнаваш ).

...че "зло няма", а то е едно "нееволюирало добро"... Значи твоето да избереш да правиш добро (което е относително спрямо нравствените категории - за някои Правда, други Любов, трети Друго :) е да избереш съзнателна еволюция ?

да, направи ми впечатление - за това добавих и "както би трябвало.." :)
Казах го така просто защото "забравянето" не става така поне при мен - паметта ми може би е прекалено добра :))) Аз просто го забутвам в някое далечно ъгълче и не мисля за него, а като мине малко повече време вече съм го затрупала с толкова случки, които трябва да помня, че то избледнява. И въпреки това не мога да забравя.

Всеки върви по свой път, който може да промени..

Добър ден приятли!
За мен е истинско удоволствие да ви чета мненията по темата.
Личи си , че всички тук сме до известна степен знаещи. ЗНАЕЩИ?
Забелязал съм , че знаещите носят по- голяма отговорност за мисли и действия от незнаещите. "Възмездието " след "грешката" при знаещите се реализира много по- бързо от колкото при незнаещите?
Това е нашата отговорност към самите себе си ! Бих го нарекъл ускорен курс на обучение. Вие забелязвате ли го при вас?
Тук говорим за "добро" и "зло", за желания , мисли и действия.
Искам да говорим за поведението ни при тези мисли , желания и действия.
Всеки момент от нашия живот ние сме подложени на тези фактори и действаме . В клуба също действаме чрез външно поведение и вътрешни мисли. Знаем на думи как трябва да бъде , но дали ще можем да го направим ще разберем само когато се изпречи на Пътя ни и го преживеем.
Често пъти в желанието си да извършим " добро" ние се влияем от вътрешните си желания и мисли и показваме същото външно поведение.
Понякога толкова сме самите ние това " добро" , което правим , че не се интересуваме от резултата на действието ни, водени от желанието да бъдем такива каквито си желаем- естествени , добри и честни. Такива действия и поведение ние смятаме за правилни! Но, дали винаги е така?
Нека разгледаме следния пример за вътрешната любов и външното поведение.
Дърпайки ухото на детето си което много обичаме , с цел да го възпитаме, ние показваме вътрешна любов с противоречиво външно поведение.
Външното действие- поведение не съответства на вътрешната любов?
"Лошото " външно поведение служи за да запази , съхрани и умножи вътрешната любов?
Този принцип би трябвало да се прилага навсякъде в живота и знанието му би ни обяснило много за противоречията в живота- дали да кажа на приятелката си , че я обичам, какво да и кажа и кога, какво поведение да имам ?
Всичко това с една единствена цел-любовта!
Мисля , че вътрешната ни любов позволява различно противоречащо външно поведение и колкото по- голяма е вътрешната ни любов толкова е по- свободно външното поведение .
Когато детето ни плаче от "уроците " ни, нас също ни боли от противоречието , но продължаваме да го учим в името на любовта.
А , Бог не постъпва ли така и с нас?
Как мислите, вярно ли е това което пиша, струва ли си да се практикува в живота , или греша?
ПЪТник

Така пише, наистина, но смисъла на тези думи според мен е малко по-различен от това, което на пръв поглед човек си мисли като ги прочете.
Вярващия трябва да отвръща на злото с добро - той е призван за това, защото всеки християнин е призван да следва пътищата на Господа и да се уподобява на Христосл Нещо повече - ако истински вярва и тази вяра е силна той не може да постъпва по друг начин, просто защото Бог го променя така, че това, което човек иска е да се отдалечава от греха - да не върши зло. Християнина не върши добро на враговете си, за да натрупа жар на главата им, а защото самият той не иска да върши греховел Това е собственото ти спасение - това поведение е резултат от лично свободно решение, което е свързано с отношението към Христос, с вярата ти, а не с мисъл за отмъщение.
А, пак според мен, жар се натрупва на главата му, защото на този човек/на който му е отвърнато с добро за злото/ отново му е била изявена Божията сила и благодат и милост, която той е отхвърлил /разбира се ако я е отхвърлил/.

Здравей
Точно така е и според мен - както ти го казваш!
И ти като мен говориш за закони, които ни въздействат. Докосването чрез вяра и любов в Бога, до тези закони ,ни кара да определяме желанията, мислите и поведението си ?
Аз зная , че прекалявам в съжденията си по тази тема и си спомних написаното в Бибилията, че Бог ни казва , че Неговите мисли не са наши мисли и нашите не са Негови мисли въпреки , че Той е в нас и ние в Него? И , че мъдрия ще изобличи чрез мъдростта му!
Търся Път за разбиране на видимите противоречия в живота и за това подложих на обсъждане разбирането за вътрешното и външно поведение на човека.
Мисля , че сме единодушни по темата.
ПЪТник

Неволята ще ни научи?
Май не обичаме много неволята?
ПЪТник