Свети Гонзо

Георги Иванов – Гонзо – от “Разпни го” до “Осанна”

Звездата на “Левски” премина през деветте кръга на ада за 4 години, вкара гол на ЦСКА със счупена и окървавена глава, но продължава да е все така упорит, не позволява да му дават съвети как да се облича и признава, че никога не му се е случвало да застане край кухненска печка, за да готви

Преди по-малко от 4 години един футболист на пловдивския “Локомотив” пристига в София, за да облече екипа на отбора на народа – “Левски”. Със стъпването си на стадиона в квартал “Герена” сините фенове бяха категорични – това е новият Гунди. Поводът агитката да сравнява Георги Иванов – Гонзо с легендата на клуба е невероятната скромност, доброта и безспорни футболни качества. Освен това пловдивчаниът е перфектен в играта с глава (особено в мачовете с ЦСКА) а и носи любимия номер на всички левскари – 9, с който е играл и Георги Аспарухов.

Георги Иванов обаче винаги отхвърля сравненията с Гунди.

“Той е част от левскарската митология, категоричен е сегашният №9 на “сините”. – Аз съм още много, много далеч от неговата класа. Не съм го гледал, но обичта на хората към него, която толкова години не избледнява, е достатъчна, за да разбера какъв футболист е бил”.

Звездата на “Левски” смята, че най-много до идола на “сините” е успял да се доближи само Сираков. Все пак

Гонзо се надява един ден и неговото име да стои редом с тези на Гунди и Наско.

Георги Иванов - Гонзо вкара гол на ЦСКА и със счупена глава.

Извън терена Георги Иванов впечатлява с невероятното си спокойствие и с умението да си остане същия човек, който близките му познават и от преди 5 години.

“Парите не могат да ме променят, категоричен е централният нападател, който е най-скъпоплатеният играч в България в момента. – Ако нещо може да се измени, то това при мен ще е в по-добра посока. Просто популярността ме кара да съм по-отговорен, защото всички очакват много от мен”.

Въпреки индивидуалните отличия, които печели напоследък, Гонзо не се чувства егоист. “Всичките си награди съм посвещавал на целия отбор, защото футболът е колективна игра, обяснява той. – Просто егоистите не са за нашия спорт. Успехът в един екип се дължи на всички, не само на един. А това, че аз реализирам усилията на отбора, не значи нищо. Просто професията ми е такава – трябва да вкарвам голове”.

Колкото и странно да звучи, футболист №1 на България за 2000 година никога не е имал кумири в спорта. Като дете е бил голям фен на “Локомотив” (Пд) и това го кара да се запише именно в школата на “смърфовете”.

“Не си спомням някога да съм идолизирал някой футболист, признава Георги. – Дори нямах любим чуждестранен клуб или първенство. Естествено, харесвах много играчи… Винаги обаче съм се страхувал да не започна да подражавам на някого.

Исках и продължавам да искам аз да съм си аз.

“Синята” деветка не крие, че безбройните слухове за интерес към него от чуждестранни клубове, го изнервят докрай. Дори в края на миналата година едни подобни твърдения напълно го изваждат от равновесие. По тази причина той открито заявява пред медиите, че повече не желае да играе в България, защото няма какво повече да постигне у нас. Необмисленото твърдение му донася куп неприятности и най-вече от страна на треньора Люпко Петрович. Наставникът веднага контрира, че ако Гонзо не желае да помага на “Левски”, спокойно може да изкара пролетния полусезон на пейката.

“Вече нямам проблеми с подобни емоции, казва Георги Иванов 6 месеца по-късно. – Тогава обаче бях максимално изнервен от обстановката. От известно време обаче съм спрял да чета вестници и като че ли се поуспокоих. Около Нова година обаче бях на ръба да зарежа всичко”.

Голмайсторът пази страхотни спомени за онова американско лято през 1994 година, в което един отбор изведе България на четвърто място в света.

“Най-голямата ми мечта е един ден да играя в такъв тим, признава Гонзо. – Надеждата ми е, че някога и аз

ще бъда част от поколение, което ще радва цяла България и ще изумява света”.

Звездата на “Левски” произхожда от спортно семейство. Неговият баща Александър Иванов също е бил футболист, но този факт не е повлиял за бъдещата кариера на сина му.

“Родителите ми ме оставиха да се развивам сам, спомня си Гонзо. – Това бе много правилен техен ход”.

Най-тежкият момент в живота му обаче е смъртта на баща му. Трагичното събитие го връхлита, когато е едва на 14 години. Изведнъж малкото момче, което си ляга и става с футболната топка, се сблъсква със задълженията на единствен мъж в семейството. Той трябва да се грижи за майка си и за сестра си.

“Те не могат да се оплачат от мен, сигурен е Георги Иванов. – След смъртта на баща ми се опитах да бъда максимално полезен и да си извадя поуки и опит за бъдещето. Сега например вкъщи съм с три жени. А това означава, че никога не ми се налага да си готвя сам. Трябва да призная, че дори не съм заставал до печката, но пък и не съм претенциозен към яденето”.

Въпреки че за него се грижат три жени, нито една от тях няма право да му дава съвети как да се облича или какъв парфюм да използва.

“Всеки трябва да носи това, което на него му харесва, а не това, което друг му казва, категоричен е футболистът. – Хората имат различни вкусове. Аз лично винаги си купувам това, което ми направи впечатление още първия път. Независимо колко скъпо е, дали е марково или модерно. Освен това никога не казвам на жена ми какво и как да облича. Това просто е закон при нас”.

Мариета Иванова също е пловдивчанка. Двамата са семейство от две години, а се познават от осем. Тя обаче признава, че не го ревнува от многобройните му почитателки и вече е свикнала с тях. Двамата си имат пълно доверие.

“Аз не й давам поводи за ревност, а също и тя на мен”, обяснява Гонзо.

Почти всеки ден

“синята” деветка е принуден да изслушва или да изчита писма с любовни обяснения

от момичета. Фенките не пропускат да му подарят плюшена играчка или сувенир след мач. Много често получава и анонимни обаждания по телефона. “Заради тях съм принуден да си сменям постоянно номера на GSM-а”, признава той.

Като всеки футболист и Георги Иванов мечтае за кариера в чужбина. За това обаче трябва много късмет.

“За наше голямо съжаление чужденците не гледат на нас с добро око, сигурен е той. – Заради това често българите имат много конфликти, когато преминат в друг клуб извън пределите на страната ни. Точно това почти винаги проваля кариерата им там”.

Гонзо казва, че не получава информация какви оферти пристигат за него в клуба и така се чувства много по-спокоен. Желанието му е да играе в клуб от Испания, но не крие, че не следи първенството на Иберийския полуостров. А в Англия напоследък симпатизира на “Нюкасъл”.

“Мисля, че най-добре ще се впиша именно в испански клуб, просто стилът ми на игра е такъв, обяснява голмайсторът. – А всичко, което съм постигнал досега е плод на малко късмет, малко талант и много, много труд. Моята рецепта да си №1 е да имаш 1% талант и да вложиш 99% здрава работа”.

Георги Иванов казва, че освен тези две неща, човек трябва да има и вяра в Господ, защото без неговата подкрепа не се получава нищо. Той признава, че е вярващ и често ходи на църква. Освен това е доста суеверен, има си ритуал преди всеки мач, но ревниво го поза за себе си.

Най-тежкият му период на “Герена” е преди година и половина. Тогава го спохожда невероятен кърък и той не може са отбележи гол в повече от 13 мача поред. Феновете започват да го освиркват. Треньорът Люпко Петрович обаче постоянно твърдеше, че

Гонзо ще бъде най-добрият български футболист един ден.

“Точно вярата на Люпко ми даваше сили, признава деветката. – Нямам представа, какво го е карало да е толкова сигурен в мен. Аз съм много амбициозен човек и въпреки липсата на късмет продължавах да тренирам 100%. Влагах цялото си усърдие в тренировките. Не можех да оставя нещата така. Изобщо не допусках, че един такъв лош период може да съсипе кариерата ми”.

Георги Иванов излиза от дупката точно в мача срещу ЦСКА на стадион “Георги Аспарухов”. Тогава нападателят вкарва гол на вечния враг в последните минути на мача при това с разбита глава и целия облян в кръв. С това попадение Гонзо носи и шампионската титла на “Левски”.

“Тогава всички говореха, че този гол е върхът в кариерата ми, спомня си футболистът. – Аз обаче не мисля, че е така. Влагам еднакви усилия в мачовете, но резултатът не винаги е толкова положителен за мен. Шампионската титла от миналата година обаче ми беше страшно сладка. Много по-ценна е от признанието ми за футболист на 2000-ата”.

Често хората се питат от къде идва прякорът му Гонзо. Ами естествено, че от героя от Мъпет шоу. Докато играе в “Локомотив” (Пд)

в отбора освен Гонзо има и Кермит.

Двамата се водят постоянно заедно. Никой обаче не си спомня как точно двамата футболисти Георги Иванов и Иван Танчовски са се сдобили с тези прозвища. Кермит в момента играе в “Добруджа” и прякорът му е позабравен. Гонзо обаче е звезда на “Левски” и вече само името му почти никога не се използва.

Деветката признава, че в началото, когато идва в София, не му е особено приятно да се обръщат към него с прякора. Сега обаче не му прави впечатление, защото името Георги Иванов се среща под път и над път и трябват много обяснения, за да е ясно за кого става въпрос. А когато чуеш Георги Иванов – Гонзо, асоциацията е само една – екзекуторът на ЦСКА, единственият левскар, който е любимец на червената агитка и не на последно място най-добрият български футболист в момента.

Гонзо е любимец и на червената агитка

Георги Иванов – Гонзо е единственият левскар в историята на “синьо-червената” омраза, който е любимец и на феновете на ЦСКА. Парадоксът е още по-голям, когато се спомене един факт. Голмайсторът на тима от “Герена” има 13 мача срещу вечния враг и 11 гола. Няма друг футболист на “Левски”, който да не нанизал толкова много попадения във вратата на ЦСКА.

Доказателство за уважението, което “червената” агитка изпитва към Георги Иванов – Гонзо е и един друг факт. Точно преди година “синята” деветка, Александър Александров - Кривия и президентът на клуба от “Герена” Владимир Грашнов решават да изгледат мач между “Левски” и ЦСКА, който е полуфинален плейоф от баскетболното първенство за мъже. Влизат в залата в самото начало на срещата и трябва да минат точно пред агитката на ЦСКА, за да седнат по местата си. “Червените” фенове започват неистово да освиркват и да псуват Сашо Александров и Грашнов. Първият също не им остава длъжен и предизвиква още повече привържениците. Георги Иванов пък върви последен и си мълчи. Агитката също мълчи по негов адрес. Малко след това шефът на фенклуба на ЦСКА Димитър Ангелов Дяков – Дучето отива и лично го поздравява от името на всички цесекари.

“Той е невероятен човек, казва Дучето, когато го питат за Георги Иванов. – Независимо, че ни вкарва толкова голове, ние го уважаваме като мъж. Винаги сме казвали, че това е най-големият футболист на “Левски”.

Феновете, които най-много мразят Георги Иванов – Гонзо са от агитката на “Ловеч”. А за непоносимостта им към този футболист недвусмислено говори един факт. Фенове на клуба на Гриша Ганчев запалват най-ценната фланелка на Гонзо – тази с която, вкарва гол на ЦСКА с окървавена глава миналата година. Антилевскарският акт става точно преди мача от шампионата между “Ловеч” и “Левски”, който “сините” печелят с 4:3, след като домакините повеждат с 3:1.

101 рози за любимата жена
От година и 8 месеца в семейството на Мариета и Георги Иванови има едно същество, с което безропотно се съобразяват всички – синът Александър. Гонзо никога не пропуска удобен момент да звънне по мобилния телефон вкъщи, за да се информира каква пакост или лудория е сътворил наследникът му.

От сега Георги Иванов си е обещал да бъде строг, но справедлив баща. Той обаче не приема боя за възпитателно средство. Дори често му става мъчно като види някоя майка да пердаши детето си. Засега семейство Иванови не мисли за второ дете. Мариета предпочита да отдаде цялата си любов на Сашко, а Георги се надява след няколко години да има и дъщеря.

Въпреки, че Мариета е по-голяма с 2 години от Гонзо, вкъщи командва главата на семейството. А двамата още не са си изяснили кой по-напред е настъпил другия на сватбата. Когато ги попиташ и двамата отговарят: “Аз”.

Мариета успява да заведе любимия си пред олтара през 1999 година, а близо 150 гости стават свидетели как се вричат във вярност.

Съпругата често си спомня един от най-романтичните моменти във връзката си с Гонзо. Той е в Кипър на подготовка с отбора. Изведнъж голмайсторът решава да зарадва любимата си и поръчва по куриер букет от 101 рози – 50 червени, 50 бели и по средата една синя, за да напомни за себе си на обичаната жена.

Aз, един от народа, син като небосвода!!!

Сайтове

Услуги

Градове

Dir.bg Media Group

Свети Гонзо

Kolko gola vkara na Besiktas i Juve?