Преди малко.....
15 отговора
389 прегледа
Преди малко.....
Здравйте.
Вчера липсвах в клуба , ама и вие ми липсвахте.
А днес както си вървях и съвсем некултурно плюх през зъби. Плюнката ми / как изглежда писмено само - Плюмка
/ падна на земята пред мен и аз веднага се зарадвах , че не плюх случайно нагоре - над главата си .
Анализирах логично случката аз , някакви закони имало за притегляне и отблъскване -дрън дрън!
Не мога още да разбера и искам да ви попитам - Законите ли ме принудиха да не плюя над главата си или съм много умен?
Моля ви включете се в темата много е важно за мен
ПЪТник
Вчера липсвах в клуба , ама и вие ми липсвахте.
А днес както си вървях и съвсем некултурно плюх през зъби. Плюнката ми / как изглежда писмено само - Плюмка
Анализирах логично случката аз , някакви закони имало за притегляне и отблъскване -дрън дрън!
Не мога още да разбера и искам да ви попитам - Законите ли ме принудиха да не плюя над главата си или съм много умен?
Моля ви включете се в темата много е важно за мен
ПЪТник
Дзън!
Понякога ритам камъчетата в краката си докато се разхождам. Тях не ги боли, а и мене не ме боли, защото не ритам големите камъни, а само малките. Не ги избирам да бъдат кръгли, ръбести, или продълговати, само когато се случи да подритна някое плоско камъче си мисля със съжаление - ех, сега тук пред мене да имаше море...
Често няма море. Понякога има море. Тогава аз не мисля за камъчетата, но ако видя някое плоско ръката ми сама посяга - тихо и внимателно, за да не разтревожи другите ми мисли - хваща камъчето, отръсква го от песъчинките така, че то удобно да легне между пръстите, навеждам се, размахвам ръка и проследявам с очи жабките по вълничките. Мислите не се безпокоят, защото и на тях им е приятно да гледат как камъчето си играе с водата. На водата сигурно също й е приятно, защото веднага подхваща играта, гъделичка камъчето и то подскача. Предполагам, че и на него му е приятно да подскача, а когато се умори - леко и бавно пада към дъното, където може да продължи да си почива докато други неща си играят около него.
Мислите обичат да се реят около вода - това забелязвам всеки път, когато си отида от водата. Докато съм при нея не го забелязвам, защото мислите ми заемат цялото забелязване и не отчитат нищо, което се случва в момента.
Те са странни неща тези мисли. Обичат да плуват и могат да плуват навсякъде - не само във въздух и вода, ами и в камък, в огън... Огънят прилича на вода доста често, макар и да смятат за огъня и водата, че били коренни противоположности. Аз си представям коренните противоположности така - ето един корен, а на противоположни две страни от него порастват две противоположни неща. Огън и вода в случая. Иначе не зная по какво си приличат огъня и водата - забелязвам някакви прилики в момента, когато ги забелязвам, а после ги забравям - те се смиват в мислите ми и отиват някъде, където отиват ненужните неща. Мислите някак незнайно как определят кои неща са нужни и кои - ненужни. Ние често им се бъркаме и се опитваме да нагласим в нова рокля и здрави чорапи някое съвсем ненужно нещо и да го привържем здраво с "така трябва" и "задължително е да бъде отбелязано" в нашите мисли. Те се стремят да го подхванат и да го отнесат там, където отнасят ненужните неща, но ние строго ги спираме и ги принуждаваме да заобиколят това нещо - вижте колко място имате - можете да си течете където си искате, а това нещо в новата му рокля и с прическа от лъскави букли оставете тук. То ни трябва. А защо ни трябва? - Това не се питаме, защото "то така трябва". Не би било прилично да нямаме такива неща и да не се опитваме да ги задържим за колкото може повече време, да им угаждаме и със здрави пирончета да ги заковаваме на подходящите за целта места. Такива места са стените и ние мъкнем на гръб тежки стени, които поставяме вертикално тук и там сред нашите мисли. Затова понякога мислите се блъскат в тези стени и удивени се връщат назад, а ние се мръщим, защото щом някоя мисъл се върне назад - значи е била неправилна, била е назадничава, след като не е вървяла напред и направо, а се е връщала. И се опитваме да ги изкореним. Това е твърде погрешно движение, или акт, защото така или иначе щом една мисъл е вкоренена тя вече не е мисъл, а е нещо друго. Мислите се различават от всички други неща по това, че непрекъснато се движат - плуват, летят, пъплят, влачат се, тичат, а да бъдат вкоренени не могат, защото увяхват, стопяват се и умират.
Камъчетата, които ритам по пътя си докато няма море и онези, които срещам с водата, за да си поиграят заедно с нея и небето когато има море не се интересуват от нищо от това. Те са друго нещо, различно от мислите, въпреки, че понякога се вписват в тях.
Понякога пък стигам до средата на някой мост, който съединява два бряга. Спирам там и плюя в реката под него. Гледам кръгчетата , ако реката е тиха и бавна или гледам как нищо не се вижда, ако тя е буйна. Има толкова неща за разглеждане когато си между два бряга върху някой мост, който ги съединява.
Някои неща разглеждам съзнателно и разумно, други сами се разглеждат вътре в мене, като си разменят визитните картички и улисани в разговори често ги забравят. По тези визитни картички аз после установявам кои и колко неща са се срещали вътре в мене. Интересно ми е да разглеждам тези картички. Понякога съжалявам, че не сме се запознали директно с някои от нещата, които се срещат в мене. Но ми минава. И чакам пак да се появят, ако не забравя. Може би трябва да сложа звънче на вратата? Само че... нещата влизат откъде ли не, а толкова много звънчета може и да ги подплашат...
Често няма море. Понякога има море. Тогава аз не мисля за камъчетата, но ако видя някое плоско ръката ми сама посяга - тихо и внимателно, за да не разтревожи другите ми мисли - хваща камъчето, отръсква го от песъчинките така, че то удобно да легне между пръстите, навеждам се, размахвам ръка и проследявам с очи жабките по вълничките. Мислите не се безпокоят, защото и на тях им е приятно да гледат как камъчето си играе с водата. На водата сигурно също й е приятно, защото веднага подхваща играта, гъделичка камъчето и то подскача. Предполагам, че и на него му е приятно да подскача, а когато се умори - леко и бавно пада към дъното, където може да продължи да си почива докато други неща си играят около него.
Мислите обичат да се реят около вода - това забелязвам всеки път, когато си отида от водата. Докато съм при нея не го забелязвам, защото мислите ми заемат цялото забелязване и не отчитат нищо, което се случва в момента.
Те са странни неща тези мисли. Обичат да плуват и могат да плуват навсякъде - не само във въздух и вода, ами и в камък, в огън... Огънят прилича на вода доста често, макар и да смятат за огъня и водата, че били коренни противоположности. Аз си представям коренните противоположности така - ето един корен, а на противоположни две страни от него порастват две противоположни неща. Огън и вода в случая. Иначе не зная по какво си приличат огъня и водата - забелязвам някакви прилики в момента, когато ги забелязвам, а после ги забравям - те се смиват в мислите ми и отиват някъде, където отиват ненужните неща. Мислите някак незнайно как определят кои неща са нужни и кои - ненужни. Ние често им се бъркаме и се опитваме да нагласим в нова рокля и здрави чорапи някое съвсем ненужно нещо и да го привържем здраво с "така трябва" и "задължително е да бъде отбелязано" в нашите мисли. Те се стремят да го подхванат и да го отнесат там, където отнасят ненужните неща, но ние строго ги спираме и ги принуждаваме да заобиколят това нещо - вижте колко място имате - можете да си течете където си искате, а това нещо в новата му рокля и с прическа от лъскави букли оставете тук. То ни трябва. А защо ни трябва? - Това не се питаме, защото "то така трябва". Не би било прилично да нямаме такива неща и да не се опитваме да ги задържим за колкото може повече време, да им угаждаме и със здрави пирончета да ги заковаваме на подходящите за целта места. Такива места са стените и ние мъкнем на гръб тежки стени, които поставяме вертикално тук и там сред нашите мисли. Затова понякога мислите се блъскат в тези стени и удивени се връщат назад, а ние се мръщим, защото щом някоя мисъл се върне назад - значи е била неправилна, била е назадничава, след като не е вървяла напред и направо, а се е връщала. И се опитваме да ги изкореним. Това е твърде погрешно движение, или акт, защото така или иначе щом една мисъл е вкоренена тя вече не е мисъл, а е нещо друго. Мислите се различават от всички други неща по това, че непрекъснато се движат - плуват, летят, пъплят, влачат се, тичат, а да бъдат вкоренени не могат, защото увяхват, стопяват се и умират.
Камъчетата, които ритам по пътя си докато няма море и онези, които срещам с водата, за да си поиграят заедно с нея и небето когато има море не се интересуват от нищо от това. Те са друго нещо, различно от мислите, въпреки, че понякога се вписват в тях.
Понякога пък стигам до средата на някой мост, който съединява два бряга. Спирам там и плюя в реката под него. Гледам кръгчетата , ако реката е тиха и бавна или гледам как нищо не се вижда, ако тя е буйна. Има толкова неща за разглеждане когато си между два бряга върху някой мост, който ги съединява.
Някои неща разглеждам съзнателно и разумно, други сами се разглеждат вътре в мене, като си разменят визитните картички и улисани в разговори често ги забравят. По тези визитни картички аз после установявам кои и колко неща са се срещали вътре в мене. Интересно ми е да разглеждам тези картички. Понякога съжалявам, че не сме се запознали директно с някои от нещата, които се срещат в мене. Но ми минава. И чакам пак да се появят, ако не забравя. Може би трябва да сложа звънче на вратата? Само че... нещата влизат откъде ли не, а толкова много звънчета може и да ги подплашат...
Re: Преди малко.....
Еееее, ето най-накрая тема, достойна за един истински, неподправен, вечен размисъл!!!!
Ако питаш мен, не е хубаво да казваш "дрън-дрън" за гравитацията, както и за всичко останало, свързано с физиката.
Интересно, дали също толкова "логично" "анализираш" случката, когато пикаеш срещу вятъра...
И не забравяй за "дрън-дрън".
Това не е икономика, нито право, нито философия, нито пеене.
Това е физика.
Аз ше ви оправя, вервайте ми
Ако питаш мен, не е хубаво да казваш "дрън-дрън" за гравитацията, както и за всичко останало, свързано с физиката.
Интересно, дали също толкова "логично" "анализираш" случката, когато пикаеш срещу вятъра...
И не забравяй за "дрън-дрън".
Това не е икономика, нито право, нито философия, нито пеене.
Това е физика.
Аз ше ви оправя, вервайте ми
Re: Дзън!
Колко хубаво и красиво го казваш!
Завиждам ти приятелски.
Пак ще го прочета!
ПЪТник
Завиждам ти приятелски.
Пак ще го прочета!
ПЪТник
Re: Преди малко.....
Нямавече дрън -дрън.
Това е живот бе Начко! Какво го раздели на физика, пикаене , философия- живот е !
Добър оправяч ли си или познаваш законите за оправянето и оправените?
ПЪТник
Това е живот бе Начко! Какво го раздели на физика, пикаене , философия- живот е !
Добър оправяч ли си или познаваш законите за оправянето и оправените?
ПЪТник
Супата и таратора
Пък аз често си пикая в супата. Като не ми се пикае - плюя.
Пък после ме е яд на себе си. И не ме е яд на другите ами на моя си милост.
А на тебе случвало ли ти се е? Да си пикаеш в супата и после да си я сърбаш пред погледите на другите.
Виж за пикаене срещу вятъра и плюене над главата си не съм опитвал.
Някои му викат на твоето - "инстинкт за самосъхранение".
Пък после ме е яд на себе си. И не ме е яд на другите ами на моя си милост.
А на тебе случвало ли ти се е? Да си пикаеш в супата и после да си я сърбаш пред погледите на другите.
Виж за пикаене срещу вятъра и плюене над главата си не съм опитвал.
Някои му викат на твоето - "инстинкт за самосъхранение".
Re: Супата и таратора
Mag ти ме вкара в шок!
В такова състояние мога да си пикая и в супата .
Ще опитам довечера в някое изискано заведение да направя този номер и ще ти съобщя какво правят другите когато са шокирани.
Дали ще оцелея ?
ПЪТник
В такова състояние мога да си пикая и в супата .
Ще опитам довечера в някое изискано заведение да направя този номер и ще ти съобщя какво правят другите когато са шокирани.
Дали ще оцелея ?
ПЪТник
Иносказание бе, ПЪТнико!
Да си пикаеш в супата е като да си вкарваш автоголове, например....
Майстор съм на този номер!
Ей, к'во стана с клуб БИЗНЕС?
П.П. Върнах се! Малеееееееееее, ама ти да не го направиш наистина!? Сакън!

Майстор съм на този номер!
Ей, к'во стана с клуб БИЗНЕС?
П.П. Върнах се! Малеееееееееее, ама ти да не го направиш наистина!? Сакън!
Редактирано от Mag на
Re: Иносказание бе, ПЪТнико!
Ми.....ти наистина си Маг!
Да де, нали ти ме подсети , че си вкарвам често автоголове и реших де не се крия вече, а да го правя на обществени места. Нека и другите се радват с мен.
Размислих за клуба. Мога да имам страхотен успех ако разкрия клуб "ПРОДАВАМ........"
Хайде да го направим заедно двамата с теб. Може да си купим нещо от "ПРОДАВАМ"
ПЪТник
Може да го кръстим и " БИТАКА"-сетих се , че търся да си купя кака!
Да де, нали ти ме подсети , че си вкарвам често автоголове и реших де не се крия вече, а да го правя на обществени места. Нека и другите се радват с мен.
Размислих за клуба. Мога да имам страхотен успех ако разкрия клуб "ПРОДАВАМ........"
Хайде да го направим заедно двамата с теб. Може да си купим нещо от "ПРОДАВАМ"
ПЪТник
Може да го кръстим и " БИТАКА"-сетих се , че търся да си купя кака!
Редактирано от ПЪTниk на
Имам една кака.
Ама тя си има батко.
П.П. Пък Маг не е от МАГьосник а от МАГаре. И то като Маг ако не си покаже магарещията на публично място - къде другаде?
Пък тук си е един съвременен Интернет ХАРМАН - само за публични магарещии!!!

П.П. Пък Маг не е от МАГьосник а от МАГаре. И то като Маг ако не си покаже магарещията на публично място - къде другаде?
Re: Имам една кака.
Видя ли?
Ако същесвуваше в нета и битака, можеше да продадеш изгодно твоята кака.
Щях и да ти платя и да те освободя.
И на мен нещо ми растат ушите.
ПЪТник
Ако същесвуваше в нета и битака, можеше да продадеш изгодно твоята кака.
Щях и да ти платя и да те освободя.
И на мен нещо ми растат ушите.
ПЪТник
Re: Преди малко.....
Бравоооо!! И това ли е най-същественото в твоя живот?
Сладур :)))
Честно казано, не ми се занимава с тъпотиите ти.
Аре, продължавай да разсъждаваш "вечно" над плюнките си.
Дееба...
Аз ше ви оправя, вервайте ми
Сладур :)))
Честно казано, не ми се занимава с тъпотиите ти.
Аре, продължавай да разсъждаваш "вечно" над плюнките си.
Дееба...
Аз ше ви оправя, вервайте ми
Re: Преди малко.....
А , чесно казано за мен е върховно удоволствие да се занимавам с умните ти изказвания или тъпотии - както предпочиташ.
Ти си ми ориентира в живота.
Дееба или не, това сме ние и аз съм някъде около теб да го е... !
Не гледай назад бе Начко!
ПЪТник
Ти си ми ориентира в живота.
Дееба или не, това сме ние и аз съм някъде около теб да го е... !
Не гледай назад бе Начко!
ПЪТник
Re: Преди малко.....
А накъде да гледам, бе? Напред ли? И какво ще видя там? Теб?!
Дееба...
П.С. Радвам се, че съм ориентира в живота ти:)) Ако следиш внимателно позивните ми, вече да си се гръмнал, да го еба :)))
Аз ше ви оправя, вервайте ми
Дееба...
П.С. Радвам се, че съм ориентира в живота ти:)) Ако следиш внимателно позивните ми, вече да си се гръмнал, да го еба :)))
Аз ше ви оправя, вервайте ми
Re: Преди малко.....
Както не ме разбираш има си хас да си помислиш , че искам да ти кажа , че си обратен. Обратно виждаш - интересен поглед!
Кога ще ни оправиш бе Начко - защо ни лъжеш да го еба?
ПЪТник
Re: Преди малко.....
Mi wizh, brato, az WINAGI siadam na sedalkite, obyrnati s gryb kym dwizhenieto :)) Az winagi gledam nazad :)) A pogledyt mi e mnooogo po-interesen ot twoia. I po-wizhdasht, nai-wazhnoto :)))
Shte wi oprawia togawa, kogato onia putio S. II oprawi men za 800 dni. Werwai mi :)))
Shte wi oprawia togawa, kogato onia putio S. II oprawi men za 800 dni. Werwai mi :)))