Смирение

СМИРЕНИЕ

В мига когато се сдобря със себе си
разбирам, колко простичко е всичко-
животът, щастието, Бог и Аз,
и чувството,
че съм безкрайна,
вечна
и ненаранима…

Тогава знам,
че няма смърт и страх,
а само вечния покой на светлината,
сияе и с величие препуска-
събрал
безвремие с пространство,
мен със теб,
трептящи,
слети в танц-
единствения танц
на ЛЮБОВТА.

Смирение...това е истина незрима.
Откриеш ли я - си непобедима.
По пътя си понякога я губиш,
но винаги е за да се научиш
да я търсиш и да я намираш.

Светлината - смирена?
Може би - да.
Не, не... няма такова нещо.
Смирението е за хората.
А светлината просто я има.
Понякога е пролетна,
понякога е зрима,
понякога - предполетна,
за някои - неуловима.
Светлината не е като хората.
И Слава Богу!
Светлината е непримирима,
непобедима, незаглъхваща
и ако в сърцето ми я има,
то значи съм я търсила;
то значи съм се поклонила
преди поредното завръщане;
то значи, че съм се смирила,
за да я намеря същата.

Смирението е божествено и мъдро.
Светлината е божествена и чиста.
Светлината видима,смирението-чувствено.
Преплитат се в хармония космическа.
Ако имаш ги-то значи си ги търсила...намерила.
Тогава богата си много с мечти и истина.
Завиждам ти,защото аз още диря ги.Уви!

putiat krivolichi,
za da te nauchi,
no da se smiriavash
ne e lesno -
nepostijimo
i bojestweno dori...
Ne iskam!!!!

Щом не искаш ,няма да успееш
във смирение да преведеш глава.
Но в беда ако изпаднеш,
то ще ти подъде ръка,
за да може по мъдро да погледнеш на света.

думи, мила, само думи...

на това аз казвам "уви!".... не на другото

hubavo e

Смирението е нужно може би,
но как да се смирим
пред вечните неправди,
които ни безмилостно обграждат
от всяка страна?

Да бъдем смирени
и едновременно ... недоволни?!?!
Кажете ми как?